Даниел Стийл
Труден за обичане (20)

20.

Максин продължи с трескавото търсене на сватбена рокля някъде до средата на юли. Правеше покупки за пътешествието с яхтата, когато случайно се натъкна на роклята. Беше точно това, което искаше — от Оскар де ла Рента, с пищна пола в цвят шампанско, с лавандулов сатенен шарф и бежово бюстие, обшито със ситни мъниста. Роклята беше дълга до земята и леко се влачеше отзад, но не прекалено. Максин откри и подходящите сандали, след което веднага реши, че букетът й трябва да е от бледи орхидеи. Чист късмет си беше, че на следващия ден откри и великолепна копринена лавандулова на цвят рокля без презрамки за Дафни. Проблемът с дрехите вече беше решен. Тя беше изключително доволна от попаденията си. Реши обаче да покаже роклята на Дафни, след като се върнеха от пътуването. Дъщеря й продължаваше да упорства, че не иска да идва на сватбата и Максин се надяваше, че Блейк ще успее да я разубеди. Единствен той би могъл да се справи с опърничавото момиче.

Блейк й се обади в деня, преди да отпътуват и тя му спомена за проблема си. Бившият й съпруг обеща да направи всичко възможно. Обаждаше се, за да й каже, че яхтата е готова и ги очаква в Монако, където беше на котва. Докато говореха, бебето на Зелда плачеше както обикновено. Малкият все още не беше преминал през трудния си период, а с него страдаше и новата му майка.

— Какъв е този шум? — озадачи се Блейк и Максим се засмя.

Никак не беше лесно да се живее в дома й напоследък. Имаше чувството, че се е включила някаква денонощна алармена инсталация.

— Това е Джими — обясни тя примирено. — Бебето на Зели.

— Зели има бебе! — ахна Блейк. — Как стана?

— Преди три седмици. — Максин сниши глас, за да не я слушат вкъщи.

Не й беше приятно да признае, че Чарлс се бе оказал прав, но бебешкият плач нямаше да трае вечно. Или поне така се надяваше. Засега беше благодарна, че стаята на бавачката е в другия край на апартамента. Бебето имаше дробове като на Луис Армстронг.

— Зелда осинови бебе, което се оказа, че има кокаинова абстиненция. Уведоми ме за плановете си четири дни преди да се роди. Предложи ми да напусне, но не можах да я оставя да го направи. Всички много я обичаме и щеше да ни е много трудно без нея.

— Да, знам това — отговори й Блейк, очевидно все още доста озадачен. — Чарлс как приема ситуацията?

— Не му харесва. Всъщност двамата още свикваме един с друг. — Реши да не споделя, че според Чарлс пансионът е добра идея за децата им. Блейк нямаше нужда да знае това. — Налага се да свикваме с много нови неща.

— То и аз не съм сигурен, че щях да съм на седмото небе при това положение — честно призна Блейк, а после й сподели как се движат нещата с начинанието му в Мароко.

Планът му беше забележителен и всичко вървеше чудесно.

— Кога си идваш? — запита го Максин.

— Не се тревожи. За сватбата ще съм на линия. А с подготвителната вечеря всичко върви по план. — Като изненада им беше наел чудесен клуб. — Ще дойда няколко дни по-рано.

— Арабела ще дойде ли с теб?

— Хм… — Блейк се поколеба и това я озадачи. — Всъщност не.

— Много жалко. Надявах се да се запознаем. Дали ще ни направи портрет?

— Не знам. А и нека да съм честен — и пукната пара не давам. Заварих я в собственото си легло заедно с някакъв индийски красавец в нощта, в която се прибрах у дома. Беше се нанесъл у нас. Изхвърлих я още същата нощ и оттогава не съм я виждал.

— Божичко… Съжалявам, Блейк.

Той й беше поднесъл събитията с равнодушен тон, но Максин беше сигурна, че е много наранен. Арабела се бе задържала при него много по-дълго от всяка друга. Много, много по-дълго. Явно обаче, той се справяше добре.

— Да, и аз съжалявам. Изгонването й беше зрелищно. Така или иначе, в момента съм свободен като летен бриз, ако не броим стотиците марокански сирачета, разбира се. — Блейк се засмя.

— Дафни ще се зарадва за Арабела, предполагам.

— А, в това съм убеден. Като стана дума, как се държи с Чарлс?

— Все така. Надявам се, че пътуването с яхтата ще помогне. Ще имат време да се опознаят. Чарлс е чудесен човек, просто е, как да го кажа, някак по-зрял.

— Сигурно бебето на Зелда е голямо изпитание за него.

При тези думи и двамата се разсмяха.

— Е, както и да е. Гледай да си изкарате прекрасно на яхтата, Макс, че големият ден идва. Уплашена ли си? Или изобщо не?

Блейк наистина се чудеше и се надяваше всичко при нея да е наред.

— Нямам притеснения, Блейк. Знам, че постъпвам правилно. Мисля, че за мен това е най-правилното нещо. Само ми се искаше периодът на приспособяване да протича малко по-леко за всички ни.

Опитите й да балансира между двете фракции доста я стресираха и Блейк не й завиждаше.

— Не мисля, че аз самият бих могъл отново да премина през това — призна той. — Предполагам, че Арабела ме излекува.

— Надявам се да не е успяла. И ти ще откриеш подходящата.

През последните два месеца Блейк беше претърпял огромна промяна. Максин се зачуди дали е готов да си намери зряла жена вместо поредната играчка. Човек никога не знаеше. Всичко бе възможно. Във всеки случай тя силно се надяваше. Хубаво щеше да е най-сетне да го види уседнал и да успява да намира повече време за децата си.

— Ще ти се обаждам, докато си на яхтата — обеща й Блейк и прекъсна връзката.

Същата вечер Максин и Чарлс гостуваха на родителите й. Чарлс беше накупил всички възможни лекарства за морска болест, които бе успял да открие, и все още скърцаше със зъби заради пътешествието с яхтата на Блейк. Беше се решил на това само заради Максин и по време на вечерята сподели с родителите й, че не е ентусиазиран от пътуването.

— Мисля, че ще ти хареса — опита се да му вдъхне оптимизъм бащата на Максин, докато двамата обсъждаха някои медицински проблеми и любимата си игра на голф. — Яхтата е много хубава. Освен това, да ти кажа, Блейк е свестен човек. Между впрочем, запознахте ли се? — запита го накрая Артър Конърс.

— Не, все още не — отвърна Чарлс с напрегнат глас. До гуша му беше дошло по цял ден да слуша за Блейк от децата и Максин, а сега и от баща й. — Не съм сигурен, че горя от нетърпение да се запознаем. Съзнавам обаче, че нямам думата по въпроса. Той ще идва на сватбата ни и е уредил подготвителната вечеря.

— Типично за него — засмя се Артър. — Той е просто едно голямо хлапе в тялото на мъж. Максин направи грешка, че се омъжи за него, като баща също никакъв го нямаше, но иначе е свестен човек. Твърде е безотговорен, а това, че натрупа толкова пари в млада възраст, изобщо не му помогна. Оттогава не е работил и един ден. Само обикаля насам-натам с жени еднодневки и си купува къщи. Обикновено му викам Нехранимайкото.

— Очевидно не е точният мъж, за който си искал да видиш дъщеря си омъжена — замислено каза Чарлс и отново се почувства несигурен.

Защо всички толкова много харесваха този Блейк? Не беше честно. Очевидно бе твърде безотговорен. Толкова ли бе хубаво човек единствено да се забавлява и самият той да е забавен?

— Наистина не е — веднага се съгласи Артър. — Мислех си го още когато Максин се омъжваше за него. Още тогава си беше същински дивак, пълен с луди идеи. Но наистина е много забавен. — Погледна Чарлс и се усмихна. — Много е хубаво, че накрая се омъжва за лекар. Бих казал, че двамата сте идеалната двойка.

При тези думи Чарлс засия.

— Разбираш ли се с децата? — запита го бъдещият му тъст.

— Ще ми трябва малко време да свикна, нали никога не съм имал мои собствени.

— Би трябвало да ти е приятно — усмихна се Артър, щом си помисли за внуците си, които обожаваше. — Чудесни деца са.

Чарлс учтиво се съгласи с него и след малко седнаха да вечерят. Вечерта се оказа много приятна и когато двамата с Максин си тръгнаха, годеникът й изглеждаше спокоен и щастлив. Много му бяха допаднали родителите й и тя също беше щастлива. Поне тук мненията им не се различаваха. Все пак Чарлс още не бе успял да се разбере напълно с децата и все още ревнуваше от Блейк. Но обичаше Максин и често й го напомняше. Дори харесваше родителите й. Сега и двамата знаеха, че с времето и останалото ще си дойде на мястото, особено когато бебето на Зелда най-сетне спреше да плаче. С малко късмет това щеше да е новина след завръщането им от пътешествието с яхтата.