Барбара Бозуел
Отвличането (1)

Първа глава

Челси Кинсайд завиваше в тясната уличка, когато забеляза, че с хондата й става нещо. Колата залиташе надясно. Челси не разбираше от коли и предположи, че не е нещо сериозно.

Не можеше да й се случи нещо точно сега, когато искаше да избяга от Вашингтон. Преди два часа трябваше да сключи брак със сина на президента на Съединените американски щати.

Челси си спомни за тълпите журналисти от националните и чужди медии, които тръпнеха от желание да опишат събитието като екстравагантност. Същата тази сбирщина сигурно щеше да види в неочакваното осуетяване на брака „епохален разгром“.

Предницата на колата застрашително се наклони надясно. Не, помисли Челси, не беше възможно да се е спукала гума.

За момент се опита да си представи маскарада, наречен „сватбена церемония“, в който трябваше да изпълнява ролята на булка. Челси Кинсайд, нещастната булка. Ужасената булка… Това беше тя.

Краткотрайната й връзка със Сет се оказа голяма грешка и не приличаше на съвременна вълшебна приказка. Но гладната за романтични сензации преса преследваше Челси от първата й среща с привлекателния син на новия президент и придаваше на историята невероятни окраски.

„Женитбата в президентството“, както всички я наричаха, трябваше да бъде организирана така, че да съперничи на сватбените церемонии в британското кралско семейство. Пресата и читателите жадно поглъщаха и най-малките подробности. Сет и неговата майка, Джорджия — общителната и вечно младата Първа дама на страната, използваха всяка възможност публично да обсъждат плановете си за предстоящото събитие. Понякога президентът също се присъединяваше към тях. Изглежда никой не забелязваше бъдещата булка.

А сега… Тя потръпна. Един Бог знае какво щяха да говорят за нея. Тази сутрин Челси позвъни на Сет и му съобщи решението си за отмяна на сватбата и остави на него и на семейството му да изберат обяснение за внезапната промяна на плановете. Не включи радиото. Беше й все едно какво са избрали. Обеща да се съгласи с всичко, каквото и да е то. Дължеше много на семейство Стрикланд.

Предницата на колата се наклони още повече и почти опря в земята. Челси стисна волана и успя да отбие встрани от шосето. Спря под едно дърво. Опасенията й, за съжаление, се оказаха верни. Предната дясна гума беше спукана.

— И сега какво? — каза си тя. В багажника имаше резервна гума, но нямаше представа как да я смени.

Горещи иглички пронизаха мозъка й. Челси се намръщи. Явно старата й мигрена се връщаше — тя се поднови, когато преди три месеца започна връзката й със Сет Стрикланд. Не биваше да допуска криза точно сега! Трябваше да направи всичко възможно, за да я предотврати. В края на краищата имаше далеч по-лоши неща от това…

А можеше вече да е омъжена! В ушите й като злокобен крясък прозвуча гласът на Сет:

— Не можеш да направиш това! — изрева той, когато Челси му съобщи решението си. Последва порой от нецензурни изрази.

Но колкото и невероятно да звучи, тя намери успокоение и оправдание за постъпката си именно в това, което Сет не каза. Докато й описваше неудобството на ситуацията, той нито веднъж не спомена, че я обича. Може би защото те дори не се опитваха да се преструват на влюбени.

Сет Стрикланд не я обичаше, но сигурно щеше да търси отмъщение. Заканите му я преследваха навсякъде:

— Няма да се измъкнеш ей така! Ние, Стрикландови, не се оставяме да ни правят на глупаци! Ще се омъжиш за мен независимо дали искаш, или не. Ако трябва, ще използвам и сила, за да те принудя да сключиш този проклет брак!

Заплахите му я накараха да бяга. Челси беше подготвена да понесе нападките на обществото, да приеме всичко, което вестниците щяха да напишат по неин адрес и да продължи да работи като журналист в списание „Капитол Сийн“. Но ужасяващата перспектива за насилствена женитба я накара да стегне набързо багажа си. Женитбата, дори и като доброволен акт, плашеше Челси, а принудителната — направо я ужасяваше. Разводът на родителите й беше горчиво доказателство, че рано или късно любовта се превръща в омраза и това засилваше несигурността и страховете й. Двете с по-малката й сестра — Стефани, често бяха използвани в споровете на родителите им и бяха се заклели, че никога няма да сключат нещастен брак.

Челси отново си спомни за заплахата на Сет: „Ти ще се ожениш за мен, каквото и да ми струва това!“.

Обзе я паника. Тя напъха нещата си в куфара и побягна.

По всяка вероятност семейство Стрикланд щяха да използват цялата си президентска власт срещу нея.

По пътя се зададе черна лимузина с тъмни стъкла. Колата спря наблизо. Сърцето й щеше да се пръсне. Кой ли беше това? Разгневеният Сет Стрикланд?

Високият, широкоплещест мъж закрачи спокойно към нея. Въпреки че очите му не се виждаха, Челси веднага го позна.

Щеше да познае това силно тяло и гъстата черна коса винаги и навсякъде. Те бяха на Коул Гарет Тримейн.

Тя не успя да прикрие изненадата си. Коул! Нейната първа любов… и макар и за кратко, нейният пръв годеник!

Не можеше да бъде случайно съвпадение и все пак, изглежда, беше точно такова.

За последен път го беше видяла преди четири години, когато тя развали годежа броени часове преди тържеството.

— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна Челси. — Както си карах и… и гумата ми омекна, и трябваше да…

Челси се изчерви и млъкна. Не звучеше никак убедително. А и беше твърде развълнувана.

Коул спря, скръсти ръце на гърдите си и внимателно се вгледа в нея. Безупречният му официален костюм издаваше силен и властен характер. Целият му вид издаваше потомъка на богата и знатна фамилия. Не беше навършил тридесет и пет години, а вече беше генерален съветник и вицепрезидент на „Тримейн Инкорпорейтид“ — семейната компания, притежаваща много дрогерии и верига от книжарски магазини из цялата страна. За никого не беше тайна, че Коул ще наследи баща си — Ричард Тримейн, и ще стане президент на компанията след пенсионирането на стария.

— Изненадана си, че ме виждаш, нали? — бавно каза той.

За първи път от четири години чуваше отново мекият му глас. В главата й нахлуха спомени, които Челси съзнателно беше потискала в себе си…

Преди четири години тя обичаше Коул Тримейн така, както не предполагаше, че може да се обича. Но да се втурне да се омъжи за някого след толкова кратка връзка й изглеждаше ужасно глупаво. Бяха й известни всички подробности около светкавичната женитба на нейните родители, влюбили се от пръв поглед. На свой гръб беше изпитала и взаимната им горчивина и съжаление. Цялата история на семейство Кинсайд доказваше, че бракът, сключен в резултат на краткотрайно и шеметно увлечение, не крие в себе си никаква романтика. Такъв брак беше нещастие.

Коул не споделяше нейните страхове. За него любовта и бракът бяха неразделно свързани и времето не беше от значение. Челси се беше опитала да му обясни, че двамата не се познават достатъчно добре, че между тях съществуват доста несъответствия и търкания, които трябва да бъдат изгладени преди, а не след брака. Беше го помолила за време. Имаше нужда от време. Той също…

Коул не беше съгласен с нея. Челси много го обичаше, но отказа да посочи конкретна дата за тяхната сватба. Накрая Коул сложи край на връзката им. Завинаги. Челси никога нямаше да забрави колко чужди и студени бяха сините му очи, когато, след като търпеливо я изслуша, той каза:

— Добре, ти спечели. Всичко свърши.

Но Челси добре разбираше, че нищо не беше спечелила. Напротив, беше загубила любовта на Коул и мечтите си за съвместното им бъдеще. Не беше променила мнението си по въпроса, защото вярваше, че е единственото правилно, но това не беше кой знае какво успокоение. Знаеше, че е права и въпреки това се чувстваше виновна. Тя неудържимо го желаеше и същевременно го мразеше, защото така лесно се беше отказал от нея.

— От няколко минути те наблюдавам как се бориш с колата — продължи хладно Коул. — Защо чак сега излезе от платното? Не ти ли е известно, че е опасно да караш със спукана гума?

Челси се вгледа в него, неспособна да отговори. Коул винаги я объркваше. За какво трябваше да мисли по-напред — дали за това, че я беше следвал с колата си, или за желанието му да изнася лекция по безопасност на движението.

— Нямаш какво да кажеш? — отбеляза Коул. — Придържаме се към старата поговорка „Мълчанието е злато“, но явно си решила убедително да докажеш колко е вярна тя. Да не си си глътнала езика от височайшето ухажване на Сет Стрикланд? Единственото, което чухме от тебе по време на телевизионното интервю с Барбара Уолтърс, беше името ти. За щастие Сет и майка му бяха там и запълниха празнотата.

Саркастична усмивка се изписа на устните му. Челни знаеше, че зад тъмните очила очите му проблясват подигравателно.

— Не искам да говоря за това — промълви тя и се изчерви.

— За какво по-точно не искаш да говориш, Челси? За онова интервю? Или за Сет Стрикланд, изоставен пред олтара?

— Не съм го зарязала! — Тя впи поглед в земята и прехапа устни. — Или поне не пред олтара. Тази сутрин му позвъних и му съобщих, че сватбата няма да се състои.

— Колко разумно е да му кажеш няколко часа предварително! — Коул поклати глава и пренебрежително се засмя. — Да бъдеш изритан точно преди годежа несъмнено е за предпочитане пред перспективата да те разкарат няколко часа преди официалната сватбена церемония, която отгоре на всичко се предава директно от телевизията. Можеш ли да отгатнеш каква ще бъде водещата тема в новините тази вечер? — продължи той. — Това е единственото събитие, в което жадните за публичност Стрикланд ще предпочетат да не участват.

— Казах, че не искам да говоря за това, Коул — рязко го прекъсна Челси.

— Какво чувам? Не си опиянена от славата, която те очаква? Скоро в целия свят ще се говори и пише само за осуетената женитба на президентския син. Надявам се, че вече си наела някой да събира публикациите. Ще събереш за цял албум.

Нервите на Челси бяха опънати до краен предел. Усмивката му показваше, че той се забавлява добре.

— Безвкусните ти шеги не са никак остроумни! — гневно извика тя. — Говориш като безсърдечен, безчувствен циник, който…

— О, не! — Коул се престори на засегнат. — Наричай ме всякак, но не и безсърдечен, безчувствен циник!

— Върви по дяволите, Коул Тримейн! — кипна Челси.

— Не, благодаря. — Той вдигна тъмните си вежди. — Веднъж вече бях там, преди четири години, когато ти ме изигра. Сега е ред на Стрикланд. Колкото до това, че съм безсърдечен, безчувствен и циничен… Невинаги съм бил такъв, както и двамата добре знаем.

— Ти сам си избра ролята на ловък и арогантен мошеник, Коул Тримейн. Не обвинявай мен за това.

Намерението й беше да го засегне, но не успя.

— Ловък арогантен мошеник? Аз? — Коул се развесели.

— Това не е комплимент — хладно отбеляза Челси. — На човек може да му се повдигне от името ти, което редовно се появява в жълтите колонки редом с имената на всички онези жени!

— Доста съм понаучил за жените, след като се разделихме с теб, Челси. Първият ми урок беше, че само ловките свалячи с тяхното излъчване на риск и сексуална заплаха могат истински да спечелят една жена.

— Не е възможно да си повярвал на глупостите от долнопробните булевардни романчета! — ужаси се Челси.

— Това вече е кредото на моя живот, скъпа. Жените казват едно, а мислят съвсем друго. Те не се впечатляват от мъже, които са честни и открити с тях. Мъжът трябва да изкара жената от равновесие и никога да не й разкрива какво чувства в действителност.

В главата й нахлуха толкова отговори и възражения, че Челси се поколеба с кое да започне. Беше шокирана от промяната, настъпила с него. Коул Тримейн, когото някога беше обичала, беше спокоен и сериозен човек. Амбициите му бяха свързани само с „Тримейн Инкорпорейтид“, у него липсваше желание за показност. Но след раздялата им, Коул беше станал светски човек. Нито едно парти не минаваше без него. Интимните му връзки бяха случайни и кратки — като се започне от Бренди, която не изваждаше дъвката от устата си, и се стигне до сериозната адвокатка Марта.

Челси неволно трепваше, когато научаваше за новите му връзки и винаги я обземаше странно чувство на облекчение, щом станеше ясно, че отношенията им не са сериозни. Така поне беше до момента, в който се появи Карлинг, красивата дъщеря на сенатора Клейтън Темпълтън. Това беше последното, но както се говореше „сериозно увлечение“ на Коул Тримейн. Челси научи за тях само няколко дни преди да бъде представена на Сет Стрикланд. Беше преди три месеца по време на прием в Българското посолство, където тя представляваше списанието.

— А щом става въпрос за това чие име се развява из целия град, държа да призная, че твоя светлост ме слага в малкия си джоб. Славата ти се носи не само във Вашингтон, но и във всички щати. Много ми беше трудно да повярвам, когато чух за предстоящата ти женитба със Сет Стрикланд. И всички онези глупости около „Сватбата в Първото семейство“…

Гласът му трепна и Коул се намръщи. Всъщност, новината за обвързването на Челси с президентския син здраво го беше разтърсила. Трябваше да седне и да поеме дълбоко дъх, сякаш беше получил удар под пояса.

Така се чувстваше и сега. Дори след четиригодишна раздяла видът на Челси го караше да губи контрол над себе си…

Преди четири години беше загубил ума си по нея. Тогава Челси Кинсайд беше двадесет и тригодишна, седем години и половина по-малка от него и беше смесица от женски контрасти, на която не можеше да се устои. Сладка, сериозна студентка с ангелско лице и жив интелект. Имаше тъмни и замечтани очи, зашеметяваща тъмночервена коса и стройно, съблазнително тяло. Темпераментът й беше страстен и див, но тя успяваше да го обуздае с добре премерено спокойствие. Понякога. Коул винаги можеше да проникне зад здраво изградената й самозащита и да отприщи нейната чувственост — в леглото и извън него.

Нито преди, нито след шеметната му връзка с Челси Ан Кинсайд Коул не беше преживявал толкова силни емоции. Спомените го завладяха…

През лятото, когато срещна Челси, той беше изгряваща звезда в юридическия отдел на „Тримейн Инкорпорейтид“. Тя учеше заедно с по-малкия му брат — Натаниъл, и присъстваше на организираното по случай края на учебната година парти край басейна на семейство Тримейн.

Коул я зърна за първи път на трамплина над басейна, беше изумително красива в морскосиния си бански костюм и с червената си коса, високо сплетена в дълга дебела плитка. Тогава Челси изпълни най-лошия скок, който Коул някога беше виждал, и цопна по корем във водата. Смеейки се, той се представи и й даде няколко съвета по скокове във вода.

Привличането им беше взаимно и силно, и бързо прерасна в нещо по-дълбоко. Преди Челси да се появи, Коул влагаше почти цялата си енергия, страст и интереси в своята кариера. Но с нея всичко стана различно. За първи път личният му живот взе връх над работата. В продължение на седмици той настояваше за връзка, която единствено бракът можеше да даде. Искаше да я притежава във всяко едно отношение. Искаше тя да роди децата му. Коул я обичаше и смяташе, че му принадлежи.

Като заблуден идиот вярваше, че и тя го обича. До момента, в който Челси отмени годежа им. Неприятният спомен го изтръгна от мечтите му. Бръчките на челото му станаха по-дълбоки. Ето, че двамата отново стояха един пред друг. След четири години. В деня на бягството й от сватбата с друг мъж.