Барбара Бозуел
Отвличането (10)

Десета глава

— Закуската с готова.

Челси отвори очи. Коул стоеше край леглото й. Носеше вчерашния си официален костюм.

— Пресни сандвичи от „Мак Доналдс“ — каза той и й подаде обвит в хартия сандвич и пластмасова чаша със сок. — Исках да ти върна услугата и да ти приготвя топла закуска, но хладилника ти се оказа празен, а нямах време да отскоча до магазина.

— Как влезе — сънено попита тя. Погледът й се спря на будилника върху нощното шкафче. Минаваше девет. Челси придърпа чаршафа към брадичката си. След като Коул си беше заминал, тя беше свалила набързо дрехите си и веднага си беше легнала. Не очакваше, когато се събуди, той да бъде в спалнята й.

— Запазих ключа, който взех вчера от Стефани. Все още изглеждаш уморена. Изяж сандвича, докато е топъл и се опитай да заспиш отново.

Тя поклати глава.

— Ще отида на работа. Но първо ще се изкъпя и облека.

— Предполагам, че ще отклониш предложението ми да ти помогна за тези неща.

Челси усети как тялото й пламва.

— Позна — отвърна тя.

— Така си и мислех. Обаче мога да ти донеса халата, ако ми кажеш къде е. Ще имаш нужда от него. Много е трудно да придържаш чаршафа с едната си ръка и да се храниш с другата. — Коул подаде късата роба на Челси. — Баща ми ти беше донесъл това от Хавайските острови — спомни си той. — Пазила си я през цялото време.

— Много е практична и удобна — бързо отвърна тя. — Обърни се, искам да се облека. — По лицето й плъзна гъста червенина. След страстните мигове, прекарани в леглото, молбата й изглеждаше ужасно превзета.

Устните на Коул трепнаха, но той услужливо обърна гръб към нея.

— Трябва ли да ти обещая, че няма да гледам, докато се обличаш?

— Да! — Челси нахлузи робата през глава и бързо я придърпа надолу. Съвсем навреме, защото в следващия миг Коул се обърна. Сините му очи блестяха.

Челси напрегнато го погледна, но нищо не каза.

В този миг звънецът на входната врата иззвъня.

— Аз ще видя кой е — каза той. — Храни се спокойно. След няколко минути се върна в стаята. Носеше четири големи бели кутии.

— За теб са — уведоми я Коул и остави кутиите върху леглото.

— Цветя. — Очите на Челси срещнаха неговите. — Рози. От теб. — Беше се досетила веднага.

— Нима с нищо не мога да те изненадам? — на шега се възмути Коул.

— Ти винаги ми изпращаше цветя точно от този цветарски магазин. — Челси посочи фирмения надпис върху първата кутия и вдигна капака. Разнесе се приятно ухание. Между цветята се белна някакъв плик. Вътре имаше малка картичка, на която пишеше: „Обичам те!“.

— Да, дежурната фраза, която обикновено отваря пътя на много мъже към леглото на желаната от тях жена. — Челси се постара да вложи достатъчно студенина в гласа си, но опитът не беше съвсем убедителен.

— Не. — Коул взе ръката й в своята и я поднесе към устните си. — Не е така.

Челси потръпна от желание и рязко издърпа ръката си. Посегна към другите кутии. И в тях имаше рози и картички със същия надпис.

— Четири. По една за всяка от четирите години, прекарани в раздяла — промълви тя. Той утвърдително кимна. — Благодаря ти, Коул. Прекрасни са. Ще мога да сложа част от тях в китайската ваза, която ти ми подари.

— Все още пазиш онази ваза?

— Разбира се, че я пазя. Достатъчно е ценна.

— Добре — доволно отбеляза Коул. — Веднага, щом изляза оттук ще се погрижа да получиш още три такива, за да можеш да натопиш всичките рози.

— Не, недей. Не искам да ме отрупваш със скъпи подаръци, Коул. Не желая да се чувствам задължена.

— Това не задължава, Челси. Аз просто те ухажвам.

— Коул, снощи аз…

— Макар, че това мое ухажване е малко парадоксално — продължи той, без да я остави да довърши. — Защото смятам да ти дам толкова време, колкото ти е нужно, за да спечеля отново доверието ти. Този път ти ще си тази, която ще определя правилата.

— Коул, снощи ти казах, че между нас всичко е свършено и…

— Без това! — пак я прекъсна той. — Това е единственото условие, с което не мога да се съглася. Между нас винаги ще има нещо, Челси.

— Както виждам, царството ми не продължи дълго. Само пет секунди. Ти отново пое командването.

— Помня как се притискаше към мен и ме умоляваше никога да не те оставям да ме напуснеш. Смятам да се съобразя с това, имай го предвид.

Челси скръцна със зъби. Смяташе да му каже какво трябва да има предвид той, но той я грабна в прегръдките си и покри устните й с целувка. Краката й омекнаха. Така ставаше винаги, щом се озовеше в ръцете на Коул. Тя простена и обви ръце около шията му, притисна се към него, тръпнеща от страст. Мъжкото му тяло излъчваше топлина и примамлив аромат. Гърдите й се втвърдиха под допира на ръцете и устните му. Обзе я желание да се слее с него.

Коул повдигна крайчеца на робата и погали меката кожа под нея.

— Челси, ако нямаш желание да продължим, спри ме сега. В противен случай ще прекараме целия ден в леглото.

Челси отпусна глава на гърдите му. Не искаше нищо друго, освен него…

Само че Коул й беше дал възможността да направи своя избор, да установи контрол над ситуацията. Тя самата беше настоявала за тази свобода и власт.

Той продължаваше да я прегръща, без да прави опити да я възбужда повече.

Обзе я раздразнение. Защо Коул беше решил да се показва благороден точно в този момент? В действителност той продължаваше да диктува правилата и двамата бяха наясно с това.

Челси рязко се отдръпна. Здравият разум й подсказваше, че ще направи голяма грешка, ако легне с Коул, преди проблемите между тях да бъдат разрешени. Тя въздъхна. Понякога здравият разум беше толкова прозаичен!

— Значи не искаш секса да повлияе на присъдата ти? — сухо попита Коул.

— Вече знаем, че в сексуално отношение нещата между нас са идеални. Но една връзка не се основава само на секса. Не можем да прекараме остатъка от живота си в леглото. Трябва да има и доверие, и уважение, и…

— Любов — довърши той. — Тези предпоставки са налице, Челси. Може да се наложи да поработим малко по въпроса за доверието, но ще се справим, скъпа.

— Откъде си толкова сигурен? — прошепна тя. Коул никога не се колебаеше или съмняваше. Когато поискаше нещо, той правеше всичко възможно, за да го постигне, докато тя…

Челси повторно въздъхна.

— Мисля, че отбелязваме прогрес, Челси — усмихна се Коул. — Вместо да ми обясняваш колко съм твърдоглав и неподатлив на чуждо влияние, ти ме питаш защо съм толкова сигурен. Ще ти покажа защо. Каня те на вечеря.

Тя си помисли, че всичко е свършено. Коул щеше да я отведе в някой луксозен ресторант с романтична обстановка, прекрасно вино и вкусна храна. Щеше да бъде очарователен и много внимателен. И щом настъпеше краят на вечерта, той щеше да я вземе в прегръдките си. Тогава Челси нямаше да има сили да каже „не“, даже ако Коул галантно й дадеше време да помисли.

Челси вирна брадичка и упорито сви устни. Това нямаше нищо общо с изграждането на доверие помежду им. А и още не беше му простила за вчерашните думи. Не можеше да го остави да спечели толкова лесно. Тя изправи рамене и гордо отвърна:

— Не, Коул, благодаря. Довечера… имам работа.

— Сигурен съм, че си извънредно заета. Ще трябва да си миеш косата, да заредиш пералнята, да се притесняваш за Стефани. Да не забравяме и главната ти цел — да накажеш Коул Тримейн. Това със сигурност е начело в списъка на тазвечерните ти задължения.

— Казваш, че ми даваш свобода и време да решавам какво да правя, а когато се опитам да се възползвам от това, избухваш и започваш да се цупиш.

— Не избухвам и никога не се цупя. Просто съм… разочарован, че няма да те видя довечера.

Челси потисна усмивката си. Беше рядкост да се види как Коул Тримейн се бори със себе си.

— Може да ми позвъниш по телефона — колебливо предложи тя.

— Ще го направя — отвърна той и погледна часовника си. — След по-малко от час имам делова среща, Челси. Ще трябва да тръгвам към офиса. — Коул я целуна и излезе.

Челси се намръщи. Спомни си за желанието му да прекара целия ден в леглото с нея. Тогава не спомена за никаква среща. Дали ако беше отстъпила, Коул щеше да отмени срещата? Може би просто си беше измислил причина, за да си тръгне.

Челси искаше да му вярва. Трябваше да престане да се съмнява в думите му и да приеме всичко — от „Обичам те!“ до „Имам делова среща“ — за истина.

Нямаше да е лесно, но както Коул беше отбелязал, тяхната връзка не беше от най-леките.

 

 

Появата на Челси в редакцията предизвика изненада и неудобство. Не беше виждала колегите си от празненството по случай изпращането й. Всички учтиво заобикаляха темата за провалената женитба, с изключение на Ал Донован — отговорния редактор на списанието.

— Какво, по дяволите, се случи, Челси? — приятелски я запита той.

Тя потръпна, но вдигна нехайно рамене:

— Просто не стана, Ал. Така било писано.

— Глупости! Кой кого разкара?

Челси се намръщи:

— Ще приемеш ли, ако ти кажа, че взаимно се разкарахме?

— Разбира се, че не. Чух, че Стрикланд е на път да сключи брак с друга жена, че е лудо влюбен в нея и че смята да се ожени незабавно. — Ал с надежда я погледна. — Ще напишеш ли материал за нас, Челси?

— Ал, знаеш ли, че имаш съидейник, работещ за „Глоуб Стар Проб“? — саркастично попита тя. — Името му е Кауфман и явно двамата с него скоро ще се кооперирате. Между вас има много общи неща.

След тази забележка Ал се отказа да я разпитва повече, но подхвърли:

— След като така и така си тук и не работиш по нищо специално, защо не помогнеш на Марк Маслоф да напише рецензиите за филмите през седмицата?

Това беше отмъщението на Ал. Маслоф, филмовият критик на списанието, винаги избираше най-добрите филми за себе си, а на другите подхвърляше второразредните.

Челси с нежелание прие. Наложи й се да изгледа един блудкав филм, след което се върна в офиса и седна зад бюрото. Писането вървеше трудно. Когато телефонът иззвъня, тя с облекчение вдигна слушалката. Щеше поне за минута да се откъсне от досадната работа.

— Как ти се стори филма? — прозвуча веселият глас на Коул.

— В момента търся синоним на думата „отвратителен“.

— Обадих се по-рано, но ми казаха, че си излязла по работа. Челси, за тази вечер… Зная, че си заета… — Коул замълча. Очакваше тя да възрази, да му каже, че е променила намерението си и е решила да прекара вечерта с него. Тя, от своя страна, очакваше той да настоява за това. Коул пръв наруши мълчанието:

— След като имаш планове за тази вечер, надявам се, че нямаш нищо против и аз да си планирам нещата така, както намеря за добре.

— Разбира се — отвърна бодро тя. — Всеки от нас е свободен да прави каквото си иска и няма причина да прави проверки на другия.

— Аз настоявам да ме проверяваш, скъпа. Интересува ме къде и с кого прекарваш времето си и държа ти да имаш същата информация за мен.

Благоразумно, призна си Челси.

— Ще бъда в апартамента си, Коул. Ще приключа с този материал и ще се обадя на Стефани. После ще позвъня на няколко приятели, за да им обясня защо не съм на сватбено пътешествие и ще си легна рано. Много съм уморена. Снощи съм спала по-малко от пет часа.

— И предполагаш, че отново няма да можеш да спиш, ако бъда до теб в леглото?

Челси се изчерви и заекна:

— Аз…

— Зная, че понякога съм безмилостен, но ти също си безпощадна, скъпа. — Тя шумно пое въздух и Коул се засмя: — Не е честно от моя страна да те дразня по телефона, нали? Представям си как седиш зад бюрото и се изчервяваш, като същевременно се опитваш да заблудиш другите, че разговорът е професионален.

— Ти си като зъл дух, Коул Тримейн — меко каза тя.

Коул отново се изкикоти, после внезапно стана сериозен.

— Челси, ще вечерям в ресторанта „Четирите годишни времена“ с Карлинг, родителите й и с техни приятели от Тексас.

Челси замръзна със слушалка в ръка.

— Какво? — Нима Коул не разбираше, че беше решила да го накаже, като го лиши от присъствието си тази вечер? Не беше предвидила алтернативна компания.

— Карлинг ми се обади днес следобед и ме помоли да я придружа. Родителите й и техните приятели образуват две двойки и тя има нужда от кавалер, за да не бъде сама.

— И ти й каза, че ще отидеш? — Обзе я луда ревност.

— Обясних на Карлинг, че ще проверя дали нямам ангажимент тази вечер и ще й позвъня. Но след като ние с теб няма да правим нищо, сигурно ще отида. Харесвам ресторанта и семейство Темпълтън.

Наистина нямаше причини да не отиде, призна Челси, но силно се притесни. Коул можеше и да смята, че връзката му с Карлинг е платонична, но тя нито за секунда не се съмняваше, че щерката на сенатора е решила да оплете богатия наследник на „Тримейн Инкорпорейтид“ в мрежите си.

„Коул е мой!“, изкрещя в себе си тя. Не искаше той да вечеря с друга жена, особено пък ако тази жена беше очарователна като Карлинг Темпълтън! Лошото беше, че Коул току-що й призна за желанието си да отиде на вечерята.

— Не мога да разбера що за упорито ухажване е твоето! — Челси се ужаси от въпроса си, но след като веднъж беше започнала, нямаше сили да спре. — Ти излизаш с друга жена, докато аз…

— Челси, ти ми каза, че не искаш да ме виждаш тази вечер — възрази Коул с влудяващо спокойствие.

— Но това не означава, че трябва да кръстосваш из града с нея, нали? Толкова ли е важно за теб да прекарваш всяка твоя вечер в компанията на жена? Какво лошо има в това поне веднъж да си останеш у дома? Сам! Нямаш ли да провеждаш телефонни разговори, да пишеш писма, да вършиш куп други неща?

— Не. Имам персонал, който се грижи за всичко — широко се усмихна Коул. — Челси, ако не искаш да вечерям с Карлинг, просто кажи. Няма да отида, ако това те разстройва.

Челси пое дълбоко въздух:

— Ти искаш да отидеш! Харесваш Карлинг и семейството й, а също и ресторанта. Призна си, Коул.

— Вярно е, но ако кажеш, няма да отида. Ще позвъня на Карлинг и ще отхвърля поканата.

— Не! — Това не беше добър отговор. Челси искаше да чуе, че Коул предпочита да се гръмне, отколкото да прекара и една минута в компанията на семейство Темпълтън. Искаше да й каже, че вечерята в „Четирите годишни времена“ ще бъде равносилна на хранително отравяне и че той предпочита да заобикаля това място отдалеч, щом тя не е с него.

Знаеше, че разсъжденията й са налудничави. Коул можеше да си помисли, че се е побъркала, затова Челси си наложи да се държи нормално.

— Нямаш причина да откажеш. Аз съм заета, а ти си свободен да вършиш каквото ти харесва. — Тя скръцна със зъби. Това, че думите й криеха голяма доза истина не ги правеше по-приятни. — Надявам се, че ще прекараш добре.

— Вярваш ми, нали, Челси? — Гласът му беше нисък и изпълнен с напрежение. — Знаеш, че Карлинг не ме привлича в сексуално отношение. Единствената жена, която желая, си ти. Ако отиването ми на тази вечеря ще те накара да се съмняваш в мен, предпочитам да не го правя.

Сега вече я притисна в ъгъла, мрачно призна Челси. Странното беше, че му вярваше. Той наистина нямаше да завърши вечерта си в леглото на Карлинг. Но как да му каже, че дори мисълта Коул да споделя масата на очарователната блондинка я нараняваше? Че не искаше той да се разхожда из града като безгрижен ерген, който може да дари с вниманието си всяка жена във Вашингтон. Коул й принадлежеше. Трябваше да загърбят миналото и да погледнат напред.

— Скъпа, звънят ми по другия телефон. — Коул отново се беше превърнал в делови бизнесмен. — Ще се чуем утре.

Той затвори. Челси не успя да сподели с него новите си възгледи. Изкушаваше се да му позвъни, да му каже, че го иска за тази и за всички следващи вечери.

Гласът на Ал прекъсна мислите й:

— Имам добри новини. Току-що пристигна съобщение, че „Тримейн Инкорпорейтид“ се нагърбва с разпродажбата на нашето списание. Веднага. Ще го разпространяват не само чрез щандовете си във Вашингтон, но и из цялата страна! Никога не съм разбирал защо „Тримейн Инкорпорейтид“ ни пренебрегваше — поклати глава той. — Но това вече е без значение. Пред списанието ни се откриват златни възможности.

Челси и за миг не се усъмни, че Коул стои в дъното на решението. Тя разбираше посланието на този жест — той искаше да докаже, че подкрепя кариерата й и че ще направи всичко, за да й помогне. „Капитол Сийн“ вече не беше врагът, който можеше да ги раздели. Наказанието от негова страна беше приключило. От нейна — също.

Трябваше да говори с Коул веднага!

Преди края на работното си време Челси го потърси в офиса му, но й съобщиха, че е на път за важна среща. Нямаше как да се свърже с него тази вечер, освен ако той не й позвънеше.

Разбира се, можеше да се обади в ресторанта и да остави съобщение за него. Мисълта беше много примамлива, но Челси веднага я отхвърли. Щеше да прекара вечерта си така, както я беше планирала. Карлинг Темпълтън можеше да се възползва от Коул за последен път тази вечер. По-нататък щеше да й се наложи да си търси друг рицар, който да изпълнява ролята на параван.

Челси тъкмо слагаше едно пиле в микровълновата фурна, когато на вратата се позвъни. Тя заряза всичко и се втурна да отвори. Сигурно беше Коул! Щеше да й се усмихне, да я сграбчи в прегръдките си…