Даниел Стийл
Труден за обичане (7)

7.

Уикендът на Максин се оказа плътно зает. Джак имаше футболен мач и на нея се падна задължението да осигури закуските на целия отбор. Сам ходи на два рождени дни и тя го води с колата дотам, а Дафни покани десет приятелки на пица. За първи път канеше гости след фаталното бирено парти, така че Максин не ги изпускаше от поглед, но нищо неприятно не се случи. Зелда отново се вдигна на крака, но си взе почивка за уикенда. Смяташе да ходи на изложба и да се види с приятели.

Щом се видя свободна късно вечерта, Максин се захвана с новата си статия. Двама нейни пациенти бяха приети в болница през уикенда. Единият — заради свръхдоза, а другият — заради опит за самоубийство.

В понеделник трябваше да посети шест деца в две различни болници и същевременно да приема пациенти в кабинета си. Щом се прибра вкъщи, завари Зелда болна — бавачката беше настинала и я тресеше. Във вторник сутринта й стана още по-зле. Максин й каза да не се тревожи и да си остане в леглото. Дафни можеше да вземе Сам от училище, а Джак имаше тренировка и щяха да го докарат с кола. Децата можеха да се оправят и щяха да се оправят, освен ако боговете не бяха замислили някаква конспирация срещу нея.

През целия ден имаше пациенти. Вторник беше денят, в който поемаше нови случаи. Трябваше да изслушва историите на пациентите, а тъй като първите срещи с юноши бяха критични, й се налагаше да бъде възможно най-концентрирана. По обяд й се обадиха от училището на Сам. Бил повърнал два пъти за последния половин час, а Зелда не беше в състояние да отиде и да го прибере. Максин трябваше да се справи и с този проблем. Имаше двайсет минути, докато дойде следващият й пациент, така че взе такси и прибра детето от училище. Изглеждаше зле и отново повърна в таксито. Шофьорът беше бесен, тя нямаше с какво да почисти и му даде двайсет долара отгоре. Качи Сам по стълбите, сложи го в леглото и помоли Зелда да го наглежда въпреки треската й. Оставяше ранения на сакатия, но просто нямаше друг избор. Взе си душ, преоблече се и хукна обратно към кабинета си. Закъсня с десет минути за следващия пациент, което не направи особено добро впечатление на майката на момичето. Максин обясни, че синът й се е разболял и се извини многократно.

Два часа по-късно Зелда се обади, за да й каже, че Сам е повърнал за пореден път и има четирийсет градуса температура. Максин й каза да му даде парацетамол, напомни й и тя да вземе, а в пет следобед започна да вали. Последната й пациентка закъсня и призна, че този следобед е пушила трева, което се превърна в основна тема на дискусията им през следващия час. Момичето посещаваше Анонимните пушачи на марихуана и стореното от нея бе огромна грешка, а освен това и много лоша идея, тъй като вземаше лекарства.

Пациентката тъкмо си тръгваше, когато Джак звънна паникьосан. Беше изпуснал хората, които щяха да го докарат до вкъщи и сега стоеше сам на ъгъла в една доста неприветлива част на Горен Уест Сайт. Прииска й се да убие майката, която не беше го изчакала. Собствената й кола беше на гараж и й отне половин час, докато успее да хване такси. Минаваше шест, когато успя да вземе Джак, който бе подгизнал от дъжда, а когато успяха да се доберат до дома след тежкия уличен трафик, вече бе седем без петнайсет. И двамата бяха мокри до кости и премръзнали. Сам изглеждаше още по-зле и се разплака, когато Максин влезе в стаята му. Щом видя и Зелда, майка му се почувства като шеф на частна болница. Нареди на Джак да си вземе горещ душ. Момчето вече беше се разкихало.

— Как си? Не си болна, надявам се — запита тя Дафни на излизане от стаята на Сам.

— Добре съм, но имам да пиша домашно за утре. Можеш ли да ми помогнеш? — Максин разпозна във въпроса молба да го направи вместо нея.

— Защо не го направихме през уикенда? — тросна се тя на дъщеря си.

— Ами, забравих.

— Все същата история — измърмори Максин.

В това време звънна домофонът. Оказа се портиерът, който й съобщи, че доктор Чарлс Уест е долу и я чака. Максин се паникьоса. Чарлс! Съвсем беше забравила. Беше вторник. Имаха среща за вечеря и той трябваше да дойде в седем. Беше се появил точно навреме, но половината й семейство беше на легло, Дафни имаше да пише домашно и се очакваше Максин да й помогне. Помисли дали да му откаже, но би било прекалено грубо да го направи в последната минута. Обаче не можеше да си представи как ще излезе, а и носеше същите дрехи, с които бе облечена в кабинета си. Зелда беше прекалено болна, за да й остави децата. Положението беше наистина катастрофално. Когато отвори вратата на Чарлс три минути по-късно, изглеждаше съсипана. Той се стъписа, когато я видя с работния й панталон и пуловера, с разрошена коса и без грим.

— Съжалявам — заговори тя веднага. — Имах кошмарен ден. Едното ми дете е болно, другото изпусна превоза си до къщи от футболната тренировка, дъщеря ми има да пише домашно за утре, а бавачката е с температура. Ще се побъркам! Моля те, влез.

Той пристъпи през вратата точно когато се появи и Сам. Изглеждаше направо зелен.

— Това е синът ми Сам — обясни Максин.

В този момент детето повърна отново и Чарлс съвсем се обърка.

— Господи… — промълви той и погледна разтревожено Максин.

— Съжалявам. Защо не отидеш да седнеш в дневната? Ще дойда след минута.

Заведе Сам в банята, за да се измие и тичешком се върна в антрето с мокър парцал в ръка да почисти. Заведе обратно Сам в леглото, но в стаята се появи Дафни.

— Кога ще пишем домашното ми? — попита тя хладно.

— Боже мой! — изстена Максин, готова да избухне в плач. — Остави го сега това домашно. В дневната има гост. Иди да си говориш с него. Казва се доктор Уест.

— Кой е пък този? — изненада се Дафни.

Майка й изглеждаше като побъркана. Миеше ръцете си и в същото време се опитваше да направи нещо с косата си. Не се получаваше.

— Приятел. Не, просто познат. Далечен. Имам уговорена вечеря с него.

— Сега? — ужаси се Дафни. — Ами домашното ми? По него ще ми формират крайната оценка за срока.

— Значи трябва да започнеш да го пишеш веднага. Не мога да ти го направя. Имам среща, брат ти повръща, Зелда е на смъртен одър, а Джак най-вероятно ще хване пневмония, тъй като е стоял цял час под дъжда.

— Имаш среща?! — втренчи се Дафни в нея. — Кога стана това?

— Нищо не е ставало. И най-вероятно никога няма да стане при това положение. Сега би ли отишла да поговориш с него?

В този момент Сам обяви, че отново му е лошо и тя тичешком го отведе в банята. Дафни примирено тръгна към дневната, като подхвърли през рамо, че ако се провали, няма да е по нейна вина.

— А аз какво съм виновна? — процеди сподавено Максин от банята.

— По-добре съм — обяви Сам, но изобщо не изглеждаше така.

Майка му отново го върна в леглото, постла около него кърпи, отново си изми ръцете и трескаво приглади коса. Точно беше решила да излезе от стаята и да отиде при Чарлс, когато Сам я изгледа тъжно от кревата си.

— Как така имаш среща?

— Ами ей така. Чарлс ме покани на вечеря.

— Добър ли е? — разтревожено попита детето.

Дори не помнеше последния път, когато майка му бе излизала на вечеря. Тя също не можеше да си спомни.

— Още не знам — призна тя. — Не е нещо специално, Сам. Просто вечеря.

Детето кимна.

— Връщам се след минута — увери го тя.

Нямаше начин да излезе на вечеря.

Когато се появи в дневната, чу как Дафни разказва на Чарлс за яхтата на баща си, за самолета му, за мезонета му в Ню Йорк и за къщата му в Аспен. Не беше точно разговорът, който Максин би искала тя да води при запознанството им, но поне бе благодарна, че Дафни е пропуснала Лондон, Сейнт Барт, Мароко и Венеция. Хвърли на дъщеря си смразяващ поглед и й благодари, че е забавлявала госта. След това се обърна към него и се впусна в извинения заради Сам. Но това, заради което наистина искаше да се извини, бяха хвалбите на Дафни за баща й. Дъщеря й изобщо не даваше признаци, че възнамерява да ги остави, и Максин се видя принудена да й напомни, че все пак има да пише домашно. Момичето не гореше от желание да се махне, но накрая все пак тръгна към стаята си. Максин имаше чувството, че ще получи истеричен припадък.

— Много съжалявам. Домът ми обикновено не прилича на лудница. Не знам какво става днес. Всичко е с краката нагоре. Извинявам се за израза… и заради Дафни.

— За какво се извиняваш? Точно ми разказваше за баща си. Много се гордее с него.

Максин подозираше, че Дафни съвсем преднамерено се е опитвала да накара Чарлс да се почувства неудобно, но не пожела да го коментира. Беше типично за нея, много добре я познаваше.

— Нямах представа, че си била омъжена за Блейк Уилямс — призна той леко притеснен.

— Аха — измънка Максин и си пожела вечерта да започне отначало и по възможност без сцената от „Екзорсистът“, с която го бяха посрещнали. Разбира се, щеше да помогне и ако изобщо се беше сетила, че има уговорена среща. Не беше си я записала и й беше излязла от главата. — Ето за кого бях омъжена. Искаш ли питие?

Още щом предложи, осъзна, че вкъщи няма нищо друго, освен евтиното бяло вино, което Зелда използваше за готвене. През уикенда си беше мислила да купи някакво по-добро вино, но и това беше забравила.

— Ще ходим ли все пак на вечеря? — запита Чарлс.

Не му изглеждаше никак вероятно, особено с болно дете и друго, което имаше да пише домашно. Максин изглеждаше на ръба на изтощението.

— Ще ме сметнеш ли за прекалено невъзпитана, ако откажа? — попита тя направо. — Не знам как се случи, но бях забравила. Имах ужасен ден, а и по незнайна причина не си бях записала за срещата.

Изглеждаше сякаш всеки момент ще се разплаче. Дожаля му за нея. В друг случай щеше да се ядоса, но сега беше невъзможно. Клетата жена изглеждаше съсипана.

— Сигурно заради това не си определям срещи. Изобщо не съм добра по тази част. — Е, каза го.

— Може би просто не искаш да излизаш на срещи — предположи той.

И на нея й беше хрумвало. Вероятно бе прав. Струваше й се, че това създава прекалено много проблеми и трудности, с които да се справя. Животът й беше ангажиран с децата и с работата й. Нямаше място за никой друг и в момента това само би й коствало загуба на време и усилия.

— Съжалявам, Чарлс. Обикновено не съм такава. Просто в момента с много неща се наложи да се справям.

— Нямаш вина, че синът ти и бавачката са се разболели. Искаш ли да променим деня? Какво ще кажеш за петък вечер?

Максин се поколеба. Не й се искаше да му казва, че тогава Зелда ще ползва почивен ден. Ако приемеше, щеше да й се наложи да помоли бавачката да остане да наглежда децата, което нямаше да е много честно предвид зъбобола й от предната седмица и състоянието й тази вечер.

— Би било чудесно. Искаш ли да останеш? И без това трябва да приготвя вечеря за децата.

Чарлс беше направил резервация в „Ла Грьонуй“, но не искаше да я кара да се чувства зле и не го спомена. Беше разочарован, но си каза, че в края на краищата е възрастен човек и ако се налага, би могъл да преглътне една провалена среща.

— Ще поостана малко. Виждам, че си затрупана. Няма да ми приготвяш специална вечеря. Искаш ли да погледна детето и бавачката? — учтиво й предложи той.

Максин му се усмихна с благодарност.

— Би било чудесно! Просто е грип, но е повече в твоята област, отколкото в моята. Но ако им хрумне да се самоубиват, ще се намеся.

Той се засмя. И на него му се бе дощяло да се самоубие, като видя хаоса в дома й. Не беше свикнал с деца и с бъркотията, която предизвикваха. Животът му беше спокоен и подреден и на него му харесваше.

Максин придружи Чарлс през дневната към спалнята си, където Сам се беше мушнал в леглото й и гледаше телевизия. Изглеждаше малко по-добре в сравнение със състоянието, в което беше през целия следобед. Вдигна глава и изгледа майка си. Изненада се, че му води този непознат мъж.

— Сам, това е Чарлс. Той е лекар. Ще те прегледа.

Усмихна се на сина си и Чарлс разбра колко много е привързана към децата си.

— С него ли имаше среща? — подозрително запита Сам.

— Да, с него — отговори смутено тя. — Казва се доктор Уест.

— Чарлс — поправи я гостът с непринудена усмивка и се приближи до леглото. — Здрасти, Сам. Изглежда, че се чувстваш малко неразположен. Цял ден ли повръща?

— Шест пъти! — гордо отвърна той. — Повърнах и в таксито, като се прибирахме към къщи.

Чарлс хвърли на Максин изпълнен със съжаление поглед. Можеше да си представи сцената.

— Не изглежда много забавно. Мога ли да ти пипна коремчето? — Сам кимна и вдигна горнището на пижамата си. В това време в стаята влезе брат му.

— Наложи се да извикате лекар ли? — разтревожи се Джак.

— Мама имаше среща с него — обясни Сам и брат му съвсем се обърка.

— С кого е имала среща?

— С доктора — обясни Сам.

Наложи се Максин да запознае големия си син с Чарлс.

— Ти сигурно си футболистът — предположи усмихнато гостът.

Джак кимна, зачуден откъде ли се е появил мистериозният лекар, с когото майка му е имала среща и защо не беше чувал за него досега.

— На какъв пост играеш? И аз играех европейски футбол в колежа, но повече ми вървеше баскетболът, макар че футболът ми беше по-забавен.

— И при мен е така. Но догодина искам да играя лакрос^[1] — оповести намеренията си Джак.

Максин ги погледна.

— Лакросът е сериозен спорт. При него човек получава много повече контузии, отколкото при футбола — отбеляза Чарлс, без да спира да преглежда Сам. — Мисля, че вече се оправяш, Сам. Обзалагам се, че утре ще бъдеш по-добре.

— Отново ли ще повръщам? — момчето изглеждаше разтревожено.

— Надявам се, че не. Гледай да се пазиш тази вечер.

Сам кимна и огледа преценяващо лекаря. Максин осъзна колко необичайно им се струва присъствието на мъж в къщата, но й стана приятно. А и той имаше добър подход към децата. Видя, че Джак също го изучава. След около минута към тях се присъедини и Дафни. Спалнята й сякаш се бе смалила, пренаселена с толкова хора.

— А къде си скрила болната бавачка? — запита Чарлс.

— Последвай ме — отговори Максин и тръгна към вратата.

Сам се разкикоти и започна да разказва нещо, но Джак сложи прът на устните си и го накара да замълчи. Двамата възрастни ги чуваха как се кикотят и си шепнат, докато се отдалечаваха. Максин погледна госта си с извинителна усмивка.

— За тях това е нещо различно.

— Така и предполагам. Хубави деца са — отвърна той.

Влязоха в кухнята и трапезарията, а оттам в коридора към стаята на Зелда. Максин почука на вратата, отвори я внимателно и прикани Чарлс да влезе и да прегледа жената. Представи ги един на друг още на прага. Зелда се притесни. Никаква представа нямаше кой е доктор Уест, нито пък защо е тук.

— Не съм сериозно болна — отбранително заяви тя, мислейки, че Максин го е повикала специално заради нея. — Най-обикновен грип.

— И без това беше тук. Току-що прегледа Сам.

Зелда се зачуди дали не е новият педиатър и защо не знае за него. Изобщо не й мина през ума, че Максин може да има уговорена среща с него. Той повтори същото, което каза и на Сам.

Няколко минути по-късно Максин и Чарлс седяха в трапезарията и тя го черпеше с кока-кола, чипс и гуакамоле с приятен вкус на авокадо, лайм и подправки, което откри в хладилника. Той обяви, че смята скоро да си тръгва и да я остави да се погрижи за децата. Поседяха така облегнати на кухненската маса и поприказваха още няколко минути. Максин се пошегува, че току-що е преминал успешно бойното си кръщение. Посрещането с повръщането на Сам се оказа доста специален начин, по който Чарлс се запозна с децата. Що се отнасяше до нея, той бе преминал изпитанието си с отличен. Максин беше наясно как се чувства Чарлс, но той очевидно бе запазил доброто си настроение. Това определено не бе стандартната първа среща. Всъщност случката ги отдалечаваше на мили от нея.

— Съжалявам за бъркотията тази вечер — извини се отново Максин.

— Случва се — с безгрижен тон я успокои Чарлс и си спомни за несъстоялата се вечеря в „Ла Грьонуй“. — В петък ще си прекараме още по-страхотно обаче. Предполагам, че на човек му се налага да проявява гъвкавост, когато има деца.

— Обикновено не чак толкова. През повечето време съм изключително организирана. Просто днес нещата излязоха от контрол, и то най-вече защото Зели също се разболя. Много разчитам на нея.

Чарлс кимна с разбиране. Беше повече от очевидно, че има нужда от някой, на когото да разчита, а бившият й съпруг не беше на разположение. Вече бе наясно за причините, след като Дафни му обясни кой е той. Доста беше чел в пресата за Блейк Уилямс през годините и знаеше, че е голяма клечка сред елита и изобщо не се вписваше в определението за човек със семейство. Максин затвърди това впечатление по време на обяда.

Преди да си тръгне, Чарлс отиде да си вземе довиждане с децата и пожела на Сам да се оправи колкото се може по-бързо.

— Благодаря — каза той и му махна за довиждане.

След това Максин го изпрати до вратата.

— Ще те взема в седем часа в петък — обеща Чарлс. — Не се притеснявай. В края на краищата така се запознах с децата ти.

Помаха й, когато влезе в асансьора, а миг по-късно Максин вече се беше тръшнала с въздишка в леглото до Сам. Джак и Дафни се присъединиха към тях.

— И кога смяташе да споделиш с нас, че си канена на среща? — обвинително започна Джак.

— Забравих.

— И кой изобщо е той? — попита подозрително Дафни.

— Просто един лекар, с когото се запознах — изтощено отговори Максин. Не й се искаше да се оправдава заради него пред тях. Вечерта беше минала достатъчно зле. — Освен това — обърна се тя към дъщеря си, — не трябваше така да се хвалиш с баща си. Не е хубаво.

— И защо?

— Защото не е никак възпитано да говориш така за яхтата и самолета му. На човек може да му стане неудобно. — Което, разбира се, беше целта й.

Дафни сви рамене и излезе.

— Готин е — обяви Сам.

— Да, може би… — измърмори резервирано Джак.

Не можеше да разбере защо майка му би имала нужда от мъж. И така си бяха добре. Не се шокираха от това, че баща им излиза с жени. Всъщност с много жени. Но не бяха свикнали да виждат мъже около майка си и идеята не им допадна. Харесваше им да я имат само за себе си и от тяхна гледна точка нямаше причина положението да се променя. Максин ясно и точно схвана посланието.

Вече беше осем, а никой още не беше вечерял, и тя отиде в кухнята, за да види какво би могла да сътвори. Докато вадеше салата и разни студени меса и яйца от хладилника, се появи Зелда, загърната в халата си за баня и я погледна объркано.

— Кой беше този маскиран човек? — запита тя и Максин се засмя.

— Мисля, че правилният отговор е Самотният рейнджър^[2]. Всъщност той е лекар. Имах уговорена среща с него, но напълно бях изключила. А когато влезе вкъщи, Сам оповръща цялото антре. Сцената беше неповторима.

— Мислиш ли, че ще го видиш пак? — заинтригува се бавачката. Беше й се видял симпатичен и с приятна външност.

Знаеше, че Максин от дълго време не беше си уреждала срещи, а този мъж й се видя обещаващ. Даваше вид на правилния човек, а освен това според нея фактът, че и двамата бяха лекари, бе добро начало за установяване на отношения.

— Покани ме отново на вечеря в петък — отговори Максин. — Ако се възстанови от тазвечерния психотрилър де.

— Интересно — изкоментира Зелда, сипа си чаша сода и се върна обратно в леглото.

Максин свари макарони, наряза месо и направи бъркани яйца, а за десерт извади шоколадови ореховки. След това почисти кухнята и отиде да помогне на Дафни за домашното. До полунощ още не бяха привършили. Денят беше кошмарен, а нощта се очертаваше дълга. Когато накрая се добра до леглото при Сам, й остана малко време, за да помисли за Чарлс. Нямаше никаква представа дали от това ще се получи нещо и дали ще го види отново след петък вечерта, но по някакъв особен начин й се струваше, че вечерта не бе преминала чак толкова зле. Все пак не бе избягал, което си беше плюс. Засега това стигаше.