В. С. Ендрюс
Цветя на тавана (17)

Да откриеш приятел

Някой пищеше на стълбите към тавана! Събудих се уплашено и се огледах, за да видя кой липсва. Кори!

О, Господи, какво ли бе станало пък сега?

Скочих от леглото и хукнах към килера. Кари се събуди и започна да приглася на Кори, без да знае за какво пищи той.

— Какво става, по дяволите? — извика Крис.

Затичах се към тавана, изкачих шестте стъпала и в следващия миг се заковах на място. Кори седеше в бялата си пижама и се късаше от рев, без да разбирам защо.

— Направи нещо! Направи нещо! — крещеше той срещу мен, докато накрая посочи с пръстче причината за това терзание.

На стълбището имаше зареден със сирене капан за мишки. Всяка нощ го поставяхме на едно и също място. Само че този път мишката не беше мъртва. Беше се опитала да хитрува и да открадне сиренето с предното си краче, вместо със зъби, и сега то стоеше притиснато под здравата пружина на капана. Като обезумяла, тази малка сива мишка ръфаше уловеното си в капана краче, за да се освободи от него, въпреки болката, която сигурно изпитваше.

— Кати, направи нещо, бързо! — изплака Кори и се хвърли в ръцете ми. — Спаси й живота! Не я оставяй да си прегризе крачето! Искам я жива! Искам приятел! Никога не съм имал животинка. А ти знаеш, че винаги съм искал да си имам. Защо вие с Крис убивате всички мишки?

Кари се приближи отзад и започна да ме налага с малките си юмручета.

— Ти си подла, Кати! Подла си! Подла си! Нима ще оставиш Кори да си няма нищо!

Кори имаше почти всичко, което можеше да се купи с пари, освен животинка, свобода и чист въздух.

— Спрете веднага тая врява! — каза Крис с твърд глас.

Той се приведе с парцал в ръка, за да хване с него подивялата мишка и да се предпази от ухапване.

— Помогни й, Крис — мрънкаше Кори. — Моля ти се, не я оставяй да умре!

— Щом като толкова много искаш тази мишка, Кори, ще направя каквото мога, за да спася крачето й, макар че е много наранено.

Какво търчене и лутане падна, за да спасим живота на една мишка, след като досега бяхме убили стотици. Крис внимателно повдигна пружината, а онова нищо неразбиращо диво мишле само дето не изсъска насреща ни. След което като че полуприпадна, предполагам, от облекчение.

Всички хукнахме към банята да се търкаме със сапун и вода, докато Кори държеше полумъртвата си мишка, добре завита в един бледосин парцал. Крис го бе предупредил да не я стиска много силно.

Извадих всички медикаменти, с които разполагахме.

— Тя е мъртва! — извика Кари и удари Крис. — Ти уби животинката на Кори!

— Не е мъртва — отвърна спокойно Крис. — Сега стойте тихо и мирувайте. Кати, дръж мишката да не мърда. Ще се опитам да почистя раната й. После ще й сложим шина.

Той започна да чисти раната със спирт, а мишката се бе проснала като мъртва. Само ококорените й очи ме гледаха с нещастно изражение. След това брат ми взе парче марля, отгоре й сложи памук, а за шина използва клечка за зъби, която счупи на две и прикрепи към мястото с лейкопласт.

— Ще го нарека Мики — заяви Кори, целият сияещ от щастие, защото едно малко мишле щеше да оживее и да стане негов любимец.

— Може да е момиче — каза Крис и намигна.

— Не! Не искам женска мишка — искам мишока Мики!

— Добре тогава. Значи е момче — съгласи се Крис. — Мики ще се оправи и ще живее дълго, за да може да изяжда всичкото сирене, което имаме — каза тържествено докторът, успешно завършил своята първа операция, от което, трябва да призная, се чувстваше безкрайно горд.

Брат ми изми кръвта от ръцете си, докато Кори и Кари сияеха от радост, като че най-после в живота им се бе случило нещо приказно.

— Дай ми да подържа Мики — изплака Кори.

— Не, Кори, нека Кати да го подържи малко. Разбери, че сега той е в шок, а ръцете на Кари са по-големи и ще топлят Мики по-добре от твоите. Освен това може, без да искаш, да го стиснеш прекалено силно.

Седях на люлеещия се стол в спалнята и се грижех за едно сиво мишле, което сякаш всеки момент щеше да получи инфаркт — толкова бясно биеше сърчицето му. Дишаше учестено и трепкаше с клепачи. Усещайки мъничкото му топло телце, борещо се за живот, ми се прииска да оживее и да стане любимеца на Кори.

Вратата се отвори и бабата нахълта.

Никой от нас не бе напълно облечен. Краката ни бяха боси, косите — разчорлени, а лицата — неизмити.

Едно нарушено правило.

Кори се сви до мен, докато бабата обхождаше с поглед разхвърляната, неподредена стая. Леглата бяха неоправени, дрехите ни — нахвърляни по столовете, навсякъде по пода се въргаляха чорапи.

Две нарушени правила.

Крис беше в банята, миеше лицето на Кари и й помагаше да облече и закопчае розовия си гащеризон.

Три нарушени правила. Двете от тях се отнасяха до направената на опашка и завързана с розова панделка коса на Кари. Щом видя бабата, Кари замръзна на място. Сините й очи се разшириха от страх. Тя се вкопчи в Крис като в спасителна сламка. Брат ми я взе и я сложи в скута ми. След това отиде до масата и започна да вади от кошницата за пикник нещата за ядене.

Бабата стоеше мълчаливо. Чувствах се притеснена, че не ни смъмри за неоправените легла и разхвърляната стая, която се стараех да поддържам чиста и подредена. И защо не бе сгълчала Крис, че облича Кари? Защо само гледаше и нищо не казваше? Изведнъж студените й очи се преместиха върху мен и бледосиния парцал в ръцете ми.

— Какво държиш, момиче?

— Една ранена мишка.

— Да не мислите да гледате тая мишка в клетката?

— Да, така мислим. — Изгледах я предизвикателно. — Кори иска да си има любима животинка.

Тя се нацупи и погледна Кори, който трепереше и всеки момент щеше да се разплаче.

— Добре — рече накрая тя, — задръжте мишката. Такава животинка ви подхожда — и затръшна вратата след себе си.

Опитомяването на таванския мишок Мики бе едно голямо постижение. Отначало той не ни вярваше, въпреки че бяхме освободили крачето му от капана. Не понасяше и клетката, в която го бяхме затворили. Обикаляше в кръг, неспокойно накуцваше поради малката шина на крачето си и търсеше начин да се измъкне. Кори го хранеше с парченца сирене и хляб, за да събере малко сили. Той не обръщаше внимание на сиренето и хляба, а когато Кори отвори ръждясалата вратичка на клетката, за да постави вътре едно миниатюрно супниче, пълно с вода, той се отдалечи в единия край на клетката, с напрегнати от страх мънички, черни като мъниста очички и треперещо телце.

След това Кори пъхна ръката си по-навътре и подбутна едно парченце сирене.

— Вкусно сиренце — каза подканващо. Избута и парченце хляб до треперещия мишок, който трепкаше с мустаци.

— Вкусно хлебче. Хапни и ще станеш силен и здрав.

Малкото краче заздравя, но мишокът продължи да накуцва, пък и не можеше да тича много бързо.

Така или иначе, беше много хубаво, че Кори си имаше една малка, сладка, сива мишчица, която да рови дълбоко в джобовете му и да търси храна. Беше хубаво, че сега всички имахме с какво да си уплътняваме времето и мислите, докато чакахме да се появи майка ни, макар и да ни се струваше, че тя никога повече няма да дойде при нас.