Лари Нивън
Тронът (28)

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ЛАВКРАФТ^[1]

Сондата зави и се понесе право нагоре с ускорение десет G, сближавайки се със стената. Сините отблясъци заиграха по-ярко, после угаснаха.

Ръбът на страничната стена беше тесен. Сондата се издигна стотина метра над него и се прехвърли от другата страна. Кратко включване на двигателя спря свободното й падане близо до тъмната страна на стената, която сякаш продължаваше в безкрайността.

От носа изскочи нещо.

И в пилотската кабина светна още един екран. Показваше сондата, задържана на място от син пламък. После тя продължи надолу и в екрана останаха само звездите.

— Сега — обади се Най-задния — имаш мрежово око и извън Пръстенов свят.

— Нужно ми е още едно от външната страна на основата. Погрижи се — заповяда Брам.

— Слушам и изпълнявам. Кукловодът обаче не направи нищо.

— Най-заден!

— Вече съм изпратил команди на сондата — да изключи двигателя и да се завърти около оста си. Искам да огледам.

В екрана се появяваха ту страничната стена, ту звездният простор… докато и една сребриста нишка се показа на черния фон.

— Виж това! — викна Луис. — Включи двигателя или ще се удари в него!

— Ей сега. — Висок звук от флейта. — Какво е то според теб?

— Прекалено тясно изглежда за издатина на космодрум. Чакаха напрегнато — получаваха информацията няколко минути след събитията заради огромното разстояние. Сребърната нишка се уголемяваше в екрана, виждаше се все по-ясно. Вече личаха сегменти, сякаш тя беше някакъв невероятен червей.

Въртенето на сондата се прекрати. Краищата на екрана потрепнаха — двигателят се включи, излъчвайки огромно количество рентгенови лъчи.

Непоносимо сияние като от взрив на свръхнова звезда нахлу през холограмата.

Луис, закрил очите си с длани, чу адска музика, после глас, изведнъж лишил се от всякаква прилика с човешкия.

— Загубих единствения си източник на гориво! Брам невъзмутимо изрече:

— Тревожа се повече от врага, който стреля по нашата сонда.

— Отправят ни предизвикателство! — раздаде се безумен зверски рев. — Дай ми оръжие и ме прехвърли там!

Дали Новака си представя така маневрата за отвличане на вниманието? Или сме затворени натясно с побеснял кзинт?

— Пусни ме в пилотската кабина! — примоли се Най-задния. — Трябва да проверя дали някои системи на сондата още работят.

— Как си го представяш? Тя е унищожена, а нашето присъствие вече е известно на врага, щом ни нападна. Възможно ли е някой пазител да реагира толкова бързо или това е дело на нашествениците?

— Поне прехвърлящият диск трябва да е невредим.

Луис мигом се ококори.

— Как тъй?!

— Не съм глупак! — възмутено изблея кукловодът. — Щом сондата мина над ръба, включих линия за прехвърляне. Изстрел от каквото и да е кинетично оръжие, дори плазмен шнур би преминал, без да причини вреди.

— Преминал значи… Докъде?

Луис примига. В очите му още играеха шарени петна.

— Връзката е с диска на Монс Олимпус.

Човекът избухна в гръмък смях. Едва ли можеше да се надява, че точно в този момент хиляда марсианци са се събрали там, за да подготвят нов капан, и все пак…

Големи нокти стиснаха рамото му, лъхна го миризма на сурово месо.

— Луис Ву, във война сме! Не е време да се разсейваш!

Да се разсейвам ли? Аха…

— Новако, върви да си облечеш скафандъра. Донеси и моя, вземи пръскачка за мрежови очи, също купчината товарни дискове, където и да ги е… Брам?

— В трапезарията на „Скритият Патриарх“ са — отвърна пазителят.

— Най-заден, първо прехвърли там кзинта. Брам, осигури му някакви оръжия. Ако прехвърлящият диск на сондата е изправен, ще се възползваме от него.

— Върви — разреши Брам.

Кукловодът затрака като с кастанети, след това звънна като камбанка. Новака изчезна. Най-задния се озова в пилотската си кабина, скоро езиците му облизваха нещо подобно на чуждоземна шахматна дъска, която сигурно беше виртуална клавиатура. Едната глава се обърна да съобщи:

— Връзката все още е активирана. Прехвърлящият диск работи.

— Опитай да напръскаш мрежово око — нареди Брам.

— Върху какво?

— Във вакуума.

След единадесет минути изключеният екран отново светна — бавно въртяща се звездна панорама, по която сякаш минаваха мудни вълнички. Луис си представи как мрежовото око пропада и се отдалечава постепенно от останките на сондата. И докато пазителят се тревожеше какви ли ги върши кзинтът, опитвайки се да следи същевременно всяко действие на кукловода и ставащото в четирите холоекрана, човекът коленичи до прехвърлящия диск и надигна горния ръб.

Грейна мъничка холограма от чертички — системата от прехвърлящи дискове. По-голяма схема би го издала, но явно и тук Най-задния предварително се бе погрижил за безопасността си. Луис бързо набра промените и натисна ръба надолу.

— Виждаш ли?

— Най-заден, обясни ми веднага как сме могли да пропуснем това!

Пазителят и кукловодът изобщо не му обръщаха внимание. Той отново се обърна към екраните.

За реещото се мрежово око нишката се бе превърнала в сребриста лента с извити нагоре краища, досущ миниатюрно копие на Пръстеновия свят. Над нея се редяха тънки пръстени.

Нямаше съмнение — виждаха транспортна система на магнитно-левитационен принцип. Аварийният екип на Тила явно я бе продължил по външната страна на стената.

— Е — подхвърли човекът, — аз поне не съм се любувал на подобно зрелище от половин година.

— Трябваше да наблюдаваме по-внимателно — призна Най-задния.

Сребристата лента се скри над горния край на екрана, останаха само звездите. Трепкащото мрежово око вече беше под основата на Пръстенов свят и пропадаше в безкрая.

— Трябваше да се досетя — поклати глава Луис. — Ти също, Брам. С какво друго създадените от Тила пазители са могли да пренасят двигателите, за да ги върнат по местата им?

— Началният пункт е далеч срещу посоката на въртене, може би в някой от космодрумите. Тук няма защо да търсим работилниците им.

В каютата се появиха товарните дискове с различни инструменти за работа във вакуум и пръскачка за мрежови очи. Луис напъна с рамо да избута купчината настрани. Освободи място за Новака.

Кзинтът бе навлякъл прилежно скафандъра си. Бутна назад шлема и попита:

— Готови ли сме?

Човекът посочи звездната панорама:

— Нали не искаш да се прехвърлиш в онази пустош?

— Връзката все още е активирана, крайната точка престана да се мести! — изненада ги Най-задния.

— Какво?… Пазителят изрече рязко:

— Обгорена с плазма и още работи? Невероятно! Луис взе пръскачката.

— Да проверим. — Останалите го гледаха с недоумение. Явно не бяха схванали идеята. — Най-заден, искам пак да пусна мрежово око през прехвърлящия диск на сондата. Да видим на какво ще се лепне!

Бронзовата паяжина изчезна.

Зачакаха. Новака се пъхна под душа. Тридесет и пет дъгови градуса по Пръстеновия свят — пет и половина минути дотам и още толкова, докато сигналът се върне. Пренасящите кабини не можеха да надхвърлят скоростта на светлината. Май същото ограничение важеше и за прехвърлящите дискове.

— Имаме сигнал — съобщи кукловодът и единият му език се стрелна към клавиатурата.

Пети екран. Звезди и черната грамада на страничната стена. Неясно туловище в единия край — може би сондата. Образът не беше задоволителен, но поне предавателят не се движеше. Бе се тръшнал точно върху трасето на транспортната система.

— Новако, вземи пръскачката — заповяда Брам. — Прехвърли се. Сложи око там, откъдето можем да видим нещо интересно. Върни се незабавно и докладвай. Не се опитвай да провериш има ли опасност. Знаем, че има.

Изпревари ме!

Луис тепърва нагласяше скафандъра по тялото си. Младокът щеше да стъпи върху диска, преди той да се е подготвил.

— Брам, не припирай толкова. Трябва да е въоръжен!

— С кого искаш да се сражава? С вече намиращите се там пазители? Предпочитам да забележат веднага, че не ги заплашва с нищо. Новако, прехвърли се!

Кзинтът изчезна.

Все пак Луис облече скафандъра. Имаше единадесет минути за прахосване.

Нима Кхмий се е заблуждавал, че старец като него може да усмирява и закриля доближаващ зрялата си възраст кзинтски мъжкар?!

Минаха само четири минути, преди в екрана да се покаже нещо.

Тъмно, размазано по краищата му петно — някой май оглеждаше внимателно разнебитената сонда. Изведнъж се очерта отчетливо и съвсем отблизо. Необикновен скафандър, плътно прилепнал, с шлем като полупрозрачен мехур, а вътре — триъгълно лице с втвърдена до кост уста. Пръст в ръкавица сякаш се опита да ги докосне, минавайки по невидимите за Луис извивки на паяжината. Съществото бе открило мрежовото око.

След миг се извъртя светкавично, но и тази пъргавина не му помогна. Черен силует се стрелна край него и отскочи извън екрана.

В прилепналия скафандър зееше широк разрез по левия хълбок. Нападнатият вдигна оръжие, напомнящо за старинен химически ракетен двигател. Виолетовобелият пламък като че не улучи целта си. Съществото се понесе, почти закрило дупката с лявата си ръка, докато стреляше неспирно с дясната. След него обаче оставаше призрачна следа от ледени кристалчета.

Брам промърмори:

— Ана.

— Тя ли пострада?

— Не, уби жертвата си. И двамата са пазители, произлезли от вампирите. Но аз помня как умееше да връхлита набелязаната плячка…

— Как ще предупредим Новака?

— Няма никакъв начин.

Луис чу зъбите си да скърцат. В момента кзинтът всъщност не беше никъде — сигнал, безтелесна точка, енергиен квант, понесъл се със скоростта на светлината към мястото, където един пазител, току-що погуби друг и беше готов да се разправи с всекиго.

— Твоята Тила е била прекалено доверчива — поклати глава Брам. — Превърнала е вампир в пазител, а той трябва да е сторил същото с още неколцина от своята раса, преди тя да успее да се отърве от него. Ана и аз сме от друга разновидност на вампирите.

— Имаме сигнал — обади се Най-задния.

Два екрана показваха транспортната система.

Новака се бе прехвърлил и пръснал мрежово око върху… Кой знае защо Луис не можа да се досети за повърхността. Наоколо не се мяркаше никой. Кзинтът стоеше до сондата — полуразтопена и някак разпарчетосана, точно върху трасето.

Всеки пазител веднага би премахнал опасното препятствие.

Новако, разкарай се оттам!

Сребърната лента се смаляваше в безмерната далечина. Беше широка шейсетима метра и наглед абсолютно права.

Новака се въртеше бавно, за да обозре всичко. Пръсна още едно око, дръпна се към сондата и изчезна.

— Най-заден, къде, по дяволите, го запрати този път?

— Не се заблуждаваш, че бих допуснал в кораба да нахлуе плазма, нали?

— Поне за това ми стига умът. Но къде го прехвърли? — Кукловодът не каза нищо и Луис веднага налучка отговора. — На Монс Олимпус, а, двуглава отрепко?!

Скочи, но се спря навреме и се покатери върху товарните дискове. Трескаво прокара въже през облегалките и го върза за колана с инструментите си. Твърде калпава импровизация на предпазни ремъци.

— Заради теб Кхмий ще ме изкорми и ще ми отреже ушите!

Вдигна возилото си и го отпусна полека върху прехвърлящия диск.

Частица от секундата… сетне попадна под черно небе, обсипано със звезди. Под краката си, през сребристата фрактална дантела, също виждаше звезди.

Направо прелестно…

Огледа трасето и в двете посоки. Мир и покой. Нищо не помръдваше.

Къде ли беше срещал такова устройство? Очакваше линията на транспортната система да е плътна, не да прозира…

Ами да! Също като Въртележката, старата орбитална бракма, с която още прехвърляха едри и масивни товари между Земята, Луната и астероидния пояс. Фракталните структури понасяха по-добре напреженията. Но защо ли мисли за това сега…

— Брам, Най-заден, трасето е истинска дантелка. Виждате ли го? Ако бях взел пръскачката, щях да лепна едно око точно върху него. През тази рехава мрежичка можехме да наблюдаваме чудесно всичко, което опитва да се скрие в сянката на Пръстенов свят.

Щяха да го чуят след пет минути и половина.

Силует като мастилено петно се прехвърли през страничния ограничител на трасето и закрачи към него. Приличаше на черен чувал с картофи, а в едната си ръка държеше небрежно разширяваща се към края тръба.

Луис побутна лостчето за издигане.

Товарните дискове дори не шавнаха. Магнитно-левитационната линия отдолу не ги отблъскваше с достатъчна сила.

— Виждам оръжие, каквото използват земните копои — промърмори той.

Брам и Най-задния щяха да го разберат — щурмоваци на Обединените нации са кацнали на издатината на някой космодрум, но там са се натъкнали на пазител…

Как ли се включва прехвърлящ диск, щом не можеш по-напред да слезеш от него? Докато ме чуят, отдавна ще съм мъртъв. Да си бях донесъл записи на командите…

Ана го разглеждаше едва ли не собственически. Носеше скафандър, правен за някой малко по-едър и доста по-широк от нея. Хлътнали очи се взираха в неговите…

После Луис увисна с главата надолу в мъждивочервена светлина.

Навсякъде под черепа му имаше скали в ръждиви оттенъци. Стотици метри гладка застинала лава, спускаща се по склона. Товарните дискове отскочиха над повърхността и той усети как въжетата ей сега ще се изхлузят. После возилото му си възвърна устойчивото положение и Луис застана нормално върху него.

Струваше му се, че и мозъкът, и червата му са се разместили. Минаха миг-два, докато погледът му се фокусира.

Никакви марсианци не зяпаха окаяното му представление.

Рееше се над почти отвесна и равна като стъкло ивица лава, която триста метра по-надолу се извиваше плавно като шанца за ски-скокове. Забеляза оранжевата козина на Новака в прозрачния му скафандър. Лежеше на дъното. Може и да бе оцелял след такова падане, знае ли човек…

Този път марсианците бяха поставили прехвърлящия диск с капака надолу върху най-стръмната скала. Тук първо бе нахлула плазмата, унищожила сондата на Най-задния. И да е имало зяпачи около клопката, изпарили са се. Част от скалата се бе разтопила, образувайки чудатата пързалка.

Луис спусна товарните дискове, разхлаби възлите на въжето и скочи.

Новака лежеше свит неудобно върху горещ червен камък.

Човекът подложи рамо. Не, така нямаше да успее. Дръпна с все сила, за да намести отпуснатия кзинт на гърба си. Усещаше как счупените ребра се движат хлабаво в тялото.

Ех, защо в Картата на Марс го нямаше и слабото марсианско притегляне!

Напрегна мускулите по корема, бедрата и гърба си, после изпухтя мъчително и се насили да се изправи на крака. Ама че ужас! Почти порасналият кзинт в скафандър едва се изравни с горния край на товарните дискове и Луис успя някак да го претърколи върху тях.

Покатери се пълзешком до него. Овърза Новака с въжето и издигна возилото. Нагласи го над долната страна на прехвърлящия диск. Пресегна се и дръпна така, че раменете му почти се долепиха.

Вече лежаха на пода в каютата на „Иглата“, а товарните дискове паднаха отгоре им.

Брам свърши каквото беше нужно — махна тежестта, отвори всички херметизиращи ивици в скафандъра на кзинта и го смъкна. Новака отвори очи и зърна Луис. Не мърдаше.

Пазителят свали и двата скафандъра, просна човека до кзинта и се зае да го прегледа. Беше болезнено преживяване.

— Скъсал си няколко мускули и сухожилия. Трябва да те сложим в автолечителя, но състоянието на Новака е по-тежко.

— Първо него! — изграчи Луис.

Какво ще каже на Кхмий, ако младокът умре?

Брам вдигна кзинта без никакво усилие, настани го в машината и затвори капака. Чудна работа — нима пазителят бе очаквал разрешение от човека?

Всъщност нямаше нищо озадачаващо. Болките се усилваха, но той реши да не се издава пред Брам. Луис беше хуманоид, а Новака — не. Един пазител наистина би потърсил съгласието на размножител, преди да помогне първо на същество от съвсем чужда раса.

Брам дойде и с ловко движение го премести върху товарните дискове. За миг Луис спря да диша, понечи да кресне, ала само изписука. Пазителят издърпа някакви тръбички и контакти от автолечителя на Тила, заварен към дисковете.

— Най-заден — изрече недоволно той, — много от резервоарите са празни. По-голямата ти машина не може ли да прави лекарства?

— Кухнята-робот има и фармацевтично меню.

В един от екраните торбестият черен силует се метна над ограничителя и се скри. Само сребристото трасе се простираше в безкрая.

Болката стихваше. Луис знаеше, че няма да остане в съзнание още дълго.

Корави пръсти с издути, стави го опипваха навсякъде. За секунда усети по-остра болка в ребрата отдясно. Гръбнакът му изпука, след него тазобедрените стави, накрая дясното коляно…

Гласът на Брам се разнесе току до ухото му, макар пазителят да не говореше на него.

— Нощните хора се постараха много упорито да ни покажат една от десетките хиляди пръскащи планини. Защо избраха точно това село?

— Не видя ли как… — започна да отговаря Най-задния. В този момент Луис заспа.