Барбара Бозуел
Отвличането (7)

Седма глава

Дълго време Коул и Челси лежаха един върху друг в студената тъмна стая. Телата им още потръпваха от преживяната страст.

— Коул, трудно ми е да повярвам, че това се случва. — Челси въздъхна и го погали с любящи длани.

— Повярвай ми, скъпа, вече се случи. — Коул говореше приглушено. Нямаше сили нито да помръдне, нито да мисли.

— Недей да заспиваш върху мен — пошегува се тя. — Трябва да си поприказваме.

— О, не — изръмжа Коул. — Спести ми приказките след секса.

Челси игриво го плесна:

— Имаш късмет, че съм прекалено щастлива, за да обърна внимание на забележката ти. Просто се въздържай от други подобни.

— Значи си щастлива, а? — Коул спря поглед на полуотворените й устни и на замечтаните й кадифени очи. Изглеждаше толкова привлекателна, че пулсът му отново се ускори.

— Да, Коул! — Щеше й се едновременно да се смее, да плаче и да пее от радост. — Това беше най-хубавият ден в живота ми. А започна толкова зле.

— Тази вечер си приказлива — сухо отбеляза Коул. — Чудя се как да ти затворя устата?

Тя се престори, че се засяга и двамата се заборичкаха върху леглото. Идеята да се любят отново му се стори невероятно привлекателна. Той потърси устните й и жадно ги целуна.

— Обичам те, Коул — прошепна Челси. Лежеше в ръцете му, облегнала глава на рамото му и вплела крак в краката му.

Сега очакваше отново да чуе признанието му. Коул отвори очи и видя, че Челси внимателно го наблюдава.

Е, защо не?! Какво бяха думите в крайна сметка? Можеше да й достави това удоволствие.

— И аз те обичам — отвърна той, а на себе си каза, че те са просто двама възрастни хора, които чудесно си пасват в леглото, но нищо повече от това. Челси просто беше взела добрия секс за любов и Коул смяташе да я предупреди за грешката й при първия удобен случай. Но не и в този момент. Ако го направеше, блаженото изражение на лицето й щеше незабавно да изчезне. Блясъкът в очите й щеше да угасне и да бъде заменен с мъка. Челси щеше да се разплаче…

Коул потръпна. Не можеше да допусне това. Не и тази нощ. Опита да убеди себе си, че желанието му да й спести болката и обидата след такъв напрегнат за нея ден е напълно естествено.

— Тогава… ние един вид продължаваме оттам, където спряхме преди четири години? — колебливо запита Челси. Страхуваше се да вярва в момента, искаше да получи потвърждение на надеждите и мечтите си.

— Искаш да кажеш още едно лудо влюбване? — Коул беше толкова несигурен, колкото и тя. Още едно лудо влюбване… Последвано от какво? Може би от друг годеж? Удиви се, че тази перспектива му изглежда така привлекателна.

Челси прие думите му за съгласие и продължи:

— Коул, има само едно нещо. — Лицето й придоби замислен израз. — По-скоро — един човек. Тя. Карлинг Темпълтън. Ти спомена, че между двама ви цари съгласие.

— Наистина го казах. И го повтарям. — Как му се искаше да може да се отърве от този разговор!

Челси се засмя и седна върху него. Дългата й червеникава коса се спускаше на вълни по раменете и покриваше гърдите й, а розовите им зърна съблазнително се подаваха между копринените кичури. Коул се загледа в нея. Дишането му се учести. Беше изключително привлекателна и цялото му тяло тръпнеше от желание да я обладае отново. Ръцете му се вдигнаха и обгърнаха бедрата й.

Челси хвана ръцете му и вплете пръсти в неговите:

— Коул, казах ти всичко за Сет Стрикланд, с изключение на едно нещо. Единствената причина да започна да излизам с него беше мълвата за връзката ти с Карлинг Темпълтън. — Тя вдигна едната му ръка към устните, а после към бузата си. — Следях изявите ти в обществения живот през изтеклите четири годиш. Знаех, че излизаш с много жени и това ме тревожеше. Олекваше ми всеки път, щом се разделеше с поредната си възлюбена. Но когато чух, че между теб и Карлинг има сериозна връзка ми стана абсолютно безразлично какво се случва с мен и около мен. До вечерта, когато внезапно ми просветна, че на следващия ден ще трябва да се омъжа за Сет Стрикланд.

Коул погали гърдите й.

— Челси… — започна колебливо той.

— Трябва да знам дали аз съм другата жена, Коул. — Челси се наведе напред и гърдите й изпълниха ръцете му. Гласът й беше мек и зноен. — Или единствената жена.

Коул приглушено се изсмя.

— Ако все още не си разбрала отговора на този въпрос, ще излетиш моментално от спалнята ми.

— Моля те, Коул, кажи ми. — Тъмните й очи настойчиво го гледаха.

Коул въздъхна:

— Обещах на Карлинг, че няма да кажа на никого, но… По дяволите! Не съм си представял, че мога да изпадна в подобна ситуация! — Той дръпна Челси към себе си, повали я по гръб и легна върху нея. — Карлинг и аз не сме сериозно обвързани. И никога не сме били. Нашата уговорка беше само да се преструваме, че е така.

Челси се засмя. Лицето й светна от искрена радост.

— Но защо, Коул?

— Сенаторът Темпълтън е един досаден човек, свикнал да получава всичко, което иска и когато поиска. Напоследък реши, че желанието му е неговата единствена дъщеря да се омъжи и да му народи внуци. Сенаторът смята, че Карлинг пропуска много приемливи кандидати и сам се нагърби със задачата да й търси съпруг. По думите на Карлинг, кандидатът за ръката й, на който най-после се спрял баща й, притежава огромно ранчо в западен Тексас и живее като отшелник. Това, че е богат, е едно от основните му предимства.

— И Карлинг те помоли да се престорите на влюбени, за да изиграе баща си? Да му внуши, че ти си възможният приемлив кандидат? — Челси се намръщи. — Звучи ми неправдоподобно, Коул. Подозирам, че тя си е измислила всичко, за да те прелъже да се обвържеш с нея.

— Скъпа, Карлинг ме желае толкова, колкото и дивия тексасец.

— Невъзможно! Не вярвам в това. — Челси тръсна глава. — Как е възможно да не те иска? Ти си разумен, динамичен, ослепителен, благороден, красив…

— Тираничен, агресивен, властен, самоуверен и закостенял — довърши сухо Коул. — Дори парите ми не са в състояние да компенсират тези ми недостатъци в очите на Карлинг. Тя ми призна, че търси мъж, който да я остави да върви по свой собствен път, за предпочитане такъв, когото да може да води за носа. Не, Челси, Карлинг не ме желае повече, отколкото аз нея. Но тъй като доста често ни виждаха заедно, из града тръгна мълвата, че сме влюбени.

— И сенатор Темпълтън престана да й натрапва кандидатурата на отшелника. — Челси кимна с разбиране. — Само не мога да схвана каква е твоята полза от цялата работа?

— Трябваше да се срещам с някого, след като се разделих с теб. Карлинг е очарователна и забавна, но е коравосърдечна и прекалено независима. Тя и аз добре знаехме, че не трябва да навлизаме в територията на другия. От тази гледна точка връзката ни беше много удобна и за двамата. Но стига повече приказки. — Коул се наведе и я целуна. — Искам те, Челси. Сега.

— Да, Коул.

Коул проникна дълбоко в нея и задъхано прошепна:

— Ти си малка вещица. Накара ме да се побъркам. В живота ми никога не е имало друга като теб.

— Ти ме обичаш — промълви тя. — Желаеш ме. Толкова силно, колкото те обичам и желая аз. Ние си принадлежим един на друг, Коул.

Челси потвърди думите си. Отдаде му се изцяло, без задръжки, страстно…

— Сигурно съм те смачкал, скъпа — измърмори Коул и направи движение да се смъкне от нея.

— Не! — Челси обви ръце и крака около тялото му. — Не ме оставяй, Коул. Много време бях далеч от теб. Не искам пак да си отидеш. — Тя стегна мускули, за да го задържи по-дълго в себе си и той изръмжа от удоволствие.

— И аз не искам да ме оставиш да си отида, скъпа.

 

 

— Закуската!

Щастливият глас на Челси беше първият звук, който Коул чу сутринта. Той лениво отвори едното си око:

— Колко е часът?

Плътните шоколадовокафяви завеси бяха дръпнати и слънцето огряваше стаята. Коул се надигна в леглото и погледна Челси, която приближаваше усмихната с табла в ръце.

— Почти единадесет — отвърна тя и постави таблата пред него. — Събудих се преди час, но ти така сладко спеше, че сърце не ми даде да те събудя.

— Почти единадесет! — възкликна Коул. — Никога през живота си не съм спал до толкова късно! — После погледна към прилежно подредената закуска. Миришеше страхотно. — Благодаря, но не трябваше да го правиш. — Той отпи от кафето и кимна одобрително.

— Доставя ми удоволствие. — Челси продължаваше да се усмихва. Денят беше чудесен, а тя се беше събудила в ръцете на Коул. Постоянното чувство на самота и безнадеждност, което я преследваше от деня на раздялата им, беше изчезнало. За първи път от четири години насам тя се събуждаше с усещането, че е млада, щастлива и истински свободна. Докато си вземаше душ и обличаше спортна риза и чифт зелени къси панталони безгрижно си тананикаше, а като приготвяше закуската на Коул, й идеше да затанцува.

Тя седна на леглото и го погледна топло. Брадата на Коул беше леко набола, косата му — разрошена. Той поглъщаше лакомо храната и Челси отново почувства как сърцето й се изпълва с радост и любов.

Докато ядеше, Коул незабелязано я наблюдаваше. Лицето й светеше, цялата излъчваше свежест, а зеленият цвят на дрехите й подчертаваше тена и косата й с цвят на кленов лист. Дългите й къдрици бяха прибрани в опашка, както при първата им среща. Беше прекрасна. Коул вдигна чаша към устните си. Кожата му сякаш пламтеше. Апетитът му внезапно изчезна.

— Пусни си косата, Челси — каза той.

Очите й срещнаха неговите и тя безпогрешно долови страстта в тях. Вдигна ръка и махна зелената шнола от косата си. Червеникавите къдрици се посипаха по раменете й.

— А сега си свали ризата.

Челси вдигна вежди:

— Значи очакваш от мен да правя стриптийз, докато ти стоиш като султан, който се развлича с любимата си жена от харема?

— Точно така. Помниш ли, че ме обвини във фантазии за страстна идилия със сексуална робиня?

— А ти спомняш ли си, че ти обещах вместо това да се превърна в ужасно същество от нощен кошмар? — Тя отмести таблата встрани, скочи в леглото и започна да го налага с една възглавница. — Твоята играчка от ада е тук!

— Хей, престани! — закиска се Коул и грабна друга възглавница.

След малко сключиха мълчаливо примирие, захвърлиха възглавниците встрани и се отпуснаха омаломощени от смях на леглото.

— Държим се като избягали от лудницата! — отбеляза Коул и поклати глава. — Ако управителният съвет на „Тримейн Инкорпорейтид“ можеше отнякъде да види как бъдещият им шеф се бие с възглавници…

— Хайде да не каним управителния съвет в нашата спалня. — Челси помилва лицето му. — Тази част от живота ни си е изцяло лична и ние можем да бъдем такива, каквито си искаме — секси, глупави, луди…

— Вече бяхме глупави, предлагам да прескочим „луди“ и да преминем направо към секса. — Коул я взе в прегръдките си.

Тя се радваше, че сериозният и праволинеен Коул се забавлява с креватни игри и му го каза, а накрая заключи:

— Ти загуби, Коул. Преди четири години не само, че не си позволяваше да се отдадеш на сексуални фантазии, но и изобщо избягваше да споменаваш думата „фантазия“. — Челси коленичи на леглото и започна да разкопчава ризата си.

Коул я поглъщаше с поглед.

— Аз не съм този човек, който познаваше и когото разкара преди четири години, Челси.

— По въпроса кой кого е разкарал може да се спори. — Тя свали блузата и панталоните си. — Освен това не съм в настроение да обсъждам това точно сега. — Беше останала по бельо.

Коул я дръпна към себе си и я целуна. Всичко между тях беше ново и в същото време — много познато. Те се държаха непосредствено и свободно като дългогодишни любовници, но това не пречеше на страстта им да се прояви с цялата си мощ…

Сутрешното любене ги изпълни с енергия. Чувстваха се в състояние да направят невъзможното. Коул предложи да оползотворят прилива на сили в леглото, но Челси имаше друга идея.

— След като тъй и тъй сме в планината, защо да не я опознаем отблизо? — ентусиазирано възкликна тя.

— Добре, скъпа, ти я разгледай — каза Коул и посочи прозореца. През него се откриваше прекрасна гледка. — После ела тук.

Челси добродушно се засмя:

— Искам да излезем навън. Заедно. Да изследваме природата, да я почувстваме. Хайде, Коул! — задърпа го умолително тя. — Денят е прекрасен. Нека се поразходим!

Той се остави да бъде убеден. Стана, облече се и поведе Челси навън. Двамата минаваха под вековни дървета и спираха да се възхитят на всичко, което привличаше вниманието им.

— Пътеката води към малко езерце — каза Коул. — Искаш ли да го видиш?

Тя кимна. Продължиха да се изкачват нагоре, докато стигнаха до малък водопад. Водача с плисък падаше в малко планинско езеро.

— Дълбоко ли е? — попита Челси.

— Най-голямата дълбочина е около метър и половина. Но пък водата е ледена. Когато бяхме деца, често плувахме тук с братята ми. — Той спря и се усмихна. — Децата нямат нищо против да посиняват от студ. Възрастните обаче гледат да избягват подобни съмнителни удоволствия.

Тя приклекна, потопи пръсти във водата и потрепери:

— Наистина е студена!

Коул взе ръката й в своята, за да я стопли. Челси обходи с поглед планината, дърветата и цветята. Наоколо беше тихо и спокойно. Чуваше се само лекото шумолене на листата, плисъкът на водата и цвъртенето на птиците. Беше толкова различно от убийствения шум на големия град…

— Тук е прекрасно — прошепна Челси. — Сякаш двамата сме единствени на света.

— Ти си като малка горска нимфа. — Коул я повдигна и се завъртя заедно с нея. Помисли си, че се държи като палав и лекомислен хлапак. Беше забравил какво значи да си млад и щастлив, но с Челси не можеше да се чувства другояче.

Когато я пусна на земята, тя обгърна с ръце раменете му.

— Обичам те, Коул. Моля те, никога не ме оставяй да си тръгна отново.

Коул бавно се освободи от прегръдката й. Лицето му пламтеше. Дишането му зачести. Наведе се, взе от земята малко плоско камъче и го запрати в неподвижните води на езерото. Камъчето подскочи няколко пъти по гладката повърхност на водата и потъна, оставяйки след себе си концентрични кръгове. Настъпи неловко мълчание.

— Страхотно — обади се Челси накрая. — Трябва и аз да опитам.

Тя вдигна един камък и го хвърли в езерото. Той цопна шумно и потъна. Коул нададе вик и отскочи назад, за да избегне ледените пръски.

— Не се прави така — възкликна той. — Не трябва просто да го хвърляш. Освен това се подбира плоско малко камъче, а не такъв грамаден като твоя.

Коул започна да показва и Челси упорито повтаряше, докато усилията й се увенчаха с успех.

Двамата поеха обратно към вилата. Бяха освежени и огладнели.

— Знаеш ли, Коул — призна Челси. — Срам ме е да го кажа, но откакто съм тук съвсем забравих за Сет и сватбата. Всичко, за което мога да мисля, си ти и за нас. О, Коул, толкова се радвам, че сме отново заедно, но ми се щеше да не се случва при такива обстоятелства. Аз наистина трябва да се върна във Вашингтон и да се срещна със семейството си и със Стрикландови. Не мога да се крия, докато…

— Успокой се, скъпа. Близките ти знаят къде си. Вчера, докато спеше, се обадих на родителите ти и на Стефани. Позвъних също и на семейство Стрикланд, за да ги уведомя, че си с мен. Посъветвах Сет да се откаже от версията за заболяването ти и да излезе с обяснение, че „сватбата се отменя поради причини от личен характер, които ще си останат скрити“. Предупредих го, че ако не го направи доброволно, ще се намеся аз в качеството си на твой адвокат.

— И какво ти отговори Сет? — разтревожена попита Челси.

— Това, какво отвърна, е без значение. Важното е, че ще направи каквото му казах. Той няма избор, особено след като наех детективите, които беше изпратил по петите ти и ги използвах по предназначение.

— Ти си наел детективите на Стрикланд?!

Коул кимна:

— Обадих се на брат ми Тайлър вчера и го помолих да открие името на агенцията, от чиито услуги се ползва Стрикланд. След това просто платихме тройно на бандата и ги наехме да работят за нас. Първата им задача беше да обезвредят двамата от „Глоуб Стар Проб“, които бяха надушили следите ти.

— Бил си много зает, докато съм спала — бавно каза Челси. — Не зная как да ти се отблагодаря, Коул. Погрижил си се за всичко!

— Разбира се. Както винаги. — Коул хвана китката й. — Колкото до благодарностите… Нямам нищо против да ги получа веднага.

Челси обви шията му с ръце. Устните им се сляха в безкрайна целувка. Ръката му се плъзна към сутиена й. И тогава внезапно се разнесе пронизителен звън.