В. С. Ендрюс
Разпилени от вятъра (17)

Зимни мечти

За Коледа се прибирах у дома. Неприятностите с Джулиан останаха далече и бях щастлива, че ще видя Пол и ще му съобщя добрите новини. Добре че съществуваше Пол. Нямаше да позволя на Джулиан да провали удоволствието от тази моя Коледа. Защото с Пол бяхме решили да съобщим за нашия годеж и единственият човек, който можеше да разруши щастието ми сега, бе Крис.

В два часа сутринта Пол и Крис ме посрещнаха на летището. Беше ужасно студено, дори и в Южна Каролина. Крис ме достигна първи и ме взе в обятията си. Опита се да ме целуне по устните, но аз извърнах глава и той докосна само бузата ми.

— Привет на известната балерина! — извика той, прегърна ме силно и ме погледна с гордост. — О, Кати, толкова си красива! Всеки път, когато те видя, ми се свива сърцето.

И моето сърце се свиваше, защото той ставаше по-красив дори и от татко. Измъкнах се от прегръдката на брат ми и се спуснах към Пол, който стоеше и ни наблюдаваше. Протегна ръце, за да хване моите. Внимателно, внимателно, предупреждаваше погледът му, не позволявай новините да се разберат прекалено скоро.

Това бе най-щастливата ни Коледа, от начало до край, или почти до края. Кари бе пораснала един инч. Огромните й сини очи да блестяха от щастие, докато се радваше на кадифената червена рокля, която й бях купила, след като обиколих почти всички магазини в Ню Йорк. Когато облече роклята, приличаше на малка принцеса. Опитах се да си представя Кори как, скръстил крака, разопакова своите подаръци. На всеки празник си спомнях за него.

Крис сложи малка кутийка в ръцете ми. В нея имаше тънко златно колие с медальон във формата на сърце, в центъра на което блестеше истински диамант, малък, но истински.

— От моята трудно изработена надница — пошегува се той, докато слагаше колието около шията ми. — Сервитьорството се заплаща добре, когато обслужването е на ниво и се усмихваш. — После, крадешком, пъхна една сгъната бележка в ръката ми. Когато след час я прочетох, сълзи бликнаха от очите ми.

„На моята лейди Катрин

Подарявам злато с едва забележим диамант.

Но камъкът щеше да е по-голям от замък, ако изразяваше чувствата ми към теб.

Подарявам ти злато, защото е вечно, и любов колкото цялото море.

Единствено твой брат Кристофър.“

Не бях прочела бележката, когато Пол ми даде своя подарък, опакован в златно фолио с огромна копринена червена панделка. Ръцете ми се разтрепериха, докато отворя пакета, а той ме наблюдаваше очаквателно. Палто от сива лисица!

— Такова палто ти е необходимо за нюйоркските зими — каза той, а очите му блестяха от любов.

— Много е скъпо — задавих се аз, — но страшно ми харесва!

Той се усмихна успокоен и щастлив.

— Всеки път, когато го носиш, ще се сещаш за мен, а ще те топли и в студените мъгливи дни в Лондон.

Въпреки че се чувствах неудобно, му казах, че е най-хубавото палто, което съм виждала. Сетих се за мама и гардероба й, изпълнен с кожи и скъпоценности — те бяха цената на нейната жестокост.

Крис извърна глава и улови нещо, което издаде любовта ми към Пол. Веждите му се сбърчиха, преди да погледне Пол. После напусна стаята. Силно затръшна вратата. Пол се престори, че не е забелязал.

— Погледни в ъгъла, Катрин… има един подарък за всички нас.

Погледнах огромния цветен телевизор, който Кари се затича да включи.

— Купи го, за да можем да гледаме как танцуваш в „Лешникотрошачката“. Сега не ми дава да го докосна.

— Защото много трудно се настройва — извини се Пол.

През останалата част от коледния ден почти не се видях с Крис, освен когато се хранехме. Носеше светлосиния пуловер, който му бях изплела (стоеше му прекрасно), а под него ризата и вратовръзката, които също аз му бях подарила. Но нито един от моите подаръци не можеше да се сравни със златното колие с диамант и малката бележка, които нараниха сърцето ми. Мразех чувството, което продължаваше да изпитва, и въпреки това, когато се замислих по-късно, щеше да ми е много по-неприятно, ако бе престанал.

Вечерта всички се настанихме удобно пред цветния телевизор. Свих се на пода близо до крака на Пол, а Кари се разположи до мен. Крис седна по-встрани, изпаднал в настроение, което го отдалечаваше от мен. Така че не се чувствах съвсем щастлива. Записът беше направен през август, но едва сега се излъчваше по телевизията. Колко красиви изглеждаха цветните декори, а в действителност не бяха такива. Наблюдавах се в ролята на Клара… наистина ли изглеждах така? Забравила предпазливостта си, несъзнателно се облегнах върху крака на Пол и усетих пръстите му да галят косата ми. Тогава забравих къде се намирам — бях на екрана с Джулиан, който с помощта на магията се бе превърнал от грозния лешникотрошач в прекрасен принц.

Когато предаването свърши, първата ми мисъл бе за майка ми. Господи, дано да си е вкъщи тази вечер и да ме гледа. Нека разбере какво се е опитала да убие! Нека да я боли, да плаче, да страда… моля те, моля те, Господи!

— Нямам думи, Кати! — каза мило Пол. — Нито една балерина не би изпълнила ролята по-добре от теб. И Джулиан беше прекрасен.

— Да — каза хладно Крис, изправи се и дойде да вдигне Кари, — и двамата бяхте прекрасни, но определено не е представлението, което си спомням от дете. Кати, побързай да се отървеш от този младеж!

След тези думи той напусна стаята и заведе Кари в леглото.

— Мисля, че брат ти подозира нещо — каза умислено Пол. — Не само за Джулиан, но и за мен. През целия ден се държи с мен като с престъпник. Няма да се зарадва, когато научи новините.

Като всички нормални хора исках да избегна неприятностите и предложих да му съобщим на следващия ден. После, когато се сгуших в прегръдките на Пол, си разменихме страстните целувки, потискани досега. Копнеех за него. Загасихме лампите, качихме се по стълбите и се любихме в леглото му с огромна страст. Заспахме и като се събудихме, се любихме отново. На разсъмване го целунах още веднъж, нахлузих един халат, за да се прибера в стаята си. За мой ужас, когато излизах от стаята на Пол в коридора, Крис отвори вратата си. Той се закова на място и ме погледна учудено и обидено. Отстъпих назад, така засрамена, че исках да заплача! Никой от нас не продума. Сетне се спусна по стълбите, но по средата се обърна и ме погледна разочаровано. Исках да умра. Влязох в стаята на Кари и я заварих да спи, прегърнала червената си рокля.

Хвърлих се върху леглото си и се опитвах да измисля какво да направя, за да се сдобрим с Крис. Защо изпитвах странното чувство, че съм го предала?

В деня след Коледа се връщаха подаръците, които не желаеш, мразиш или не ти стават. Приближих се до Крис, който ожесточено подрязваше розовите храсти в градината.

— Крис, трябва да си поговорим и да ти обясня някои неща.

— Пол няма право да ти подарява кожено палто! — избухна той. — Сякаш си му метреса! Върни му палтото, Кати! И най-вече се откажи от нещата, които правиш с него.

Първо взех ножицата от ръцете му, преди да е съсипал любимите рози на Пол.

— Крис, не е толкова лошо, колкото мислиш. Виж… Пол и аз… смятаме да се оженим през пролетта. Обичаме се и не вършим нищо лошо. Не е случайна връзка, която ще приключи утре — той се нуждае от мен и аз от него. — Приближих се към него, а той ми обърна гръб, за да скрие изражението си. — И за мен, и за теб е по-добре така — казах мило аз. Прегърнах го през кръста и се наведох, за да видя лицето му. Изглеждаше объркан като здрав човек, който внезапно научава, че е болен от неизлечима болест… и цялата надежда го напуска.

— Много е стар за теб!

— Обичам го.

— Добре, обичаш го. А кариерата ти? Ще се откажеш ли от всички години на усилен труд и мечти? Ще нарушиш ли обещанието си? Знаеш, че се заклехме да преследваме целите си, за да наваксаме загубените години.

— Двамата с Пол го обсъдихме. Той ме разбира. Смята, че ще намерим решение…

— Смята ли? Какво знае един лекар за живота на балетиста? Никога няма да си до него. Той ще е тук, а ти — Бог знае къде, заобиколена от мъже на твоята възраст. Нищо не му дължиш, Кати, нищо! Засвидетелствахме му уважението и любовта си… но не му дължиш живота си!

— Наистина ли? — попитах шепнешком аз, разкъсвана от мъка за Крис. — Смятам, че му го дължа. Знаеш как се чувствах, когато дойдохме тук. Мислех, че не можеш да вярваш на никого. Очаквах да ни се случи най-лошото и ако него го нямаше, сигурно щеше да стане точно така. Не го обичам за това, което направи. Обичам го заради самия него.

Той се завъртя и грабна ножицата от ръцете ми.

— Ами Джулиан? Ще се омъжиш за Пол и ще танцуваш с Джулиан. Знаеш, че Джулиан е луд по теб. Изписано е по лицето му, по начина, по който те гледа и те докосва.

Отдръпнах се, поразена. Крис не говореше само за Джулиан.

— Съжалявам, че развалих празника ти — започнах, — но и ти ще си намериш някоя жена. Зная, че обичаш Пол. И като размислиш, ще разбереш, че сме подходящи един за друг, независимо от разликата в годините и останалите пречки. — Тръгнах си и го оставих в градината.

Пол ме закара в Грийнглена, а Кари остана вкъщи да гледа цветния телевизор и новите си дрехи и игри. Пол разговаряше весело за вечерята, която бе планирал в любимия си ресторант.

— Защо не съм егоист и не оставя Крис и Кари вкъщи? Но искам да присъстват, когато ти сложа пръстена на ръката.

Вперих поглед в зимния пейзаж, голите дървета, кафявата трева, красивите къщи. Вече бях участник в шоуто, а не само наблюдател, заключен на тавана… и въпреки това се чувствах толкова нещастна и потисната.

— Кати, седнала си до най-щастливия мъж в света!

А в градината бях оставила един мъж, нещастен като самата мен.

 

 

В чантата си носех пръстена, който бях купила за Кари в Ню Йорк. Нежен рубин, за малкия пръст, но дори и той беше прекалено голям за нея и ставаше само на палеца й.

Докато бях в бижутерския магазин и обсъждах как да намалят пръстена, без да го развалят, изведнъж дочух познат глас! Приятен, остър глас! Като на забавен кадър внимателно извърнах глава.

Мама! Стоеше точно до мен! Ако бе сама, вероятно щеше да ме забележи, но беше заета в разговор с приятелката си, облечена елегантно като нея. Много се бях променила, откакто ме бе видяла за последен път, но… ако се загледаше, щеше да ме познае. Двете обсъждаха тържеството, което бяха посетили предишната вечер.

Тържества! Само с това ли се занимаваше — да ходи по тържества! Сърцето ми се разтуптя. Настроението ми се развали. Тържество… трябваше да се досетя! Тя никога не стоеше вкъщи и не гледаше телевизия! Не ме е гледала! Ядосах се! Обърнах се, за да я накарам да ме забележи! Малкото огледало на витрината на щанда отразяваше профила й и ми показа колко красива бе все още. Изглеждаше по-възрастна, но все пак бе ослепителна. Русата й коса бе прибрана назад, за да разкрие перфектната линия на носа й, плътните й червени устни и дългите й естествено черни мигли, удебелени със спирала. На ушите й блестяха златни обеци с истински диаманти. Тя заговори:

— Можете ли да ми покажете нещо, подходящо за младо момиче? — обърна се към продавачката. — Нещо изискано, не прекалено голямо, което момичето да може да запази през целия си живот и да се гордее с него.

Какво?! На кое момиче правеше подаръци? Ревнувах, докато я наблюдавах как избра златно колие, като това, което Крис ми подари! Триста долара! Сега скъпата ни майка харчеше пари за чуждо дете, напълно забравила за нас. Не се ли замисляше за нас, не се ли чудеше дали се справяме? Как успяваше да заспи вечер, когато светът можеше да бъде жесток и хладен към деца, оставени да се справят сами?

Доколкото можех да определя, не изпитваше съжаление или вина. Исках да проговоря и да видя как самочувствието й се сгромолясва. Исках усмивката й да изчезне и да разкрия пред приятелката й какво чудовище бе тя! Убиец! Лъжец!… Но не казах нищо.

— Кати — обади се Пол, приближи се и постави ръце на раменете ми. — Върнах всичко, а ти? Готова ли си да тръгваме?

Отчаяно желаех майка ми да ме види с Пол — мъж, толкова красив, колкото милия й Барт. Исках да изкрещя! Виждаш ли, и аз мога да привличам интелигентни, мили, образовани и красиви мъже! Бързо се обърнах с надеждата, че майка ми е чула Пол да изговаря името ми. Но тя продължи към касата и дори да бе чула името „Кати“, то не я накара да се обърне.

По причина, която не разбрах, заплаках.

— Добре ли си, скъпа? — попита Пол. Забеляза нещо в изражението ми, което го обезпокои и озадачи. — Не изпитваш съмнения за нас, нали?

— Не, разбира се! — отрекох аз. Но изпитвах съмнения за себе си. Защо не направих нищо? Защо не я спънах? Тогава щях да я видя как се просва на пода и самочувствието й изчезва… може би. В неин стил бе да падне грациозно и всички мъже в магазина да се спуснат да й помогнат… дори и Пол.

 

 

Когато Крис влезе в спалнята ми и отпрати Кари, се обличах за вечерята в ресторант „Плантейшън“.

— Иди да гледаш телевизия — каза й той по-остро, отколкото бях свикнала да се обръща към нея. — Искам да говоря със сестра ти.

Кари ни погледна учудено, преди да напусне стаята.

В мига, в който Кари затвори вратата, Крис се озова до мен, хвана раменете ми и силно ме разтърси.

— Ще прекратиш ли този фарс? Ти не го обичаш! Обичаш мен! Знам, че е така. Разбирам, че се опитваш да ме освободиш, като се омъжваш за Пол, но това не е достатъчна причина да се омъжиш за един човек. — Той наведе глава, пусна раменете ми, ужасно засрамен. Гласът му стана толкова слаб, че трябваше да се напрягам, за да го чуя. — Зная, че чувствата, които изпитвам към теб, са греховни. Разбирам, че трябва да си намеря някоя друга, но не мога да престана да те обичам и да те желая. Мисля за теб през цялото време. Всеки ден. Нощем те сънувам. Искам, когато се събудя, ти да си в стаята до мен. Искам да си лягам и да знам, че си много близко, там, където мога да те видя и да те докосна. — Стенание задави гърлото му, преди да продължи. — Не мога да понеса мисълта, че си с друг! По дяволите, Кати, желая те! След като не смяташ да имаш деца, защо не избра мен?

Бях се отдръпнала, когато пусна раменете ми. Щом думите му затихнаха, се спуснах и обвих ръцете си около него, а той се вкопчи в мен, сякаш бях единствената, която можеше да го спаси от удавяне. Но и двамата щяхме да се удавим, ако изпълнехме желанието му.

— О, Крис, какво да кажа? Мама и татко бяха направили грешка, сключвайки брак, и ние платихме за това. Не можем да рискуваме да повторим грешката им!

— Можем! — проплака упорито той. — Можем да нямаме сексуални контакти. Просто ще живеем заедно, като брат и сестра, заедно с Кари. Моля те, умолявам те да не се омъжваш за Пол!

— Млъкни! — извиках аз. — Остави ме! — Ударих го, исках да го заболи така, както всяка негова дума ме нараняваше. — Караш ме да се срамувам и да се чувствам виновна! Ти си ми само брат, Крис, и такъв искам да те запазя, което изключва леглото ми!

Тогава той ме прегърна. Не устоях и притиснах бузата си към препускащото му сърце. Едва успяваше да сдържи сълзите си. Исках да забрави, но всяка секунда, която ме държеше в обятията си, му даваше надежда и той се възбуди! А си въобразяваше, че ще се обичаме само платонически!

— Пусни ме, Крис! Ако искаш, ме обичай до края на живота си, но не го показвай! Повече не желая да чувам за това! Обичам Пол и нито една твоя дума не може да ме спре да се омъжа за него!

— Заблуждаваш се! — задави се той и ме прегърна по-силно. — Виждам те как ме наблюдаваш, преди да го погледнеш. Искаш и него, и мен! Искаш всичко и всеки! Не съсипвай живота му, Пол вече достатъчно е страдал! Прекалено е възрастен! Той ще бъде импотентен, когато ти достигнеш разцвета си! Дори Джулиан е по-добър избор!

— Голям глупак си, ако смяташ така!

— Добре, глупак съм! Винаги съм бил такъв, нали? Когато те обикнах, направих най-голямата грешка в живота си, нали? Ти искаш всеки мъж, който ти хареса, независимо от последствията, но ще те оставя да притежаваш всеки, когото пожелаеш, ако винаги се връщаш при мен!

— Кристофър, ти ревнуваш! И не ме гледай така със студените си сини очи — имал си достатъчно връзки! Разбрах, че си спал с Йоланда Ланг и Бог знае с още колко други. Какво им казваше? Че и тях ги обичаш! Е, аз вече не те обичам! Обичам Пол и не можеш да направиш нищо, за да ни попречиш да се оженим.

Беше пребледнял, трепереше и прошепна зловещо:

— Напротив, мога. Мога да му кажа за нас… тогава няма да те иска.

— Няма да му кажеш. Това е под достойнството ти, а освен това той вече знае.

Дълго останахме загледани един в друг, след което той избяга от стаята и толкова силно затръшна вратата, че на тавана се появи пукнатина.

 

 

Само Кари ни придружи в ресторанта.

— Жалко, че Крис не се чувства добре. Надявам се да не е грип… Всички са болни от грип.

Не отвърнах нищо, просто седях и слушах как Кари обяснява колко обича коледите и как дори обикновените неща са придобили празничен вид.

Пол ми сложи двукаратовия диамантен пръстен, докато в камината пукаха дърва, а наоколо се носеше лека музика. Постарах се да създам празнично настроение, докато отпивахме шампанско и вдигахме тост за дългото ни и щастливо бъдеще. Танцувах с Пол под гигантските кристални полилеи и с притворени очи си представях Крис сам вкъщи, затворен в стаята си, изпълнен с омраза към мен.

— Ще бъдем много щастливи, Пол — прошепнах аз, изправена на пръсти. Да, такъв щеше да бъде съвместният ни живот. Лесен. Приятен. Безпроблемен. Също като старомодния валс, който танцувахме. Защото любовта не познава пречки, ако е истинска.

Аз… и моите илюзии.