Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (8)

Седма глава
Абсурдни нрави

Погледнем ли назад, започваме да се питаме как е възможно нашите предци да са имали такива глупави и идиотски нрави и крещящо погрешни убеждения! Същевременно всички днес се тупаме гордо в гърдите, напълно убедени, че собствените ни виждания са несъмнено верни.

Е, имаме късмет, че след няколкостотин години няма да се мотаем по тази земя, за да чуем как потомците в далечното бъдеще ни се присмиват зад гърба. Затова дайте сега да се обърнем назад и да се посмеем, докато можем!

* * *

Във викторианска Англия изисканият библиотечен етикет налагал книгите, написани от жени, да не се поставят на рафтовете редом до тези, написани от мъже, освен ако авторите не са женени един за друг.

* * *

През дванадесети век европейците вярвали, че птиците се раждат от дърветата.

* * *

Векове наред, чак до годините, когато Магелан направил първото околосветско пътешествие с кораба си, европейците били убедени, че не е възможно да съществува човешки живот от другата страна на Земята, та дори и тя да Е кръгла.

Тук изобщо не става въпрос за хора, изпадащи от дъното на планетата — това убеждение било религиозно и отдавна доказано от теолозите.

Интелигенцията разсъждавала така: ако действително има хора от другата страна на Земята, те не биха могли да видят Исус по време на Второто пришествие. А тъй като Бог държи всички да станат свидетели на великото събитие по едно и също време, Той не би позволил на никого да живее далеч от мястото на събитието!

* * *

В продължение на хилядолетия на кометите се гледало като на кондензирани човешки грехове. Ето защо се смятало, че те носят чума, глад, войни и смъртта на крале.

* * *

В средновековна Франция свещениците и магистратите вярвали, че животните също могат да бъдат обладани от Сатаната. На бесилките на френската провинция увисвали стотици крави и прасета, докато смъртта не ги избави от дявола в тях.

И тъй като месото на набедения добитък се смятало за греховно, труповете се изгаряли, а не изяждали. Така хората гладували, докато наблюдавали как домашните им животни биват избивани, но не за храна.

Ние, разбира се, сме прекалено цивилизовани, за да допуснем подобна глупост. Ала през 1916 г. една слоница от цирка, която убила трима души, била обесена на дерик-кран с помощта на стоманени въжета.

* * *

Когато през 1590 г. във Франция измислили високите токчета, първоначално те били носени от мъже, които държали по този начин да си присвоят по-висок обществен статус от другите мъже наоколо.

Но мъжете скоро установили, че е доста трудно да доминираш, когато на всяка крачка си заплашен от сгромолясване.

Така високите токчета били предадени на жените и превърнати в символ на сексуално подчинение. Жените от висшите класи носели обувки с високи токчета, за да подчертаят, че са прекалено богати, за да им се налага да се движат.

По време на Френската революция жените изоставили високите токчета като елитарни. Като контрареволюционен жест обаче балерините започнали да танцуват на палци, за да имитират високи токчета.

* * *

През седемнадесети и осемнадесети век богатите мъже демонстрирали своя обществен статус, като бръснели главите си и после ги украсявали с натруфени напудрени перуки.

Тези перуки обикновено били изработвани от косите на умрелите бедняци — те били най-евтиният източник на ресурси за майсторите на въпросния богаташки аксесоар.

* * *

Човешките жертвоприношения някога били ритуал, практикуван от населението по целия свят. Чрез този ритуал хората се приближавали малко повече до Бога, а човекът, който бил придаван в жертва, се приближавал най-много.

Древните вавилонци принасяли в жертва на своите олтари и животни. По този начин жреците са можели да разчетат Божията воля, изписана по черния дроб на животното. Защо точно там, вероятно ще попитате? Защото вавилонците смятали, че черният дроб е домът, обитаван от душата.

А през втори век преди новата ера една от най-тачените богини сред богобоязливите римляни била Анадолската Сибила. Римляните изказвали почитта си към нея, като се къпели в кръвта на принесените в жертва бикове.

* * *

Католиците също са го правели. Както и протестантите. Те са преследвали еретици и вещици, поставяли са ги на клади, след което са подпалвали съчките, наблюдавайки с върховно удоволствие как човешката плът гори. Това не е ли също човешко жертвоприношение според вас?! Разбира се, че е! Особено за бедните хорица, които са били изгаряни!

Но по какво точно може да се определи дали си еретик или вещица? Нищо по-лесно! Достатъчно е просто да бъдеш изгорен на клада в името Божие!

* * *

През осемнадесети век английските магистрати, както и тези в новите американски колонии изпитвали обвинените във вещерство, като ги потапяли във вода. Ако жената е истинска вещица, водата ще я отхвърли — или поне така разсъждавали тези достопочтени съдии. Следователно единственото, което трябвало да направи въпросната жена, за да докаже, че не е вещица, е да се остави да потъне.

Хиляди напълно невинни жени намерили смъртта си по този абсурден и нелеп начин.

Нарочването на жените за вещици, обладани от дявола, продължило няколкостотин години в Англия, Франция, Германия, Испания, Италия и американските колонии. Под строгото ръководство на божиите мъже тези жени били измъчвани, докато не си признаят, след което веднага били умъртвявани.

Всеки, който се осмелявал дори да предположи, че въпросните жени не са никакви вещици и че Църквата трябва да спре да измъчва и да убива жени в името на християнския Спасител, бил измъчван и убиван в името на същия този Спасител!

* * *

През осемнадесети век лондонската лудница, наречена „Бедлам“, решила да се самофинансира, като започнала да събира пари от лондончани, предлагайки им да се разходят из човешкия зоопарк — клетки, пълни с откачалки.

* * *

Древните ацтеки в Мексико имали религиозни церемонии, при които оказвали на хората върховна чест — изпращане при боговете. Това означавало, че първо се налагало да се отърват от телата ми, тъй като това очевидно бил единственият пряк път до божиите селения.

За да подготвят хората за това свещено пътуване, ацтекските жреци първо отваряли гръдния кош на щастливеца, след което му изтръгвали сърцето. А за освещаването на един свой нов храм ацтекският цар Ахуицотъл принесъл в жертва на боговете 80 000 сърца.

* * *

През Средновековието се ширело убеждението, че някой крале обладават силата да лекуват определени болести само чрез допира си. 1684 г. станала свидетел на събирането на огромна тълпа от сакати и недъгави, нетърпеливи да бъдат докоснати и излекувани завинаги от крал Чарлз II Английски.

Тълпата набъбвала ежеминутно и станала дотолкова нетърпелива да се добере до кралската ръка, че седем души били действително излекувани завинаги — стъпкани до смърт от побратимите си.

* * *

В Александрия през втори век имало закон, забраняващ на жените да подмамват мъжете към брак, като си слагат грим и създават грешна представа за външния си вид.

В наши дни пък мъжете са тези, които подмамват жените към брак — като ги карат да правят точно същото.

* * *

Щом септември е деветият месец от годината, тогава защо го наричаме седми? Освен него са сбъркани и месеците октомври, ноември и декември.

На латински имената на тези месеци означават съответно „седми“, „осми“, „девети“ и „десети“, ала в нашия календар те са девети, десети, единадесети и дванадесети.

Е, почти сме улучили.

Получило се е така, защото някога първият месец от годината е бил март. По тази система септември действително е идвал седми, октомври — осми, а след тях и другите два противоречиви месеца.

Когато първият месец от годината станал януари, имената на последните четири не били променени. Защо? Защото такива сме си ние, човеците.

* * *

През седемнадесети век в Европа кихането се смятало за знак за добро потекло. Точно по тази причина членовете на висшите класи започнали да смъркат емфие — за да предизвикат кихането си и по този начин да демонстрират своето превъзходство над останалите.

* * *

През 1600-те години във Франция считали остатъците от екзекутираните за талисмани, носещи късмет. Тълпите се събирали, за да си отчупват от овъглените останки на обгорените или обезглавените, забравяйки напълно, че тези убийци са донесли нещастие не само на собствените си жертви, а и на тях самите.

* * *

Съвременните екстремални фризури могат само да си мечтаят да достигнат модата от осемнадесети век, когато модерните англичанки се кипрели с перуки, високи по метър и половина. Фризьорите украсявали тези произведения на коафьорското изкуство с препарирани птици, фруктиери с плодове и макети на кораби.

За да крепят подобна структура върху главите си, жените трябвало да спят в седнало положение. А за придържането на елементите на прическите била използвана свинска мас. И тъй като жените обикновено не сваляли перуките си месеци наред, косите им често ставали привлекателен обект за всякакви насекоми и мишки.

* * *

През деветнадесети век модата изисквала от англичанките друга саможертва — халки за зърната. Жените били убедени, че чрез тях ще увеличат размера на гърдите си и ще ги направят по-привлекателни.

* * *

През по-голямата част от историята на писмеността европейците пишели без гласни. Разчитането било въпрос по-скоро на отгатване. Варианти — колкото искаш.

Отгатването на гласните било действително въпрос на случайност и човек би си казал, че надали съществува по-глупав метод за комуникация от този. Но би сгрешил — такъв метод съществува! Като че ли това не стигало, ами европейците решили да изписват изреченията си без интервали между думите!

* * *

През средните векове в Китай селяните строели своите домове в пещери, които изкопавали в меката глина. След едно силно земетресение през 1556 г. стените на един такъв пещерен град отслабнали до такава степен, че поддали и 800 000 души били погребани живи във вътрешността на своите глинени домове.

* * *

Чумата през четиринадесети век станала повод за създаването на любопитни методи за имунизация срещу нея, разпространени особено широко в Германия и Франция — през градовете започнали да преминават самобичуващи се, които се налагали един друг с камшици с метални топчета накрая.

Идеята им била, че публичното самобичуване заради сторените грехове ще им спести посещението на Черната смърт. Този метод за контрол над чумната епидемия се оказал особено добър за самобичуващите се — голяма част от тях измрели скоропостижно от кръвозагуба, причинена от свръхентусиазираното бичуване.

* * *

Испанската инквизиция се отнасяла към хората като към животни, както и обратното. Внушавайки на простолюдието, че вещиците обитават телата на котки, Църквата заповядала унищожението на хиляди такива животинчета.

Едно от любимите занимания в Париж през шестнадесети век било публичното изгаряне на чували, пълни с котки, за да се отпразнува Денят на лятното слънцестоене.

* * *

През седемнадесети век Франция обявила ножовете с остри върхове извън закона. Защо, вероятно ще попитате вие?

Защото кардинал Ришельо бил възмутен от просташките маниери на някои благородници, които, след като приключели обеда си, почиствали зъбите си с върховете на своите ножове.

Ето защо в наши дни на масата винаги използваме ножове със закръглени върхове.

* * *

През Средновековието испанските благородници срещали значителни трудности в целуването на испанските дами, защото жените държели денонощно в устата си остри клечки за зъби.

* * *

През средните векове, когато хората се хранели от общо блюдо в средата на масата, се смятало за признак на лошо възпитание да си оглозгаш кокала, а след това да го върнеш обратно в чинията, за да могат и останалите да го пробват. За простащина се считало също така и плюенето през масата, както и духането на носа в покривката на масата.

* * *

Макар Западният свят да познавал отдавна ножовете и лъжиците, до единадесети век вилиците били на практика непознати. Хората вземали храната от общата чиния с голи ръце.

Благородникът се различавал от селянина по това, че си миел ръцете, преди да седне на масата, а освен това не вадел от устата си парчето месо, което не му е харесало, за да го върне обратно в общото блюдо.

Когато една византийка се опитала да запознае венецианското общество с вилицата, тя станала повод за истински скандал. Веднага я нарочили като прекалено изтънчена. Когато жената се разболяла, религиозните водачи веднага използвали случая, за да обявят, че Бог я наказва заради греха й с вилицата!

* * *

През шестнадесети век в Италия мъжете не си миели ръцете, след като са се облекчили, защото се смятало, че миенето ще подскаже на останалите хора с какво се е занимавал благородникът току-що.

* * *

В разцвета на своята цивилизация римляните са смятали пълнените мишки за страхотен деликатес!

* * *

В някои африкански култури женският сексапил се определял от размера и формата на дупката между горните два резеца на дамата. Нещастниците, родени без подобна дупка, били принудени да изпиляват зъбите си, за да постигнат този неповторим дупчест вид!

Не се знае кога ли на пластичните хирурзи от Бевърли Хилс ще им хрумне да въведат и тази мода!

* * *

Жителите на колониална Америка били убедени, че могат да излекуват стомашните си болки, като поставят върху коремите си големи, тежки ботуши.

* * *

Сред населението на Северна Испания в някои села съществувал обичаят веднага след раждането си бебетата да бъдат поставяни на земята, след което мъж, символизиращ опасностите, които младенецът ще срещне през живота си, скача върху тях.

Ако мъжът се озове от другата страна на бебето, това се тълкувало като безопасно преминаване през всички житейски трудности. Ако ли не — това е то!

* * *

Сред берберските племена на Северна Африка родителите на момичето му уреждали брак, когато стане на десет години. След петдневната сватбена церемония младата двойка веднага се развежда, за да може момичето да се омъжи за някой друг.

* * *

При древните персийци само царят имал правото да носи чадър, за да се пази от слънцето или дъжда.

Две хиляди години по-късно царските особи на Сиам се ориентирали за статуса си съобразно големината на чадърите — колкото по-голям е чадърът и колкото повече орнаменти има, толкова по-важен е господинът под него.

* * *

През тринадесети век в Германия рицарите се явявали на съревнования по отгатване на гатанки, които били не по-малко сериозни от истинските турнири. Точно както и губещият при нападенията с копия често губил живота си, макар че турнирите по принцип се считали за спортни състезания, така и рицарят, който не можел да отговори на загадките, бил умъртвяван.

Подобна практика може да се възприеме като примитивен начин за прочистване на стадото от глупаците. Ала от нея надали е имало особено голяма необходимост, тъй като през мрачните средни векове съществували хиляди други начини да бъдеш убит.

* * *

Норвежките последователи на бог Один се увесвали за краката си, за да приемат част от силата на своя бог. Една норвежка сага разказва за усилията на жена, която увесила по този начин сина си, за да умилостиви Один да й помогне да свари по-добра бира.

* * *

Суеверията за невероятната мощ на смъртта чрез обесване се пренесли чак до деветнадесети век, когато палачите често продавали части от своите обесени като талисмани за късмет.

Английските крадци вярвали, че ако имат в себе си отсечена ръка на обесен, ще могат да отворят и най-здравата ключалка. Парченцето кожа пък от жертва на бесилката се славело като амулет за предпазване на къщата от пожар.

* * *

Сред някои африкански племена целуването се възприемало като заплаха от канибализъм, защото движението на езика напомняло на хората за начина, по който змиите подхождат към жертвите си, преди да се нахвърлят върху тях.

* * *

Моряците от Средновековието хранели убеждението, че носенето на халки на ушите ще ги спаси от удавяне, ако корабът им, не дай боже, потъне.

* * *

В далечни времена по ирландските земи съществувал обичаят преди коронясването си кралят да си взема вана в бульон от сварен кон. Чували ли сте някога ирландския израз „Момче, силно като бульон“?!

* * *

Когато през шестнадесети век Европа се запознала с тютюна, всички благородници (както и част от дамите) пушели това растения с лули. Пушенето на цигари било оставено за низшите класи — цигарите се пушели само от просяците, които не можели да си позволят да си купят лули.

* * *

Някога древните маори вярвали, че чесането на главата кара душата да напуска тялото. Затова, ако много ти се наложи да си почешеш главата, трябва веднага след това да си пъхнеш пръстите в носа, за да не позволиш на душата си най-нахално да ти се измъкне изпод носа.