Барбара Бозуел
Отвличането (3)

Трета глава

Носталгията, която я беше обзела, внезапно изчезна. Той отново беше неин враг.

— Коул, престани! — предупреди го Челси.

— Защо отказваш да признаеш, че ти харесваше в леглото? — попита нехайно Коул. — И двамата знаем това.

— Млъкни, Коул!

— Не искаш да слушаш фактите, а? Дали защото ти харесваше да бъдеш в леглото с мен, а не със Сет Стрикланд?

Челси пое дълбоко въздух. Беше чувала израза „доведен до границата на търпението“, дори сама два-три пъти беше използвала тези думи, но сега за първи път физически усещаше смисъла им. Гняв и раздразнение раздираха гърдите й и я подтикваха към действие.

Не можеше да понася циничната му усмивка. Челси изви ръка и отвори длан. Ключа с дрънчене падна на пода, но нито тя, нито Коул забелязаха това.

Само секунда преди ръката й да докосне бузата му, той хвана китката й и рязко дръпна Челси към себе си. Двамата залитнаха и потънаха в меката седалка.

Всичко се случи светкавично бързо. Челси едва имаше време да осъзнае, че за пореден път намерението й да остане хладна и спокойна беше провалено. Отново се намираше в затруднение. В голямо затруднение.

— Добре, добре — промълви Коул. — Точно както едно време.

Челси не обърна внимание на подигравката в гласа му. Тя направи опит да се отдръпне от Коул, но установи, че колкото по-силно се дърпаше, толкова по-здраво я държеше той. Тя вдигна войнствено брадичка, твърдо решена да устои на погледа му, но видя само собственото си отражение в тъмните стъкла на очилата му.

Челси вдигна ръка, отмести очилата и впи поглед в неговия. Очите на Коул излъчваха топлина и онази особена сексуалност, която винаги караше краката й да омекват.

Сърцето й подскочи, гърдите й изпитаха жажда за повече въздух, близостта на тялото му възкреси стотици чувствени спомени в нея. Времето сякаш се бе върнало назад и Челси отново се бе превърнала в малката скромна студентка, лудо влюбена в Коул Тримейн. Колко силно се нуждаеше от него! Инстинктивното привличане помежду им не беше отслабнало.

Коул я привлече още по-плътно към себе си и Челни усети топлината му. Пламъкът на страстта се разгоря в гърдите й с нова сила. Ръцете й се обвиха около врата му. Той наведе лицето си към нейното и Челси неволно притвори очи. Устните му докоснаха нейните.

— Недей — прошепна тя. Гласът й беше странно променен.

— Зная, че ме искаш. — Коул плъзна език по стиснатите й устни. Ръцете му отслабиха хватката си. Дланите му нежно се плъзнаха по гърба й. Челси сладостно потръпна.

— Ти си гладна, нали, скъпа? — Пламтящите му устни се спуснаха надолу по шията й. — Изглежда, че въпреки всичко, мога да те накарам да ме искаш така, както преди.

Челси безпогрешно долови огромното му желание. Ръцете му се прехвърлиха върху бедрата й и я притиснаха страстно. Кръвта нахлу в главата й. Разумът й повтаряше, че близостта им става опасна, но тялото й не можеше да устои на желанието, натрупано през последните четири години.

— Коул, моля те, аз… — направи последен опит Челси, но думите й заглъхнаха под устните на Коул. Езикът му потърси нейния и погъделичка небцето й.

Целувките на Коул никога не я оставяха безучастна. И сега тя жадно впи устни в неговите, изви се като дъга и започна инстинктивно да се движи. Мускулите му се стегнаха. Женствеността на Челси го предизвикваше.

Със своите меки седалки и тъмни стъкла черната лимузина беше идеално местенце, в което двамата можеха да се отдадат един на друг, откъснати от света. Подминаваха ги коли и камиони, но никой не им обръщаше внимание. Челси напълно забрави за заканите на Сет Стрикланд, за бягството си от сватбата. Единственото нещо, което в момента имаше значение, беше Коул и чувствата, които предизвикваше у нея.

Челси изхлипа, когато ръката му пролази под блузата й и погали гърба й. Много нощи се беше въртяла в леглото, неспособна да заспи. Тялото й пламтеше от желание, което само Коул можеше да задоволи. Ето, че отново бяха заедно. Засега това беше напълно достатъчно. Тя нежно го целуна.

— Държиш се така, сякаш съм ти липсвал, Челси — прошепна той, леко отделяйки устните си от нейните. — Прав ли съм?

— Да — призна тя и тихо въздъхна. Ръката му възбуждащо галеше гърдите й.

— А Стрикланд? — подразни я той. Мисълта, че Сет Стрикланд също би могъл да я докосва, целува, да се люби с нея го караше да ревнува. — Не ти ли липсват любовните му ласки?

— Не. Не! — Челси не искаше дори да си представя какво би било да споделя постелята на Сет. — Ние никога не сме се любили. Аз не исках и той повече не повдигна въпроса — сподели тя и след кратко колебание каза: — Ти си първият и единственият мъж в живота ми, Коул.

— Добре — самодоволно отбеляза той. После погали с пръсти твърдите зърна на гърдите й и Челси съвсем престана да разсъждава.

Коул натисна едното й зърно с палеца си и леко го потърка. Челси трепна.

— Винаги си била особено чувствителна на това място — каза приглушено той. Гласът му издаваше нарастващата му възбуда.

Коул продължи бавно да гали гърдите й през прозрачната материя на сутиена. Челси имаше чувството, че тялото й ще се разпадне от мощния прилив на желание, потърси опора в раменете на Коул и извика името му.

Невъздържаната й реакция сякаш премахна и последната преграда. След четири години тя продължаваше да го възбужда повече от всяка друга жена. Тази мисъл разтревожи трескавия му мозък. Имаше моменти, в които мислеше единствено за нея. Тя беше изключение, каквото той не беше срещал нито преди, нито след нея. Коул си спомни всички нерадостни дни след раздялата им. Челси беше разбила сърцето му. Трябваше да мине доста време, за да преодолее болката си по нея. Беше се заклел никога вече да не позволи на жена да го завладее така и беше успял. До момента, в който след четиригодишно отсъствие Челси отново се появи и Коул беше на път повторно да загуби ума си.

Не, твърдо си каза той. Никога вече! Необходимостта от създаване на дистанция помежду им беше неотложна. Умът му трескаво заработи.

— Е, сладка моя Челси — сухо се изсмя Коул. — Обзалагам се, че в този момент мога да те накарам да кажеш всичко, което поискам. Вече си призна, че между теб и Сет Стрикланд не е имало физическа връзка, че аз съм единственият мъж, с когото някога си спала, и дори, че съм ти липсвал в леглото. Чудя се какво ли още можеш да кажеш и да направиш?

Челси не повярва на ушите си. Тя бавно отвори очи и го погледна, но видът му не разсея внезапно обзелата я тревога. Той продължи:

— Като си помисля, че беше достатъчно само да напипам някои места! Наистина зная къде са те, нали, скъпа? — Коул отдръпна ръцете си от тялото й.

Челси се почувства слаба и уязвена.

— Затова ли ме целуваше? За да си докажеш, че си в състояние да ме накараш да казвам и върша разни… неща? — Гласът й болезнено трепна. — За да ме унижиш?

— А ти какво си помисли? Че все още съм влюбен в теб ли? — Тъмносините му очи подигравателно блеснаха.

Коул за малко да се извини за обидното си държане, но се въздържа. Не биваше да се размеква.

— Зная, че вече не си влюбен в мен — отвърна Челси и се дръпна назад. Опита се да възвърне самообладанието си, макар да не й беше никак лесно. Чувстваше се объркана, засегната и разгневена едновременно. Коул беше възприел ролята на сваляч и си беше поставил за цел да обърква жените. Ето, че успяваше. Беше разиграл целия този фарс за собствено удоволствие, беше я използвал, беше я дразнил, докато тя…

Челси избухна:

— Не мисля, че някога си ме обичал истински. По-скоро те привличаше идеята да имаш отстъпчива и непретенциозна женичка! Очакваше да се оженим точно на предложената от теб дата, искаше да ти раждам по едно дете на всеки две години. Харесваше ти идеята за голямо семейство, което да ти се подчинява, и не те интересуваше какво е моето мнение по всички тези въпроси.

— Не е вярно! — възмути се Коул. И все пак…

В думите й имаше голяма доза истина. Той рисуваше общото им бъдеще според собствените си виждания и предполагаше, че Челси ентусиазирано ще се съгласи с него. Смяташе, че понеже са влюбени един в друг, тя ще иска точно това, което иска и той. Коул не приемаше, че също носи вина за провала на връзката им. Нали беше безпогрешен…

Докато той размишляваше, Челси премина към действие. Тя се наведе и вдигна ключа от пода на лимузината.

— Ще се върна обратно, за да взема колата си — заяви тя и му хвърли триумфален поглед. — Ако искаш, можеш да се разходиш с мен, ако не — ще се наложи веднага да слезеш.

Коул не успя да сдържи смеха си. Наистина беше смешно Челси да си въобразява, че е възможно да го командва и да се разпорежда със собствената му кола. Стига да поискаше, можеше безпроблемно да си върне ключа. Първо щеше да я хване за ръцете и да я повали по гръб върху седалката, после щеше да я затисне с краката си, за да й попречи да мърда. Разбира се, Челси щеше да се съпротивлява, но това нямаше да бъде от особена полза…

Очите му светнаха. Представи си как лежи върху нея и почти усети топлината на гърдите, корема, бедрата й. Челси щеше да се извива, за да се изскубне от желязната му прегръдка, но това само щеше да усили възбудата му. Дишането на Коул се учести, сякаш не си представяше, а в действителност участваше в това еротично боричкане.

Добре знаеше, че ако фантазията му се превърнеше в реалност, той няма да се сдържи. Ръцете му щяха да се плъзнат по гърдите й и съпротивата й щеше да отслабне. Накрая Челси щеше да въздъхне и да се притисне към тялото му…

Устата на Коул пресъхна. Слабините му запламтяха от желание. Само да я докоснеше и възбудата му щеше да се върне отново — по-силна и по-мощна отпреди. Близостта на Челси винаги оказваше такъв ефект върху него.

Не, не трябваше да се поддава на чара й!

— Ако отключиш вратата, ще се преместя на задната седалка. Ще ти дам възможност да си поиграеш на шофьор — хапливо каза той. Сините му очи я гледаха хладно.

Челси последва инструкциите му и успя да отвори вратите. В същото време се опитваше да открие причината за внезапното желание на Коул да й помага. Дали не подготвяше клопка?

Коул обаче направи точно това, което беше казал. Отстъпи й мястото си и спокойно се настани на широката задна седалка.

— Не забравяй, че ти позволявам да караш само защото аз го искам. — Той посегна към близкото барче и си сипа нещо за пиене. — Просто така ми е по-удобно.

Челси не му обърна внимание. Беше й ясно, че Коул прави всичко възможно да омаловажи нейната малка победа.

— Ще включа радиото. — Вече се чувстваше достатъчно силна да чуе дори коментарите около провалената женитба на президентския син.

— Чувствай се удобно. Аз трябва да проведа няколко разговора — отвърна Коул и посегна към телефона.

След малко топлият му дълбок глас се разнесе из лимузината:

— Здравей, Карлинг…

Сърцето на Челси болезнено трепна. Изпълни я разяждаща ревност. Болката й беше толкова силна, че й се щеше да извика, за да й олекне. Челси здраво стисна устни и натисна бутона, на който беше нарисуван параван. Една стъклена преграда бавно се спусна надолу и отдели мястото на шофьора от останалата част на колата.

Челси продължи да кара. Бореше се със сълзите, напиращи в очите й. Ядосваше се на себе си за глупавата ревност, която изпитваше към Коул. Гневеше се и на него, задето я нараняваше така.

Тази сутрин почти беше повярвала, че е успяла да вземе управлението на живота си в свои ръце, а ето, че се появи Коул и обърка всичко.

Челси се принуди да погледне истината в очите. Ако не беше научила колко сериозна е връзката между Коул и Карлинг Темпълтън, никога нямаше да се обвърже със Сет Стрикланд. Сет и семейството му я бяха използвали в своята кампания за създаване на обществена популярност, но тя също ги беше използвала — за да потисне болката от мисълта, че Коул е влюбен в прекрасната и умна Карлинг.

Карлинг и Коул. Когато той я взе в прегръдките си, Челси не се и сети за другата жена. А Коул не беше забравил за Сет Стрикланд. Дали това — да я накара да признае, че го иска, независимо от факта, че е сериозно ангажиран с друга — не беше част от плана му за отмъщение?

Челси се задъха от гняв. Този мъж беше пълен негодник!

Тя не усети колко време беше минало, откакто седна зад волана на колата му. Всеки път, когато незабелязано хвърляше поглед назад и виждаше Коул да се усмихва, докато говори по телефона — с Карлинг, разбира се! — кръвта й кипваше.

Внезапно до слуха й достигна официалното изявление. Челси застана нащрек. Според сведения от Белия дом, женитбата временно се отлагаше поради внезапното заболяване на госпожица Челси Кинсайд.

Тя се ужаси от наглата лъжа. Защо бяха възприели точно такава позиция? Заплахите на Сет проехтяха в ушите й. Беше се заканил, че ще направи всичко, за да я принуди да се оженят. Фантазията й започна да рисува всевъзможни картини: Стрикландови можеха да пуснат по петите й банда наемници, които щяха да я открият и пребият до смърт; след това щяха да я вкарат в някоя болница и да я натъпчат с наркотици, за да я направят напълно зависима от волята им.

Главата й щеше да се пръсне от болка. Вече наближаваха малката й хонда, все така стояща край пътя. Челси изпита неописуем страх. Искаше да помоли Коул за помощ, но не посмя. Веднъж вече се беше отказал от идеята да я върне на Сет, но не се знаеше какво може да му хрумне в следващия момент. Не, трябваше да се справи сама. Челси спря лимузината и слезе. Никога не се беше чувствала толкова самотна и изоставена.

Коул се върна зад волана и я погледна през присвитите си очи.

— Не изглеждаш много добре — отбеляза той.

— Напротив, чувствам се чудесно — настоя тя. Дълбоко в сърцето си чувстваше, че Коул не може да й бъде враг. Поне не дотолкова, че да поиска да я върне на Стрикландови. Но беше ужасно наплашена, за да се доверява на инстинктите си. Не че можеше да остане при него. Нали съществуваше Карлинг?!

— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с мен? — попита Коул с цинична усмивка. Тонът му беше в състояние да вбеси всяка почтена жена. Сините му очи приличаха на ледени късчета.

Челси настръхна:

— Не искам да идвам с теб. Аз сама вземам решенията си и няма да ти позволя да ме командваш. Сега ще сменя гумата и ще си тръгна със собствената си кола.

Коул подигравателно се изсмя:

— Ти не можеш да смениш гума, дори ако животът ти зависи от това.

— А е повече от ясно, че змия като тебе няма да ми помогне. — Хрумна й, че може да го засегне и той да се хване да й доказва обратното.

Само че Коул не се хвана на въдицата.

— Напълно си права. Ние, змиите, изяждаме такива противни дребни гадинки като тебе за обяд, не им правим услуги.

— Аз и не бих те оставила да ми направиш услуга. Даже да се смъкнеш на колене и да ме молиш за това.

— Веднъж вече падах на колене пред теб. Беше преди четири години, в моята спалня. — Циничната усмивка отново се върна на устните му. — Ти лежеше гола на ръба на леглото и беше тази, която молеше.

— Мразя те! — изхриптя Челси. Гърдите й се разкъсваха от гняв. Как смееше Коул да й припомня такива интимни моменти и да ги използва като оръжие срещу нея?! — Ти си отвратителен!

Той леко вдигна вежди:

— Кое те разстройва повече, Челси? Припомнянето на един епизод от нашето страстно минало или огромното ти желание да бъдеш отново там, в същото легло и да ме молиш за…

— Изчезвай оттук! Остави ме сама! — Челси, трепереща, се втурна към колата си и се спря, само за да подхвърли през рамо: — Не искам никога повече да те виждам. С малко повече късмет смятам, че желанието ми ще се сбъдне.

— Внимавай, когато си пожелаваш нещо, скъпа! — извика Коул през отворения прозорец. — Може да се случи така, че желанието ти да се изпълни незабавно. Като сега, например. Аз си тръгвам от тук и от живота ти.

Той грубо се усмихна, натисна клаксона и триумфално потегли. После хвърли последен поглед назад. Челси се суетеше край багажника на колата си и дори не си направи труда да извърне глава след него.

Коул се заблуждаваше. Челси не се обърна, но с крайчеца на окото си наблюдаваше как лимузината се отдалечава и изчезва. И така, той я изостави. Добре, че беше много ядосана, иначе щеше да се облее в сълзи.

Челси реши да вземе две от таблетките си за главоболие, преди да се залови с гумата и се сепна. Куфарът й с всичките й дрехи, лекарства, тоалетни принадлежности, кредитни карти и с повечето й пари беше останал в лимузината. Не знаеше дали да плаче, или да проклина. Какво щеше да прави сега? Единствената й надежда беше да смени гумата, да кара до най-близкия телефон и с малкото останали й дребни пари да позвъни на Стефани. По-малката й сестра може би щеше да й помогне. Челси си спомни за сутрешния им телефонен разговор.

— Развалям женитбата и напускам града — на един дъх беше изстреляла тя, без да даде възможност на сестра си да каже каквото и да е. — Искам да съобщиш на мама и татко.

Стефани беше извикала от ужас и Челси я разбираше добре. Да съобщиш на Джанис Джарвис Кинсайд Емерсън и на Рос Кинсайд за отменената сватба беше нещо, което наистина можеше да накара човек да изкрещи. Когато Челси беше развалила годежа си с Коул, двамата изглеждаха шокирани, после се окопитиха и започнаха да си отправят взаимни обвинения за поведението на дъщеря им. Една развалена женитба щеше да ги накара да вдигнат шум до Бога. А Стефани първа щеше да си изпати.

Челси разкърши рамене и се опита да си вдъхне кураж. Колкото по-скоро оправеше тази гума, толкова по-скоро щеше да изчезне и кошмарът й.

В ушите й отново прозвуча гласът на Коул: „Няма да успееш да смениш гума, дори животът ти да зависи от това“. Е, в известен смисъл животът й наистина зависеше от тази гума.

— Ще се справя! — гласно си каза Челси.

Тя отвори багажника и измъкна крика от него. Коул Тримейн вероятно си мислеше, че Челси не знае за какво служи крика, но тя знаеше! И щеше да смени проклетата гума!