Барбара Бозуел
Отвличането (6)

Шеста глава

Челси остави вилицата и се загледа в Коул. Беше готова за саркастичните забележки, които щяха да последват. Но се излъга. Коул продължи, като разсеяно гледаше в чашата си:

— Списанието също не е толкова лошо. Ако имате по-добри разпространители, продажбите ще бъдат значително по-високи.

Удивлението на Челси нарасна.

— Вярно е — съгласи се тя, — но „Тримейн Инкорпорейтид“ не се занимава с разпространяването на „Капитол Сийн“, а именно вие притежавате най-голямата верига от книжарници в щата.

— Това беше мое решение. — Коул срещна погледа й. — В мига, в който ти беше наета от „Капитол Сийн“, аз издадох разпореждане това списание да не се появява в нашите магазини.

Той очакваше, че Челси ще избухне. И щеше да има право. Току-що беше признал, че е саботирал любимото й списание, само за да си отмъсти на нея. Дали щеше да го замери с някоя чаша? Или може би щеше да лисне остатъка от чая в лицето му?

Коул си помисли, че щеше да се наложи да й отвърне.

Челси седеше неподвижно, загледана в чинията си. Когато вдигна глава, очите й бяха пълни със сълзи.

— Трябва наистина да си ме мразил — тихо промълви тя, — но не мога да те обвиня. След всичко, което преди четири години ти сторих, и след това, което направих днес на Сет… — Гласът й премина в ридание. — Не искам да наранявам и унижавам хората около себе си, но изглежда въпреки волята си го правя. Излиза, че съм жестока, заблудена и озлобена. — Тя спря и нервно прокара пръсти през разрошената си коса. Ръцете й видимо трепереха. — Ако… ако ме извиниш, бих искала да си отида в стаята.

— Не те извинявам — отвърна Коул.

— Трябва да остана сама. — Челси стана и тръгна към вратата.

Коул прегради пътя й:

— Какво, по дяволите, става? — възкликна той и я хвана, за раменете. — Мислех, че ще се ядосаш, а вместо това се обливаш в сълзи!

— Коул, моля те, остави ме. — Гласът й трепереше, устните й странно се извиха. Челси с мъка сдържаше риданията си.

— Не си разстроена от отказа на „Тримейн Инкорпорейтид“ да продава вашето списание, а от това, че смяташ себе си за виновна. Ако не беше ме предизвикала с отказа си, нямаше да се стигне до този бойкот, нали така? Плачеш, защото току-що разкри същността на своя характер и тази същност те порази. Винаги съм се опитвал да те предпазя от склонността ти да правиш психологически анализ на себе си и на другите и от убедеността, че този анализ е верен.

— Ти не разбираш! — Тя се опита да се освободи от ръцете му, но Коул я стисна още по-здраво.

— Не, ти си тази, която не разбира — каза той. — Иска се доста кураж човек да се противопостави на сватба като днешната, малко глупаче. Щеше да бъде жестоко да се омъжиш за Сет Стрикланд, след като си убедена, че и двамата ще сгрешите. Същото се отнася и за нашия годеж. Ти ме напусна, защото си мислила, че постъпваш правилно. Това не означава, че си злобна използвачка.

Челси отвори уста. Сълзите й пресъхнаха. Беше толкова удивена, че не можеше нито да заплаче, нито да продума.

Коул я пусна и раздразнено потърка врата си:

— Ти взе единственото правилно решение навремето, като се има предвид колко мъки си изживяла. И не си се излъгала, като си смятала, че ако се стигне до развод, ще водя битка на живот и смърт, за да спечеля родителските права над децата ни. — Коул замислено я погледна. — Да, направо се виждам как тичам по съдилищата и използвам цялата си власт и пари, за да спечеля делата… Би трябвало да ти благодаря, че си спестила на бъдещите ми деца всичко това.

Челси го погледна. Беше объркана. Усещаше, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво.

— Това е най-странният разговор, който някога сме водили — промълви тя накрая. — Ти ме защитаваш от мен самата. Защо?

— Защото аз съм си аз. Само не започвай пак да подсмърчаш заради това, че съм прекалено любезен и ти не можеш да го понесеш. Даже и така да е.

— Не мога да повярвам — направи иронична гримаса Челси. Сигурно сънуваше с отворени очи.

Коул изглеждаше не по-малко объркан от нея.

— Няма какво толкова да се обяснява. Когато ти казах защо списанието ти не се продава в нашите магазини, очаквах да започнем битка. Бях готов да хвана всяка чиния, която щеше да запратиш към мен, но ти…

— Но аз не реагирах според твоите очаквания — завърши тя. — Или може би според твоите желания. Войнственото ми настроение изчезна и ти не можеш да се примириш с това. — Големите й тъмни очи светнаха. — Затова реши да ме успокоиш. Не ти харесва да съм пълна с колебания и да се самообвинявам. Искаш да съм силна, за да ти бъда достоен противник.

— Не се опитвай да се шегуваш със себе си, а мен да окичваш с лаврите на чувствителен герой, Челси — студено каза Коул. — Забрави ли защо те доведох тук? Не си в състояние да ме накараш да променя плановете си.

— Наистина ли? Съмнявам се.

Тя приближи към него и сложи длани на гърдите му. Двамата се погледнаха. В сините му очи блесна тъмен пламък и тя почувства как топлината им пронизва цялото й тяло. Без да се замисли, Челси обви ръцете си около врата му. Сега двамата бяха плътно прилепнали един към друг. Гърдите й опираха в неговите.

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш, малката? — дрезгаво прошепна Коул. — Защото ако не си подготвена да завършиш това, което започваш, по-добре веднага се измитай.

— А ти какво мислиш, че започвам? — запита Челси с цялото достойнство, на което беше способна.

— Това. — Горещите му нетърпеливи устни опариха шията й, плъзнаха се по лицето и намериха устните й. Целувката им беше дълга и дълбока. Двамата бяха останали без дъх, но Коул не отмести устни от нейните. Накрая каза:

— Ти ме искаш. Лошо.

— Да — призна тя. По гърба й пропълзяха тръпки. Беше невероятно възбуждащо да приказват, когато устните им са слети. — И ти ме искаш не по-малко, отколкото аз тебе.

Коул спусна ръце надолу и я притисна към себе си. Челси изпита желание телата им да се слеят.

— Ще те имам. — В гласа му се прокрадваше триумф.

— Няма, ако продължаваш да играеш глупавите си игрички — задъхано прошепна тя.

Успокой се, замоли се наум Челси, кажи ми, че каквото било — било и че тази нощ отново ще бъдем заедно, приятели, любовници и равностойни партньори.

— Аз не прескачам от легло в легло и нямам намерение да изменя на принципа си при създалите се обстоятелства — допълни на глас тя.

Коул се усмихна:

— Това вече е моята Челси.

Тя докосна устните му с върха на езика си и отбеляза:

— Ти ме харесваш точно такава. Ако бях започнала да ставам прекалено покорна и отстъпчива, щеше да се разтревожиш.

— Грешиш, щеше да ми хареса. И точно това ще стане, скъпа.

Коул плъзна ръка по бедрата й. Топлината между краката й нарасна и се разля по цялото й тяло. Колко силно го искаше!

— Не. — Челси рязко се дръпна. Очите й бяха потъмнели от болка. — Ако наистина си мислиш това, което ми каза, по-добре да спрем веднага.

Коул почувства раздразнение. Не можеше да я остави да си отиде сега, когато бяха толкова близо един до друг. Той я желаеше неудържимо, нуждаеше се от нея и беше готов на компромис.

— Ще сключим примирие за тази вечер. Никакви игри, никакво отмъщение, никакви наказания. Тази вечер ще бъдем само аз и ти, и нашето желание. Ще се любим единствено, за да задоволим страстта си.

— Без игри, без отмъщение, без наказания — повтори бавно Челси.

И без любов, мислено добави тя. Сърцето й се сви.

— Предлагаш да се използваме взаимно за секс. — Звучеше й толкова хладнокръвно и животински! След като възвишените чувства нямаше да присъстват…

— Точно така, скъпа. Тази нощ ще има само чист секс между двама възрастни, загърбили миналото и наслаждаващи се на настоящето.

Гласът му беше гладък като коприна, но ефектът върху нея беше поразителен. Думите му охладиха страстта й и я превърнаха в равен по сила гняв. Челси свали ръцете му от тялото си и го отблъсна встрани.

— Ето ти един приятелски съвет от някой, който е споделял миналото ти, но няма намерение да се забавлява заедно с теб в безкрайното настояще. Няма по-бързо и по-добро отрезвително средство от това, да кажеш на партньорката си, че смяташ да я използваш само за временен егоистичен секс.

За момент Коул остана безмълвен. Всичко се случи толкова бързо! Само преди миг той се опиваше от мисълта, че ще я вкара в леглото си, а сега…

Тя вече се беше насочила към розовата стая.

— Челси! — изкрещя Коул и се спусна след нея. Челси се затича. Тя стигна първа до стаята, затръшна вратата зад гърба си и бързо врътна ключа.

— Челси, отвори! — Коул бясно заудря с юмруци по вратата. — Няма да позволя да се заключват от мен в собствената ми къща! Пусни ме да вляза!

Зад вратата се разнесе спокойният й хладен глас:

— Докато съм гостенка във вилата ти, тази стая е моя и ти нямаш никакви права над нея. Сега се махай. Искам да остана сама. Ще си взема душ, а след това ще си легна и ще се опитам да поспя. Съветвам те и ти да направиш същото.

Той чу отдалечаващите й стъпки. Една вътрешна врата хлопна — вероятно вратата, която водеше към банята. Щракна ключ. Звукът сякаш се заби в мозъка му. Последва шум от течаща вода.

Никой не успяваше да го изкара от кожата му така, както Челси Кинсайд. Нямаше човек, който да го радва и вбесява, да го очарова и завладява повече от нея. Да го отблъсне по този начин беше едновременно неразумно и подло. По дяволите! Та тя знаеше колко силно я желае той! Сигурно тържествуваше заради силната си власт над него.

Коул забърза към всекидневната. Имаше нужда да пийне нещо силно. Отвори барчето и си сипа стабилна доза уиски. Пресуши чашата на един дъх.

Последният път, когато беше толкова ядосан от Челси, беше в деня на годежа им. Тогава усилията му да я накара да промени решението си се оказаха напразни. Коул знаеше, че няма да я вкара в леглото си чрез заплахи и укори.

Уискито му подейства успокоително и той започна да прехвърля в главата си обстоятелствата около разваления годеж. Преди четири години Челси го беше зарязала, защото не беше съгласна сватбата им да се състои само шест седмици след годежното парти, както настояваше Коул.

Тази вечер той нямаше да загуби. Веднъж беше допуснал тактическа грешка, но това нямаше да се повтори. Щеше да й каже точно това, което тя искаше да чуе. В края на краищата, целта оправдава средствата, както казва Макиавели. А целта — да има Челси, изискваше любовни признания.

Най-голямата му грешка беше, че се опитваше да е честен в намеренията си. От този момент нататък щеше да играе единствено за да спечели.

С усмивка на устните и с весело пламъче в очите Коул се запъти да търси чук и отвертка — идеалните инструменти за отваряне на заключени врати.

 

 

Челси излезе от банята освежена и порозовяла. Затоплената й кожа настръхна от хладния въздух, проникващ през открехнатия прозорец. Тя уви голямата розова кърпа около тялото си и тръгна към прозореца. Трябваше да го затвори, преди да се пъхне в леглото. Коул беше оставил куфара й до стената и Челси зарови в него за нощницата си.

Лунната светлина й позволяваше да вижда ясно и тя не запали лампата. Най-после откри късата си небесносиня нощница и се изправи, за да махне хавлията. Хладната коприна обгърна нежно тялото й.

Челси затвори прозореца и с въздишка се отправи към леглото. Не беше изморена. Чувстваше се изпълнена с неизчерпаема енергия. И с раздразнение, добави наум тя. Тялото й още пламтеше от желание, жадуваше да усети тялото на Коул. Душът не я успокои, само прогони сънливостта й. Челси отново въздъхна. Очертаваше се дълга и тягостна нощ.

Челси протегна ръка и запали нощната лампа до главата си. След миг тишината се разцепи от ужасен вик.

— Коул!

Коул се беше изтегнал върху розовите завивки и я гледаше топло със сините си очи.

— Разбира се, че съм аз — усмихна се лениво той. — Да не би да очакваше Сет Стрикланд? Или двамата симпатяги от „Глоуб Стар Проб“?

— Не очаквах никого! Как се промъкна тук? — Един поглед към широко отворената врата й беше достатъчен, за да си отговори на въпроса. Вратата беше извадена от пантите и подпряна на стената в коридора.

— Коул, трябва да излезеш от стаята ми. — Гласът й прозвуча нервно и несигурно. Той седна на леглото и мускулестите му гърди се показаха под разкопчаната му риза. Изглеждаше голям и силен. Челси въздъхна. Знаеше, че ако Коул не пожелае да си тръгне, тя няма да може да го принуди.

— Челси! — Той се пресегна, хвана китката й и силно я притегли към себе си. — Не ме отпращай, скъпа!

Коул я сграбчи и тя направи опит да се изтръгне от прегръдката му, но откри, че е здраво заклещена от яките му ръце.

— Коул, не! — извика Челси. Сърцето й биеше лудо. Устните му обсипаха с целувки челото, бузите и косата й.

— Да, скъпа. — Ръката му се плъзна по корема й и продължи надолу. — Не мога да бъда далеч от теб, Челси. Реших да спра да се боря и да ти призная, че… — Коул млъкна и дълбоко въздъхна. — Да ти призная, че никога не съм преставал да те обичам, че в продължение на всичките четири години страстно съм те искал. Да те оставя да ме напуснеш беше най-голямата грешка в живота ми.

— Коул! — Челси извърна към него пълните си с изненада очи. — Коул, наистина ли мислиш така? — Тя автоматично обви ръце около врата му и се притисна към него.

— Не мога повече да се преструвам на ядосан — промълви той и обсипа шията й с целувки. — Между нас никога не може да има единствено секс, скъпа, без никакви чувства.

Коул помилва материята, падаща на меки гънки върху гърдите й. Зърната им бяха втвърдени и изпъкнали и той ги помилва с език, оставяйки мокри следи по коприната.

Челси пламна. Тя неволно простена. Усети как Коул потръпва от възбуда. В страстта му към нея имаше нещо могъщо. Единствено с Коул тя изпитваше първичната женска нужда да се отдава, докато се превърне в част от мъжа до нея.

— Искам те, Челси — прошепна той. — Изцяло.

Устните му покриха нейните и езикът му проникна между тях. Челси му отвърна с цялата страст и нежност, които с години трупаше в себе си и пазеше единствено за него.

— Радвам се, че се върна, Коул — промълви тя и покри лицето му с леки целувки. — Преди малко беше толкова груб! Не можех да легна с теб и да си мисля, че ме използваш. Независимо от силното ми желание.

— Зная, скъпа. — Коул нежно захапа крайчеца на ухото й. — Наговорих ти куп глупости, но сега ти казвам истината и в крайна сметка пак ще бъдем заедно. Цялата нощ.

Той я вдигна на ръце и я понесе навън. Искаше я с всяка пора на тялото си.

— В господарската спалня ли отиваме? — попита Челси унесено.

— Точно там — усмихна се Коул. — Тази розова стая не е много подходяща за секс, нали, скъпа? — Той трепна. За малко да се издаде! За щастие Челси не забеляза нищо подозрително в думите му.

Тя проследи с пръст очертанията на брадата му и разсеяно каза:

— Не знам… Мисля, че всъщност изглеждаше очарователно върху онези розови завивки. Никога не съм те виждала сред розово и трябва да те уверя, че много ти отива.

Той промърмори нещо в знак на протест и двамата се засмяха.

Коул я внесе в огромна стая. Тоновете бяха напълно подходящи за мъжка спалня — шоколадовокафяви и бежови. После я положи внимателно на огромното по размери легло. Челси се усмихна:

— Цял ден ме разнасяш на ръце. В колата и извън колата, в кухнята, в спалнята…

Коул свали ризата си и започна да разкопчава избелелите си джинси.

— Особено ми хареса, когато приключихме с последното пренасяне — погледна я той.

— На мен също — нежно отвърна тя. После, след кратко колебание, рече: — Коул, това за мен е като мечта, която се сбъдва. Да бъда тук с теб, да зная, че и ти чувстваш същото като мен…

О, толкова го обичаше! Не можеше да си спомни някога да е преставала да го обича и да го желае. Четири безкрайно дълги години прекара сама, защото никой друг мъж не успя да завладее сърцето й и да разпали страстта в нея. Съществуваше само Коул, единствено той.

Джинсите и слиповете му паднаха на пода. Коул се приближи към леглото и Челси го посрещна с разтворени обятия. Гол и мъжествен, той легна върху нея и тя въздъхна блажено. Не можеше да сдържи думите, които отдавна напираха на устните й:

— Обичам те, Коул.

Болезненото желание в гласа й само подсили нетърпението му. Коул вдъхна миризмата на женското й тяло, примесен с аромата на крем и сапун, почувства топлината на меката й кожа. Искаше му се да я погълне цялата. Устните му трескаво затърсиха нейните. Целувките им ставаха все по-жадни и дълбоки. Ръцете му настойчиво проследяваха извивките на тялото й. Повдигна я леко, за да свали нощницата и Челси започна да му помага с трескаво нетърпение. Коул се засмя:

— Спомням си първия път, когато те съблякох. Бяхме в моята всекидневна…

— Върху оня огромен кожен диван — унесено продължи Челси. Не й убягна възхитеното изражение на Коул, докато поглъщаше с очи голотата й.

Пръстите му нежно погалиха зърната на гърдите й и тя изохка. Беше станала болезнено чувствителна.

— Бяхме много нервни — продължи Коул и прокара длани по корема й. — Тогава ми каза, че за първи път се събличаш пред мъж. Беше искрена, срамежлива и притеснена. — Пръстите му описаха кръг около пъпа и в отговор Челси потръпна. — А също много сладка и привлекателна.

— Каза ми, че съм прекрасна — прошепна тя. — И начинът, по който ме докосваше, начинът, по който ме гледаше, ме караше да се чувствам единствена. — Челси погали възхитено широките му рамене. — Беше толкова нежен и внимателен! Аз престанах да се срамувам и не усетих нито болка, нито съжаление, Коул. Ти беше чудесен. Винаги. Всеки път.

Тя продължително го целуна, влагайки в целувката си много нежност, любов и жар.

Коул потръпна от удоволствие. Тя изглеждаше толкова на място в ръцете му. С Челси всичко беше различно. Единствено с нея изпитваше това главозамайващо чувство на истинско и пълно сливане. Той впи очи в нейните и промълви:

— Толкова те желая! — Коул спря да си поеме въздух. Опита се да възвърне контрола над себе си и над чувствата си. Нещата не се развиваха по план. Той искаше неговата страст да бъде лишена от всякакви емоции, а ставаше точно обратното.

— Зная, зная — гальовно каза Челси и се притисна към него. — Аз също съм малко уплашена, Коул. Сякаш миналото ни се слива с настоящето. Зашеметяващо е.

— Да, тези чувства объркаха всичко. — Той изглеждаше така възмутен, че Челси избухна в смях.

— О, Коул, наистина те обичам! Признавам, че винаги си бил искрен с мен. Ти си ориентиран към действията, но за чувствата е нужно да се говори. Отбелязваш прогрес в това отношение. — Пръстите й докоснаха тялото му и усетиха напрегнатото му пулсиране. — Но ти ставаш нетърпелив, нали, скъпи? — подразни го тя. — И вероятно притеснен, че ще продължа с анализа на нашата връзка.

Челси го притегли към себе си. Той се засмя и леко я положи върху матрака, покри я с тялото си и каза:

— Никакви приказки повече.

— А действия? — закачливо попита тя и потърка върховете на гърдите си о него. Усещането беше чудесно и Челси притвори очи. Бедрото му започна да се движи нагоре-надолу, докосвайки влажното място между краката й. Тялото й се разтърси от желание. Челси се надигна и леко одраска гърба на Коул с дългите си нокти.

Коул се засмя:

— Страхотно си привлекателна, скъпа — възбудено каза той. — Толкова свободна, отзивчива и искрена. Човек не може да те измами или да си играе с теб. — Той спря. Очите му се разшириха, сякаш важността на думите му го прониза. Тя не предполагаше, че той си играе с нея и в момента това му се стори много… нечестно! Обзе го разкаяние, но ръцете на Челси го изтръгнаха от разсъжденията и го върнаха в света на първичните чувства и желания.

Коул плъзна ръка между бедрата й и Челси извика. Едновременно с това устните му отново целунаха едно от зърната й. Стори й се непоносимо да продължи да се въздържа. Тялото й пламтеше, главата й сякаш кръжеше. Коул се усмихна. Челси го караше да се чувства горд, неустоим, истински мъж, чиято любовница го молеше незабавно да я обладае. Той продължи да я възбужда с ритмични движения. Челси му отвърна импулсивно и страстта му избухна.

— Челси, скъпа, не издържам вече. — Гласът му звучеше задъхано и неравно. — Ти си готова да ме приемеш, напълно си готова!

— Да, Коул, да! — Коул знаеше точно къде да я докосне, знаеше какво иска тя и умело я водеше към върха. — Искам те! Веднага!

Коул бавно проникна в нея.

— Боли ли те, скъпа — тихо попита той. Беше в нея, част от нея и долавяше всеки нюанс на състоянието й.

— Просто четири години са прекалено много — прошепна Челси. — Всичко е наред, Коул. Скоро ще се чувствам чудесно.

Той нежно я целуна. Езикът му изпълни устата й така, както Коул изпълваше тялото й. Напрегнатите й мускули започнаха да се отпускат. Двамата въздъхнаха едновременно.

— Сега по-добре ли си, скъпа? — попита той и погали косата й.

— Да, Коул. Всичко е толкова хубаво!

През тялото й преминаха леки топли вълни. Кожата й настръхна. Челси задвижи тялото си противоположно на неговия бавен и лек ритъм, който постепенно стана по-бърз.

Дълбоко в нея Коул усети, че не може да мисли и да се контролира.

— Чудесна си, Челси. Толкова мека и топла! Сякаш си създадена само за мен. — Той придружи думите си с целувки.

Двамата се движеха унесено, желанието им беше жизненоважно за тях. Неговата страст подхранваше нейната и обратно, образувайки безкраен кръговрат от вземане и отдаване.

— Ти си моя, Челси — промълви Коул.

Тя извика името му в екстаз. Представата за време и място беше изчезнала, съществуваше само единството между телата и душите им.