Даниел Стийл
Труден за обичане (21)

21.

Чарлс, Максин и трите й деца отлетяха с директен полет от Ню Йорк за Ница. В това време Джими не спираше да плаче.

Полетът мина леко. Трима души от екипажа на Блейк заедно с капитана ги очакваха на летището в Ница, където ги настаниха в две коли и потеглиха към яхтата. Чарлс нямаше представа какво да очаква и беше леко изненадан от безупречните униформи и от професионализма на екипажа. Очевидно яхтата не беше обикновена, нито Блейк Уилямс бе обикновен мъж. Съдът се наричаше „Сладки сънища“ и Блейк я бе построил специално за Максин — факт, който тя старателно криеше от годеника си. Да, пътешествието с нея наистина беше един много сладък сън. На дължина беше 75-метрова и Чарлс никога не беше виждал нещо подобно. Екипажът се състоеше от осемнайсет души, а каютите бяха по-хубави от стаи в скъп хотел. Децата винаги лудо се забавляваха, щом се качаха на борда. Подскачаха наоколо сякаш яхтата им беше втори дом и може би в известен смисъл тя наистина беше такава.

Зарадваха се, щом видяха членовете на екипажа, които също бяха щастливи, че ги виждат. Хората бяха обучени да посрещат всякакви нужди и да угаждат на гостите по всеки възможен начин. Никоя поръчка не им се струваше прекалено тежка, недостойна или неизпълнима. Това беше единственото време през годината, в което Максин си позволяваше да бъде глезена и истински да си почива. Екипажът забавляваше децата и всеки път щом яхтата спираше, им купуваха играчки. На борда имаше и джетове, малки платноходки, скутери, надуваеми лодки и дори хеликоптерна площадка, на която Блейк да може да каца, когато идваше да ги види. Имаше и кино с голям екран, с което да се забавляват през нощта, напълно оборудван гимнастически салон и зачислен към обслужващия персонал масажист.

Чарлс седна на палубата. Чувстваше притеснение и неудобство, докато гигантската яхта отплаваше от пристанището. Човек от персонала му предложи питие, а друг го запита дали желае масаж. Той отказа и двете и се загледа в стопяващото се в далечината Монако, след което „Сладки сънища“ пое курс към Италия. Максин и децата бяха долу, разопаковаха си багажа и се преобличаха в удобни дрехи. За щастие никой не хвана морска болест, а заради размера на яхтата Чарлс подозираше, че и на него ще му се размине. Наблюдаваше брега през бинокъл, когато Максин се качи по стълбите и дойде при него. Беше си облякла розова блузка и шорти. Чарлс бе решил да ходи бос по палубата от тиково дърво. В крайна сметка се бе предал пред едно блъди мери, пийваше си и се усмихна на Максин, която седна до него и го целуна по врата.

— Добре ли си прекарваш? — попита тя.

Изглеждаше щастлива, спокойна и по-хубава, отколкото някога я бе виждал.

Той кимна и й се усмихна притеснено.

— Съжалявам, задето направих такъв проблем за пътуването с яхтата. Мога да разбера защо толкова ти харесва тук. И на кой не би му харесало! Само ми е странно, защото е на Блейк. Все едно да се опитвам да се правя на него, а той е вдигнал летвата твърде високо. Как изобщо ще успея някога да те впечатля, след като имаш всичко това?

Искреността и простотата на признанието му я разчувстваха. Хубаво й беше да е на почивка с него, дори яхтата да беше на Блейк. Тя беше с Чарлс, а не с Блейк, което бе точно това, което искаше.

— Не ти трябва да ме впечатляваш по такъв начин. Ти ме впечатли със самия себе си. Не забравяй, че сама те избрах.

— Хората сигурно си мислят, че си се побъркала.

— Много съм си добре. Във всяко друго отношение той беше неуправляем. Никога го нямаше. Не беше добър съпруг. Все пак можех да го преглътна, Чарлс. Обичам го, но той е развейпрах и е ексцентрик. Не беше човекът за мен, както и в края на краищата се оказа.

— Сигурна ли си? — усъмни се Чарлс. — Как така хем е ексцентрик и развейпрах, хем е натрупал достатъчно пари за всичко това?

— Добър е в бизнеса. Готов е да рискува всичко, за да спечели. Много го бива в рисковите операции, но това не го прави добър съпруг и баща. Накрая реши да рискува и мен, но загуби. По някаква причина беше решил, че може никога да не си е вкъщи, да прави каквото му хрумне, да се показва веднъж на високосна година, а аз в това време да го чакам кротко. Накрая реших, че не си струва. Исках си съпруга, а не фамилното му име. Но имах само последното.

— Името не е лошо — отбеляза Чарлс, след като си изпи питието.

— Скоро ще нося и твоето — прошепна Максин и той се наведе да я целуне.

— Аз съм един щастливец — заяви, сияещ от щастие.

— Въпреки че имам три деца, които ти късат нервите, изсмукваща времето лекарска практика, откачен бивш съпруг и бавачка, която осинови бебе с кокаинова абстиненция след четиридневно предупреждаване?

Максин го изгледа в очите. Понякога се притесняваше за границите на толерантността му. На него всичко това му се струваше далеч по-ексцентрично, отколкото би могъл да понесе. Е, не чак толкова ексцентрично като Блейк, но значително по-неуправляемо, отколкото му харесваше. Само че му харесваше да е с нея и въпреки оплакванията бе луд по Максин. Тя също можеше да го почувства.

— Ами да видим… Нека помисля малко. Въпреки всичко това те обичам много, Макс! Само ми трябва малко време да свикна. Особено с децата. Просто още не се чувствам удобно край тях. — Доста честно признание от негова страна. — Никога не съм мислил, че ще се влюбя лудо, и то в жена с три деца. Но след няколко години те ще си тръгнат от къщи.

— Няма да е толкова скоро — напомни му тя. — Сам е едва на шест. А на другите двама им предстои колеж.

— Ами ако решат да не завършват колежи и университети? — подразни я той.

На Максин не й харесваше, че той с такова нетърпение чака децата й да пораснат и да си отидат. Това беше единственото й притеснение, свързано с него, но за нея беше важно. Досега беше живяла с децата си и не възнамеряваше да променя нищо заради никого, дори и това да е Чарлс.

Разказа му за сиропиталището на Блейк в Мароко и го предупреди да не казва на децата. Баща им искаше да ги изненада.

— Какво ще прави Блейк със стотина сирачета? — озадачи се Чарлс.

Не разбираше защо някой би направил подобна стъпка. Дори да ставаше въпрос за Блейк с неговите пари, пак не му се струваше нормално.

— Ще им даде дом, образование, ще се грижи за тях. Някой ден ще ги изпрати в колеж. В момента основава благотворителна фондация. Захванал се е с нещо благородно, а за онези деца това ще е прекрасен подарък. Може да си го позволи и това изобщо няма да се отрази на парите му.

На това Чарлс можеше да повярва. Достатъчно му бе да погледне яхтата и да се сети за всичко, което беше чел за Блейк. Човекът беше един от най-богатите хора в света. Все още се изненадваше, че Максин не е взела нищо от него и че е доволна от далеч по-обикновения си начин на живот. Не бяха много жените, които биха се въздържали да оберат до шушка бившия си съпруг, когато решаха да го напуснат. Предполагаше, че това се дължи на факта, че двамата с Блейк си бяха останали добри приятели, а и тя беше великолепна личност. В това бе сигурен.

Полежаха на слънчевата палуба, а после децата се присъединиха към тях, за да обядват. Плануваха да пуснат котва в района на Портофино същата нощ. Яхтата бе прекалено голяма, за да влизат в пристанището, а и децата нямаха особено желание да слизат на брега. След това щяха да отплават за Корсика за няколко дни, после за Сардиния и Капри, а на връщане щяха да се отбият и на остров Елба. Бяха запланували прекрасно пътешествие, което в по-голямата му част възнамеряваха да прекарат на борда.

За изненада на Максин децата играеха на карти с Чарлс всяка вечер. Никога не беше го виждала толкова успокоен. Сам вече беше захвърлил патериците, ребрата му зарастваха добре и можеше да обикаля яхтата като всички останали. На следващия ден Чарлс го взе със себе си на един от джетовете и си направиха разходка из открито море. Самият той изглеждаше като хлапе. След няколко урока започна да се гмурка на дълбоко с един от членовете на екипажа, а след обяда двамата с Максин плуваха с шнорхели. Дори доплуваха заедно до малък плаж и легнаха на белия пясък. Джак и Дафни ги наблюдаваха през биноклите си. Момичето захвърли своя настрани, когато видя как двамата се целунаха. Все още се цупеше на Чарлс, но й беше трудно да го избягва на яхтата. После като че ли малко се поотпусна, особено когато той я взе да карат водни ски. Оказа се, че е доста добър в това и й показа някои трикове, които много й помогнаха.

Максин се радваше, като виждаше как отношенията между Чарлс и децата й се затоплят. Това беше отнело наистина дълго време, през което те само утежняваха положението. Единствено Сам беше изключение. Той беше мил с всички и явно му беше жал за Чарлс. Смяташе, че Дафни се държи много грубо и дори го сподели с Чарлс.

— Така ли мислиш? — засмя се той.

Откакто бяха на яхтата, настроението му беше прекрасно. Въпреки първоначалното си безпокойство призна на Максин, че това е най-прекрасната почивка, която някога е имал. Самата тя никога не беше го виждала толкова спокоен и щастлив.

Блейк им се обади на втория ден от пътуването. Искаше единствено да се увери, че всичко върви добре и помоли Максин да поздрави Чарлс от него. Тя предаде съобщението и в очите на годеника й отново плъзна сянка.

— Защо не се успокоиш най-накрая — предложи тя.

Чарлс кимна и не отговори нищо. Въпреки опитите й да го успокоява, той все още ревнуваше от Блейк. Максин го разбираше, но всичко това й се струваше излишно. Обичаше Чарлс, а не Блейк, нали?

Говориха за сватбата си и за имейлите, които бе получила от уредниците на тържеството. Всичко беше под контрол.

Плуваха из красивите корсикански заливи и лежаха на слънце върху златистите плажове. След това отплаваха към Сардиния, където имаше и други яхти. Двамата вечеряха на брега, а на следващия ден потеглиха към Капри. Децата винаги се забавляваха там. Возиха се на каляска, пазаруваха, а Чарлс й подари прекрасна тюркоазна гривна, в която Максин тутакси се влюби. След като се върнаха на яхтата, той отново сподели колко му е харесало пътуването. И двамата изглеждаха щастливи и отпочинали. Блейк им беше направил великолепен подарък. Децата пък най-сетне започнаха да приемат Чарлс и спряха да се оплакват от него, въпреки че Дафни все още го намираше за „сухар“. В интерес на истината всеки друг в сравнение с баща й би заслужил същото определение. Чарлс просто беше един пораснал мъж. Това обаче не му пречеше да се забавлява и да разказва вицове, а една нощ танцува с Максин на палубата на фона на страхотната музика, която екипажът им беше пуснал.

— Не ти ли е странно да си на тази яхта с друг човек? — запита я Чарлс.

— Ни най-малко — отговори Максин. — Блейк е бил тук с половината жени на света. От много време между нас двамата няма нищо. Иначе нямаше да се омъжвам за теб.

Чарлс й повярва, но просто имаше чувството, че където и да отиде, Блейк наднича зад рамото му. Навсякъде имаше негови снимки, снимки на Максин и на децата. Всички бяха поставени в красиви сребърни рамки.

Седмиците минаваха бързо и последната им вечер на яхтата настъпи някак внезапно. Бяха хвърлили котва в Сен Жан Кап Фера, откъдето следващия ден щяха да потеглят към Монте Карло, за да вземат самолета за вкъщи. Нощта беше приказно красива, палубата бе огряна от светлината на пълната луна, децата гледаха филм, а те двамата с Чарлс се бяха излегнали на шезлонгите си, гледаха залива и си говореха.

— Не ми се връща вкъщи — призна тя. — Всеки път когато слизам от яхтата, имам чувството, че бягам от Райската градина, за да се сблъскам със суровата реалност. — Тя се засмя и Чарлс се съгласи с нея. — Следващите няколко седмици ще ни подлудят заради сватбата — предупреди го тя, но той не изглеждаше особено разтревожен или притеснен.

— Сигурно ще ни подлудят. Ако ми дойде в повече, ще отида да се скрия някъде.

Максин беше планирала да работи две седмици. Имаше твърде много неща за вършене в кабинета си и трябваше да прегледа записаните пациенти, преди да излезе в отпуск през август заради сватбата и медения месец. През това време, както винаги, Телма щеше да я замества.

Сватбата щеше да е само четири седмици след прибирането им у дома. Максин вече нямаше търпение. Тя и децата щяха да заминат за къщата в Саутхемптън на първи август, а скоро към тях щеше да се присъедини и Чарлс. Зелда и бебето също щяха да дойдат и Максин се надяваше, че дотогава малкият вече ще се е оправил. Всичко това щеше да зареди Чарлс със силна доза стрес, но той уверено заяви, че е подготвен. И двамата се вълнуваха заради предстоящата сватба. Родителите й също щяха да бъдат с тях по време на сватбения уикенд. Така Чарлс щеше да има с кого да разговаря, докато Максин урежда финалните детайли. Чарлс нямаше да е с тях само в нощта преди сватбата, след подгряващата вечеря. Тя му беше резервирала стая в хотел, така че да не може да я види преди церемонията. Беше суеверна в това отношение. Чарлс го намери за досадно, но нямаше нищо против да й угоди.

— Като нищо това ще бъде единствената вечер, в която ще мога да спя, особено с всички онези хора, които ще бъдат в къщата.

Мястото беше нещо коренно различно от тихата му вила във Върмонт. Максин не бе пожелала отново да отидат там, защото нямаше място за децата, докато огромната стара къща в Саутхемптън можеше да подслони цялото семейство и да остане място за гости.

Рано на следващата сутрин капитанът акостира с яхтата край Монте Карло. Вече всички се бяха събудили. Закусиха на борда, след което хората от екипажа ги откараха до летището. Преди да потеглят, Максин спря на брега и известно време се любува на приказната яхта.

— Обичаш я, нали? — запита я Чарлс и тя кимна в отговор.

— Да, така е. Винаги ми тъжно, когато трябва да сляза от нея. — След това го погледна и добави: — Беше страхотно с теб, скъпи.

Притисна се към него и го целуна. Той отвърна на целувката й.

— И аз мисля така — призна Чарлс и я прегърна през рамо.

Всички заедно се отдалечиха от „Сладки сънища“ и се качиха в колата. В края на краищата ваканцията се беше оказала великолепна.