Даниел Стийл
Труден за обичане (23)

23.

Максин си беше купила нова рокля и за подготвителната вечеря. Когато Чарлс я видя с нея, подсвирна. Роклята беше ефирна, златиста, без презрамки и се увиваше около нея като саронг. В нея тя приличаше на Грейс Кели на младини. Беше обула и златисти сандали на висок ток. Блейк беше решил, че на официалната вечеря мъжете задължително ще носят смокинги.

Чарлс изглеждаше много елегантен в едноредното си черно сако. На партито Блейк беше облякъл бял смокинг и маркови кожени обувки. Максин обаче веднага забеляза, че не си беше обул чорапи. Познаваше го добре и не се изненада. Много мъже в Саутхемптън съблюдаваха подобен стил. Такава беше местната мода, но Чарлс си бе сложил чорапи. Блейк изглеждаше впечатляващо добре с черната си коса и загорелия тен, но и Чарлс не му отстъпваше. И двамата бяха хубави мъже, дума да няма. Максин направо приличаше на ангел с дългата си руса коса и бледозлатиста рокля. Щом я видя, Блейк заяви, че й липсват единствено криле.

Бившият й съпруг бе поканил около стотина души от списъка на Максин и още десетина от собствените си приятели. Имаше и бенд, който свиреше всичко от биг-бенд музика до суинг. Всички гости бяха във великолепно настроение. Шампанското се лееше като вода. Максин видя Дафни да си взема чаша и й направи знак да се ограничи до една, а дъщеря й кимна в знак на съгласие. Все пак майка й бе решена да я държи под око.

Беше й забавно да е сред приятелите си. Запозна Чарлс с тези от тях, които не познаваше. Родителите й също бяха там. Майка й носеше бледосиня вечерна рокля и джемпър, а баща й — бял вечерен костюм като Блейк. Всички изглеждаха страхотно.

Няколко минути преди вечерята баща й се спря да поговори с Чарлс и го разпита как е минало пътешествието с яхтата, тъй като оттогава не бяха се виждали.

— Страшна яхта, а? — добронамерено каза той, а Чарлс се съгласи и добави, че са прекарали чудесно. Всъщност обратното би било странно.

Чарлс откри дансинга, като покани Максин на танц. Двамата изглеждаха щастливи и спокойни, притиснати един в друг. Бяха много хубава двойка, а партито беше чудесно. Блейк бе декорирал клуба с безброй бели рози и феерични златисти хартиени фенери.

Откри вечерята с духовита реч и разказа няколко много забавни случки с Максин, които докараха всички до неистов смях, включително и нея самата. Чарлс изтърпя стоически изпитанието. Не му харесваше, че Блейк я познава по-добре от него самия и че заедно са имали толкова забавни преживявания. След това Блейк им пожела всичко най-добро и изрази надежда, че Чарлс ще направи Максин по-щастлива, отколкото той е успял. Мигът беше направо прочувствен и Максин се просълзи. След това Чарлс вдигна тост в чест на великодушния им домакин и обеща, че ще се постарае да направи Максин щастлива. Всички бяха трогнати.

После, докато сервираха вечерята, Блейк покани Максин на танц и двамата се понесоха по дансинга като Фред Астер и Джинджър Роджърс. Винаги бяха танцували впечатляващо заедно.

— Много мили неща каза — рече тя. — Бях щастлива с теб, Блейк. Просто не те виждах достатъчно често и никога не знаех къде си. Ти просто премина в друга категория, когато направи всичките онези пари.

— Не съм преминал в друга категория, Макс — възрази той. — Още не съм дорасъл за теб. А в онези дни не бях достоен дори да си връзвам обувките. Мисля, че го съзнавах и това ме плашеше. Ти беше много по-разумна от мен, много по-мъдра за всичко. Винаги внимаваше за важните неща, като децата ни например.

— О, и ти също — отговори тя. — Просто държахме на различни неща. Аз исках да работя, а ти — да се забавляваш.

— Виж докъде я докарах. Според Дафни съм заобиколен от тъпи глезли.

При тези думи и двамата се разсмяха. Но в този момент се появи Чарлс и я придърпа в прегръдките си.

— На какво се смеехте? — подозрително попита той. — Изглеждахте сякаш си прекарвате чудесно.

— Смяхме се на нещо, което Дафни каза за него — че е заобиколен от глезли.

— Странни коментари си позволява да отправя към баща си — заяви той с очевидно неодобрение.

— Но е истина — усмихна се Максин.

Танцът завърши и се върнаха на местата си. Изпита чувството, че Чарлс няма особено желание да танцува с нея, а просто иска да я отдалечи от Блейк.

Той от своя страна беше организирал вечерята перфектно. Всичките й любими хора бяха настанени на масата й заедно с Чарлс, а най-добрите приятели на Блейк седяха при него. Беше без дама и седеше от лявата страна на майката на Максин, което не бе неуместно в случая. Чарлс също го отбеляза. Забелязваше всичко и цяла вечер като че ли ги дебнеше. Така и не свали погледа си от тях. Изглеждаше доста притеснен. Не показа признаци на нервност единствено когато Максин танцува с Джак и със Сам.

Танците продължиха до полунощ. След вечерята небето се озари от фойерверки. Блейк беше организирал шоуто за тях двамата и Максин запляска с ръце като дете от възторг. Обичаше фойерверките и Блейк го знаеше. Вечерта мина прекрасно и последните гости си тръгнаха към един след полунощ. По нейно настояване Чарлс щеше да нощува в хотел. В последния момент родителите й също решиха да се настанят в хотела вместо при нея. Максин изтанцува един последен танц с Блейк и му благодари за илюминациите, които беше харесала толкова много. Помоли го, ако няма нищо против, да откара децата и Зелда у дома. Тя самата бе решила да остави Чарлс в хотела, където щеше да преспи, за да не я види сутринта преди сватбата. Блейк обеща да върне всички вкъщи до половин час.

Когато танцът свърши, тя отиде при Чарлс и двамата се оттеглиха.

Сватбата щеше да се състои на следващия ден по обяд. Всички бяха единодушни, че предхождащата я вечеря е вдигнала летвата много високо. Двамата с Чарлс говориха за това, докато пътуваха към хотела и той се оплака, че трябва да спи сам. Традицията му се струваше глупава. Предпочиташе да остане в къщата, но Максин настоя. Той я целуна за лека нощ, което й напомни защо се омъжваше за него. Обичаше го, въпреки приказките на Дафни, че бил „сухар“. Следващата вечер щяха да отлетят за Париж, след което щяха да си направят пътешествие по долината на Лоара. За Максин това беше перфектният меден месец.

— Ще ми липсваш тази нощ — прошепна той с дрезгав глас и тя го целуна.

— И ти ще ми липсваш, скъпи — засмя се Максин. Беше изпила немалко шампанско по време на купона. — Само десет минути след като те видя отново, ще бъда госпожа Уест — каза му тя и го изгледа многозначително.

Вечерта наистина беше прекрасна.

— Нямам търпение — отвърна Чарлс и я целуна за довиждане.

Слезе неохотно от колата, помаха й, а тя потегли към къщи.

Когато се прибра, влезе в дневната и си сипа нова чаша шампанско.

След няколко минути чу колата на Блейк, който докарваше Зелда и децата. Зели беше оставила Джими в къщата заедно с гледачка, която си тръгна, щом се прибраха. Зелда веднага разпрати децата по леглата. Дафни, Джак и Сам бяха изтощени, така че пожелаха набързо лека нощ на родителите си и изчезнаха.

Максин и Блейк седнаха на дивана да поговорят.

Блейк беше в добро настроение и му се стори, че Максин е леко пийнала. Той също си сипа чаша. Забавляваха се, докато си говореха за изминалата вечер. Блейк беше пил доста, но все още беше трезвен. Приличаше на филмова звезда във вечерния си костюм. И двамата изглеждаха страхотно. Вдигнаха наздравица с чаши шампанско.

— Великолепно парти — заяви Максин. Завъртя се в дневната със златистата си рокля и попадна право в прегръдките му. — Винаги правиш хубави партита. Това беше особено стилно, не мислиш ли?

— Мисля, че е по-добре да седнеш, преди да си паднала — смъмри я той.

— Не съм пияна — настоя тя, което беше ясен знак, че всъщност е.

Блейк харесваше Максин, когато бе леко пийнала. Тогава ставаше забавна и секси, но се случваше рядко, само че тази нощ беше специална.

— Мислиш ли, че ще съм щастлива с Чарлс? — попита го тя със сериозно изражение. Наложи й се да направи голямо усилие, за да успее да се фокусира.

— Надявам се, Макс — искрено отвърна Блейк.

Би могъл да каже точно обратното, но не го направи.

— Толкова е зрял, нали? Прилича на баща ми — каза Макс и леко кръстоса поглед, когато се опита да погледне бившия си съпруг.

Все така изглеждаше красива и той трябваше да си напомни да не се възползва от ситуацията. Нямаше да е честно. Не би направил нищо, с което да я нарани, особено тази нощ. Беше изтървал влака и го съзнаваше. От шампанското премина на водка, а на Максин сипа последното шампанско в къщата.

— Да, наистина прилича на баща ти — съгласи се той. — И двамата са лекари.

Вече и той се чувстваше пиян, но нямаше нищо против. Ако някога му се бе полагало да се напие, то това беше тази нощ.

— Аз също съм лекар — осведоми го тя и шумно изхълца. — Психиатър. Лекувам психични травми. Всъщност не ви ли срещнах наскоро в Мароко? — изсмя се гръмко на въпроса си и той се присъедини към нея.

— Изглеждахте различно в онези кубинки. Мисля, че повече ви харесвам на токчета, мадам.

При това признание Максин протегна крака, изгледа деликатните си златисти сандали и кимна в съгласие.

— И аз така. Кубинките ми правят пришки.

— Следващия път бъди на токчета — посъветва я той и отпи от водката.

— Така и ще направя. Обещавам — съгласи се тя и също отпи от шампанското си. — Имаме чудесни деца. Обожавам ги!

— И аз.

— Не мисля, че Чарлс обаче ги обича — намръщено добави тя.

— Е, и те не го обичат — отбеляза Блейк и двамата отново се разсмяха.

След това Максин се опита отново да го фокусира, като присви очи, сякаш го гледаше безкрайно отдалече.

— Добре де, защо все пак се разведохме? Помниш ли? Аз — не. Нещо лошо ли ми направи?

Вече и двамата бяха напълно пияни.

— Забравях да се прибирам вкъщи — тъжно се усмихна той.

— А, да, вярно. Сега си спомням. Много лошо. Аз наистина те харесвам… Всъщност, обичам те — довери му тя с мила усмивка и хлъцна.

— И аз те обичам — внимателно отвърна Блейк, но след това съвестта му проговори. — Може би трябва да си лягаш, Макс. Утре на сватбата ще бъдеш със зверски махмурлук. Шампанското винаги е в състояние да убие идващия ден.

— Каниш ме в леглото ти ли? — леко озадачено запита тя.

— Не. Ако го направя, утре Чарлс наистина ще се вкисне, а ти ще се чувстваш ужасно виновна. Наистина мисля, че трябва да си лягаш.

Максин допи последната си глътка шампанско и Блейк си даде сметка, че вече наистина е прекалено пияна. Последната чаша се бе оказала фатална и той също се чувстваше пиян. Виновна беше водката след дългата вечер, по време на която пи какво ли не, а може би вината бе на Макс, изглеждаща така ослепително в златистата си рокля. Въздействаше му като опиат. Винаги му действаше така, спомни си той изведнъж и се зачуди как е могъл да го забрави.

— Защо да си лягам толкова рано? — нацупи се тя.

— Защото, Пепеляшке, ще се превърнеш в тиква, ако не го направиш — нежно й каза той, обгърна я с ръце и я вдигна от дивана. — А утре ще се омъжваш за прекрасния принц.

Блейк я понесе към спалнята.

— Не, няма. Ще се омъжвам за Чарлс, много добре си спомням. Но той не е прекрасният принц. Ти си този принц. Защо ще се омъжвам за него?

Тя внезапно се подразни, с което разсмя Блейк.

Той залитна и за малко да я изтърве, но се задържа. Максин беше лека като перце.

— Мисля, че се омъжваш за него, защото го обичаш — отговори той, докато я внасяше в спалнята.

Положи я внимателно на леглото, след което се изправи и я изгледа, поклащайки се леко насам-натам.

— О, чудесно! — закачливо заяви Максин. — Аз го обичам. И наистина ще се омъжвам за него. Той е лекар. — След което изгледа Блейк. — Мисля, че си твърде пиян, за да си ходиш вкъщи. А аз съм твърде замаяна, за да те откарам до вас. — Забележително точно описание на ситуацията! — Най-добре остани тук.

Докато Максин му говореше, стаята се завъртя.

— Само ще полегна малко, колкото да се съвзема, ако нямаш нищо против. След това ще си тръгна. Не възразяваш, нали? — запита я той и легна до нея както си беше с вечерния костюм и обувките.

— Не възразявам изобщо — заяви тя. Обърна се към него и положи глава на гърдите му.

Все още беше със златната си рокля и златните обувки.

— Сладки сънища — прошепна тя, затвори очи и потъна в сън.

— Така се казва нашата яхта — промълви Блейк със затворени очи и заспа дълбоко.