Лари Нивън
Тронът (20)

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧОВЕКЪТ ОТ БУЦИ

„Гореща игла на дознанието“, 2892 г. от н.е.

 

Корабът се състоеше преди всичко от корпус трети размер, построен от „Дженеръл Продъктс“, имаше и вътрешни стени, които отделяха екипажа от кукловода-капитан. В момента беше по-скоро жилище, а не звездолет. Не можеше да достигне скорост над светлинната, защото преди единадесет години Луис Ву сряза опорите на хипердвигателя и го повреди. Смяташе, че има твърде основателни причини да постъпи така. А после корабът затъна в разтопена магма по време на „преговорите“ с пазител, наричан някога Тила Браун.

По-късно Най-задния разположи прехвърлящи дискове по звездолета, в Ремонтния център и на други места.

Луис очакваше да попадне в каютата на екипажа, където нямаше други входове и изходи. Може би кукловодът не смееше да настоява — за да не го подслушат — съратникът му да побърза.

 

 

Купчината товарни дискове се блъсна тежко в пода. Луис пое удара с присвитите си крака, но въпреки това загуби равновесие. Успя да кресне:

— Нещо се…

Трябваше да прозвучи горе-долу така: „Нещо се метна след мен!…“

Само че тук събитията се развиваха достатъчно напрегнато, за да губи време в предупреждения.

Хиляди кукловоди от Пиърсън пристъпяха, въртяха се и подрипваха вляво от него. Гледката би могла и да го разсее; но Луис и Кхмий се бяха научили още преди години да не обръщат внимание на ставащото в онази част от кораба. Макар и прозрачна, преградата към пилотската кабина на Най-задния не беше изработена от стъкло, а от неуязвимия материал, отличаващ корпусите на „Дженеръл Продъктс“.

Но едно двуглаво трикрако същество с накъдрена и блещукаща от скъпоценности козина се намираше между кухнята-робот и ковчега на автолечителя, по-голям и от пренасяща кабина, сложена по дължина на пода.

А един хуманоид, сякаш целият сглобен от буци, налиташе в развяващ се торбест елек към Най-задния. Коленете и лактите му се движеха със скоростта на бутала в древен мотор.

Имаше и прикрит прехвърлящ диск — път за отстъпление към пилотската кабина. Луис предположи, че кукловодът не се е отдалечил от него. Само да стъпеше върху диска и щеше да е в безопасност.

Но инстинктите като че надделяха у трикракия. Обърна гръб на нападателя.

Всичко се случи светкавично бързо. Луис още се мъчеше да не падне. А Най-задния се завъртя, раздалечил главите си — обемното му зрително възприятие за света имаше основа почти цял метър. Прицелваше се в мишената. Задният му крайник се сгъна, после се изстреля право към човека от буци.

Чудесен удар, за по-точен не можеше и да се мечтае. Чу се глухо дрънчене — нападателят изглежда носеше някаква броня. Въпреки това ритникът би проснал в несвяст всеки нормален хуманоид. А натрапникът само се завъртя, отделил крака от пода. Едната му ръка стискаше копитото на Най-задния, за да използва силата, с която кукловодът сви крака си за втори удар. Плъзна се напред и стовари тежко юмрук върху основата на двете шии.

Там беше скрита черепната кутия на трикракия.

Луис вече вдигаше ръката си с лазерното фенерче. Твърде бавно, прекалено мудно — зашеметен, Най-задния му пречеше да се прицели. Нещо го прасна по китката и оръжието отлетя. Не беше ли метална топка? Следващата изби от ръката му и завъртя из каютата променливия нож.

Луис отскочи с все сила от фучащото острие.

Кукловодът се свиваше на пода, прибрал главите с дългите шии между предните си крака. Чак сега човекът осъзна, че гази до глезените във вода.

Променливият нож все пак не го сряза на две. Сляп късмет… Ала усещаше костите на китките надробени, не можеше да възстанови равновесието си, докато купчината от буци вече го връхлиташе. Пазител!

Хвърли се към ъгъла, претърколи се и се изправи. Дясната ръка го болеше неописуемо. Лявата само бе изтръпнала до безчувственост.

А върху прехвърлящия диск, където беше стъпил допреди миг, се появи нещо огромно. Изпъна се мигом като невероятно едра оранжева мечка. В едната си страховита лапа стискаше малко ръчно оръдие.

Нападателят се извъртя, преди да се шмугне и замахне с променливия нож на Луис към неочаквано изникналия кзинт. Оръдието отлетя заедно с пръстите. Кзинтът застина приклекнал, сподавяйки яростното си ръмжене. Човекът от буци вече държеше и лазерното фенерче.

— Ти не мърдай. Ти също, Живеещ в паяжината. Луис Ву, и ти не мърдай. Договорът изисква ли от теб да умреш?

На лицето му не се виждаха устни, а подобие на тъпа човка, образувана от втвърдените назъбени венци. Изричаше думите някак задъхано, с лек говорен недъг, но на интерезик. Че откъде ли го бе научил?! Подслушвал е Най-задния ли?

Спомена договора…

Случките преплуваха до съзнанието на Луис през море от болка. От единадесет години не беше загазвал така.

— В извънредни обстоятелства сам решавам кой риск е прекален. Смятащ ли условията в моя договор за приемливи?

— Да — веднага отвърна пазителят.

Това като че беше най-изумително от всичко…

Срязаната лапа на кзинта, на която бе останал само палецът, кървеше обилно. Едрото същество стискаше китката си, за да затвори артериите. Не отделяше поглед от човека. Попита — също на интерезик:

— Какво да правя?

— Вдигни ранената си ръка над главата. Стискай силно. И дори не си помисляй да се биеш! Този е пазител. Най-заден, настрой автоле… Най-заден! Свърши времето за дрямка!

Главите на кукловода се подадоха.

— Слушам те.

Първо черния ковчег…

— Нали твоят автолечител може да възстанови кзинт?

— Да.

— Ами настрой го, де! После ще ми обясняваш. Между другото, в момента времето се начислява в троен размер. Ако това не е извънредна ситуация, здраве му кажи.

Кукловодът явно не беше в най-добрата си форма точно сега. Попита нерешително:

— Значи да лекувам един непознат кзинт?

— Веднага!

— Но, Луис, той…

— Изпълнявам условията на договора, разбра ли?! За наше добро е. Не се ли сещаш кой трябва да е този?

Най-задния застана пред автолечителя и започна да опипва таблото за управление с устите си.

Пазителят бе отнел лазерното фенерче и променливия нож. Луис имаше сериозно намерение да се съобразява с този факт.

Тандж! Трябваше да решава проблемите си един по един.

Първо кзинта.

— Ти кой си?

— Новака.

— Аха, значи си син на Кхмий.

Бе забравил колко потискащо грамаден е един зрял кзинт, особено ако е застанал близо до теб. А Новака нямаше как да е на повече от единадесет години и още не се отличаваше с внушителните размери на баща си.

— Не притежаваш истинско име засега?

— Така е. Аз съм първият син на Кхмий. Предизвиках го. Сбихме се. Баща ми победи. Заръча ми да се уча на мъдрост. Да следвам Луис Ву. Затова съм Новака.

— Охо… Най-заден, още колко ще се туткаш, докато нагласиш автолечителя за неговата обмяна на веществата?

— Само няколко минути. Дотогава измисли с какво да му стегнеш лапата.

Луис отиде при изходния улей за дрехи, като внимаваше пазителят да вижда ръцете му през цялото време. Дясната му китка се подуваше все повече и повече. Вдигна я над главата си. Надяваше се да свърши някаква работа с изтръпналата си лява ръка.

Кухнята-робот съдържаше менюта за всякакви човешки и кзинтски гозби, хранителни добавки, антиалергични вещества, дрехи, тоалетни принадлежности и какво ли не още. Не бе успявал да извика на екрана лекарствено меню, но не се съмняваше, че го има. Най-задния го бе направил насила свой помощник още по времето, когато бе пристрастен към жицата в главата си. Естествено тогава кукловодът нямаше намерение да му покаже как да си поръча и разни опиати.

Набра „Слънчева система/Северно облекло/ Официално“, после посочи няколко вратовръзки. Въздържа се от ненужната шега и подбра една с жълто-оранжеви шарки, която щеше да подхожда на кзинта. Дори не погледна изкопния инструмент, типичен за цивилизацията на поробителите, който бе закрепил под улея преди толкова години…

Новака почти не миришеше. Луис предположи, че се е измил, за да може да го наблюдава по-отблизо. Изпод оранжевата козина личаха три успоредни белега в областта на корема. Иначе приличаше на плюшена играчка под коледна елха — тъмнокафяво, почти черно по връхчетата на ушите, широка шоколадова ивица по гърба, още едно кафяво петънце на опашката. Беше висок около седем стъпки, а широк колкото баща си — смеска между Кхмий и самка от древните мутирали кзинти, обитаващи Картата на Кзин.

Новака седна и протегна лапа към него. Луис стегна китката му, като помагаше на лявата си ръка със зъби. Кръвта вече не шуртеше, а само капеше.

— Кой ме нападна? — изръмжа младият кзинт.

— Да пукна, ако знам, но мога да налучкам… Ей, човек от буци!

— Говори.

— Двамата с Най-задния се досетихме, че в Ремонтния център има пазител. Ти унищожаваше нахлуващите кораби, нали? Забавянето на атаките показваше без никакво съмнение, че управляваш антиметеоритната защита оттук. А кукловодът е разположил прехвърлящи дискове къде ли не. За един пазител не би било сложна задача да промени програмата на някой диск и да го свърже с този…

— Така беше.

— … та да се появиш тук миг преди мен. Много точно си пресметнал момента. Имал си нужда от появата ми, за да му отвлека вниманието, а и си разчитал на инстинктите на кукловода. Много любопитно! Най-заден, какво ще кажеш? Разполагаше с частица от секундата, за да избягаш, но предпочете да отвърнеш на нападението.

— Да не се впускаме пак в отдавнашни спорове. Признавам, по рефлекс обърнах гръб. Така се бием. Прав си.

Луис се ухили. Болката не го мъчеше чак толкова, но знаеше, че то е, защото мозъкът му се къпе в потоци от ендорфини.

— Новако, това е пазител — потвърди пред кзинта. — Огледай го добре. Всички имат такива издути стави. Пазителите са извънредно умни и опасни.

— Заблудих се, че е най-обикновен хуманоид — поклати глава младокът.

— Откога ме дебнеш?

— От два дни. Исках да проверя дали ще мога да се поуча на нещо от теб още преди да ти се представя.

— Защо именно от мен си решил да се учиш?

— Баща ми твърдеше, че ако е помъдрял, го дължи на теб. Но един хуманоид, хранещ се с мърша, ме откри.

— Момчето ли?

— Да. Ти си го нарекъл Каварфа.

— Запознах се и с родителя му.

— С момчето си поприказвахме. Баща му не беше далеч и ни подслушваше. Мислеше си, че не го забелязвам. Разказах им каквото знаех за теб, защото не беше никаква тайна. Обаче изобщо не споменах за Най-задния.

— Според него как сме попаднали на Пръстеновия свят?

— За Дъгата ли говориш? Обясних му, че сте имали кораб. Не разправих на Каварфа за мигновеното пренасяне от едно място на друго. Още не бях повярвал ма баща си. Но когато ти включи пренасящите кабини…

— Тези са прехвърлящи дискове. Пренасящи кабини има в световете на хората и на Патриаршията. Не са толкова усъвършенствани.

— … да, прехвърлящи дискове. Скочих! Много изненадах Каварфа и баща му. Оставих ги с увиснали ченета. Ама че слисани бяха!… — главата на младия кзинт внезапно клюмна.

— Най-заден!

— Готово. Довлечи го тук.

Луис подложи рамо под мишницата на Новака и напъна с все сила. Кзинтът също се опомни за миг и се надигна. Заклатушка се към автолечителя, преди да се свлече в кухината под отворения капак.

Луис махна импровизирания турникет и понамести крайниците на пострадалия. Погледът му откри отсечената китка до двете безполезни парчета от оръдието. Вдигна я и кукловодът я пое за пръстите с едната си уста.

— Затвори капака — нареди с другата и пъхна косматата лапа в специален отвор.

След това подгъна крака и скри главите си под тях. „Пак изпада в шок“ — поклати глава Луис. А човекът от буци попита:

— Какво сега, ще се самоубиваш ли?

Едната глава се подаде за малко.

— Така показвам своята безпомощност. Знак, че се предавам.

— Предаваш се? Това е добре.

Кзинтът вероятно щеше да остане поне няколко денонощия в автолечителя.

За миг Луис май загуби съзнание.

Опомни се рязко от неописуема болка. Уродливите ръце на пазителя наместваха костиците в дясната му китка. Изврещя и запъшка.

Добре, че се сети за оръжията, чак когато онзи се отдръпна. Торбестият елек имаше изумително множество джобове и лазерното фенерче издуваше един от тях.

Трябваше ли да направи още нещо, преди да припадне пак?

Аха, договорът. Извади бележника си и го подаде на Най-задния.

— Ето с какви условия се съгласи. Не е зле да ги прочетеш на глас, защото и нашият неочакван посетител като че е готов да се съобразява с тях.

Кукловодът взе бележника, другата му глава се вторачи в пазителя.

— Защо ни нападна?

— Имам нужда от съюзници, които да не са като мен. Защото пазителите се избиват помежду си. Ще приема обвързването чрез официално обещание, дадено в името на взаимната изгода. Чети!

Кукловодът го послуша.

Дали натрапникът е бил мъж или жена преди преобразяването си? Изглеждаше малко по-нисък и тънък дори от Тила Браун след нейната метаморфоза. Вече нямаше никакви отличителни белези на единия или другия пол. На Луис му се стори, че вижда атрофирали остатъци от мъжки гениталии, но не беше сигурен.

Зад несъкрушимата стена танцуваха милиони холографски призраци на кукловоди.

— „…ако според собствената му преценка то предполага недопустим риск…“ Собствената ти преценка, тъй ли?

Луис се усмихна и вдигна рамене.

— „…ненужни вреди… неразрешими нравствени противоречия…“ Значи ти ще преценяваш?

Пазителят попита:

— Най-заден, готов ли си да се обвържеш при същите условия?

Главите изсвириха възмутено.

— Предлагаш ми робство! С какво ще ме възнаградиш за рисковете и усилията? Аз поне щях да подаря живота на Луис Ву… Да, вярно, важи и в моя случай. Приемам.

Човекът не можеше да сдържи любопитството си.

— Кой си ти все пак?

— Досега не се нуждаех от име. Избери което ти хареса.

— От коя раса беше преди?

— На вампирите.

— Шегуваш се.

— Не.

Май пак се канеше да загуби съзнание.

Преди единадесет години Тила Браун бе заварила медицинския комплект към най-горния товарен диск от купчината. Наложи се да стане, за да стигне до него. Скърцаше със зъби, докато напъхваше подутата си ръка в диагностичния отвор.

Болката стихна веднага. Екранът му задаваше въпроси. Да, искаше да остане буден. Не, не можеше да попълни запасите от тези лекарства… Зловещо дълъг списък на изчерпани вещества.

Изпитваше илюзията, че се е лишил от цялата си дясна ръка. Други силни болки нямаше. Умът му се избистри, вече прехвърляше късчетата действителност и се опитваше отново да сглоби цяла картина от тях. Изведнъж се оказа на служба при пазител… Нали така се извъртяха нещата? И пазителят се обвърза — според договора трябваше да ограничава властта си над Луис Ву. А кукловодът вече имаше да изпълнява задължения и към двамата.

Чуваше разговора, но повечето думи не стигаха до съзнанието му.

— … необходима е спешна намеса… нашественици… отвъд Дъгата.

— Кораби на земната полиция и на Патриаршията — намеси се той. — Готов съм да се обзаложа.

Политиканите нямаше как да не подготвят нахлуване — такива си бяха по природа. Нали навремето описа подробно Пръстеновия свят за архивите на Обединените нации? Кхмий пък беше говорил с кзинтския Патриарх. Кои ли други сили знаеха за съществуването на колосалната конструкция?

— Дали няма кораби и от Флота на световете?

— Толкова крехки и зле защитени? — възкликна кукловодът. — Не може да са наши!

— Опасни ли са Властите, които спомена? — попита пазителят.

Най-задния веднага заяви, че заплахата е твърде сериозна. В мозъка на Луис вече играеха всякакви химикали. Не си направи труда да отговори.

— Вероятно ли е да се откажат от замислите си?

— Не. Мога да ти демонстрирам къде се крият звездолетите им — предложи кукловодът. — Те няма да участват в нахлуването. Дори твоят лазер с мощност на цяло слънце не би поразил най-далечните цели. Само бойни кораби без хипердвигатели ще правят опити за кацане.

— Покажи ми.

— Трябва да се намирам в своята пилотска кабина.

Луис се кикотеше наум.

Прикритият диск не прехвърляше същества от други раси. А Най-задния щеше да се озове зад непробиваема преграда.

Имаше ли вероятност човекът от буци да допусне това?

Пазител, произлязъл от вампирите. Той насили устните си да се раздвижат.

— С какво се храниш?

— Правя си каша от зеленчуци. Не съм вкусвал кръв от двадесет и осем фалана. Гладът ми не те заплашва с нищо.

— Добре.

Човекът затвори очи за миг, но чу ясно:

— Най-заден, първото ти нарушение на договора ще бъде и последното в живота ти. А сега ми покажи корабите на нашествениците.

Двуглавият издаде треперливо свирукане с басови обертонове. Клепачите на Луис сякаш се надигнаха не по своя воля, за да види как вместо танцуващите кукловоди се появяват въртящи се триизмерни карти.

Звездната система изглеждаше почти празна около Пръстеновия свят и засенчващите плоскости. Разноцветни светлини засияха далеч от конструкцията, ала много по-наблизо имаше десетки искрици. В такъв мащаб движението им беше незабележимо, обаче заемаха позиции, като че нашествениците съвсем наскоро се бяха открили взаимно.

— Трябва да се върна, за да защитавам Дъгата — натърти пазителят. — Ти идваш с мен.

Кукловодът трепна.

— Но нали можем да виждаме картите само ако сме в „Гореща игла на дознанието“!

— Видях ги вече. Ела. Луис остана сам.

Щом двамата изчезнаха, изображението се смени. В пилотската кабина сега имаше някаква триизмерна схема…

Стига ми толкова. Облегна глава на товарните си дискове и затвори очи.

 

 

Дремеше, без да се отделя от дисковете, защото ръката му все още беше в медицинския комплект. Понякога се килваше и се будеше за малко.

Прозрачната стена отзад откриваше дока на совалката — почти празен откакто Тила изгори апарата. Мъчеше се да си припомни какво още трябваше да има там. Разбира се, шкафове със скафандри и броня, също и резервни прехвърлящи дискове. Дразнеше го неясното впечатление, че Най-задния е направил някои промени през годините.

Вдясно и вляво стените чернееха. „Иглата“ си оставаше стисната в прегръдката на черен базалт — охладената магма, изсипана върху кораба от Тила Браун.

А зад предната стена се рееше мрежа от линии и точки, досущ като мравуняк, видян с дълбоко сканиране. Тайната на тази схема тормозеше Луис.

Две точки свързани, ония три също… По-нататък други десет. Оскъдно отбелязаният фон вероятно беше карта.

Най-задния явно се бе постарал да му покаже нещо важно.

Когато напънът в мехура му надделя над страха от болката, Луис си издърпа ръката и се заклатушка към тоалетната. Веднага стана очевидно, че все още имаше медицински проблеми. После изгълта цял литър вода. И хапна изискана салата за пръв път от единадесет години. Държеше вилицата с лявата ръка. Поне нямаше нищо против да изяде всичко, което намери по пътя.

Малко му олекна, когато огледа другата си ръка. Отокът беше спаднал, костите в китката като че си бяха на мястото.

Щом се отдели от машината за втори път, схемата отново привлече погледа му.

Прехвърлящи дискове!

Подсъзнанието му изглежда се бе потрудило. Картата показваше как ги е разположил Най-задния. Няколко бяха пръснати из милионите кубически километри на Ремонтния център. Имаше четири в „Гореща игла на дознанието“. Един точно до кораба. Двойната точка пък отбелязваше сондата за презареждане с гориво, останала в Града на тъкачите — вторият диск прехвърляше само водород.

Кукловодът му бе оставил схемата, за да я разучи. Луис се постара да я запази в паметта си, докато се чудеше какво все пак го е подтикнало…

Когато пазителят се появи върху прехвърлящия диск, в пилотската кабина отново танцуваха безчет кукловоди.

Човекът от буци държеше нещо в ръката си. Вдигна го към устата и духна, вторачил се в лицето на Луис. Прозвуча мелодичен звук — като от флейта.

Липсата на някаква по-особена реакция май не се хареса на пазителя и той прибра странния предмет. Прегледа Луис, както би го сторил шаман — опипваше тук-там, за да провери какво го боли.

— Скоро ще ти мине.

На пациента му бе хрумнало нещо.

— Онази кухненска стена може да ти направи кръв.

— Ти ще отпиеш ли пръв?

— Няма. Не съм вампир. А и Най-задния ще трябва да промени програмата… Не, почакай, ще опитам друго!

Извика виртуална клавиатура, обозначена на Речта на героите — кзинтския език — с точки и запетаи. Можеше да го разбира, макар и трудно. Прегледа обширното меню под изпитателния поглед на пазителя. „Вундерландска кухня“… Не. „Факирска кухня“. Така няма да стане. Да видим „Морски дарове“. Ето ги под кзинтското име на планетата — Шащ. „Меса“, „Напитки“. Следваха твърде много названия. Може би съчетанието — „Меса/Напитки“? Първите три гозби се оказаха супи със съставка „шрийм“. Точно това му беше нужно!

„Отмяна на забраните, наложени от законите на Шащ/Фафнир, Земята, Джинкс.“

По улея се плъзна колба, пълна с мудно плискаща се червена течност.

Пазителят я пое и светкавично хвана челюстите на Луис, сякаш ги стисна с клещи.

— Сега ще пиеш.

Луис покорно отвори уста. Човекът от буци изстиска лепкава струйка. Вкусът беше непознат, но веднага надуши миризмата. Нямаше как — преглътна.

Чак тогава пазителят надигна колбата.

— Учудваш ме. Защо реши да направиш кръв за мен? От единадесет години се хранеше с онова, което хванеше, или с ястия, предложени му от странни раси.

— Не съм гнуслив.

— Гнуслив си.

Всъщност в момента настина му се гадеше, но продължи упорито:

— Придържам се към нашия договор, а той изисква от мен да се грижа за интересите ти. Ти обаче току-що го наруши. Смятам, че не е редно и аз да пия човешка кръв. И ти го казах.

— Медицинският комплект няма какво повече да направи за теб, нали? Сега си слагаш скафандър. И идваш с мен.

— Скафандър значи. Къде отиваме?

Пазителят не отговори.

Луис посочи ухилен през прозрачната стена.

— Снаряжението за работа във вакуум е в дока на совалката. Мога да се озова там само с прехвърлящ диск. Двамата с Кхмий бяхме пленници на Най-задния.

— Нямахте ли договор?

— Тогава нямахме.

— Аз се научих да боравя с дисковете. Ела тук!

Пазителят вече вадеше от джобовете си инструменти, направени от твърда дървесина. Приклекна до диска и го надигна.

Луис не виждаше какво точно върши. Пръстите на човека от буци шареха твърде пъргаво. За миг в пилотската кабина на Най-задния се появи схемата… примига. После пазителят пусна диска, бутна Луис към него и го последва.

 

 

След унищожаването на совалката докът представляваше почти изцяло празно пространство. Покрай стените имаше шкафове със скафандри за хора, кзинти и кукловоди. А въздушният шлюз водеше към тунел през няколко кубически километра магма.

Луис се озърна и към шкафовете с оръжия, но не посмя да ги доближи. Извади прилепващ по тялото скафандър с дръпнати ципове на ръкавите и крачолите. Не смяташе да използва колан. Опита да се вмъкне и изохка от болка.

Преди да помоли за помощ, пазителят вече пъхаше внимателно недоизлекуваната му ръка в ръкавицата, след това я обездвижи с вратовръзката, послужила като турникет на Новака. Затвори циповете, завинти шлем върху пръстена на шията и включи кислороден обогатител. Изчакаха скафандърът да се нагоди към тялото на Луис.

После пазителят се зае с контролния модул на голям прехвърлящ диск за товари, а той започна да проверява всичко по задължителния списък: „Камера в шлема, подаване на въздух, обогатител, регулиране на въглеродния двуокис и изпаренията…“

Човекът от буци го изтика върху диска.