Лари Нивън
Тронът (25)

ДВАДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
КОСТИТЕ

Прехвърлиха се от облачния дневен сумрак в розовеещата изкуствена светлина на дока за совалката, после веднага към каютата на екипажа и изгледа от мрежовото око, където страничната стена отминаваше стремглаво под яростното слънце на космическия вакуум.

Брам се появи последен. Остави своята музикална скулптура до скафандъра на Луис и отиде направо при кухнята-робот.

— Най-заден, искам данни за сондата. Колко време остава до кацането й?

Кукловодът издаде добре оркестриран акорд. Във въздуха се изписаха уравнения със символите на интерезика.

— Ако започнем сега ускорение с минус две G, ще кацне след петнадесет часа и половина.

— Каза ми, че сондата ще издържи и на ускорение десет G.

— Предпочитам да се придържаме към правилата за безопасност.

— Най-заден, двигателят на сондата е лесно забелязващ се източник на рентгенови лъчи. Трябва да дадем на врага възможно най-малко време да засече посоката й. Изчакай колкото е необходимо, после я включи на обратно ускорение с десет С.

— При пълна мощност синтезният двигател става още по-лесно забележим. — Брам премълча. — Слушам и изпълнявам. Започваме обратно ускорение с десет G след шест часа. Кацане след малко повече от девет часа. Мога ли да се върна сега в пилотската си кабина, за да се нахраня, да се изкъпя, да потанцувам и да поспя?

Пазителят изстиска в устата си част от съдържанието на меката колба. Кзинтът сбърчи нос, макар Луис да не надушваше никаква миризма.

— Всичко това можеш да направиш и тук.

— Брам, и без това ще се наложи да вляза в кабината, когато настъпи моментът за промяна в полета на сондата. Пусни ме да се прехвърля още сега.

— Покажи ми какво има вътре!

Кукловодът изчурулика. Холограмата се изключи и всички се взряха в картината.

Жълта светлина, клоняща към оранжево, но обрамчена отвсякъде в безкрайното зелено на гора, израснала при студен климат. Никакви ъгли и ръбове. Подът и стените, цялото оборудване бяха заоблени.

— Остави я така — заповяда пазителят. — Изкъпи се и спи. Щом ще танцуваш, прави го сам… — Най-задния изпръхтя като сърдита брас-секция на оркестър. — Ако зърна холограма там, където трябва да виждам един-единствен кукловод, ще бъда принуден да действам. А ти искаш да се чувствам в пълна безопасност, нали?

Брам приклекна над гранитното блокче. Вдигна го, завъртя се и остави камъка настрани.

Аха…

Най-задния застана на мястото; после вече беше от другата страна на прозрачната преграда.

Очертанията на пилотската кабина се промениха още с първото му движение. От пода се надигна голяма купа и се оцвети в прасковени оттенъци. Кукловодът пристъпи внимателно в нея, а тя израсна като цвят и го обгърна почти целия. Вана с високи стени, не по-различна от онези, които използваха обитателите на лунните градове.

Брам тутакси забеляза унесения поглед на Луис.

— Какво те впечатли толкова?

Ву се бе стъписал от мисълта, че Най-задния няма да е особено ценен помощник в задачата по спасяването им. Пазителят бе имал твърде много време, за да го наплаши. Но измисли какво да каже:

— Изведнъж ми хрумна нещо. На какво ти приличат покоите му?

— Може би на… утроба.

— Или на вътрешността на животно?

— С думите ли ще си играем сега?

— Има разлика, уверявам те. И вероятно тя е важна. Женските кукловоди нямат утроба. Едно… хищно същество се е превърнало в симбионт на тяхната раса в толкова прастара древност, че и кукловодите са свикнали да го смятат за своя женска, но не е така. Всъщност партньорът му Несус е дал яйцеклетката при тяхното сношение. Брам, провери дали в архивите на Най-задния има нещо за паразитиращите оси и го прочети.

— Разбрах. Паразитиращи оси. Имаме девет часа, които да запълним с полезни занимания. Ти пък трябваше да ме просветиш за пазителите.

— Ще отидем ли да огледаме скелета?

— Просвети ме сега!

Луис се подчини.

— Нашият предтеча е пакът-размножител. Паките са възникнали и са се развили на планета близо до галактическото ядро, на разстояние оттук… да речем, сто и тридесет хиляди фалана със скоростта на светлината. Много отдавна някои от тях се опитали да основат колония на моята планета — Земята. В почвата обаче липсвали нужните количества талий, за да се съхрани вирусът в жълтите корени, а именно той преобразява размножителите. И пазителите на колонията измрели. Може би са имали достатъчно време, за да изтребят някои хищници и така са дали шанс за оцеляване на размножителите, които започнали своя самостоятелна еволюция. Същото се случило и тук. На Земята те се пръснали постепенно навсякъде от първоначалните си средища в Африка и Азия.

— Догадка или факт?

— Намерили сме кости на размножители в Олдувей и други места. А в института „Смитсониън“ има изсъхнал труп на пак-пазител. Изровили са го от марсианската пустош. Не съм го виждал с очите си, но го изучавахме по обща биология.

— Как точно е станало?

— Дошъл да спасява някогашната колония. Това обяснение се опира само на твърденията на един миньор от астероидния пояс, който също хапнал от жълтите корени. В архивите на Най-задния сигурно ще намериш и неговия разказ. Но като съберем в едно някои сведения за кораба му, историята на Бренън, данните от дисекцията на трупа, химическите…

— Да не безпокоим кукловода засега. Значи си изучавал мумията?

— Да.

— Отиваме да огледаме скелета!

 

 

Пазителят го дърпаше за ръката със сила, срещу която не можеше да устои. Новака тръгна с тях без скафандър. Кзинтите нямаше защо да се боят от дървото на живота. Скоро Луис се озова срещу скелета, стърчащ мрачно под усилената светлина на звездите в екрана.

Брам ги накара да застанат срещу костите, дръпна се встрани и заповяда:

— Очаквам реакцията ви.

Новака веднага обиколи, за да огледа отвсякъде.

— Загинал е в битка — промърмори след малко.

Вдиша дълбоко и обонянието му го отведе към останките от инструменти и дрехи на Кронос.

Човекът прокара пръстите на ръкавицата си по загладените ръбове на счупените кости. Дали Брам щеше да се досети, че непослушният му подчинен вече е бил в залата?

— Изглежда, сякаш е оставен така от хиляди фалани…

— Почти седем хиляди — потвърди пазителят.

— Бил е пребит до смърт. Ти ли го победи?

— Аз и Ана.

Кзинтът се озърна към тях, наострил уши.

— Разкажи ни! Той тук ли те предизвика?

— Не, не издавахме присъствието си до самия край.

— Как го открихте? Как успяхте да го подмамите?

— Беше принуден да дойде. А ние го издебнахме. Новака чакаше напрегнато, но Брам не пожела да каже нищо повече, затова заговори Луис:

— На пръв поглед бих се заблудил, че е просто малко по-уродлив пак-пазител. Само че челюстта му е приспособена за трошене на здрави кости. И надочните дъги на черепа му не са особено добре изразени. Струва ми се и че тялото е прекалено удължено, за да е на пак. Брам, според мен сте се разправяли с хуманоид, свикнал да яде мърша.

Кзинтът се върна при тях, за да слуша внимателно. Пазителят попита:

— На какви факти градиш изводите си?

— За челюстта вече споменах. Хищник би имал по-остри зъби, с които да разкъсва големи кръвоносни съдове или да разпаря търбух. А в дългото тяло са се побирали достатъчно черва, за да смелят и по-тежка храна. Надочните дъги… Те може би липсват, защото е излизал да се храни само нощем или е имал щръкнали напред вежди, които да му пазят очите, а защо не…

— Дали не е бил пазител, произлязъл от нощните хора? — намеси се кзинтът. — Ако си представим черепа и ставите нормални… Луис завъртя глава.

— В Града на тъкачите видях дете от расата на мършоядите. Разгледах и възрастните екземпляри сред безстрашните изтребители на вампири, а преди много фалани съм срещал мършояди и в една ферма за гъби под въздушен град. Личеше, че всички те са от един и същи вид, но това същество не е било от него. По-ниско е с десетина сантиметра. Няма зъби, за да ги сравним, но я му погледни ръцете! При мършоядите те са много по-едри и яки, могат да разкъсат какъвто и да е труп. Особено важно е, че сегашната им раса е хомогенна дори на разстояния от няколкостотин милиона километра по Пръстеновия свят.

Новака слушаше търпеливо и не се обаждаше. Рядко можеше да се види толкова кротък кзинт.

— Истината е очевидна — търпеливо изрече Брам. — Този е по-старият предшественик от расата, превърнала се по-късно в нощни хора.

— Значи Кронос? — не се сдържа Луис.

— Богът-праотец на древните гърци ли? Луис не скри изненадата си.

— Много си научил!

Тандж! Ето как се е запознал и с музиката…

— Кукловодите обичат да се бъркат в делата на другите раси, не сте ли го забелязали? В архивите на Най-задния открих човешка литература от последните сто поколения, записи на кзинтски устни предания, дори тринокски саги на отмъщението. В създаденото през деветнадесетия и двадесетия век на Земята намерих и прегледах забавни неща, основаващи се на „Дракула“ от Брам Стоукър, включително произведения на Фред Саберхаген и Ан Райе. Но защо да не запазим за друг името Кронос? Луис, този не е първият. Да помогна ли на въображението ти с един не много подробен разказ? Преди осемдесет хиляди фалана имало мъртъв пак-пазител. Кой знае на колко фалана е бил, преди да намери края си? Защо да не е участвал и в построяването на Пръстенов свят? Нека наречем него Кронос. Дошли древните нощни хора и яли от плътта му. Дори ако мършата на пазителя не е предизвикала промяна у тях, после са намерили жълтите корени, които той е носил. И мършоядите на свой ред се превърнали в пазители. Колкото и много да са били, накрая е останал само един.

Луис тупна скелета по ключицата. Вдигна се облаче прах.

— Брам, този е най-старият пазител, за когото ще научим нещо. Може и преди Кронос да е имало богове, но древните гърци не са разказвали митове за тях…

Брам кимна.

— Щом искаш, наричай го Кронос.

— Спогодихме се. Тая раса трябва да е свикнала с мършата след катастрофа, подобна на онази, от която се е появил Юмрука на бога…

— Необходимо ли е да изричаш на глас всяка очевидна истина? А, да, ти имаш и ученик. Новако, схващаш ли смисъла в твърденията на Луис?

— Струва ми се, че вече разбирам. Всичко това щеше да е нелепо, ако някой не е водел мършоядите в определена посока, и то на огромни територии. Една империя… Щом са еднакви на разстояния от стотици милиони километри или дори по целия Пръстенов свят…

— Правилно! Кронос се е грижел като пастир за своята раса. Брам, пазителят опитва ли се да запази генетичния си фонд?

Кзинтът изведнъж заговори разпалено:

— Как би могъл той да напътства потомците си? Дори промяната към добро щеше да го отблъсне! Чакайте, ами ако си е подбрал и други мършояди? Не, не би допуснал те да имат власт над собствения му вид!

Явно Новака се учеше как да разгадава главоблъсканици.

— Бил е мършояд — напомни Брам. — Обонянието на такива видове се променя с еволюцията. Какво да доближи, какво да докосне, какво да сложи в устата си — всичко това за него е важен избор. Един мършояд може и да не е толкова ограничен в стремежите си като останалите пазители. Нищо чудно да е насочил расата си към усъвършенстване.

Взираха се в древния скелет. Бил е принуден да дойде… Почти седем хиляди фалана… Значи хиляда и седемстотин години? Ако в засилващото се подозрение на Луис имаше нещо вярно, най-добре беше да не го издава с никакви директни въпроси. Е, тогава да опита по обиколния път!

— Твоята някогашна партньорка тук ли е?

— Ана може и да е мъртва. Когато се досетихме, че Дъгата е неустойчива — значи непременно е имало двигатели по страничните стени — тя отиде да се справи с проблема. Дълго успявах да следя действията й. Но не е изключено другите, които вече работеха там, да са я убили.

— Брам, тя е била принудена да създаде още пазители.

— Когато ме напусна, изобщо нямаше такива намерения. Мисля, че би се постарала да намери и осъществи решението сама. Появилите се отскоро пазители може да са дело на онази новата от кълбовидните светове…

— Тила.

— Тила Браун. Твоята партньорка. В архивите на Най-задния имаше сведения и за нея.

— Ти беше ли тук, когато Тила дойде?

— Да. От нея се криех по-трудно, отколкото от Най-задния. Наблюдавах я как се учи да използва антиметеоритната защита. Не се съмнявах, че ще направи каквото е редно за един пазител — да спасява Дъгата от сблъсък със светилото. Луис, това ли е бил истинският й стремеж?

— Тилът беше пазител, как да си представя мислите й?

— Щом не можеш да прозреш какво е ставало в нейния ум, тогава значи и всеки друг ти е недостъпен.

— Прегледал си архивите и знаеш, че Тила беше голяма особнячка.

— Влязоха двама. Ядоха от корените. Единият умря. Другият изпадна във вцепенение, предшестващо преобразяването в пазител. Имах време да залича следите си и да си осигуря начини да наблюдавам. Твоята Тила бродеше надлъж и нашир из Ремонтния център. За мен беше удоволствие да гледам какво прави. Откриваше и онова, което аз бих пропуснал. Накрая се натъкна и на тази зала. Поигра си с антиметеоритната защита и следящите устройства. И потегли. Видях я как се насочва към страничната стена. Там се възползва от магнитната транспортна система…

— Кога се случи това?

— Двадесет и два фалана по-рано някакво тяло нахлу в нашия звезден сектор и се удари в слънцето. Бурите от субатомни частици изместиха Дъгата от равновесната й орбита. Личеше си колко бърза Тила да се изправи срещу опасността.

Пръстенов свят е загубил стабилността си около пет години преди пристигането ни с „Гореща игла на дознанието“…

— Учила е на Земята — обясни Луис. — С ума на пазител и с основни знания по физика почти веднага си е представила наближаващото бедствие. И е отишла да възстанови системата от двигатели за корекция на орбитата. Какво или кого би намерила на стената? Ана ли?

— Ана щеше да се скрие от нея — увери го Брам. — Наблюдавала е, също като мен. И при първия признак, че Тила е неспособна да се справи, би я убила.

— Хм…

— Ти си я познавал.

— Само като жена. Слушай, Брам, никой не познаваше Тила. Тя беше статистическо отклонение — притежаваше късмет винаги когато се нуждаеше от него, още откакто Несус я привлече в първата ни експедиция към Пръстенов свят. Не вярвам животът й да е имал дори бледа прилика с нормалното…

— И моят баща говореше понякога за Тила — вметна Новака. — Тъй и не могъл да си обясни какво е представлявала. А за кукловодите тя била част от размножителна програма, която трябвало да създаде хора с невероятен късмет. Кхмий вярва, че програмата им е постигнала успех.

— Не! — натърти Брам.

— Тя е мъртва — напомни му човекът. — И не те заплашва с нищо.

— Но какво ли пазител като нея е оставил след себе си, за да подготвя желаното бъдеще? Нашите замисли се простират цели епохи напред, Луис. Впрочем видя ли тук всичко, което искаше?

 

Щом се прехвърли, Брам извика:

— Най-заден, събуди се!

Кукловодът беше буден и танцуваше в пилотската си кабина… с още три призрака — твърде прозирни, за да го скрият от погледа на пазителя.

— Сетих се за нещо хитро — похвали се той. — Преди около час включих за малко двигателя на сондата. Спуснах я под ръба на страничната стена, за да остане незабележима за корабите на нашествениците.

— Искам данни.

Най-задния изсвири. Засияха уравнения в дъгоцветни редове.

Брам се съсредоточи в тях. Луис го виждаше за пръв път потънал в толкова дълбок размисъл, но и уравненията изглеждаха извънредно сложни. Поне със своите знания по математика едва ли би могъл да се справи!

— Добре — изрече пазителят. — Започни обратното ускорение още сега.

Кукловодът изпя акорд и зад него се откри изглед към страничната стена.

— Така може ли?

— Да, стига да не ми пречи да те виждам.

Ръбът беше високо горе, а върховете на пръскащите планини — много под него. Луис прецени на око, че сондата се движи на височина петстотин километра.

Най-задния изчурулика. Всички очакваха резултатите от тази команда, но не ги видяха веднага… Всъщност по засенчената част от стената заиграха сини отблясъци от включен малък двигател с термоядрен синтез. А светещите във въздуха уравнения подсказаха, че ускорението е започнало — някои от числата намаляваха неудържимо.

Призраците танцуваха с Най-задния. Луис ги позна въпреки различните им украси по гривата и козината. Несус, умножен по три.

Кзинтът гризеше нещо, от което падаха червени капки. Не особено привлекателна гледка, напомнила на човека, че е гладен. Отиде пред пулта на кухнята да си избере нещо, като не преставаше да следи екрана с крайчеца на окото.

Брам попита:

— Най-заден, какво знаеш за Тила Браун?

Кукловодът издаде звън като бронзова камбанка. Зад него се появи трета холограма. Доколкото Луис можа да се досети, беше само съдържанието на голям архив. Пилотската кабина се изпълни с изображения.

— Ела тук веднага! — гневно заповяда пазителят.

Кукловодът реагира мигновено. Пристъпи встрани и се озова при тях.

— Не бях си наумил нищо лошо…

— Предпочитам да си колкото може по-близо. Слушайте ме и тримата — опитвам се да създам мислен образ на пазител в ума си. Имам смътна представа за Кронос, Ана познавах добре, докато Тила Браун беше от непозната за мен раса. Предстои ни да се сблъскаме и с други пазители от раси, които много се различават от моята. Най-заден, какво ми показваш?

— Това са архивите на проекта по създаването на хора с късмет. Смятахме, че такива съюзници ще ни бъдат полезни. Експериментът беше ограничен по обхват — провеждахме го само на Земята. Добавихме лотария към официалните изисквания за придобиване право на деца. И следяхме всички, родени благодарение на лотарията. Дори влагахме средства за поддържането на организация, която се грижеше такива хора да се срещат и на свой ред да създават поколение.

— Тя наистина ли имаше късмет?

Луис вече не ги слушаше или поне полагаше сериозни усилия да не чува нищо. Когато успя да се измъкне от Пръстенов свят първия път. Тила бе пожелала да остане. Вече четиридесет години упорито се стараеше да не мисли за нея.

— Беше шесто поколение от децата на лотарията. Трябва да призная обаче, че не носеше късмет нито на нас, кукловодите, нито на спътниците си. Не мога да кажа, че сполуката работеше и за самата нея. Всяко същество се стреми към равновесие. Тила загуби своя партньор, след това пола, расовите си отлики, а накрая и живота си. Е, в такъв случай явно е трудно да се определи обективно що е късмет…

— Ами ако е търсила цел, за която си е струвало да умре? — обади се Новака. Луис зяпна от изненада, а кзинтът продължи: — Или пък я е подтиквало желанието да стане по-умна? Както е с баща ми. Че и с мен. Късметът й е дал и едното, и другото.

— Какво ще кажеш, Луис? — обърна се към него пазителят.

— Интересно обяснение…

Минаха толкова десетилетия, а нито веднъж не бе му хрумнало онова, което с лекота прозря единадесетгодишният котак!

— Няма ли да добавиш нещо?

Той затвори очи. Можеше да я види, да я докосне…

— По случайност се раздели с нас. Отново късмет. Когато пак я срещнахме, вече си бе намерила Търсача. Едър и як, роден за изследовател и пътешественик, значи и превъзходен водач. Мисля, че тя се влюби в него…

— Ясно, но все пак твоя партньорка ли беше или негова?

— Първо моя, после негова. Не е важно…

— Да разбирам ли, че те е изоставила заради него?

— Не само заради Търсача. Брам, тя се натъкна на тази… тази огромна играчка. А на Тила никога не би й хрумнало, че нещо е над нейните възможности, че няма да й стигнат способностите да си поиграе с него. Не можеше дори да помисли, че не й е по силите!

— Според теб е искала да си поиграе с Дъгата? Без да я унищожи, разбира се. Да приемем, че това е било възможно само ако се превърне в пазител. Оставил си я. А после?

— Търсача трябва да я е отвел до Картата на Марс или поне й е разказал достатъчно, за да се досети тя за най-важното. Знаела е, че влиза в странно място, в съкровищница, пълна с тайни. После… Я да видим — събужда се след преобразяването. Търсача е мъртъв. А Тила вече е пазител насред Ремонтния център. Открива как да превръща слънцето в свръхпрегрят лазер. И може би се упражнява, като маха още няколко комети от небето?

— Именно това направи!

— Научава се как да използва следящите системи на антиметеоритната защита. Забелязва, че орбитата на Пръстеновия свят е неустойчива. Намира и двигатели за корекция по страничните стени, но повечето липсват. Всеки пазител би могъл да предскаже какво ще стане в края на краищата. Тя се запътва към страничната стена. Брам, Тила взе ли си от жълтите корени?

— Корени, цъфнало растение и талиев окис.

— Намира кораби на Строителите, построени с двигатели за корекция на орбитата. Ана може и да е върнала няколко по местата им… Аха! Ето с какво се е занимавала твоята някогашна партньорка — пресрещала е завръщащите се кораби, вадила е двигателите и ги е монтирала отново на стената. Тила обаче е предположила, че Строителите просто не са успели да отмъкнат всички. И се заела с дотогавашната работа на Ана. Превърнала е неколцина размножители в пазители. Веднъж май спомена за планинец, вампир и мършояд… Вече са имали двадесет двигатели, а повече кораби не се връщали. Направеното не било достатъчно за предотвратяване на катастрофата. Тила оставила другите пазители да се занимават с двигателите. Отново се озовала в Ремонтния център. Сигурно е знаела какво й предстои. Забелязала е „Гореща игла на дознанието“ едва когато пак започнала да използва следящите системи…

— Би ли познала кораба?

— Корпус трети размер на „Дженеръл Продъктс“? Непременно.

— Как появата на „Иглата“ е променила плановете й?

— Брам, нали ти казах нещо за способността си да наподобявам мислено процесите в ума на пазител?

— Трябва да се опиташ!

На Луис не му се искаше да опитва.

— Ще ти предам каквото тя ми разказа. Не можела да се принуди да убие един трилион разумни същества, за да спаси тридесет трилиона. Интелектът на пазител и присъщата й емпатия… Съпреживявала е предварително тяхната гибел. Знаела е, че това е единственият изход; не се е съмнявала и че ние — аз, Кхмий и Най-задния — ще открием решението. И в същото време не би ни позволила да го изпълним… Брам, тя просто ни подканяше да я убием.

— Наблюдавах как се сражаваше с вас. Щях да се справя по-добре дори мъртъв!

— Ъхъ, за същото ти говоря. Въпреки това в по-напечено положение не съм изпадал през целия си живот. Никой хуманоид-размножител не може да се пребори с пазител.

— Ако е знаела, че не би се насилила да насочи плазмения шнур към страничната стена, защо се е върнала в Ремонтния център?

Отговорът беше очевиден и Брам не изчака да го чуе от тях.

— Какво е искала всъщност?

Луис поклати глава.

— Кое желание е изначално присъщо на пазителите? Поне това научихме за вас — подбудите ви са заложени във вашето съзнание. Закриляте своето генетично наследство. Ако то се загуби, преставате да се храните и умирате. Тила нямаше потомци на Пръстенов свят, но тук живеят предостатъчно хуманоиди. Близки роднини, ако си затвориш едното око и замижиш малко с другото. Не е имала изход, освен да ги спаси… Брам го прекъсна.

— Изчака „Гореща игла на дознанието“ с компютърните програми на кукловодите. Видях как ги приложихте и се радвам, че не се намесих.

Виж ти…

— Но защо просто не дойде при нас? Какъв смисъл имаше в онази схватка? — Постой… — Брам, Ана да не те напусна веднага след като убихте Кронос?

— Остана няколко дни, докато се подготви за пътешествието.

— И това се случи преди около седем хиляди фалана?

— Да.

— Значи в началото на тринадесетия век по нашия календар. Тя взе ли корени? Налага ли й се да се връща за още?

— Също като Тила взе корени, цъфтящо растение и талиев окис. Засадила дървото на живота, но след време то изсъхнало. Върна се преди около пет хиляди фалана. Не остана дълго при мен. Оттогава не съм я виждал. Или градината й този път се е прихванала, или просто Ана е мъртва.

— Ъхъ… И Тила се е сетила за това. Ако е имало особено подходящо място за засаждане на дървото на живота, градината на Ана е щяла да бъде там. А пък Тила Браун веднага би я познала.

— Ана щеше да прикрие добре градината си.

— Как ще скриеш растенията, ако трябва да ги огрява слънцето? Разбира се, едва ли би я разположила на място, където случайно минаващ хуманоид може да надуши дървото на живота. Но е искала да й бъде под ръка — на пръскаща планина, достатъчно високо, за да не стигат дотам балоните с горещ въздух. А защо не в пролом или някоя по-стръмна долина… Сега остава да познаем дали Тила я е намерила.

— Изводите ти в този случай?

Луис въздъхна.

— Брам, какви сведения имаш за пазителите, които са живи в момента?

— Най-заден, покажи му! Аз искам да се изкъпя.