Барбара Бозуел
Отвличането (11)

Единадесета глава

Щом отвори, надеждите й угаснаха. Навън стояха Киърън Кауфман и Майлс Роджърс и усмихнато я гледаха.

— О, това сте вие. — Челси беше разочарована.

— Е, това посрещане е доста по-добро от много други. Поне не хлопна вратата под носа ни.

— Тук сме, за да ти дадем това — намеси се Майлс и подаде букет бели карамфили. — От благодарност, че ни помогна.

Челси погледна цветята.

— Благодаря.

— Искахме да ти купим рози, но бяха много скъпи. — Той влезе в апартамента й и видя цветята, подредени навсякъде из всекидневната. — Добре, че не се изръсихме за рози. Тук имаш толкова много, че можеш да отвориш цветарски магазин. Да смятаме ли, че нещата между теб и Тримейн са потръгнали?

— Е, в известен смисъл — поколеба се тя.

— Той тук ли е? — полюбопитства Майлс.

Челси поклати глава:

— Коул… вечеря с Карлинг Темпълтън.

Кауфман леко подсвирна:

— Значи е с Ледената принцеса? Предполагам, че не се притесняваш от това. Никой свестен мъж не би се отказал от гореща жена като теб заради някаква порцеланова кукла.

— Никога не съм си мислела, че ще приема хладнокръвно определението „гореща жена“, но след като е казано в такъв контекст, не ми остава нищо друго, освен да благодаря.

— Да, скъпата Карлинг е студена, направо арктическа. — Кауфман приближи до телевизора и го включи. — Искаме да изгледаме това с теб… Имам предвид интервюто, което ни изстреля от „Глоуб Стар Проб“ направо в Канал Седем на националната телевизия.

— Три телевизионни мрежи купиха правата да излъчат нашето интервю със Стефани — ентусиазира се Роджърс. — А Си Ен Ен купи целия запис. В Канал Седем бяха толкова впечатлени от нас и от нашите връзки, че от днес сме на работа при тях.

— От вашите връзки? — повтори Челси.

— Семейство Стрикланд бяха толкова доволни от интервюто, че сега се чувстват задължени към нас. Задължени, Челси! Знаеш ли какво означава това? Ще имаме достъп до Белия Дом!

Челси се отпусна върху дивана.

— Това също така означава, че сте подвели Стефани да даде интервю, каквото аз не исках.

— Нашата цел беше президентското семейство да остане доволно от нас — обясни Кауфман. — Да се чувства задължено. Така че нахвърлихме предварително пред малката Стефани опорните точки на интервюто. Как тя и Сет внезапно се влюбили до полуда един в друг, как дълго са се борили срещу чувствата си, за да не засегнат теб — тогавашната бъдеща булка.

— Вижте, вече започва! — извика Майлс.

На екрана се появи Стефани — красива и сериозна в бялата си лятна рокля. Дългата й руса коса падаше върху раменете. Тя разказа за безумната страст между нея и президентския син и изрази надежда по-голямата й сестра Челси да намери сили да им прости и да поеме по свой собствен път. Големите й кафяви очи блестяха, когато тя заяви, че ще бъде добра съпруга на Сет Стрикланд и ще го направи щастлив.

— Впечатляващо представяне — подхвърли Челси. Кауфман и Роджърс бяха не по-малко впечатляващи в ролята си на сериозни журналисти.

— Това е водещата новина! Ние превзехме Америка! — възкликна Кауфман.

— Надявам се, че не си засегната от приказките на сестра си, Челси. Смятахме, че ще е по-добре, ако излезе, че Стрикланд те е изоставил, за да се ожени за Стефани, вместо да обявяваме, че го е направил само за да задоволи мъжката си гордост, а тя е приела, защото е жадна за власт и слава.

— Никой не може да устои на една любовна история — иронично добави Киърън. — Целият свят обича влюбените.

— Не ме е грижа за моята репутация — свъси вежди Челси. — Просто не искам сестра ми да бъде нещастна.

— Не се притеснявай за това, сладурче — окуражаващо я потупа Кауфман по рамото. — Ако има двама души, които силно да се стремят един към друг, това са Сет Стрикланд и сестра ти. Сега трябва да изчезваме оттук, нали, Майлс? Имаме да отговаряме на толкова много обаждания!

Майлс щастливо кимна:

— Дължим всичко на теб, Челси.

Собственият й телефон започна да звъни веднага след появата на Стефани по телевизията. Обаждаха се роднини, приятели, съседи, колеги, нови и стари познати. Дори учителят й от средното училище позвъни, за да предложи подкрепата си в тези трудни за нея времена. Когато започнаха да й досаждат журналисти, Челси изключи телефона и си легна.

Към десет часа на вратата се позвъни. Челси беше сигурна, че е Коул. Тя скочи от леглото и затича да отвори, без да си направи труда да наметне нещо върху бледолилавата си къса нощница. Представи си реакцията на Коул, щом я види толкова секси и сърцето й подскочи. Но щом отвори вратата, надеждите й отново помръкнаха.

На прага стоеше Стефани.

— Здравей, Стеф! — поздрави сестра си тя.

— Виждам, че очакваш Коул Тримейн — започна Стефани.

Челси отстъпи назад и я пусна да влезе.

— Откъде знаеш, че Коул и аз сме…

— Отново заедно, по-влюбени от всякога? — изпревари я Стефани. — Не съм пророк, но след всички телефонни обаждания вчера… А когато Коул ми позвъни днес след обяд и ми предложи двойно по-голяма сума от тази, която ми даваха Стрикландови, за да не се омъжа за Сет, разбрах, че на практика ти си вече госпожа Коул Тримейн. Така че кога точно е сватбата?

Очите на Челси се разшириха от изненада:

— Коул ти е предложил пари, за да не се омъжиш за Сет Стрикланд?

— Аз не се купувам, Челси — каза Стефани. — Не съм чак толкова повърхностна. Наистина искам да се омъжа за Сет. Нямам търпение да стана Стефани Стрикланд.

— Стеф, вече те гледах по телевизията. Няма смисъл да повтаряш представлението. Ако раздаваха „Оскар“ — и за интервюта, ти щеше да спечелиш наградата за най-добра актриса, а Кауфман и Роджърс — за най-добри режисьори.

Стефани се засмя:

— Те бяха чудесни, Челси. Казаха ми какво точно трябва да кажа и как да го кажа. Дори пуснаха предварително записа, за да го чуят семейство Стрикланд и да си кажат мнението. Много ти благодаря, че ги изпрати.

— Стефани, не ги изпратих, за да ти направя услуга. Не исках да се омъжваш за Стрикланд.

— Зная. Коул ми обясни, че много се тревожиш за мен. Благодарна съм за загрижеността ви, но освен богата, искам да бъда и известна. Бракът със Сет ще ми осигури и двете неща.

— И си изминала целия път дотук само за да ми кажеш това?

— Опитвах да се свържа с теб, но не успях. Исках да ти благодаря. Зная, че ми мислиш доброто. Освен това трябваше да се уверя, че не си се побъркала от притеснение заради интервюто. Зная, че ти напусна Сет и не ми харесва, че всички мислят обратното.

— Много лоялно от твоя страна, Стефани. Не ти се сърдя, но все още настоявам да обмислиш добре бъдещето си.

— Няма да променя решението си! — извика Стефани. — Но няма да понеса, ако ме намразиш, Челси. Ти си единственият човек, когото наистина обичам!

— О, Стефани! — Очите на Челси се напълниха със сълзи. Двете със сестра й бяха изкарали тежко детство и това беше дало отражение върху бъдещите им стремежи. Челси търсеше любов, а Стефани предпочиташе да не поема този риск.

Колкото повече сестра й говореше за бъдещите си планове, толкова повече Челси желаеше да бъде с Коул. Искаше да му благодари за всичко, което беше направил за нея. Да, беше получила времето, от което се нуждаеше. Това беше най-краткото ухажване на света, само два дни. Или достатъчно дълго — цели четири години. Всъщност това нямаше значение. Сега Челси искаше да се омъжи за Коул и нямаше търпение да му го каже.

Стефани остана при нея до полунощ, а след като си замина, Челси се почувства много изтощена. Легна си с намерението да стане рано сутринта и да се срещне с Коул, преди да е тръгнал към офиса си. Усмихна се, като си представи как ще го изненада. А може би двамата нямаше да отидат на работа…

 

 

Пристигна до дома на Коул доста късно. Беше закъсняла. Затова пък усещаше силно желание да има дете от Коул.

Навярно щяха да прекарат деня в офисите си. Колкото повече мислеше за Коул, толкова повече нарастваше желанието й да го види. Съвместното им бъдеще изглеждаше по-светло от всякога. Двамата с Коул можеха да се справят с всичко.

Тя паркира колата и забърза към къщата. Преди три години беше минала оттук, след като беше разбрала, че се е преместил. Искаше да види къде точно живее Коул.

Той беше правил същото…

Чувствата между тях си оставаха все така силни въпреки дългата раздяла.

Внезапно се сепна. Пред погледа й се мярна Коул. Той излизаше навън, сложил ръка на рамото на стройна млада жена с дълги руси коси, облечена в къса вечерна рокля. Носеше обувки с висок ток, а на лицето й нямаше грим.

Челси замря. Веднага позна жената — Карлинг Темпълтън. Изглеждаше секси. Нямаше помен от „ледената жена“, за която говореха Майлс и Киърън.

Карлинг и Коул също спряха. За миг тримата застанаха неподвижно и мълчаливо по средата на алеята. Карлинг се съвзе първа.

— О, това си ти, Челси! — възкликна тя и хвана ръката й. — Трябва да повярваш, че съвсем не е така, както изглежда!

Челси внимателно освободи ръката си.

— Изглежда така, сякаш си прекарала нощта тук — каза тя хладно. Видът на Карлинг беше доказателство за това. Челси премести поглед върху Коул. Беше гладко избръснат, облечен в делови костюм и очевидно отиваше в офиса си.

— Вярно е, че прекарах нощта тук, но не съвсем! — Карлинг се изчерви. — Разбираш ли какво искам да кажа?

— Не — сухо отвърна Челси.

— Тя иска да каже, че не сме правили любов — намеси се Коул. Лицето му беше бледо.

Челси скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в него.

— Виждам — каза тя накрая.

— Коул е прекрасен мъж! Той те обича и никога няма да направи нещо, с което да погуби вашата връзка. Трябва да ми повярваш, Челси! — Тя отново хвана ръката й.

— А ти опитвала ли си се да провалиш връзката ни, Карлинг? — попита Челси и отстъпи назад.

Карлинг отрицателно поклати глава.

— Челси, снощи отидохме на вечеря, точно както ти бях казал — намеси се Коул.

— После той поръча шампанско и обяви, че ще се жени — плачливо додаде Карлинг.

— Наистина ли? — прошепна Челси и впи поглед в Коул.

— Да. Може би съм избързал малко, но повече от всичко на света ми се искаше това да е така, Челси. — Коул взе ръцете й в своите. — Ще се омъжиш ли за мен, скъпа?

Тя не се отдръпна. Беше настъпил момента да му покаже, че вярва напълно в него и в любовта му към нея.

— Да, Коул — отвърна тя. — Обичам те. Много искам да се омъжа за теб. Искам да имам дете от теб — добави тя със светнали очи.

Ръцете му я обгърнаха и я притиснаха така здраво, че Челси едва си пое дъх.

— Аз съм най-щастливият човек на света! — задъхано рече Коул и обсипа лицето й с целувки. — Имам чувството, че през последните две минути съм прелетял от ада в рая. Когато те видях да се задаваш по пътеката, бях ужасен. Знаех, че ще предположиш най-лошото и мислех, че никога няма да ми простиш. Челси, ти си всичко за мен.

— Зная. С мен е същото. — Тя кимна на Карлинг, която се усмихна насила, и попита:

— Как стана така, че прекара нощта тук?

— Когато се прибрахме вкъщи след вечерята в ресторанта, баща ми вдигна луд скандал — отвърна Карлинг, като я гледаше право в очите. — Не беше особено зарадван от предстоящата женитба на Коул и отново започна да ме заплашва с онзи тексасец…

— Наистина ли има такъв? — недоверчиво я прекъсна Челси.

Карлинг потръпна:

— Не ме е грижа дали баща ми ще ме лиши от наследство. Няма да се омъжа за онзи човек! — Тя отново се разплака. — След като мама и татко си легнаха, започнах да се наливам. Исках просто да забравя цялата ужасна сцена. Но вместо това ставах все по-нервна. Без да съзнавам какво върша, дойдох до тук и Коул ме приюти. Скара ми се, че съм карала пияна и ме настани в една от стаите за гости. Събудих се тази сутрин в ужасно състояние. Вероятно изглеждам зле.

— Е, не чак толкова — успокои я Челси.

— Сега мога да карам, нали? — обърна се Карлинг към Коул. — Зная, че вие бихте искали да останете сами.

— Наистина — съгласи се Коул и отново притисна Челси към себе си. После я вдигна на ръце и я понесе към къщата, без да погледне повече към Карлинг.

— Малко ми е жал за нея — започна Челси, когато Коул седна в едно плетено кресло и я намести в скута си. — Изглежда баща й е някакъв средновековен тиранин.

— Не, скъпа, просто политик, който иска да преуспее.

— Горката Карлинг. Май историята за онзи тексасец е истина!

— Разбира се, нали заради това излизах с нея! — Той я притисна към себе си и страстно я целуна. Пръстите му започнаха да разкопчават роклята й.

— Искам да родиш децата ми, да гледам как тялото ти се закръгля от бебето. — Ръката му погали гърдите й. — Искам да гледам как кърмиш…

— Аз също, Коул — прошепна тя. — И нямам търпение бебето да се роди. Ако можех да забременея веднага…

— Не искам да свързваш представата за нашите деца с нищо друго, освен с любов и удоволствие.

— Да не говорим за това, че е самата безотговорност един тридесет и шестгодишен мъж да допусне жена да забременее от него извън брачното ложе — подравни го Челси.

— Добре, да не говорим за това.

Те се засмяха и сляха устните си в целувка.

— Мисля си колко близки започнахме да се чувстваме, след като почти се бяхме разделили. Коул, какво ли щеше да стане, ако сутринта на сватбата не беше минал край жилището ми и не ме беше последвал извън града? Какво щеше да стане, ако не бях отменила женитбата си със Сет?

Той се усмихна:

— Ако не беше отложила сватбата си, сигурно щеше да ми се наложи да се срещна с националните служби по отвличанията, защото сега вече знам — нямаше да те оставя да се омъжиш за Стрикланд. Обичам те точно такава, каквато си, Челси. Влюбих се в теб в мига, в който те видях, и не искам да те променям.

— Аз също, Коул — отвърна Челси. — Нашето главозамайващо ухажване ще се превърне в безкраен и щастлив брак.

— Да се хващаме на работа, скъпа. Бебето не трябва да чака! — прекъсна я Коул и жадно впи устни в нейните.