Барбара Бозуел
Отвличането (4)

Четвърта глава

Все още се чудеше откъде да започне, когато една стара зелена кола се отби от шосето и спря на няколко метра зад хондата й. Вратите се отвориха и от колата излязоха двама души. Единият — висок и симпатичен, другият — дребен и с вид на хлапак. Ниският носеше тъмни очила.

Загложди я подозрение. Най-логично беше да се предположи, че мъжете са спрели, за да й помогнат. Но ако имаха някакви непочтени намерения… Пръстите й здраво стиснаха крика. Можеше да се наложи да го използва.

— Здрасти! — викна тя. Постара се да изглежда по-самоуверена, отколкото се чувстваше в момента. Дори успя да се усмихне. Някъде беше чела, че ако човек се държи като потенциална жертва, нищо чудно да свърши като такава. — Гумата ми се спука и трябва да я сменя. — Челси прехвърли крика в другата си ръка.

Дребният мъж зяпна от изненада:

— Господи! Та това е Челси Кинсайд!

Челси се намръщи. Наистина беше глупаво да си въобразява, че няма да я познаят.

— Точно така — кисело отвърна тя. Нямаше смисъл да отрича очевидното. — А вие кои сте?

— Ние сме от пресата. — Ниският мъж измъкна една измачкана карта от джоба си. — Казвам се Майлс Роджърс, фотограф, а това е Киърън Кауфман, репортер. Работим за „Глоуб Стар Проб“.

— За „Глоуб Стар Проб“! — с отвращение повтори Челси. — Това не е преса, а боклук! Пред него всички други жълти вестници изглеждат сериозно четиво!

— Благодаря! — засия Майлс Роджърс.

Челси продължи:

— „Глоуб Стар Проб“ е просто един голям кош за сензационни отпадъци без никакви достойнства. — Беше прекалено екзалтирана, за да мери приказките си. — Това е най-долният от всички долнопробни вестници! Не бих го използвала дори да застеля птичи кафез с него!

— Вярно е, че нашият вестник не се ползва с много добра слава, но смятаме да поправим нещата, като работим по-упорито — ведро обясни Киърън Кауфман. — Ето, че сложихме всички големи издания в джоба си. Вижте, госпожице Кинсайд — всъщност, позволете ми да ви наричам Челси! — ние сме първите, които ви откриха. Не сте в болница, както съобщиха официалните източници. Осмелявам се да твърдя, че не изглеждате ни най-малко болна.

Челси потърка челото си. Главоболието й не беше преставало от часове. Дори кожата й потръпваше болезнено при допир.

— Грешите. Имам ужасна мигрена. Трябва да сменя гумата на колата си, а вие двамата се шляете наоколо и се мъчите да скалъпите поредната измишльотина за вашия вестник. Наистина се чувствам зле!

— За здравната ни рубрика — подсмихна се Кауфман. — Според анкетата, която проведох, една четвърт от хората, страдащи от мигрена, изпитват облекчение от болката при оргазъм. Колкото по-силен е оргазмът, толкова по-добре се отразява на заболяването. Така че, ако се съгласите да дойдете с мен на задната седалка, ще се радвам да…

— Слушай, негоднико! — извика Челси и вдигна заплашително крика. Беше разгневена. — Махай се от тук! Не искам нито да те слушам, нито да говоря с теб!

Кауфман сви рамене:

— Преписах статията от едно медицинско списание, сладурче, но ако искаш да страдаш, това си е твоя работа. Ние с Майлс сме тук, за да разберем коя е истинската причина за провала на сватбата ти с президентския син.

— Как ме открихте? — попита Челси и се зачуди кой още е по следите й.

— Имаме си източници — гордо каза Майлс. — Една приятелка на Киърън работи в частна детективска агенция. Тази сутрин са получили поверително обаждане да се спуснат по следите на избягалата булка Челси Кинсайд и на всяка цена да я върнат обратно.

— Чудя се, уточнил ли е Стрикланд дали булката да бъде жива, или мъртва? — подхвърли Киърън и се захили на плоската си шега. — Разбрахме, че са тръгнали насам и побързахме да ги изпреварим. Искахме да те открием преди тях.

Двамата доволно стиснаха ръцете си.

— Киърън, приятелю, това е история, която ще ни доведе близо до върха! — възкликна Майлс. — Отново ще пишем истински новини! Ще ни се отвори възможност за работа към най-добрите издания и в другите средства за масово осведомяване. С изключение на Канал Пет, разбира се.

— Канал Пет? — възкликна Челси. — Значи вие сте онзи Киърън Кауфман, репортерът, когото изхвърлиха от Канал Пет заради подправянето на интервю?

— Признавам, че в кариерата ми настъпи лош обрат. Случката с интервюто беше прецедент, но никой не пожела да разбере това. Случая се раздуха. Изхвърлиха ме от Канал Пет и никое издание, с изключение на „Глоуб Стар Проб“, не прояви интерес към мен. Оттогава все се опитвам да се върна в сериозния бизнес. Майлс също е бивш служител на Канал Пет. Преди няколко години го уволниха заради пристрастеност към алкохола. Двамата сме много нещастна комбинация. Твоята история ще възстанови репутацията ни на професионални репортери! Идваш с нас, ангелче! Ще ни разкажеш най-подробно защо избяга от Сет Стрикланд. В апартамента си имам видеокамера и двамата с Майлс ще се редуваме да ти задаваме въпроси. После… — Той млъкна и замечтано въздъхна: — После ще продадем материала на този, който предложи най-много за него. Освен пари ще поискаме да ни назначат и на репортерска работа в телевизията.

— Никъде няма да дойда — отстъпи назад Челси и с треперещи пръсти стисна крика.

Усмивката на Киърън Кауфман внезапно изчезна.

— Разбира се, че ще дойдеш, принцесо. И ще приказваш! — Той не добави неизбежното „в противен случай“, но заплахата в гласа му беше достатъчно красноречива.

— Скъпа Челси, не си създавай проблеми — намеси се Майлс. — Ние не искаме да възникнат усложнения.

— А да изкараш Киърън Кауфман от търпение означава да си навлечеш големи проблеми, сладурче — процеди през зъби Киърън. — Хайде тръгвай. — Той пристъпи към нея.

— За нищо на света! Ще направя сцена — предупреди го Челси. Вече не се страхуваше. Беше й безразлично. Сякаш някой друг играеше ролята на Челси Кинсайд, а тя самата стоеше отстрани и наблюдаваше. — Ще започна да крещя и да се боря. Със сигурност ще мине някой, който да ми помогне. После ще ви обвиня в тероризъм, в конспираторска дейност и…

— Да, да — прекъсна я Киърън. — Хората винаги отправят заплахи към нас, скъпа. Не ни пука.

— Не се плаши, Челси — успокои я Майлс Роджърс. — Няма да те нараним. Просто искаме да разбереш, че тази история е добър шанс за нас и ние искаме да се възползваме от него.

— Искаш да кажеш да се възползвате от мен! — Челси започна да се придвижва към шосето. Само ако някой спреше! Колите профучаваха край нея, но очевидно никой не се интересуваше защо младата жена е застанала край пътя.

— Опитай се да видиш каква ще бъде ползата за теб от цялата тази ситуация — окуражаващо продължи Майлс. — След като Стрикланд веднъж вече е излъгал за причината, поради която сватбата се отменя, можеш да кажеш каквото си искаш. Всички ще повярват на теб. Ще му го върнеш тъпкано.

— Не искам да му го връщам тъпкано! — изкрещя Челси. — Аз само не искам да се омъжа за него и това е всичко!

— Виждала ли си го някога пиян? — атакува я Киърън. — Знаеш ли дали взема наркотици? Или дали има незаконни деца? Може би ще си спомниш за някои негови сексуални… отклонения или…

— Ако кажеш още една дума, ще те ударя с това! — Челси заканително размаха крика. — Кълна се, че ще го направя! И че много ще боли!

— Дамата е твърда — захили се Киърън. — Не се ли плашиш, Майлс?

— Треперя от страх — изкикоти се Майлс, но погледът му се отмести към шосето и лицето му внезапно придоби загрижен вид. — Я виж кой е тук! По дяволите, мислех, че са далеч зад нас! Това са копоите от детективската агенция, към която се обърнаха Стрикландови.

Един черен линкълн спря зад колата на репортерите. Вратите се отвориха, трима мъже в черни костюми едновременно изскочиха навън и с бърза стъпка се отправиха към тях.

— Вие сте Челси Кинсайд! — уведоми я триумфално един от детективите.

— Тя много добре знае коя е! — озъби се Майлс Роджърс на мъжа.

— Чудесно си вършите работата, момчета — презрително добави Кауфман. — Заслужавате всяка стотинка, която Стрикланд ви плаща. Всъщност съм изненадан, че толкова почтен и нравствено извисен човек като него си има вземане-даване с вашата агенция. На всички е известна репутацията ви на хора, които не се свенят да престъпват законите, щом така им е по-удобно.

— Престъпваме законите, когато се налага — вдигна рамене единият от мъжете и се приближи към Челси. — Бъдете добра и се дръжте прилично, госпожице Кинсайд. Бъдещият ви съпруг няма търпение да ви види в ръцете си.

— Нито пък ние — избоботи третият тъмен костюм. — Хайде, сладурче, вземаме те с нас.

— Не! — извикаха едновременно Челси, Киърън и Майлс.

— Ние първи я открихме — задъхано рече Майлс. — Тя идва с нас, нали, Челси?

Челси потрепери. Тримата детективи бяха едри, силни и груби мъже. Изглеждаха точно като хора, които можеха да пребият една беззащитна жена, без да им мигне окото и да изпитат удоволствие от това. Тя се скри зад гърба на двамата репортери, мислейки за иронията в новото положение.

— Кои сте вие? — обърна се най-едрият детектив към Майлс и Киърън.

— Те са от „Глоуб Стар Проб“ — отвърна вместо тях Челси и незабелязано започна да отстъпва към колата си. Веднъж да се вмъкнеше вътре, щеше да се заключи и да натисне клаксона до дупка. — Имат намерение да пишат изключителен материал за моето отвличане от извънземни. Няколко месеца по-късно ще публикуват и продължение, в което ще се разказва как съм забременяла и родила извънземно. Дори ще придружат статията си със снимки.

Майлс Роджърс се закиска. Киърън Кауфман се навъси. Тримата мъжаги заплашително се размърдаха на местата си.

— Достатъчно време загубихме — каза единият детектив. — Хванете я и да тръгваме!

— Не можете да я вземете — възрази Кауфман. — Тя е наша.

— Няма да тръгна нито с едните, нито с другите — извика Челси. — Не ме е страх от вас. — Щеше й се наистина да е така. Искаше гласът й да не трепери издайнически и коленете й да не омекват от напрежение. — Не се приближавайте, предупреждавам ви!

Думите й развеселиха петимата мъже. Тя се запита какво ще прави, когато спрат да се смеят. В този момент една кола — една голяма черна лимузина — изникна сякаш изпод земята и се закова до нея.

Предната врата беше отворена.

— Влизай веднага, Челси! — извика Коул.

Не се наложи да й повтаря. Тя захвърли крика, скочи в колата и с все сила затръшна вратата. Коул натисна газта и лимузината излетя, обгръщайки петимата похитители с облак прах.

— О, Коул, толкова бях уплашена! — прошепна Челси и отпусна глава на кожената облегалка. Затвори очи и по страните й се затъркаляха сълзи на облекчение.

— Какво всъщност се случи? — попита Коул. — Кои бяха онези типове и какво правеха там?

— Двамата бяха репортери от „Глоуб Стар Проб“ — изхълца Челси. Сякаш буца беше заседнала в гърлото й. — Но те бяха рицари в сравнение с останалите трима детективи от някаква агенция, наети от Стрикланд. Ако не беше се появил ти… — Тя потръпна.

— Направиха ли ти нещо, Челси? — попита Коул през стиснати зъби.

— Не. — Челси поклати глава и острата болка отново я прониза. — Изплашиха ме, това е всичко. И все още ме е страх. Не зная нито какво да правя, нито къде да отида. Сигурна съм, че те ще ни последват и ако ме открият… — Гласът й затрепери и тя с мъка се сдържа да не заридае.

— Няма да те открият. Имаме голяма преднина. Опитай се да се успокоиш.

— Не мога! — изплака тя. — Това е най-лошият ден в живота ми. Всеки път, щом се обърна, се появява някой, който иска да ме отвлече. Имам чувството, че ще прекарам следващите години в непрекъснато бягство, а главата ми сякаш ще се пръсне.

— Не се учудвам, че имаш главоболие — загрижено каза Коул. — Както сама каза, това не е най-хубавият ден в живота ти. Носиш ли си хапчета за мигрената?

— Да, в куфара ми са, а той остана в колата ти, когато преди малко се разделихме.

Коул иронично се усмихна:

— Всъщност ти ми предложи да си тръгна, не си ли спомняш? Каза, че не искаш да ме видиш никога вече. — Той се засмя. — Мисля, че си променила мнението си. В противен случай нямаше да се метнеш с такава скорост в колата ми.

— Реших, че е по-безопасно да съм с един дявол, когото познавам, отколкото с бандата на петимата — пошегува се Челси. — Коул — извърна тя тъмните си очи към него, — ти каза, че ме отвличаш, за да си отмъстиш.

— Сигурно съм казал нещо такова — с лекота се съгласи той.

— Ако си сключил тайно споразумение със Стрикланд, бих искала да ми кажеш още сега.

— Защо? За да издърпаш отново волана от ръцете ми ли?

Челси нищо не каза, но продължи да го наблюдава тревожно.

Коул въздъхна:

— Никога не съм сключвал споразумение със Стрикланд — нито тайно, нито явно. Можеш спокойно да се прехвърлиш на задната седалка и да си вземеш хапчетата.

Челси така и направи. След няколкоминутно ровене из куфара тя най-после измъкна един флакон с хапчета против мигрена.

— Ще имаш нужда от нещо за пиене, за да ги глътнеш — каза Коул, наблюдавайки действията й в огледалото за обратно виждане. — Отвори барчето и си избери нещо, но гледай да не е алкохол. Най-добре си сипи малко плодов сок. После легни на седалката, затвори очи и се отпусни.

На времето вечните му съвети и наставления я изваждаха от търпение, но този път Челси беше изключително благодарна за присъствието и помощта му. Тя отвори една кутия сок и глътна две таблетки. След кратко колебание отново отвори флакона и взе още две. Главата й щеше да се пръсне. Надяваше се, че двойната доза ще подейства по-бързо.

В мига, в който изпи четирите хапчета, Челси разбра, че е направила поредната глупост. Слава богу, лекарството не беше много силно и предозирането не криеше сериозна опасност. Другият път щеше да помисли, преди да извърши нещо подобно.

Седалките бяха меки и удобни, но тя не можеше да се отпусне и да се наслади на комфорта. Мускулите и нервите й бяха опънати до крайност от преживяното напрежение. И, което беше най-лошото, главоболието й ни най-малко не беше отслабнало. Челси се надигна и седна.

— Коул, какво ще…

— Млъкни и легни долу — прекъсна я той.

— Няма смисъл. Хапчетата не ми действат. Аз…

— Изчакай да мине малко време. Затвори очи и се опитай да заспиш. Единствено така главоболието ти ще мине.

— Не мога, имам чувството, че в главата ми изригва вулкан. Прекалено съм напрегната, за да заспя. Колата ми стои изоставена край пътя. Освен това още не си ми казал къде ме водиш и защо.

— Ще се обадя да приберат колата и да я закарат на паркинга край блока ти. Колкото до останалото… Да кажем, че си имам лични планове.

Коул се замисли. Днешното му поведение беше изцяло спонтанно, неразумно и напълно неоправдано. Беше сбъркал, когато последва Челси извън града, когато я принуди да се качи в колата му и я отмъкна. Към грешките му се прибавяше и тази, че я беше целунал.

После се беше вразумил и я беше оставил да се върне при колата си. Дори имаше желание да й помогне да смени гумата и да я остави да върви по пътя си. За нещастие се получи отклонение от предварителния план и Коул си тръгна, преди да й е помогнал. По обратния път го обзеха угризения. Той беше човек с чувство за отговорност и винаги се отзоваваше, когато някой имаше нужда от помощ. Въпреки това беше оставил Челси, сама и уязвима.

После, когато се върна обратно, видя петимата мъже, наобиколили Челси. Не беше изключено да са спрели, подтиквани от безкористно желание да помогнат на изпадналата в беда млада жена. Но инстинктът му подсказа друго. А и ако всичко беше наред, Челси нямаше така светкавично да се метне в колата му с изражение, което му казваше да кара възможно най-бързо. Очевидно беше в беда.

Коул хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане и почти извика от отчаяние. Дали някога щеше да настъпи ден, в който щеше да може да я гледа, без да му се завива свят? Всичко в нея го привличаше — кожата й, нежна и бяла като камелия, огромните й кадифени очи, които отразяваха безпогрешно всяко нейно настроение, невероятно чувствените й устни, грациозната дълга шия. Малките, но добре закръглени гърди се повдигаха и спускаха под памучната фланелка…

При спомена за дългите й стройни крака Коул потръпна и рязко пое въздух. Отново се беше поддал на магическото й обаяние. Искаше му се да се отпусне и да се наслаждава на чара й, да престане да се бори с чувствата си. Но нещо в него го възпираше. Веднъж вече й беше дал сърцето и любовта си и беше сгрешил! Спомни си как стоеше сред подредените за двеста гости маси и не можеше да повярва, че Челси току-що му беше върнала годежния пръстен с диаманти. Коул стисна зъби. Нямаше да повтори старата грешка, не че не изпитваше към нея нищо повече от обикновено плътско желание. Беше убеден в това. По лицето му се разля злъчна усмивка. Челси също го желаеше. Целувките й тази сутрин го бяха доказали. Защо тогава да не задоволят сексуалното си влечение? Без сантименталности, без емоционално обвързване. Защо да не започнат нова връзка, основана само на физическата страст? Коул жадно погледна към нея. Наистина, защо не?!

Можеше да засити сексуалния си глад, без да го е грижа за Челси. Навремето я щадеше и предпазваше, тя щеше да бъде неговата бъдеща съпруга, майката на децата му. Този път нямаше да има друго, освен секс. Разтърсващ, страстен и зашеметяващ секс. Този път нямаше да остане наранен, защото щеше да влезе в тази връзка с ясното съзнание за нейната краткотрайност и чисто физическа основа. И накрая, когато всичко свършеше, най-вероятно щеше да се е отърсил от безразличието, обзело го през последните четири години. Щеше да може да се влюби отново. Когато Челси го напусна, Коул не престана да я желае. Вероятно защото тя беше тази, която сложи края.

В идеалния му план имаше само един недостатък. Коул добре познаваше Челси и знаеше, че тя никога няма да се съгласи на такава връзка. Трябваше да я накара да повярва, че отново се влюбва в него и че той й отвръща със същото. По устните му заигра цинична усмивка. Новият Коул Тримейн със сигурност щеше да се справи блестящо с ролята си. Само трябваше да внимава, когато залага капана.

— Не си ми казал какви са плановете ти за деня. — Гласът на Челси прекъсна мислите му. Тя седеше и го гледаше тревожно. Коул й заприлича на акула, която току-що е съзряла група плувци и с наслада предусеща закуската. — Защо се върна за мен, Коул? И къде ме водиш?

Той се усмихна. Акулата беше решила да глътне Челси.

— Върнах се, защото съвестта ми проговори. Не ми е в стила да оставям сама жена на пътя, без да й помогна. А точно ти имаш особено голяма нужда от помощта ми, Челси. Нуждаеш се от място, където да се скриеш за известно време, докато заглъхне скандалът.

— Зная, че съм в затруднение, Коул, но ти също можеш да си навлечеш неприятности покрай мен. Какво ще стане, ако онези негодници са записали номера на колата ти? Няма да им е трудно да разберат, че принадлежи на „Тримейн Инкорпорейтид“. Освен това не е тайна, че някога бяхме почти сгодени. Ако разберат, че си ми помогнал, ти също ще бъдеш в опасност!

— Не се страхувам от семейство Стрикланд. Мога да ги купя и продам, скъпа.

— Само че парите няма да ти помогнат, когато решат да ти отмъстят!

— Разбира се, че ще ми помогнат, Челси. Първо трябва да измислим място, където да те скрием. После ще проведа със семейството на президента няколко телефонни разговора, които ще предотвратят всякаква заплаха от тяхна страна.

Ето, че стръвта вече беше заложена.

Челси затаи дъх. Не смееше да се надява.

— Ти… Ти нямаш нищо против да ми помогнеш? — Тя приближаваше към стръвта с трепет и надежда, които го изпълниха със задоволство.

— Семейството ми има една колиба в планините, в северозападен Мериланд. Мястото е толкова усамотено, че е невъзможно да бъде открито, без да се познава точното му разположение. Но е много удобно и изключително сигурно. А къщата е истинска вила.

Челси знаеше, че Тримейн не биха си купили нещо, което да не си струва парите и да не отговаря на вкуса им. Очите й се разшириха:

— Значи ще ме оставиш там?

— Да. — Коул кимна доволен. Челси почти налапа въдицата. — Любопитно ми е да разбера къде смяташе да отидеш, когато тръгна от Вашингтон?

— Нямах нищо конкретно предвид. Мислех да карам все на запад, докато стигна достатъчно далече от града. Може би щях да се отклоня от магистралата и да отседна в някой забутан мотел в Мериланд, Пенсилвания или Западна Вирджиния.

— И ти си мислиш, че хората от провинцията не четат вестници?! Съжалявам, че ще разбия илюзиите ти, скъпа, но се налага да те попитам: кой според теб купува всички тези сателитни антени, с които се хващат около шестстотин телевизионни програми от цял свят? Ще бъдеш разпозната и върната обратно след по-малко от двадесет и четири часа.

— Когато се обадих на Сет, не бях помислила за всичко това. Просто знаех, че трябва да се махна и това беше всичко. Коул, чу ли официалната версия? Казаха, че женитбата се отлага, защото съм много болна.

— И незабавно изпратиха по петите ти онази бандитска шайка. Очевидно не са се отказали от идеята си за женитба в Белия дом, независимо дали тази женитба ще е доброволна, или не. — Коул сви устни. — Сет Стрикланд май действително си е изгубил ума по теб.

— Разбира се, че не! Сет не ме обича. Той е дълбоко и безнадеждно влюбен в себе си. Една от причините, поради които иска да се ожени, е, че в някои вестници излязоха малки клюкарски статийки. В тях се изказваше предположение, че с президентския син нещо не е наред, щом вече е на тридесет и две години, а никога досега не се е женил.

— Аз съм почти на тридесет и пет, но също никога не съм бил женен — възрази Коул. — Въпреки това съм си напълно в ред.

Ако всичко беше станало така, както го беше планирал, щеше от четири години да бъде женен и да има поне две деца. Той погледна Челси със скрито неодобрение.

— Ти не си президентски син — отвърна тя. — Затова вестниците не се занимават с теб. Онази нощ, когато се запознах със Сет на приема в българското посолство…

— Българското посолство, а? Вече имаме вълшебната обстановка, в която ще се развие един любовен роман — язвително я прекъсна Коул.

Челси се престори, че не усеща подигравката и продължи:

— Сет говореше единствено за тези слухове. Беше твърдо решен да си намери булка. Почти веднага, след като започнах да излизам с него, машината за реклама на президентското семейство се задейства.

— Обяснението ти е малко плоско, скъпа. Ти не си първата жена, с която Стрикланд си с уреждал срещи. Той е богат и симпатичен. Освен това се ползва с репутация на женкар. Защо тогава точно ти беше тази, за която той реши да се ожени?

Челси въздъхна:

— Сет е невероятно самовлюбен, затова повечето жени го зарязват още след първата или втората среща. Малко са тези, които са се срещали с него трети път. Толкова за неговата репутация на женкар. Има нещо друго. Той вярва на всичко, написано по негов адрес — че е извънредно желан и търсен мъж.

— Затова значи негативните статийки са оказали такъв ефект върху него — обобщи Коул. — Добре, мога да повярвам, че жените не понасят егоизма му. Не мога да разбера само защо ти продължи да излизаш с него и след третата ви среща? И защо Сет е решил, че ще се ожени точно за теб?

Как да му обясни, че причината да продължи да се среща със Сет беше мълвата за сериозната връзка на Коул с Карлинг Темпълтън? Сърцето на Челси се сви от болка, но дълбоко в гърдите й се таеше надежда. Днес Коул я беше целунал. В няколкото кратки мига на близост помежду им прехвръкнаха искри на страст, сякаш неотслабнала през изтеклите години. Коул я желаеше, беше го почувствала. Нима Челси отново имаше шансове, въпреки присъствието на Карлинг?

Сърцето й лудо заби. Тя задъхано попита:

— Ще останеш ли с мен във вашата семейна вила в планината, Коул?

Той се засмя. Вратата на капана хлопна. Тя се хвана и дори не се усети.

— Да, ще остана. Мога да ползвам отпуск, а вилата, за която ти говорих, е едно от любимите ми местенца.

Челси едва прикри възторга си. Щеше да бъде сама с Коул! А дъщерята на сенатора Темпълтън щеше да е достатъчно далеч от тях!

Челси си беше взела цял месец отпуск и можеше да отиде където и с когото си поиска. В планината двамата с Коул щяха да имат достатъчно време да се опознаят отново. Можеха да подновят старата връзка и да разпаля тлеещата в гърдите им страст.

Щеше й се да вярва, че е възможно. Беше с четири години по-голяма и доста помъдряла. Вече не се страхуваше, че Коул може да доминира над нея, чувстваше се сигурна и уверена в собствените си сили. Освен това продължаваше да е влюбена в него, можеше да го признае пред себе си.

— Коул, благодаря ти, че ми помагаш — промълви Челси и лъчезарно се усмихна.

Коул подигравателно я погледна.

— Скъпа, удоволствието е изцяло мое. Сега легни и най-после и си почини.