Даниел Стийл
Труден за обичане (11)

11.

Времето, което Блейк прекара с Арабела в Лондон преди Коледа, беше наистина вълшебно. Никога досега не беше бил толкова щастлив и така безумно влюбен. Тя дори му нарисува малък портрет. Обожаваше всеки миг, прекаран с нея. Заведе я през уикенда в Сейнт Мориц да покарат ски. След това отскочиха до Париж за три дни, за да напазаруват за Коледа и отседнаха в „Риц“. Ходиха дори до Венеция в тамошния дворец на Блейк. За него това бяха най-романтичните мигове, които някога бе споделял с жена. Неизбежно бе да я покани да го придружи до Аспен след Коледа, за да изкарат почивните дни заедно с децата му. Двамата щяха да отпразнуват Бъдни вечер в Лондон. Арабела искаше да го запознае със семейството си, но той предпочиташе да са двамата сами и да се наслаждават на всеки миг заедно. Никога не му бе харесвало да се среща със семействата на гаджетата си. Нещата обикновено тръгваха на зле след подобни визити. Той искаше Арабела само за себе си, а тя нямаше нищо против. Вече много пъти двамата се бяха появявали на страниците на таблоидите от началото на връзката си.

Дафни ги беше видяла в списание „Пийпъл“ и ги показа на майка си с явно неодобрение.

— Явно татко пак се е влюбил.

— Остави го, Даф. За него тези неща не са сериозни. Той само се забавлява.

През последните дни Дафни не беше особено заинтересувана от родителите си.

— Но той каза, че този път ще дойде сам за празниците.

Това искаше Дафни всъщност — време насаме с баща си, да бъде единствената в живота му. Но като познаваше Блейк, Максин беше наясно, че това няма как да се случи. Всъщност си мислеше, че новата жена в живота му е много красива. Самата тя беше щастлива с Чарлс и половинката на Блейк изобщо не я притесняваше. Никога не се беше притеснявала от завоеванията на бившия си съпруг.

— Надявам се, че няма да я домъкне — повтори Дафни, но Максин й каза, че той най-вероятно ще я вземе със себе си.

По-добре беше да я предупреди и да избие напразните надежди от главата й.

Арабела вече бе приела поканата на Блейк за Аспен. Никога не беше ходила там и й хареса идеята да изкара празниците с очарователните му деца. Беше виждала снимките им, а той й разказа всичко за тях. Помогна й да купи подаръци за дъщеря му и двамата заедно избраха красива малка гривна от „Граф“, за която Арабела го увери, че е перфектна за тринайсетгодишно момиче. Според нея би подхождала и на принцеса. След това Блейк се върна в магазина и избра подарък, подходящ за виконтеса — възхитителна гривна със сапфири. Когато й я даде, тя се разтрепери от вълнение.

Отпразнуваха Коледа и на следващия ден отлетяха със самолета му за Ню Йорк. Бяха в мезонета в късния следобед на първия ден от Коледа и веднага се обадиха на Максин. Тя тъкмо беше довела децата от коледното празненство у родителите й и те очакваха да тръгнат с баща си още на следващия ден. Два дни им беше приготвяла багажа.

— Виждам, че си доста зает. С Дафни четохме за теб в „Пийпъл“.

Не му каза, че дъщеря му не е останала доволна.

— Почакай да се запознаеш с нея. Страхотна е!

— Нямам търпение — засмя се Максин.

Обикновено жените в живота му не се задържаха достатъчно дълго, за да успее да се запознае с тях. А с тази се срещаше едва от няколко седмици. Познаваше добре Блейк и не му вярваше, когато я увещаваше, че този път било по-различно. Той все това повтаряше. Не можеше да си го представи със сериозни намерения спрямо някоя жена, въпреки че тази беше по-възрастна от обичайните му завоевания. При все това беше едва на двайсет и девет, което според Максин си беше почти хлапе. След това обаче сподели и своята новина.

— Аз също се виждам с някого — заяви тя с безгрижен глас.

— Е, това вече си е новина! И кой е щастливецът?

— Един лекар по вътрешни болести, с когото се запознах покрай свой пациент.

— Звучи чудесно. И става ли?

— Така мисля. — Не искаше да звучи прекалено романтично, но Блейк знаеше, че това не е типично за нея.

Максин беше резервирана спрямо всичко.

— Какво мислят децата за това? — заинтригува се той.

— Ох… — въздъхна тя. — Това е друга история. Дафни искрено го ненавижда, Джак е смутен, а на Сам май не му пука изобщо.

— И защо го мрази Даф?

— Защото е мъж. Децата си мислят, че са ми напълно достатъчни и са прави. Но е добре да има и промяна. Дава ми възможност да общувам пълноценно извън срещите ми с пациенти и прибирането ми у дома.

— Звучи добре.

Максин реши да го предупреди за дъщеря им.

— Имай предвид, че Дафни е поела по пътя на войната и спрямо теб.

— Така ли? — изненада се той. — Че защо?

Не можеше да си обясни. Беше по детски наивен.

— Заради новия ти романс. Напоследък проявява и към двама ни собственически претенции. Казва, че си й обещал този път в Аспен да дойдеш сам. Така ли е?

— Ъ… не… всъщност не. Арабела ще е с мен — запъна се той.

— Така си и мислех. Казах на Дафи, че вероятно ще стане така. Има вероятност да се озовеш в епицентъра на тайфун, така че се подготви.

— Супер. По-хубаво да предупредя и Арабела. Няма търпение да се запознае с всички.

— С момчетата няма проблем. Свикнали са с жените ти. Само й кажи да не приема поведението на Дафни много навътре. Само на тринайсет е, а това е трудна възраст.

— Явно — измърмори Блейк, но беше убеден, че Арабела е в състояние да спечели всекиго, дори и дъщеря му. Не мислеше, че проблемът е сериозен. — Ще ги взема утре сутринта в осем и половина.

— Ще бъдат готови — обеща му тя. — Надявам се всичко да мине добре.

Дафни все още не беше омекнала към Чарлс, но го беше виждала само за кратко, а той не се беше появил по празниците. Не обичаше Коледа, нямаше семейство и беше заминал в къщата си във Върмонт. Максин възнамеряваше да отиде при него, след като Блейк вземе децата.

На следващия ден щеше да пътува до Върмонт и се чувстваше малко нервна. Предстоеше им да изкарат нещо като меден месец. За нея това беше доста дълъг период, но двамата се срещаха вече шест седмици. Не можеше вечно да отлага. Да спи с него, й се струваше гигантска стъпка.

Блейк взе децата сутринта, както беше обещал, но Максин не слезе да го види. Каза на децата да се държат добре с баща си. Не мислеше, че е честно да им се натрапи на двамата с Арабела. Сам се притисна към майка си и тя го успокои, че може винаги да й се обажда по мобилния и предупреди брат му и сестра му да се грижат за него и да спят заедно през нощта. Дафни изглеждаше разстроена, защото Максин й бе казала, че Блейк е довел Арабела със себе си.

— Ама той обеща…

Беше се разплакала предната вечер, но майка й я увери, че това не значи, че баща й не я обича и не иска да бъдат заедно. Просто искал да има жена до себе си, а освен това и двете знаеха, че каквато и да беше Арабела, тя нямаше да се задържи дълго. Жените му никога не се задържаха дълго, защо Арабела трябваше да е изключение? Дафни прегърна майка си и хукна към асансьора, където я чакаха Джак и Сам.

След като тръгнаха, в апартамента се възцари оглушителна тишина. Максин и Зелда разтребиха заедно, след което бавачката смени чаршафите на леглата и отиде на някакво театрално матине. След това Максин се обади на Чарлс във Върмонт. Той я очакваше с нетърпение. Тя също нямаше търпение да го види, но се притесняваше от сериозния план. Чувстваше се отново като девица, която се страхува да легне с мъж. Той пък се извиняваше за „планинската си колиба“, както наричаше дома си, защото беше наясно с лукса, който би могъл да й предложи Блейк. Беше я предупредил, че къщата му във Върмонт е почти спартанска. Намираше се близо до ски курорт и той се надяваше двамата да покарат ски, но беше изтъкнал, че това определено не е нито Сейнт Мориц, нито Аспен, нито което и да е друго от местата, които тя добре познаваше.

— Стига си се притеснявал, Чарлс — успокои го тя за пореден път. — Ако това беше толкова важно за мен, все още щях да съм омъжена за Блейк. Аз го напуснах, спомни си. Само искам да прекарам известно време с теб. Не ме интересува колко обикновена е хижата ти. Идвам заради теб, а не заради къщата. — И наистина го мислеше.

Чарлс чувстваше огромно облекчение, че най-сетне ще бъде насаме с нея. Все още се притесняваше силно, когато децата бяха наоколо. За Коледа им беше купил албуми на любимите им групи, както бе предложила Максин, а за Сам — няколко филма на дивиди. Нямаше представа какво харесват и избирането на подаръци го изнерви. За Максин беше взел красиво шалче от „Шанел“, което прецени, че ще й отива, и тя веднага го хареса. Подари й го последния път, когато вечеряха заедно, преди да отпътува за Върмонт, четири дни преди Коледа. Предпочиташе да тръгне от Ню Йорк преди хората напълно да пощуреят покрай празниците. Тези неща просто не бяха за него, макар Максин да не го одобряваше. Така обаче й беше по-лесно да се справи с децата. Настроението на Дафни щеше съвсем да спадне, ако той беше в града за Коледа и решеше да изкара празниците с тях, така че всичко се нареди по възможно най-добрия начин.

Максин му подари вратовръзка от „Хермес“ в комплект с носна кърпичка и той си ги сложи за вечеря още същата вечер. И за двамата връзката беше удобна, не прекалено сериозна, с достатъчно простор да развиват кариерата си и да живеят собствения си живот. Максин не знаеше доколко ще се променят нещата, ако спят заедно. Не можеше да си го представи да стои вкъщи с децата, а и Чарлс беше заявил, че никога няма да го направи. Постоянно щял да се страхува Дафни да не го убие, докато спи. После стана сериозен и обясни, че не му харесвала идеята да спи с нея, докато децата са наоколо, и Максин беше съгласна.

Напусна града по обяд и планираше да не се връща до Нова година. Надяваше се да стигне във Върмонт около шест следобед. На два пъти Чарлс й звъня, докато караше, за да е сигурен, че е добре. На север от Бостън валеше сняг, но пътищата бяха чисти. Около Ню Хемпшър снегът се усили, а дотогава вече се беше чула с децата. Дафни й се обади в мига, в който бяха стигнали в Аспен, и звучеше на границата на истерията:

— Мразя я, мамо! — прошепна тя. Максин я слушаше с повдигнати вежди. — Тя е ужасна!

— Ужасна в какъв смисъл? — Стараеше се да не взема страна, макар да й се налагаше да признае, че някои от жените на Блейк бяха прекалено фриволни.

Беше се настроила да гледа философски по този въпрос през последните пет години. Те никога не се задържаха достатъчно дълго, така че нямаше защо човек да се разстройва, освен ако не представляваха някаква опасност за децата. Но те в края на краищата вече бяха достатъчно големи.

— Целите й ръце са в татуировки!

Максин се усмихна, като си я представи.

— И последната имаше татуировки, че дори и по краката, ама тогава това не те притесни. Мила ли е?

Може би се беше държала грубо с децата. Надяваше се случаят да не е такъв и не мислеше, че Блейк би го допуснал. Той обичаше децата си повече, отколкото жените си.

— Не знам. Не си говоря с нея — гордо декларира дъщеря й.

— Не бъди груба, Даф. Не е никак възпитано и така само притесняваш баща си. Тя добре ли се държи с момчетата?

— Нарисува сума ти тъпи картинки на Сам. Художничка е или нещо такова. И носи онази тъпотия между очите си.

— Какво има между очите си?

Максин си я представи със стреличка за дартс с вендуза на края, залепнала за челото й.

— А бе онова там, като на индийките. Голяма фукла е.

— Имаш предвид бинди ли? Хайде де, Даф, не бъди толкова груба с нея. Явно е малко странна. Дай й шанс.

— Мразя я!

Максин знаеше, че Дафни мрази и Чарлс. Напоследък мразеше много хора, дори и родителите си. Беше от възрастта.

— След празниците повече няма да я видиш, така че не си изразходвай енергията за негативни емоции. Знаеш как е при баща ти.

— Тази е различна — измънка Дафни. Звучеше потиснато. — Мисля, че татко я обича.

— Съмнявам се. Баща ти я познава едва от няколко седмици.

— Да, ама го знаеш какъв е. В началото винаги пощурява по тях.

— И после изчезват като дим, а той ги забравя. Просто се успокой.

Само че когато Дафни затвори, Максин се зачуди дали дъщеря й не е права и тази не е някакво изключение. Всичко беше възможно. Не можеше да си представи Блейк да се ожени отново или пък да остане с една и съща жена дълго време, но човек никога не знаеше. Може пък някой ден да им поднесеше изненада. Максин се зачуди как ли ще се чувства тя, ако това се случеше. Сигурно нямаше да й е много приятно. И тя като децата харесваше нещата такива, каквито бяха в момента. Промяната никога не беше лесна, но може би един ден щеше да й се наложи да се срещне с нея, независимо дали в живота на Блейк, или в нейния собствен. Точно това представляваше Чарлс. Промяна. Тя също се страхуваше от нея.

Заради снега пътуването й продължи по-дълго, отколкото беше очаквала, и тя стигна до дома на Чарлс в осем вечерта. Оказа се малка спретната къща в Нова Англия с островръх покрив и дървена ограда отпред. Като от пощенска картичка. Щом спря колата, той излезе да я поздрави и взе багажа й. Отвън имаше веранда с люлка и два люлеещи се стола, а вътре — голяма спалня, дневна с камина, стенен килим и уютна селска кухня. Разочарова се като видя, че нямаше място за децата й, ако изобщо някога се стигнеше дотам те да дойдат тук. Нямаше дори гостна, където би могла да ги сложи да спят на едно легло. Къщата беше подходяща за ерген или в краен случай за самотна двойка, но нищо повече. Това беше неговият начин на живот и на него му харесваше.

Когато пристъпи вътре, усети уют и топлина. Чарлс остави багажа й в спалнята и й показа гардероба, където да си закачи дрехите. Струваше й се странно да е тук сама с него. Изглеждаше й малко прибързано, при условие че не бяха спали заедно, а сега щяха да споделят едно легло. Зачуди се какво ли щеше да стане, ако решеше да не спи с него. Само че вече бе прекалено късно. После се притесни, когато той се разтича наоколо, за да й покаже кое къде е. Кърпи, хавлии, миялната машина и банята, която беше само една в цялата къща. Всичко в кухнята беше безупречно чисто. Имаше студено пиле и топла супа, но след дългия път беше прекалено уморена, за да яде. Достатъчно й беше да поседи край огъня с него, стиснала в дланите си чаша чай.

— Всичко ли е наред с децата? — учтиво попита Чарлс.

— Добре са. Дафни ми се обади, когато пристигнаха в Аспен. Малко е изнервена, защото баща й е довел новото си гадже. Бил обещал този път да е сам, само че наскоро срещнал някаква нова жена и я довел със себе си. В началото винаги е силно ентусиазиран.

— Този Блейк явно е доста зает господинчо — отбеляза Чарлс с явно неодобрение.

Винаги се чувстваше неудобно, когато Максин споменеше бившия си съпруг.

— Децата ще свикнат. Винаги го правят.

— Изобщо не съм сигурен, че Дафни ще свикне с мен.

Все още се тревожеше за това и не беше свикнал с изпепеляващата ярост на момичетата в пубертета. Максин не се впечатляваше толкова.

— Ще й мине. Просто й трябва малко време.

Поседяха около огъня и поговориха, а навън гледката ставаше все по-приказна. Излязоха на верандата и се загледаха в току-що навалелия сняг, покрил цялата околност. Вълшебно!

Чарлс я придърпа в обятията си и я целуна… И точно в този момент мобилният й телефон иззвъня. Оказа се Сам, който й изпращаше целувка за лека нощ. Тя също му прати целувка, пожела му лек сън и отново се обърна към Чарлс.

— И тук успяват да те намерят — сухо коментира той. — Ти изобщо имаш ли право на почивка?

— Не искам почивка от тях — меко му отвърна Максин. — Те са ми деца. Те са всичко, което имам. Те са моят живот.

Точно от това се страхуваше, затова и толкова се притесняваше от децата й. Не можеше да си представи да ги отдели от нея.

— В живота си имаш нужда и от други неща, освен от тях — изтъкна той.

Отново я целуна и този път никой не ги прекъсна. Тя го последва обратно вътре и двамата минаха през банята, преди да се озоват в леглото. Беше леко неудобно и донякъде забавно. Максин се изкикоти, щом се вмъкна под завивките. Носеше дълга кашмирена нощница с подходящ халат. Беше си обула и чорапи. Едва ли беше много романтично, но не можеше да си представи да облече нещо друго. Чарлс носеше чиста раирана пижама и тя реши, че приличат на родителите й, легнали в двойното легло един до друг.

— Малко е странно — отбеляза тя шепнешком, а след това той я целуна и вече не беше странно.

Ръцете му се плъзнаха под нощницата й и малко по малко се съблякоха един друг под одеялото, хвърляйки дрехите си на пода.

От доста време не беше спала с никого и си бе мислила, че ще изпитва страх и неудобство, но той беше нежен и внимателен любовник. С него й се струваше, че правят най-естественото нещо на света. След това се притиснаха един към друг, той й каза колко е красива и че я обича. Тя се изненада от признанието му. Зачуди се дали не й го казва по задължение, защото бяха правили любов, но Чарлс сподели, че се е влюбил в нея от пръв поглед. Максин му намекна по възможно най-внимателния начин, че й трябва време, за да изясни напълно чувствата си. Харесваше много неща у него и силно се надяваше, че връзката им ще узрее достатъчно, за да го опознае по-добре. Той й вдъхваше сигурност, което бе много важно за нея. Вярваше му. После отново правиха любов в тъмната спалня. Накрая тя се отпусна и заспа — щастлива и спокойна, сгушена в обятията му.