Даниел Стийл
Труден за обичане (24)

24.

На следващата сутрин телефонът в къщата на Максин не спря да звъни. Беше вече десет, а той звънеше и звънеше, но никой не вдигаше. Все още всички спяха. Най-накрая Сам го чу и стана от леглото, за да вдигне. В къщата не се чуваше никакъв шум.

— Ало? — обади се той.

Още беше по пижама и се прозяваше. Всички си бяха легнали късно и беше уморен. Не знаеше къде са другите. Знаеше само, че Дафни пи твърде много шампанско предната вечер и когато се прибра вкъщи, повърна, но беше обещал да не я издава.

— Здрасти, Сам. — Беше Чарлс. Звучеше напълно буден. — Може ли да говоря с майка ти, ако обичаш? Искам само да я поздравя. Знам, че сигурно е много заета преди сватбата. — Максин му беше казала, че ще идват да й правят прическата и грима и бе убеден, че в момента в къщата е лудница. — Можеш ли да я извикаш? Ще й отнема само минута — помоли той.

Сам остави слушалката и затопурка с босите си крачета към спалнята на майка си. Погледна през отворената врата и видя родителите си да спят както са си с дрехите. Баща му хъркаше. Не му се искаше да ги буди, така че се върна при телефона и отново вдигна слушалката.

— Те още спят — решително обяви той.

— Те?

Чарлс знаеше, че другият няма как да е Сам, защото разговаряше с него. Така че с кого спеше тя и то в този час, в сватбения им ден? Не можеше да намери обяснение.

— Татко е при нея. Хърка. Ще й кажа, че си се обадил, когато се събуди.

Разговорът отсреща рязко прекъсна, преди Сам да успее да затвори. Той отново се качи в спалнята си. След като още никой не беше станал, реши, че няма причина да започне да се облича. Пусна си телевизора и за пръв път не чуваше дори бебето на Зели.

Фризьорката и гримьорната дойдоха точно в десет и половина. Зелда ги пусна и щом видя кое време е станало, отиде да събуди Максин. Изненада се, като видя Блейк да спи до нея. И двамата бяха с дрехите си от снощи. Сигурно бяха прекалили с алкохола. Бавачката внимателно побутна Максин по рамото и след няколко опита успя да я събуди. Макс я изгледа и простена. Веднага затвори очи и стисна главата си и с две ръце. Блейк все още спеше до нея и хъркаше като булдог.

— Божичко… — измърмори Максин и стисна очи, за да ги предпази от светлината. — Боже мой… Ще умра.

— Мисля, че причината е по-скоро в шампанското — прошепна Зелда, опитвайки се да не се разсмее.

— Стига, моля те! — сопна се Максин с все още стиснати клепачи.

— В доста лоша форма си. Фризьорката и гримьорката дойдоха. Какво да им кажа?

— Нямам нужда от фризьори — заяви Максим и се опита да седне. — Трябва ми мозъчен хирург… Божичко! — добави тя, щом видя Блейк. — Той пък какво прави тук?

След това си спомни и изгледа Зелда озадачено.

— Мисля, че всичко е наред. И двамата сте облечени — успокои я тя.

Максин го разтърси, за да го събуди. Той се изправи и изстена точно като нея.

— Може да е епидемия от мозъчни възпаления — предположи Зелда и ги изгледа усмихната, докато Блейк се опитваше да отвори очи.

— Бях отвлечен. Здрасти, Зели. Как така бебето не реве?

— Мисля, че се е уморил. Какво да ви донеса?

— Лекар — изпъшка Максин. — Не! Дори не си го помисляй! Ако Чарлс ни види, ще ме убие.

— Не му трябва да научава — каза Зелда. — Това не му влиза в работата. Още не си му жена.

— И никога няма да бъда, ако чуе за това — изохка Максин.

Блейк си помисли, че идеята не е лоша. Стана, изпробва омекналите си крака, оправи вратовръзката си и нестабилно се заклатушка към вратата.

— Тръгвам си! — заяви той така, сякаш е направил някакво революционно откритие.

— Когато се прибереш, пий много кафе — посъветва го Зелда. И двамата страдаха от най-лошия махмурлук, който някога беше виждала. — Колко изпи всъщност? — запита тя Максин, когато входната врата се затвори след Блейк.

— Много. Шампанското винаги ме убива — отговори Максин и изпълзя от леглото точно когато в спалнята влезе Сам.

— Къде е татко? — запита той и я погледна.

Изглеждаше много по-зле от Дафни, която също не беше в цветущо състояние.

— Отиде си вкъщи — обясни майка му и тръгна внимателно из стаята, борейки се с фойерверките, които се взривяваха в главата й, само дето не бяха толкова хубави като снощните.

— Чарлс се обади — обяви Сам.

Майка му се закова на място и го изгледа ужасено.

— Какво му каза? — дрезгаво попита тя.

— Казах му, че спиш.

Максин затвори очи с облекчение. Не посмя да попита сина си дали е споменал за баща си.

— Каза, че ти се обажда само за да те поздрави. Щели сте да се видите на сватбата. Нещо такова каза.

— Не мога да му се обадя. Много ми е зле. Ще разбере, че снощи съм прекалила и ще се разтревожи.

— Да, ще се видите на сватбата — каза Зелда. — Изглеждаш ужасно. Трябва да те вкараме в ред. Вземи си душ, а аз ще ти направя кафе.

— Да… Добре…

Максин тутакси влезе под душа. Всичко я болеше, сякаш в тялото й се забиваха хиляди стрели.

Докато се къпеше, Зелда хукна нагоре по стълбите, за да събуди децата. Дафни изглеждаше почти толкова зле, колкото и майка й. Бавачката й се скара, но обеща да не я издава. Джак скочи от леглото и хукна да закуси. Той поне беше добре. Благоразумно беше изпил само една чаша шампанско, а през остатъка от вечерта бе пил само сода, което в момента го спасяваше от участта на сестра му.

Зелда сипа две чаши кафе на Максин и я накара да наяде бърканите яйца, които й беше приготвила, въпреки протестите й. Разтвори два аспирина и й ги даде, а фризьорката се зае с работата си направо в кухнята. Дори гримирането й се струваше болезнено, а правенето на косата беше ад. Но нямаше какво да се направи. Не можеше да се появи с конска опашка и без грим на сватбата ги.

След половин час вече беше гримирана и изглеждаше по-добре. Чувстваше се кошмарно, но поне не й личеше. Гримьорната си бе свършила работата превъзходно и лицето на младоженката меко сияеше на дневната светлина. Фризьорката й направи семпъл френски кок, в който вплете перлички. Максин обаче едвам се движеше, а в очите й се забиваха нажежени остриета всеки път щом срещнеха светлината.

— Зели, кълна се, умирам — простена тя и затвори очи.

— Ще се оправиш — увери я Зелда.

В това време Дафни слезе по стълбите бяла като платно, но с оправена коса и с гланц за устни — единствения грим, който й беше позволено да носи. Максин се чувстваше прекалено зле, за да забележи, че дъщеря й също не е добре. Сам деликатно мълчеше. Зелда — също.

В дванайсет без двайсет и трите деца бяха облечени. Зелда бе успяла да накара Дафни да си сложи лавандуловата рокля, като я заплаши, че в противен случай ще я издаде, че снощи се е напила. Заплахата свърши работа. След това бавачката отиде да вземе роклята и обувките на Максин, която стоеше като окуцял кон насред кухнята със затворени очи.

Макс успя да си обуе обувките и остави Зелда да й помогне да облече роклята. Бавачката затвори ципа, завърза шлейфа и децата ахнаха, като я видяха. Приличаше на приказна принцеса.

— Изглеждаш страхотно, мамо! — възхити се Дафни. Наистина го мислеше.

— Благодаря ти. Но се чувствам ужасно. Мисля, че имам грип.

— Ти и татко се напихте снощи — изкикоти се Сам и майка му го изгледа назидателно.

— Не казвай на никого за това. Особено на Чарлс.

— Обещавам.

Колите вече ги очакваха навън. Само след минута Зелда се появи в червена копринена рокля и елегантни черни обувки, с бебето на ръце. Джими махаше с ръчички, но не плачеше. Максин си помисли, че ако малкият се разплаче, главата й ще гръмне и мълчаливо се помоли да остане спокоен. Щяха да се срещнат с родителите й и с Блейк в църквата. Чарлс щеше да я чака пред олтара. Мисълта за църковната служба и сватбата я накараха да се почувства още по-зле.

Имаше отделна кола за Зелда и децата, и още една — за нея. Максин опря глава на облегалката и седя със затворени очи през целия път към църквата. Това беше най-жестокият махмурлук, който някога бе имала. Беше убедена, че Бог я наказва задето Блейк бе прекарал нощта при нея. Не трябваше да става така. Но поне нищо не беше се случило.

Лимузината спря пред църквата в дванайсет без пет. Колата с децата беше точно зад нея. Бяха успели. Максин тръгна към притвора, където я очакваха родителите й. Блейк трябваше да дойде и да вземе децата преди службата. В същия момент и той се помни. Изглеждаше по-зле и от нея. Максин му се усмихна измъчено, той също й се усмихна в отговор и я целуна по челото.

— Изглеждаш великолепно, Макс. Но сигурно се чувстваш зле.

— Да, и ти също — зарадва се да го види тя.

— Съжалявам за снощи — прошепна той. — Не трябваше да те оставям да изпиеш толкова шампанско.

— Не се притеснявай, сама съм си виновни. Мисля, че исках да се напия.

Родителите й слушаха разговора с интерес. В това време вратата се отвори и при тях влетя Чарлс. Изгледа всички с див блясък в очите, след което спря погледа си на Максин в сватбената й рокля. Не би трябвало да я вижда. Трябваше да я чака пред олтара. Докато я гледаше, цветарят й подаде букета и се опита да забоде малка орхидея на ревера на младоженеца, но той го избута.

— Била си снощи с него, нали? — извика той и посочи Блейк.

Тя стисна главата си с ръце.

— За бога, не крещи!

Чарлс погледна Блейк и разбра какъв махмурлук я мъчи. Никога не беше я виждал в такова състояние.

— Пихме шампанско и той заспа. Нищо не се е случило.

— Не вярвам на нито дума от това! — изгледа я гневно Чарлс. — Вие сте лунатици. Всичките! Държите се сякаш все още сте женени. Децата ви са зверчета. Бебета наркоманчета, яхти, разглезени красавици. Откачени сте. До един. Няма да се оженя за теб, Максин. И срещу пари не бих го сторил. Ама че семейство! И съм сигурен, че през цялото време си спала с него.

Максин избухна в сълзи, но преди да успее да му отговори, Блейк пристъпи напред, сграбчи Чарлс за реверите на костюма и го вдигна нагоре.

— Разговаряш с жена ми, тъп праволинеен кучи сине! А това са децата ми, които ти нарече зверчета! Нека ти кажа нещо, задник такъв. На бас, че тя няма да се омъжи за теб. Не си достатъчно добър дори да лъскаш обувките й, така че веднага си разкарай задника оттук!

Вече бившият годеник на Максин се обърна и си тръгна, преди наистина да го е изхвърлил навън. Максин изгледа Блейк смразяващо.

— Чудесно! И какво ще правя сега?

— Искаше ли наистина да се омъжиш за него? — притесни се Блейк.

Тя поклати глава, което за малко не я уби.

— Не. Разбрах го снощи.

— И нито минута по-рано? — присви очи Блейк.

Децата се разкрещяха от щастие. За пръв път виждаха баща си в действие и им хареса как изгони Чарлс. Що се отнасяше до тях, всичко беше станало точно така, както тайно си бяха мечтали.

— Е, това беше интересно начало на деня — обади се Артър Конърс, като гледаше бившия си зет. — Какво предлагаш да правим сега?

Не изглеждаше да съжалява, просто бе обезпокоен.

— Някой трябва да каже на гостите, че сватбата се отменя — сети се Максин и се строполи в едно свободно кресло.

Децата отново превъзбудено закоментираха, а Зелда се усмихна. Бебето не издаваше и звук. Изглежда му се спеше. Или може би просто и то не беше харесвало Чарлс.

— Срамота е да прахосаме такава прекрасна рокля — заяви Блейк и я изгледа. — А и цветята изглеждаха прекрасно, когато надникнах в църквата. Какво ще кажеш да направим така, че да влязат в употреба? — След това я погледна сериозно и й прошепна толкова тихо, че никой да не може да ги чуе: — Обещавам, този път ще се прибера вкъщи. Вече не съм такъв глупак, какъвто бях. Приключих с глезлите, Макс.

— Добре — отговори тя и го погледна невярващо в очите.

Разбра, че е искрен и този път наистина щеше да се прибере вкъщи. Може би дори щеше да остане. Все още си беше същият нехранимайко и точно затова го обичаше, но вече бе пораснал. Вече не очакваше от него да бъде някой друг, освен самия себе си, и беше разбрала, че го обича такъв, какъвто е. Двамата се допълваха чудесно.

— Макс? — разтърси я той.

Вече минаваше дванайсет и половина и гостите чакаха вече половин час на фона на сватбената музика.

— Да — прошепна в отговор тя.

Блейк я целуна. Това искаха да направят и двамата предната нощ, но трябваше да се появи Чарлс, за да ги събере отново. Чарлс беше всичко, което тя би трябвало да иска, но този, когото желаеше и винаги бе желала, беше Блейк.

— Хайде тогава — каза той и се впусна в действие, забравил напълно махмурлука си.

Максин също вече се чувстваше по-добре.

— Джак, придружи баба си до пейката пред олтара. Сам, ти ще водиш Зели. Дафи, ти идваш с мен. Татко — Блейк погледна тъста си и двамата си размениха усмивки, — теб това устройва ли те?

Не че за някой от тях имаше значение, но не искаше Артър да се чувства изолиран.

— Щеше да си умре от скука с него — заяви баща й и му се усмихна широко. — Сигурно и мен щеше да умори — добави той и Максин се засмя.

— Дай ни пет минути, след което двамата тръгнете към олтара.

Свещеникът вече ги очакваше и сигурно се чудеше какво става.

Тогава всички тръгнаха към вратата и гостите ги загледаха как вървят по пътеката между редовете. Познаха Блейк и се изненадаха, когато той и Дафни заеха местата си пред олтара, а след минута към тях се присъединиха Сам и Джак. Очевидно това щеше да е много либерална модерна сватба, в която бившият съпруг се канеше да вземе дейно участие. Гостите бяха впечатлени и леко учудени. Зели и майката на младоженката седнаха, а Блейк и децата застанала пред олтара и зачакаха Максин и баща й да се появят по пътеката. Внезапно музиката се смени и се появи Максин. Тя тръгна право към Блейк, без да откъсва очи от него.

Баща й до нея сияеше. Блейк и Максин се гледаха и виждаха като на филм всички онези години, които бяха споделили, доброто и лошото, всичко, събрано в този прекрасен миг.

Свещеникът ги наблюдаваше благо. Новият „стар“ младоженец се приближи към него и му обясни, че нямат разрешително.

— Тогава днес ще го направим за пред хората — прошепна му отчето. — Донесете разрешителното в понеделник и ще извършим церемонията в тесен кръг. Как ви се струва?

— Чудесно! Благодаря ви — отвърна му Блейк с искрена признателност, след което се обърна отново към младоженката.

Най-сетне беше стигнала олтара. Двамата с Артър си стиснаха ръцете, бившият му и бъдещ тъст леко го потупа по рамото и му прошепна:

— Добре дошъл отново!

Блейк зае мястото си до Максин под погледите на децата. Те видяха, че родителите им са просълзени.

Свещеникът се обърна към тях тържествено.

— Скъпи влюбени — започна той, — събрали сме се днес тук, за да съчетаем този мъж и тази жена, а както разбирам и както мога да предположа, те са били съчетани и преди, и при това с много плодотворен резултат. — Погледна децата с усмивка и продължи: — Искам да ви кажа, че когато аз извършвам бракосъчетание, то се оказва трайно, така че няма пак да се връщате тук обратно. — При тези думи той изгледа настойчиво Максин и Блейк, които не отделяха очи един от друг. — Добре тогава. Да започваме. Събрали сме се днес тук, за да съчетаем този мъж и тази жена…

Единственото, което Максин виждаше, беше Блейк, единственото, което той виждаше, бе тя, а единственото, което чуваха, беше шумът в главите им от снощното шампанско. И така чак докато си казаха „да“, целунаха се и тръгнаха обратно по пътеката под бурните ръкопляскания на всички присъстващи. Най-вече децата и свещеникът.

Това не беше сватбата, за която Максин и Блейк бяха дошли, но беше сватбата, която трябваше да се състои, тази, която им беше отредена от съдбата. Това беше сватбата на двама души, които винаги се бяха обичали, макар да бяха извървели различни пътища към порастването и помъдряването. Това беше перфектният съюз между един чаровен нехранимайко и неговата преливаща от радост любима.

Баща й им намигна, когато минаха покрай него по пътеката. Блейк му намигна на свой ред и Максин щастливо се разсмя.