Лари Нивън
Тронът (19)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЦЕНИ И СРОКОВЕ

Градът на тъкачите, 2892 г. от н.е.

 

Дори рибарите се бяха махнали. Вече само двете горещи тела в тревата и Луис Ву наблюдаваха танца на Най-задния.

Ритъмът се ускоряваше, кукловодът обаче не се бе задъхал.

— Луис, проблемите край нямат. Чух отчасти разговора между мършоядите и червенокожите пастири. Споменаха пръскащите планини и нещо смущаващо за основата от скрит.

— Ами използвай мрежовото си око и ги попитай накъде са се запътили.

— Засега няма да разсейвам опасенията им. Ще проследя начинанието, преди да получат отговор. Искам да проверя колко силно се стремят да привлекат вниманието ти.

— Моето ли?

— Ами да, на Луис Ву, който кипва морета, о, Велики! Нищичко не са чували за някакъв си Най-заден. Умствените ти способности определено западат. Нуждаеш ли се от медицински грижи?

— Да — натърти човекът.

— Чудесно. Но рисковете, които поемам, и усилията да изпратя при теб своята сонда за презареждане трябва да бъдат компенсирани…

Луис махна небрежно с ръка.

— Защо да рискуваш сондата си, след като може пак да ти е жизнено необходима? Ще се върна по пътя, който изминах дотук — по течението на река Шенти. Няма да повтарям грешките си и ще се придвижвам по-бързо. Дойдох при тъкачите за единадесет години, но ще стигна при теб за по-малко от девет. Тъкмо ще имаш време да преместиш автолечителя в помещението за екипажа.

— Монтирах прехвърлящ диск в сондата. Тя ще долети при теб само за едно завъртане на Пръстеновия свят. А след миг ще си в кораба.

— Най-заден, не ти остана друг източник на гориво…

— Презаредил съм напълно „Гореща игла на дознанието“, която впрочем още е заклещена в изстинала лава.

— … и дори не ми се мисли каква цена ще ми поискаш, за да се възползвам от нея. Нали все пак ще трябва да преместиш автолечителя — ако не в каютата, поне в дока на совалките?

— Вече го сторих.

Образът в екрана се смени — за пръв път от единадесет години Луис Ву виждаше каютата. Огромен ковчег заемаше някогашния кът за физически упражнения.

Да му се не знае!… Кукловодът напираше прекалено настойчиво.

— Оставих „Скритият Патриарх“ само няколко хиляди мили надолу по течението — напомни човекът. — Не си ли забравил някой прехвърлящ диск и там? Ще се добера до кзинтския кораб само за седем-осем фалана.

— Две години? Луис, имаме да решаваме неотложни проблеми. Както изглежда, пазителите са плъзнали навсякъде по Пръстенов свят.

— Нима?

Луис Ву беше самото въплъщение на невинността, а усмивката всеки момент щеше да разтегне устните му. Да, накрая всичко опираше до пазителите…

— Преди да умре, Тила рече, че е оставила жив един от тях — бивш мършояд — да надзирава дейностите по страничната стена. Мога веднага да ти покажа, че аварийният екип не е спирал работа нито за миг.

— Добре де, покажи ми — съгласи се човекът.

Появи се панорама на стена, висока хиляда и петстотин километра.

Под отвесната грамада с цвят на земната Луна изпъкваха като барелефи пръскащи планини. Сенките от закриващите слънцето плоскости се плъзгаха едва забележимо по нея. Отрязаните наполовина конуси на планините изглеждаха съвсем мънички, макар да се извисяваха на десетки километри. А отгоре на стената пламтяха в дъга двадесет виолетови огнени струи, насочени към звездите.

— Двигателите за корекция на орбитата, които задействахме — ненужно поясни кукловодът. — Тогава още изпробвах мрежово око — същото, дето сега е при мършоядите. Ето ти запис пет години по-късно…

Призрачните пламъчета бяха угаснали.

— Тогава Пръстенов свят вече си беше на мястото — вдигна рамене Луис.

— О, да. Но аз наблюдавах.

Камерата показваше стената по-отблизо. Различаваха се тъмните гърла на тръбите, изсипващи утайката от моретата обратно, за да се трупат пръскащите планини. Имаше ги и двигателите — много по-големи, ако ги сравни с планините, отколкото си ги бе представял. Двойни тороиди около тънката среда на съединени с върховете си конуси от съвършено точно разположени проводници. Двадесет и един Бусардови правоточни двигатели.

— Значи всичко това е отпреди шест години?

— Ами тогава забелязах. Може да съм се увлякъл в танца и да съм пропуснал около… един фалан.

Самотен до полуда, търсещ забрава в своя танц с призраци. Някога всемогъщ, а сега отхвърлен от своите изгнаник…

Луис се постара да прогони съжалението.

— Ясно, някой е върнал на мястото му двадесет и първия двигател, който видяхме на кораб върху издатината на космодрума.

— Да, но първо го е копирал! Ето ти запис само отпреди две години…

Двадесет и три двигателя; двадесет и четвъртият още не беше ориентиран правилно като останалите. Луис не успяваше да проследи какво го движи, виждаше само дребните промени в положението му.

— Това е пределната разделителна способност на мрежовото око от такова разстояние — обясни кукловодът. — Но както се убеждаваш, някой произвежда нови двигатели и ги разполага по страничната стена. Какво друго доказателство искаш за намесата на пазители?

— И то поне неколцина — съгласи се Луис. — Производство, превоз, разполагане, контрол…

Най-задния пак заговори колебливо.

— Някои хуманоиди са стадно настроени, но според моите записи пазителите не са се отличавали с тази особеност. Предполагам, че с компютрите си бих се справил с всичко това. Защо и пазителят да не е само един?

— Хм… Ами отбраната?

— Вторият пазител използва антиметеоритната защита, за да унищожава нахлуващите кораби.

— Факт.

— Ами невидимото същество, следвало червенокожия пастир?

— Не съм толкова склонен да повярвам. Може да е мършояд, който има някакви причини да се крие дори от себеподобните си.

— Луис, напрегни си поне малко ума! Видяхме го да прониква най-невъзмутимо във вампирското леговище. Трябва да е пазител, щом уханието не му е подействало…

— Добре, прав си. И какво е търсил там според теб?

— Грижил се е за безопасността на червенокожия. Възможно е да е произлязъл от тази раса. Тъй… Вече изброихме трима, а ако твоята догадка е по-близо до истината, не е изключено да са шест или дори осем. Нали не си забравил, че войната между паките-пазители е превърнала родния им свят в радиоактивна пустош?

— Разбирам какво те тревожи — нехайно отвърна Луис.

— А пазителите, принадлежали към различни раси, ще оставят след себе си само парченца от Пръстеновия свят, разлитащи се към звездите! Луис, нямаме две години! Е, да, мога да се шмугна в стазисното поле, но то най-вероятно ще си остане включено до свършена на Вселената. А ти изобщо не би успял да стигнеш до „Гореща игла на дознанието“!

— Защо да не предположим, че ще се погаждат? — учуди се човекът. — Хуманоидите на Пръстенов свят предпочитат разбирателството, защото расите им използват различни ресурси, а с мършоядите всички имат уговорки.

— Имаше война между червенокожите пастири и тревопасните великани.

— Ами, просто случайно пожелаха едни и същи пасища!

— Продължавам да мисля, че положението е много обезпокоително.

Луис се протегна. Ставите му изпукаха, а сухожилията още не се бяха възстановили след умерените следобедни упражнения.

— Чуй какво ти предлагам. Прати сондата си на „Скритият Патриарх“. Голям е, ще го откриеш лесно. Аз ще тръгна по течението и ще попитам нашите двама потомци на Строителите дали искат пак да се присъединят към нас. Ще минат само осем фалана, тоест две земни години или една ваша. После ще приема медицинските ти грижи, ако се споразумеем.

— За какво?

— Ще подготвя чернова на договор.

— Не си в много изгодна позиция за пазарлъци.

— Ако си промениш мнението, потърси ме.

Луис преджапа обратно към брега. Питаше се ще чуе ли мелодичния писък зад гърба си. Не, не го дочака.

 

 

Събуди се постепенно, още замаян от недоспиване. Беше хубаво Саур да се отърква в него. Попита я:

— Тъкачите само денем ли правят ришатра?

— Така предпочитаме.

— Разбрах. — Той плъзна ръце по козината й. — Ей, че приятно…

— Благодаря ти.

Лесно навлязоха в общия ритъм.

Такъв живот също си имаше своите прелести. След малко Саур отметна глава, за да го погледне в очите.

— Виждаш ми се много спокоен, макар и уморен.

— Май този път го приклещих в ъгъла.

 

 

Късна вечер.

— Аз подготвих договор — обяви Най-задния.

— Аз също. — Луис потупа преводача. — В паметта е.

— Мрежовото око не може да го разчете. Да започнем с това…

Цялата скала изведнъж се превърна в бяло поле с черни букви, появи се и виртуална клавиатура, по-висока от човешки ръст.

Зрителите замърмориха одобрително. Повечето тъкачи бяха насядали около Луис. Какво ли си мислеха, че виждат?

Цял следобед той бе нахвърлял изискванията си. И сега да обсъжда проекта на Най-задния? Така би отстъпил от най-основното си преимущество. Нямаше подобни намерения!

Друг принцип на пазарлъка обаче гласи, че не бива да се издаваш, ако времето те притиска. Попита на интерезик:

— Как да работя?

— Лявата ти ръка е курсор, с дясната печаташ.

Луис опита — размахвайки ръце като диригент. „Възможна е промяна на психическите особености…“ Веднага изтри реда и написа: „Психическите особености са неприкосновени независимо от обстоятелствата.“ Разделът „Заплащане“ на пръв поглед беше приемлив. Щеше да плати за процедури, сравними с извършваните в земните болници, със служба за срок не по-дълъг от дванадесет години.

Я постой…

— Лекарство за подмладяване и стандартно възстановяване?

— В никакъв случай!

— Аха, ще ме подлагаш на щури експерименти, така ли?

— Вече се помъчих да ти обясня с какво разполагам — модифицирана Х-програма на земната полиция.

— И ще ми пресмяташ цената според процедурите в земните болници! Твоята система би ми дала горе-долу тридесет години живот. Значи службата ще бъде не по-дълга от седем години след излизането ми от автолечителя.

— Настоявам за дванадесет! Луис, моята система може да те направи двадесетгодишен. Ще имаш поне петдесет години, дори ако изобщо повече не се грижиш за себе си!

— Като знам срещу какви опасности ще ме пратиш, може да не изкарам и петдесет дни. И на двамата ни е ясно. Затова побързах да се разделя с теб навремето. Седем години.

— Съгласен съм.

Луис посочи с левия си показалец. „Времето на службата ще се начислява само при конкретни действия по изрично нареждане на Най-задния.“

— Що за флуп ми пробутваш? Ами когато се съветвам с теб? Пътуванията? Как ще броим случаите, когато действам самостоятелно, защото не е имало време да те питам? Или решаването на проблеми от подсъзнанието ми, докато спя, а?

— Впиши условията си.

— Поведението ти започва да изглежда съмнително. Никое почтено същество не би паднало до такова ниво.

— Подобни похвати са допустими при преговори.

— Ха, сега пък ти ще ме учиш как да преговарям…

Луис изтри оскърбителната уловка и написа, почуквайки с един пръст във въздуха: „Срокът на службата изтича седем години след началната дата на този договор.“ Престори се, че не чу недоволното възклицание на кукловода.

— Искам и клауза, която да ме предпазва от превръщането в покорен слуга. Не видях такъв текст.

Изречението се появи. Луис го прочете и завъртя глава.

— Не става.

— Напиши го ти.

— Не. Не измисли ли как да получиш копие от моя проект?

— Няма начин.

— Значи ще почакаш, докато достигна „Скритият Патриарх“. Тръгвам още утре.

— Стой! Тук ми е по-лесно да те намеря.

— Най-заден, осъзнах, че трябва да настоявам ти да приемеш моя проект, а не аз твоя. Щом не можеш да го прочетеш, как ще поискаш промени?

— Ти ще ми го прочетеш на глас.

— Добре, но утре. И друго ме безпокои. Колко време е необходимо да изтеглиш плазмен шнур от слънцето и да предизвикаш лазерния ефект?

— Два до три часа, зависи от състоянието на звездата.

— Три кораба нахлуха през Юмрука на бога и някой им видя сметката. Един кацна от другата страна на Пръстенов свят и също беше улучен. Но дали не мина повече време? С твоите ускорени записи нищо не можах да пресметна.

— Аз ще проверя.

 

 

Луис се събуди късно. Саур бе излязла с децата. Нямаше нищо за ядене. Седна да съчинява край пепелта в огнището.

„Никой субект или процес няма да променя мисловните особености на Луис Ву с медицински или химически средства, освен с изричното съгласие на същия Луис Ву, дадено от него в напълно будно и нормално състояние. Никакви поети задължения не го обвързват, ако това условие бъде нарушено.

Срокът на службата…“

Поумува и изтри последната дума.

„…на взаимната зависимост ще завърши след не повече от седем години от влизането в сила на този договор. Ву има право на достатъчен сън, храна и почивка според потребностите си. Извънредни обстоятелства, прекратяващи тези почивки, ще се приспадат от срока на взаимна зависимост в троен размер. Наказания за нарушения… Периоди на отдих и възстановяване… Луис Ву има право да откаже изпълнението на всяко нареждане, ако според собствената му преценка то предполага недопустим риск, ненужни вреди, нанасяни на местните хуманоидни раси, тяхната култура и жизнена среда, или глобални щети на Пръстенов свят, както и при неразрешими морални противоречия.“

Не би навредило, ако има за какво да поспорят с Най-задния…

Огладняваше зверски. Знаеше къде да си намери още корени. Качи се с дисковете право нагоре, за да открие пътека, и зърна децата в гората нагоре по другия бряг.

Саур бе намерила две грамадни гъби от различни видове, а децата бяха убили живеещо на сушата ракообразно, по-голямо и от заек. Всички наблюдаваха любопитно как Луис уви храната в широки листа и я намаза с мокра глина. После извади лазерното си фенерче от заключената кутия на горния диск. Настрои го на широк лъч, средна интензивност, микровълнови честоти… Скоро от глината започна да се издига пара. Грижливо заключи фенерчето. Опасно беше да го оставя без надзор.

— Стрил, Паралд, внимавайте никой да не доближава глината. Ще се опарите. Саур, искам да ти подаря нещо на раздяла.

— Ще се разделяме ли?

— Живеещият в паяжината е пратил сондата си за гориво да напръска онова око на скалата. Значи машината е някъде наблизо. Може да долети за няколко часа. Сега ще ти покажа моя дар, само се чудя дали той да е лично за теб или за целия ви град.

За отделянето на товарен диск от купчината се искаше сила на пазител. Нагласи във вдлъбнатината здрав лост и натисна с двете си ръце. Долният диск увисна на два пръста над тревата.

— Ще го подариш ли довечера? — помоли Саур. — Нека да е за целия град, но го повери на мен и на Кидала. И аз ще бъда изненадана като останалите. Покажи само на нас двамата как да го управляваме.

— Бива и така.

— Луис, това е великолепен дар!

— Саур, ти пък ми подари живота, струва ми се.

— Още ли те мъчат съмнения?

— Чакай малко…

Той изчука глината от единия край. Гъбите изглеждаха готови за ядене.

И вкусът им беше превъзходен. Разтроши остатъка. Ракът също се беше задушил както трябва. Децата си поделиха месото от щипките и тялото, опашката остана за него и Саур.

— Сега съм по-добре. Когато огладнея, преставам да мисля разумно. Гледай… — Луис очерта кръг в пръстта. — За тридесет и две минути светлината прекосява Пръстеновия свят и се връща.

Преводачът променяше съответно мерките.

— Тъй ли било?

— Повярвай ми. Значи лъчът от слънцето докосва Дъгата след осем минути. Три звездни кораба изскачат ето тук от една дупка близо до Големия океан, а след два часа и половина някой ги унищожава. После кораб каца на това място върху стената. Два часа по-късно и той не съществува. Къде е онзи, който е стрелял по тях със светлина?

Саур се взря в схемата и посочи.

— От другата страна на Дъгата. Имал е нужда от онзи половин час в повече, за да види трите кораба.

— Ами ако следващият кораб е нападнат три часа по-късно?

— Значи нападателят е там, където ти нарисува Големия океан.

— Ъхъ…

 

 

Преди сянката да докосне светилото, Луис бе съставил договор, който трябваше да го защити… ако кукловодът нямаше намерение да го наруши веднага.

Връчи товарния диск на тъкачите, докато вечерята се препичаше на огъня. Възхвалиха го като могъщ магьосник, истински вашнещ. Децата напираха да яхнат диска, а възрастните ги разубеждаваха да не вършат щуротии. Луис показа на Кидала как да нагласи височината на полета само две стъпки над земята.

Надяваше се да не повредят машината с безцелни разходки. Все някой ден щеше да им бъде нужна за пренасяне на тежки товари.

Светлината бледнееше полека с бавното движение на засенчващата плоскост. Ловците бяха повалили хищник, затова месото лъхаше на котешко. Тъкачите си взеха мръвките и се настаниха да гледат скалата, която скоро засия. Яхнал купчината си дискове, както подобаваше на магьосник, Луис похапваше сочна папрат и един корен.

Кукловоди танцуваха сред променливи небесни дъги. Човекът позяпа с останалите зрители, преди да заговори на интерезик:

— Тази пиротехника е за отвличане на вниманието, нали?

— За красота! Луис, трябва веднага да дойдеш при мен.

— А какво правят нашите безстрашни изтребители на вампири?

— Чувам само гласове. Колите се разделиха. Втората пътува надясно, в товарния й корпус е моето мрежово око. Червенокожите пастири си говорят за същество, което наричат Шепот. Тегър предполага, че ги е изоставило. Уорвия е убедена, че той е бълнувал. Аз пък смятам, че Шепот е нашият неуловим пазител. Е, идваш ли?

— Да обсъдим условията…

— Приемам твоя договор.

— Още не си го погледнал!

— Приемам го в сегашния му вид с настояване да не внасяш повече промени. Нямаш с какво да ме изнудваш, затова най-вероятно си бил честен. Сондата ми ще долети при теб след дванадесет минути.

Луис огледа небето. Засега не се виждаше нищо.

— Къде ще се появя?

— В жилището си на борда на „Иглата“.

Жилище ли? Едно-единствено помещение, което от — горе на всичко делеше с Кхмий!

— Според договора при извънредни обстоятелства времето се зачита тройно. Искаш ли да бъда въоръжен?

— Да.

— Саур, накарай децата да излязат от този вир! Най-заден, спусни сондата тук. Спомням си как пълзях към диска за зареждане с гориво. Доста трудничко беше.

— И аз се уча от опита си! Монтирах голям прехвърлящ диск върху корпуса на сондата, за да пренесеш всичките си устройства.

Добре, че винаги съм готов за неочаквани обрати…

Извади от заключената здрава кутия две мощни оръжия — лазерното фенерче и променливия нож. Нагласи лазера на тесен лъч, близък обсег, висока интензивност. Извади острието на ножа две стъпки, но размисли и го намали до стъпка и половина.

Ако го изтърве, тънкото колкото молекула острие ще среже всичко наоколо.

Виолетово-бял пламък грейна над близкия хълм.

Сондата кацна с термоядрения си двигател. Кухината в носа й беше системата за зареждане с гориво — филтър, пропускащ само водородни йони, и възтесничък прехвърлящ диск. Наистина имаше значително по-голям отстрани на корпуса.

Тъкачите ахкаха и възклицаваха, но се дръпнаха настрани, подгонени от облаците пара. Огнените струи угаснаха. Луис се понесе с товарните си дискове към сондата.

А над прехвърлящия диск водата се набръчка.

Значи беше включен. Той се спусна право надолу. Само с ъгълчето на окото долови как една сянка скочи след него.