Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (5)

Четвърта глава
Образци на попкултурата

Събирането на образци на глупостта от областта на попкултурата май е прекалено лесна работа. И все пак, кой може да устои на подобно изкушение?!

* * *

Един управител на киносалон от Сеул, Южна Корея, установил, че филмът „Звукът на музиката“ е прекалено дълъг. Какъв проблем обаче може да бъде това?! Умникът веднага разрешил дилемата с няколко хитри редакционни пипвания, които незнайно защо не били хрумнали на музикалния редактор на лентата — изрязал песните.

* * *

Една сутрин Пол Маккартни се събудил и си затананикал непозната мелодия, която по-късно щяла да се нареди сред най-популярните песни в историята — „Вчера“. Ала дали въпросната песен щеше да се сдобие с подобна слава, ако Маккартни бе решил да се придържа към оригиналните думи, с които я е сътворил: „Пържени яйца! О, как обичам твоите крака!“

* * *

Амбициозни майки е имало и винаги ще има, но надали ще се намерят образци на неподправена свръхамбиция като страстите на онази жена от Детройт, която изпратила двете си дъщери (съответно на осем и десет години) на автобуса за Холивуд през 1938 г., със заръката да се явят веднага в централната филмова студия и да се обадят, за да извикат и останалата част от семейството си там, когато станат филмови звезди.

Властите на Лос Анджелис качили момичетата още на следващия автобус за дома им.

* * *

Когато телевизионният сериал „Лаверн и Шърли“ стигнал до Тайланд, местните преводачи сметнали за необходимо да обяснят поведението на американските жени, захласващи се по сапунките, със следната забележка: „Двете жени, които ще видите в следващия епизод, са пациентки на лудница.“

Което май обяснява по-голямата част от онова, което зяпаме по телевизията.

* * *

Продуцентите на хитовия телевизионен сериал „Улиците на Маями“ само за един епизод харчат толкова пари, колкото е годишният бюджет на полицията на Маями, бореща се с истинската престъпност.

* * *

Детският телевизионен сериал „Улица Сезам“ се сдобива със световна слава, задето превръща обучението за малките деца в приятно занимание. Ала не всички били доволни от подобна констатация.

Учителки от разни краища на света започнали да се оплакват, че създателят на куклите Джим Хенсън е превърнал обучението в прекалено забавно занимание, след което учениците възприемат тяхната работа в истинските училища за досадна и отегчителна.

* * *

Съвет към бъдещите филмови звезди: Не се гъбаркайте с шефа, ако държите да бъдете богати и прочути.

Звездата от епохата на нямото кино Джон Гилбърт ударил едно кроше на шефа на студията си Луис Б. Мейър — един от най-могъщите мъже в Холивуд — заради някаква забележка, направена по негов адрес, когато стоял пред олтара до актрисата Грета Гарбо.

Мейър се заканил да си отмъсти — и го направил, когато говорящите филми превзели индустрията. Магнатът успял да убеди както Холивуд, така и света, че Гилбърт е бита карта за филмите, защото имал женствен глас.

Гилбърт се пропил и след няколко години починал. А Мейър продължил да става още по-богат, по-прочут и по-могъщ.

* * *

Приказната лента на продуцента Франк Капра „Животът е прекрасен“ — един от малкото вечни развлекателни филми, при първоначалните си прожекции през 1946 г. не успял да се нареди в бокс офис класациите.

Филмът се оказал такъв феноменален провал, че години наред Капра не смеел дори да поднови правата му. Това късогледство не пропуснало да заинтересува редица телевизии, които си дали сметка, че могат да показват филма, без да са длъжни да плащат авторски права.

Този път публиката взела, че харесала лентата — и така „Животът е прекрасен“ се превърнал в един от най-гледаните филми на нашето време.

* * *

В шоу бизнеса се пробива доста трудно. А още по-трудно става, когато се опитваш да го правиш без преимуществата на мозък в главата си.

През 1929 г. Чарлз Лейб, чиято най-голяма мечта била да се прочуе като актьор, се самоизпратил в кашон от Чикаго до Холивуд. Номерът успял да го прекара лесно през портите на студиото, но по-скоро мъртъв, отколкото жив. Човекът се възстановил от нараняванията си, но никой не пожелал да го наеме, защото дори и в Холивуд не биха приели чак толкова откачена персона.

* * *

Помните ли онази епична лента, наречена „Кракатова, на изток от Ява“? Само две забележки към заглавието — вулканът всъщност се казва „Кракатоа“ и не е на изток, а на запад от Ява. За Холивуд обаче е достатъчно близко.

* * *

Кой според вас е бил по-глупав: шефовете на филмови студии, които предложили на следните звезди роли, в които биха били ужасни, или самите звезди, задето са отказали роли, превърнали се в хитови?

Гари Купър като Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“.

Робърт Редфорд като Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“.

Антъни Хопкинс като Ганди.

Марлон Брандо като Лорънс Арабски.

* * *

Въпреки че само 25 процента от ветераните на Виетнамската война са страдали от посттравматичен стрес, почти всеки виетнамски ветеран, изобразен в игрален или телевизионен филм, страда от някаква форма на въпросната бойна невроза.

* * *

Любимото на всички деца по света „Мъпет шоу“ през 1979 г. било забранено в Турция, защото собствениците на телевизионни канали преценили, че образът на Мис Пиги ще бъде възприет като огромна обида от мюсюлманите, които по принцип не ядат свинско.

* * *

През 1956 г. телевизионен продуцент за американския телевизионен канал „Стийл Ауър“ направил няколко дребни промени в сценария за драма, създадена по истинска история — за черен тийнейджър, който бил отвлечен и убит от расисти в щата Мисисипи.

Тъй като не желаел да обижда никого, продуцентът преобразил черния тийнейджър в евреин, преместил действието от Южните щати в Нова Англия (северната част на САЩ) и решил да елиминира убийството.

* * *

Излъчената през 1938 г. радиопиеса на Орсън Уелс — драматизация по известния роман на Хърбърт Дж. Уелс „Война на световете“, всъщност представлявала абсурдно недостоверен разказ за приземяването на извънземни същества на нашата планета и нападението, което предприемат.

По време на самото радиоизлъчване говорителите повторили няколко пъти, че това е шоу и следователно — пълна измислица.

Въпреки всичко обаче милиони слушатели решили, че извънземните действително нападат Земята и по-специално — Съединените щати. Хората се паникьосали и заизлизали по улиците.

В Канзас Сити двама души били приети в болницата с инфаркт, причинен от извънземните, а в Нюарк, щата Ню Джърси, петнадесет души били лекувани от шок. А една жена от Питсбърг пък се опитала да се отрови, за да не могат извънземните да я заловят!

* * *

Когато през 1913 г. била изобретена кръстословицата, по нея луднал целият свят, особено хората в Съединените щати и Великобритания. Един от ключовите странични ефекти от тази лудост е и невероятният бум в продажбата на речници.

При все това самите речници, играещи по онова време роля на инструменти в ръцете на снобите, в продължение на седемнадесет години отказвали да признаят думата „кръстословица“ за лексикална единица и да я включат на страниците си.

* * *

Една радиостанция в Лос Анджелис информирала жена, обаждаща се в тяхно предаване с телефонна връзка със слушателите, че станцията има политика да не допуска в ефир хора над петдесетгодишна възраст.

* * *

Водеща на телевизионно шоу във Флорида по време на свое предаване през 1974 г. обявила: „В синхрон с политиката на Канал 40 да ви предаваме всяко събитие на живо, от плът и кръв, както и в естествения му цвят, сега ще ви предложим нещо уникално — опит за самоубийство.“

След което извадила пистолет и се застреляла в ефир.

* * *

Британският филмов режисьор Тони Кей завел в офисите на студията „Ню Лайн“ един монах, един равин и един свещеник, за да му помогнат в преговорите по изтриване на името му от неговия първи филм — „Американска история X“.

По-късно Кей споделил: „Искам да накарам всяка една компания в този бранш да започне да се страхува от Бога!“

* * *

Най-популярната песен на рок певеца Карл Пъркинс била „Сини велурени обувки“. На по-късен етап от кариерата си той започнал да излиза на всеки свой концерт със сини велурени обувки.

Носел тези сини велурени обувки с огромен страх, защото след всяко негово изпълнение феновете му обичали да се качват на сцената и да му стъпват върху краката — точно обратното на онова, на което ги учела песента.

„Направо не можете да си представите в какъв колосален проблем започва да се превръща това — споделил Пъркинс. — Краката ми вече непрекъснато ме болят — Виждам как феновете ми остаряват с всяка изминала година, което означава, че и наедряват, така че с всяка следваща година краката ми са длъжни да понасят все по-силен и по-силен натиск. Сигурно някой ден просто ще ми ги счупят.“

* * *

За да рекламират слабия романтичен филм „Любовното писмо“ собствениците на филмовата къща „Дрийм Уъркс“ изпратили анонимни писма до кинокритиците из цялата страна. Писмото се обяснявало в любов на съответния критик и твърдяло, че въпросният обожател или обожателка го или я гледали и боготворили отдавна и, с една дума — били лудо влюбени в него или нея.

Писмата били написани на ръка и изпратени в обикновени пликове — всяко от града, където живеел съответният критик, така че репортерите да не заподозрат, че всички тези излияния са плод на един-единствен отговорник за връзки с обществеността от Холивуд. И всичко това в една индустрия, чиито звезди са непрестанно преследвани, а понякога и убивани от смахнати обожатели.

* * *

Индийски филмов продуцент решил да постави рекорд, като направи филм само за двадесет и четири часа. Наел петнадесет режисьора, четиринадесет оператора и един, който специално да снима правенето на филма. Продуцентът не разполагал с никакъв сценарий, обаче обяснил на актьорите долу-горе какво иска и камерите се включили.

Подобно усилие изобщо не е изненадващо в страна като Индия, където поставянето на рекорди е едва ли не национална страст — един индиец например поставил рекорд, като разрязал краставица на 120 000 парчета, а друг изял тухла за тридесет минути и шестнадесет килограма сол — за пет дена.

* * *

Докъде би могла да стигне манията по „Междузвездни войни“? Да стоиш на опашка в продължение на три дена, за да видиш някакъв филм, вече не би могло да изненада никого. Ала двадесет и осем годишният баща на три деца от Туксон, щата Аризона, проявил завидна отдаденост на идеята. Той официално си сменил името на Оби-Уан Кеноби — рицарят джедай, изигран от Алек Гинес в оригиналния филм и Юън Макгрегър — в новите серии.

* * *

През 1949 г. Хари Кон — шеф на студията „Кълъмбия Пикчърс“, изгонил една млада актриса, защото от нея не ставало звезда. В интерес на истината той изгонил редица млади актриси. Тази точно обаче се казвала Мерилин Монро.

* * *

Филмите превърнали комика Чарли Чаплин в такава недостижима звезда, че той се наредил сред основателите на студията „Юнайтид Артистс“ и така поел контрола над собственото си изкуство. На фона на всичко това за нас е огромна изненада, че великият клоун изобщо не е успял да схване значимостта на филмите.

„Киното е нищо повече от каприз — заявил Чаплин през 1918 г. — Онова, което публиката всъщност иска да вижда, е кръв и плът по сцената.“

* * *

Ето още няколко примера за далновидни късогледци, които са гледали славата право в очите, но са предпочели да й обърнат гръб:

1. През 1963 г. мениджърът на рок групи Ерик Ийстън допринася за създаването на „Ролинг Стоунс“. „Обаче от певеца нищо не става — трябва да си върви“ — заявил Ийстън, като имал предвид кльощавия Мик Джагър.

2. „Това, че образът на Снежанка е пълен провал, изобщо не подлежи на обсъждане — писал през 1938 г. критикът В. Ф. Калвертън по повод първия пълнометражен анимационен филм на Уолт Дисни. — Още една такава Снежанка ще удари погребалните камбани за Дисни!“

3. „Никакво въображение, добър вкус или изобретателност — пише филмовият критик Ръсел Малоуни в «Ню Йоркър» през 1939 г. — Този филм вони.“ Малони има предвид филма „Магьосникът от Оз“.

4. „Холивуд обича да ползва своите най-добри актьори, сценаристи и режисьори за епичните си боклуци“ — отбелязва Мани Фарбър през 1942 г. в „Ню Рипъблик“ за филма на „Уорнър“ „Казабланка“.

5. „Това е само един треторазреден Хичкок“ — заявява в „Ескуайър“ през 1960 г. Дуайт Масдоналд. Има предвид филма „Психо“.

6. „Трудно се издържа — колкото нормалният човек би издържал Черната меса, изпята на латински“ — оплаква се Майкъл Страгоу в „Лос Анджелис хералд икзаминър“ през 1979 г. по повод един от най-вълнуващите трилъри на онова време — „Извънземен“.

7. „Агресивното единачество на Мърфи, демонстрирано в продължение на целия филм, убива интереса към него като изпълнител“ — коментира Полин Кийл в „Ню Йоркър“ във връзка с Еди Мърфи и неговия филм „Ченгето от Бевърли Хилс“ — лентата, която го направи една от най-прочутите филмови звезди по целия свят.

8. „Спилбърг… май е направил една от най-монументалните къртичини в историята на киното“ — заявява Джон Саймън през 1982 г., заклеймявайки един от най-великите хитове на режисьора — „Близки срещи от третия вид“.

9. „Най-голямото разочарование на 1965 г.… Филмът граничи с истинска досада“ — пише Андрю Сарис във „Вилидж войс“ относно филма „Доктор Живаго“.

10. „Ако акулите могат да се прозяват, вероятно точно това прави и тази — коментира Станли Кауфман по повод филма «Челюсти» в «Ню Рипъблик». — Аз поне точно това правех по време на целия филм.“

11. „Филмът е голяма досада… Така че по-добре си спестете парите“ — съветва Кристофър Хичънс читателите на „Ню Стейтсмън“, които биха могли да се изкушат да гледат „Похитителите на изчезналия кивот“.

12. „Един стандартен актьор с бебешка физиономия“ — така определя Дейвид Денби звездата на „Рискован бизнес“ Том Круз в списание „Ню Йорк“ през 1983 г.

13. „Този не само че не може да играе, ами и не може да изглежда и да звучи поне наполовина интелигентно“ — заклеймява Джон Саймън звездата от филма „Бездната“ Ник Нолти през 1977 г.

14. „Как може едно общество, динамично като нашето, да създаде подобна чудовищност, е въпрос, излизащ извън рамките на този анализ“ — пише Хенри Харт за Елвис Пресли във филма „Обичай ме нежно“.

15. „И ето че без време се оказваме наблюдаващи един млад мъж, който демонстрира природен или може би вълнуващ талант за танцуване“ — коментира Гари Арнолд в „Уошингтън поуст“ относно Джон Траволта в диско филма, който постави началото на бляскавата му кариера — „Треска в събота вечер“.

16. „А после следва и скандалното изпълнение на Даян Кийтън — пише Джон Саймън през 1977 г. в списание «Ню Йорк». — Зрителят става свидетел не толкова на актриса, играеща роля, колкото на измъчваща се душа, плачеща за спешна терапия — да я гледаш би било проява на лош вкус, да я играеш — на неприличие.“

Тук Саймън има предвид звездната изява на Даян Кийтън в „Ани Хол“ — ролята, която й донесе „Оскар“.

* * *

Ала една филмова звезда все пак успява да съзре нещо сред мъглата, която се разстила в умовете като че ли на повечето представители на гилдията. „Хората не ме смятат за особено мозъчен — споделя Силвестър Сталоун. — Така че защо да ги разочаровам?!“

* * *

Популярният нюйоркски водещ на прогнозата за времето Текс Антоан загубил работата си, след като веднъж започнал поредната сводка по следния начин: „Струва си да помним думите на Конфуций: «Ако изнасилването е неизбежно, по-добре да легнем и да му се наслаждаваме.»“

* * *

Най-тъпата грешка, която мнозина създатели на филми правят, е самият факт, че я правят, филмите, които следват по-долу, включват в себе си голяма визия, доказваща, че независимо колко гигантски са вашият бюджет и вашето его, можете да допуснете някоя незначителна грешка и тя да ви преследва години наред.

1. В „Грешната кутия“ — филм, чието действие се развива във Викторианска Англия, покривите на Лондон са осеяни с телевизионни антени.

2. Във филма „Кармен Джоунс“, докато актрисата Дороти Дандридж върви по улицата, зрителят може да проследи и движенията на екипа, който я следва, отразен в съседните витрини.

3. По време на голямото преследване във филма „Булит“ колата на Стив Маккуин изгубва три от тасовете на гумите си. По-късно, когато преследването завършва с разбиване на колата в стена, от нея излитат още три такива.

4. Алек Гинес печели „Оскар“ за „Мостът над река Куай“, но организаторите на конкурса объркват изписването на името му.

5. В „Затворнически рок“ Елвис Пресли очевидно е вкаран в затвора заради многобройни престъпления, защото в една от сцените той носи риза, определяща го като затворник № 6240, а в следващата — като затворник № 6239.

* * *

През 1963 г. продуцентите на филм, наречен „Четирима за Тексас“ — комедия за Дивия Запад с Франк Синатра в главната роля, снимали голи сцени с актрисите, които спечелили кастинга.

Продуцентите били наясно, че преди да пуснат филма, цензорите ще отрежат всички голи сцени, обаче не им пукало, защото и без това голите сцени нямали нищо общо с останалата част от историята.

* * *

Филмът „Вратите на Рая“ би минал просто като гаф по една-единствена, простичка причина — нямал никаква стойност. Но за превръщането на един простичък гаф в гигантски са необходими действително колосални усилия.

Гафът с гигантски размери изисква преди всичко режисьор, който се е самозабравил.

Майкъл Симино, режисирал епичната лента „Уестърн“, изисквал автентичност на стойност милиони долари. Похарчил милиони за един керван от осем каруци, стотици коне и 1200 статисти, които трябвало да бъдат научени как да яздят, да карат каруци и да използват камшици.

Построил гигантска ледена пързалка и платил на 250 статисти, за да вземат уроци как се използват старите кънки. Наел яхта, духов оркестър и автентичен влак от деветнадесети век, който трябвало да бъде пренасочен от Денвър към Айдахо, защото бил прекалено голям за тунелите от двадесети век.

Всичко това, плюс двадесет дубъла на простички сцени и 1.5 милиона фунта лента за един лош филм — и ето че получавате едно от онези легендарни празноглавия, които превръщат Холивуд в обект на завист за идиоти на стойност милиони долари по целия свят.