Даниел Стийл
Труден за обичане (22)

22.

Следващите десет дни за Максин бяха кошмарни. Когато през август излезеше в отпуска, нямаше да я има цял месец, но това се отнасяше и за мнозина от пациентите й. Повечето щяха да карат лятната ваканция заедно с родителите си. Имаше обаче няколко, които бяха доста зле, така че се налагаше да се занимава с тях по-обстойно, преди да ги прехвърли на Телма.

Двете жени обядваха заедно веднага след завръщането й от почивката. Телма я попита за Чарлс. Беше го срещала два пъти и единственото мнение, което бе успяла да си състави за него, беше, че е много резервиран. Виждала беше веднъж Блейк и сподели, че двамата са различни като луната и слънцето.

— Не че в момента се налага да избираш — каза й Телма, — но ако беше така, не съм сигурна кого би предпочела.

— Най-вероятно Чарлс. С него доста си приличаме. Блейк беше грешка на младостта — отговори веднага Максин, но след това размисли. — Не, това не е истина, а не е и честно. Докато бяхме млади, всичко си беше наред. Просто аз пораснах, а той — не. Затова и всичко се разпадна.

— Не се е разпаднало. В края на краищата имате три чудесни деца.

Телма имаше две и те също бяха прекрасни. Съпругът й беше китаец от Хонконг, а децата им бяха с карамелена кожа и огромни, леко дръпнати очи. Бяха взели най-доброто и от двамата си родители. Момичето беше тийнейджър и модел, а Телма все разправяше, че синът им разбивал сърцата на всички момичета в училище. Сега се канеше да последва стъпките на майка си и да постъпи в Харвард есента, след което щеше да се ориентира към медицината. Съпругът й също беше лекар, кардиолог и шеф на отделение в Университетската болница на Ню Йорк. Бракът им беше чудесен. От четири години Максин се опитваше да покани цялото семейство на вечеря, но засега не беше се получило, защото всички бяха прекалено заети.

— Чарлс ми изглежда много сериозен — отбеляза Телма и Максин се съгласи. — Такъв е, но това си има и мила страна. А е и много добър със Сам.

— Ами с останалите?

— Работи по въпроса. Дафни обаче е костелив орех.

— Опазил ни бог от момичета в пубертета — въздъхна Телма и завъртя очи. — Тази седмица Джена ме мрази. Всъщност, мрази ме вече две години. Понякога си мисля, че това ще трае вечно. През повечето време идея нямам къде точно греша аз, но що се отнася до нея, още щом отворя очи сутринта, и си го отнасям. Единственото нещо, по което няма забележки, са обувките ми. Носи ги всичките!

Максин се засмя. Проблемите й с Дафни бяха от същото естество, въпреки че дъщеря й беше с две години по-малка и все още не бе толкова самомнителна.

Упорито обаче се движеше към посоката, описана от Телма. Предстоеше тежък период.

— Между другото, как се оправя бавачката с бебето? — сети се внезапно Телма.

— Още плаче. Зели казва, че според педиатъра нещата вървят към по-добро, но процесът ще е продължителен и труден. Купих на Чарлс тапи за уши за Саутхемптън. И аз ползвам такива. Само това помага. Зелда скоро ще оглушее, ако това дете най-сетне не спре да реве. — Каза го с обич към Зелда и се усмихна.

— Забавно звучи — отбеляза Телма и двете се засмяха.

Хубаво беше човек да излезе в почивка и да си отдъхне по време на обяда. На Максин не й се случваше често — прекалено заета беше в кабинета си, за да се сеща за това, но Телма беше добра приятелка. Тя бе сред малцината психиатри, на които Максин се доверяваше и на които можеше да остави пациентите си.

Точно по план Максин излезе в отпуск на първи август и всички се отправиха към Саутхемптън в керван от автомобили. Тя, Чарлс и Зелда караха седани. Децата пътуваха с бавачката, тъй като нейната кола беше натъпкана със сватбени аксесоари. Чарлс шофираше добре поддържаното си беемве. Нищо не беше споменал, но Максин знаеше, че не би искал децата да са при него. Те обаче бяха доволни, че пътуват със Зелда, още повече, че единственото място, където Джими спеше и не плачеше, беше колата. Облекчението от тишината беше неописуемо. На няколко пъти вече докато бебето тренираше белите си дробове в апартамента, Максин беше предлагала на бавачката да го вземе и да го разходи с колата из квартала. От време на време тя действително прилагаше този метод и той сработваше. Максин съжаляваше единствено, че няма начин това да трае по цяла нощ. Иначе беше много мило бебче със сладко личице. Трудно бе да изпита по-силна привързаност към него заради постоянния му рев, но през последната седмица като че ли беше започнал да се подобрява. Надежда все пак имаше. С малко повече късмет можеше да се успокои, докато дойдеше време Чарлс да се премести при тях след медения месец. Засега беше отложил преместването на дрехите си за тогава.

Още щом пристигнаха в къщата в Саутхемптън, Чарлс подреди нещата си в стаята. Максин му показа къде е дрешникът и подреди собствените си неща, които беше донесла от града. Старателно скри сватбената си рокля в гардероба на една от стаите за гости, а до нея окачи бледолилавата рокля на Дафни, която дъщеря й все още не беше изпробвала. Засега продължаваше да се инати. Настояваше, че няма да присъства на сватбата и ще седи през цялото време в стаята си. След пътуването беше започнала малко да харесва Чарлс, но не до степен, в която да иска да го види женен за майка й. Продължаваше да й натяква, че прави грешка, защото той бил „тъп сухар“.

— Не е тъп, Дафни — въздъхна Максин. — Той е отговорен и солиден мъж.

— Не, не е — настоя дъщеря й. — Скучен е и ти много добре го знаеш!

На Максин обаче никога не й беше скучно с него. Той винаги се интересуваше от работата й, като през повечето време говореха за медицина и точно това най-много им харесваше.

През първата седмица Максин трябваше да се справи с хиляди дребни детайли и да се среща с организаторите на сватбеното тържество. Почти всеки ден разговаряше с цветаря. Навсякъде щеше да е украсено с бели цветя, а в градината щяха да сложат красиво подрязани храсти с вплетени в тях орхидеи. Щеше да бъде семпло, елегантно и ненатрапчиво официално. Точно както го искаше. На Чарлс не му се занимаваше с организацията и й гласува пълно доверие по въпроса.

Щом паднеше мрак, двамата с Чарлс излизаха на вечеря или водеха децата на кино. През деня Дафни, Джак и Сам ходеха с приятелите си на плажа. Всичко вървеше по мед и масло, докато на втората седмица не се появи Блейк. Още в мига, в който го видя, Чарлс се стегна като айсберг.

Блейк влезе в къщата, за да види Максин и децата, и тя се възползва от появата му, за да му представи годеника си. Никога не беше виждала Чарлс толкова дръпнат и необщителен. Настръхваше всеки път щом Блейк заговореше, а бившият й съпруг изобщо не се притесняваше от това и както винаги заразяваше всички наоколо с чара си. Блейк покани Чарлс на партия тенис в клуба, но годеникът й ледено отклони предложението за огромно нейно огорчение. Блейк се опитваше да поддържа дружески и непринуден разговор, но Чарлс не понасяше да се намира в едно и също помещение с него и се заяждаше безпричинно с Максин. Блейк беше наел за уикенда къща наблизо. Беше точно до плажа, с басейн. Чарлс намери постъпката му за възмутителна. Явно имаше чувството, че навлизат в територията му и сподели това с Максин.

— Не разбирам защо си толкова раздразнен — отговори му тя. — Той се държи много учтиво с теб.

Според нея Чарлс се държеше нелюбезно. В края на краищата той беше победителят — нали се женеше за него.

— А пък ти се държиш така, сякаш все още сте женени — възнегодува Чарлс.

— Не е вярно! — стъписа се Максин от думите му. — Това, дето го каза, е пълна глупост.

— Ами постоянно висиш на врата му и го целуваш, а той не може да си държи ръцете далеч от теб.

Очевидно Чарлс беше ядосан, но сега вече се ядоса и тя. Обвиненията му просто не бяха истина. Тя и Блейк бяха привързани един към друг, но нищо повече. И така беше от години.

— Това, което казваш, е отвратително! Той се държи с мен като със сестра. Освен това положи неистови усилия, за да говори с теб, само че ти едва успя да обелиш две думи в негово присъствие. Блейк ни урежда подготвителната вечеря, така че ти поне можеш да се постараеш да се държиш по-любезно. Съвсем малко усилие ще ти е нужно! Все едно, че не бяхме две седмици на онази яхта.

— Нямах това предвид. Ти също ме насилваш. Много добре знаеш какво мисля за подготвителната вечеря. Никога не съм искал да има такава.

— Да, ама прекара великолепно на яхтата, нали?

— Така беше — призна той, — но се чудя дали ти е минавало през ума какво ми е било да правя любов с годеницата си на леглото, в което е спала с бившия си съпруг. Разбиранията ти са малко необичайни, Максин.

— О, за бога, недей да бъдеш такъв… Това е просто легло. Не е като да е спял заедно с нас в него.

— А, защо, като нищо и това можеше да направи — възрази Чарлс и изхвърча от стаята.

Същата вечер си събра багажа и на сутринта замина за Върмонт. Каза само, че ще се върне навреме за сватбата.

Началото беше великолепно, няма що! В продължение на два дни дори не си вдигаше телефона, с което нарани чувствата на Максин, а когато най-сетне се чуха, не счете за нужно да се извини за избухването си. Говореше сдържано и хладно. Максин не приемаше обвиненията му, а Чарлс не понасяше Блейк да се мотае наоколо и постоянно да влиза и излиза от къщата. Твърдеше, че бившият й съпруг се държи все едно домът е още негов, а тя се ядоса и му заяви, че това изобщо не е вярно.

— Ей, къде е младоженецът? — запита Блейк, оглеждайки се наоколо на следващия ден.

— Замина за Върмонт — осведоми го тя.

— Еха! Май надушвам предбрачни вълнения! — подкачи я той и в отговор Максин изфуча.

— Не. Това, което надушваш, е, че ми писна да го гледам как се държи неадекватно!

Никога не криеше нищо от Блейк. С него можеше да си позволи да бъде честна, докато пред децата й се налагаше да се сдържа. Беше им казала, че Чарлс се нуждае от малко спокойствие и тишина преди сватбата, при което Дафни демонстративно бе извъртяла очи към тавана. Дъщеря й се радваше, че е заминал.

— От какво ти писна, Макс? На мен ми изглежда готин тип.

— Не разбирам как можеш да го кажеш. Вчера едва успя да обели две думи. На мен ми се стори грубо и му го казах. Най-малкото, поне можеше да поговори с теб. Когато го покани да играете тенис, той направо те отряза.

— Ами сигурно не му е много приятно, че бившият ти съпруг се мотае наоколо. Не всички са толкова широкоскроени като нас — каза й той с усмивка. — Нито пък са толкова откачени.

— Точно това каза и той. — Максин се усмихна. — Мисли ни за луди. А бебето на Зели направо му къса нервите.

За малко да добави „и децата ни също“, но реши да се въздържи да го сподели. Не й се искаше Блейк да се тревожи за това. Все още вярваше, че Чарлс и децата в края на краищата ще свикнат един с друг, а с времето — дори ще се харесат.

— Трябва да отбележа, че бебето на Зели наистина е малко шумничко — ухили се Блейк. — Мислиш ли, че някога ще открие копчето за намаляване на звука на това дете? Майка му сигурно здравата се е друсала с наркотици.

— Моля те, не позволявай Зелда да чуе какви ги говориш. Освен това състоянието му се подобрява. Просто трябва да мине време.

— Наистина не мога да виня Чарлс — откровено сподели Блейк. — Ами ти? Хвана ли те вече предбрачната треска? — под разни я той, а тя го побутна лекичко.

Приличаха на деца, които си играят в пясъчник.

— Престани! Просто съм ядосана. Никакви предбрачни трески нямам.

— А трябва! — подвикна Дафни през рамо, докато минаваше покрай тях.

— И ти престани! — извика Максин след нея, след което поклати глава. — Трудно дете. Каза ли им най-сетне за плановете си за сиропиталището?

— Мислех тази вечер да го направя. Надявам се, че ще решат, че е „яко“ и няма да ме съдят. Явно напоследък всеки тук си има собствено мнение. Джак току-що заяви, че панталоните ми били прекалено къси, косата — твърде дълга, и като цяло изобщо не съм бил във форма. Не знам, може и да е прав, но не ми стана приятно да го чуя.

В това време се появи Сам и го изгледа критично.

— На мен ми изглеждаш супер, татко — заяви одобрението си малкият.

— Благодаря, Сам. — Блейк го прегърна и детето засия.

— Искаш ли да дойдеш тази вечер с нас на пица? — запита той Максин.

— Разбира се. Ще ми е приятно.

И без това нямаше какво друго да прави. Харесваше й разни хора да влизат и излизат от къщата в Саутхемптън и се радваше, че Блейк е наблизо. Срамота беше, че Чарлс не можа да се успокои и да започне да се наслаждава на обстановката. Когато си тръгваше, й сподели, че всичко е прекалено объркано за него. Оприличи дома й на цирк и това изобщо не беше комплимент. На няколко пъти й идваше да го удуши, особено сега, преди сватбата. Всичките предсватбени приготовления и детайли бяха извадили наяве най-лошото и от двамата. Обичайното й спокойствие се бе изпарило и смяташе, че е много неспортсменско от страна на Чарлс да хукне обиден към Върмонт в мига, в който Блейк се появи. Колкото до Блейк, той се беше държал учтиво с годеника й. За Максин беше очевидно, че Чарлс проявява класически комплекс за малоценност. Надяваше се скоро да му мине.

Същата вечер Блейк ги заведе на вечеря и докато се хранеха, точно както беше го замислил, им разказа за мароканското сиропиталище. Първоначално се изненадаха, но след това осъзнаха благородната постъпка на баща си и му казаха колко се гордеят с него. Максин пък се гордееше с тях, задето разбират с какво се е захванал.

— Ще можем ли да отидем да видим, татко? — запита Сам с интерес.

— Разбира се. Някой път можем заедно да отидем до Маракеш. Строежът още не е напълно завършен, но когато всичко е готово, ще взема и трима ви с мен.

Блейк бе на мнение, че децата трябва да го видят. Сиропиталището беше пълната противоположност ма безопасния им щастлив малък свят и той чувстваше, че така им прави добро.

След това им разказа колко страхотна е била майка им, когато бе дошла в Мароко, за да му помага. Обясни им какво са правили и какво са видели. Децата слушаха заинтригувани. А след това, сякаш от нищото, Дафни го запита какво е станало с Арабела.

— Изгоних я — простичко отговори той.

Не им трябваше да знаят останалото.

— Просто ей така?! — ахна Джак.

Блейк кимна и сплете пръсти.

— Просто ей така, да. Казах й: „Вън оттук, злобно създание!“, и тя си тръгна. Като по магия. Изчезна!

Докато обясняваше, изглеждаше доста тайнствен и това накара всички да се разсмеят, включително и него самия.

Според Максин той се чувстваше по-добре след всичко случило се. Бързо се бе възстановил. Типично за него. Чувствата към жените в живота му никога не се задълбочаваха особено, въпреки че случаят с Арабела беше по-различен. Но развръзката беше доста грозна, особено след сцената в леглото, която Блейк й бе описал. Знаеше, че никога не би казал на децата истината, а и не трябваше да го прави. Одобри начина, по който им поднесе историята.

— Радвам се! — заяви победоносно Дафни.

— Надявам се, че си доволна — отговори баща й. — В Аспен се държа с нея като малко чудовище.

— Не е вярно — защити се дъщеря му.

— Вярно е! — извикаха в един глас Сам, Джак и Блейк, и всички на масата се разсмяха, включително и Дафни.

— Добре де, може и да е било така, но никак не я харесвах.

— Не знам защо. Тя се държа мило с теб — отбеляза Блейк.

— Не беше искрена. Точно както Чарлс е мил с нас. В действителност не е такъв.

Коментарът й шокира Максин.

— Как можеш да говориш така, Дафи! Искрен е, просто е резервиран.

— Не е искрен! Мрази ни. Иска само теб.

— Добре де, нормално е — намеси се Блейк. — Влюбен е в майка ви. Не би искал постоянно да сте около него.

— Той изобщо не ни иска около себе си. Кажи му! — сопна се Дафни на майка си.

Максин не можа да не си спомни за предложението му за пансиона. Удивителни инстинкти имаха децата и тя реши да не продължава спора.

— И Арабела не ни искаше. Не разбирам защо с мама не вземете да се ожените отново. Двамата заедно сте много по-добра двойка, отколкото с всеки друг, с когото излизате. И двамата се държите ужасно тъпо.

— Благодаря, Дафни — отвърна й с усмивка Блейк от името на двамата. — Понякога ми се случва да излизам с някои наистина свестни хора.

— Не е вярно. Всичките ти приятелки са тъпи глезли — обяви Дафни и отново разсмя всички. — Мама пък излиза с някакъв сухар.

— Това е заради мен — весело заяви баща й. — Тя мисли, че не съм достатъчно пораснал и затова излиза със зрели мъже, които нямат нищо общо с мен. Нали така, Макс?

Максин се престори на озадачена от думите му и не отговори.

— Освен това на нас двамата с майка ви така ни харесва — продължи Блейк. — Сега сме добри приятели. Не се караме. Можем да излизаме заедно с вас. Да излизам с моите глезли, а тя — със скучния си сухар. Какво по-хубаво от това?

— Да се ожените отново! — отговори веднага Дафни.

— Няма как да стане — бързо отвърна Максин. — Другата седмица се омъжвам за Чарлс.

— А аз организирам подготвителната вечеря — добави Блейк, за да смени темата.

Разговорът започна да става прекалено тежък, въпреки че Максин смяташе за нормално децата да искат родителите им да се съберат отново и знаеше, че бракът с друг партньор разбива надеждите им.

— Вечерята ще бъде много забавна — продължи Блейк, за да наруши неловкото мълчание след коментара на Дафни и отговора на Максин. — Подготвил съм изненада.

— Ще изскочиш от тортата ли? — попита невинно Сам, при което всички отново избухнаха в неудържим смях.

— На Чарлс това наистина ще му хареса! — извика сподавено Максин, като се държеше за стомаха, без да може да спре да се смее.

— Да, това наистина е идея. Не бях си помислил за подобен вариант — призна с усмивка Блейк, след което предложи да отидат в къщата, която беше наел, и да поплуват след вечеря.

Предложението се хареса на всички. Взеха си банските и отидоха в къщата на Блейк. Забавляваха се много и накрая децата решиха да прекарат нощта при баща си. Той покани и Максин да остане.

— Не бих имала нищо против — честно призна тя, — но ако Чарлс разбере, ще ме убие. По-добре да се прибера вкъщи.

Остави децата при Блейк и шофира по краткия път до дома си. Вечерта беше минала много приятно, а съобщението за сиропиталището бе пожънало голям успех. Максин нямаше търпение да види отново децата и да разбере има ли някакъв ефект вследствие на преживяната изненада.

През остатъка от седмицата Блейк постоянно идваше при нея и Максин установи, че е по-добре Чарлс да не е тук. Рядко се обаждаше от Върмонт, а и тя не го потърси. Реши, че ще е по-добре да го остави да се успокои. Той така или иначе щеше да се появи. Сватбата беше само след няколко дни.

В деня преди подготвителната вечеря Чарлс наистина се появи, както бе обещал. Влезе просто ей така, сякаш беше ходил до магазина за хляб. Целуна Максин, отиде в спалнята и си остави багажа. Когато по-късно следобед видя Блейк в къщата, се държа цивилизовано за всеобща изненада и облекчение на бъдещата си съпруга. Когато Дафни много елегантно дръпна баща си настрани и му прошепна, че Чарлс изглежда така, сякаш е глътнал бастун, Блейк я помоли да не го споделя с майка си. След това се смя сам, докато шофираше към клуба, за да провери подготовката за подготвителната вечеря. Казаното от Дафни беше истина, но Чарлс наистина изглеждаше доста по-спокоен. Блейк можеше единствено да се надява, че Максин ще е щастлива с избора си. Желаеше й всичко най-добро.