Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (3)

Втора глава
Тъпи мигове в живота на прочутите

Не че известните личности са по-тъпи от вас или от мен. Е, може и така да е.

Но когато се издънят по този идиотски начин, всички останали седим отстрани и се подхилваме. Защото ние сме долу и никой не забелязва нашите издънки.

* * *

През седемнадесети век английският крал Чарлз II обичал да събира превърналите се на прах останки от мумиите на египетските фараони. Нетърпелив да стане велик като тях, Чарлз втривал този прах в тялото си.

Накрая постигнал заветната цел, макар и не точно по начина, по който си представял. Умрял — точно като тях.

* * *

Израелската царица Язавел се гримирала изключително прецизно, преди да се хвърли от прозореца и да се самоубие. Не искала трупът, който после щял да остане след нея, да изглежда грозно.

Но на царицата очевидно не й хрумнало какво точно ще се случи с безупречно гримираното й лице, когато се разпльока на земята.

* * *

Филмовата звезда Уорън Бийти веднъж получил следния проблясък на гениално хрумване за себе си: „Аз съм стар, аз съм млад. Аз съм интелигентен, но и глупав. Животът ми е низ от приливи и отливи.“

* * *

Но проблясъкът на Бийти изобщо не е в състояние да се сравни с бисера на божествено откровение, връхлетяло изневиделица английската принцеса Даяна: „Ум колкото грахово зърно — това имам аз!“

* * *

Руският цар Иван Грозни заповядал да убият един слон, защото животното не свело глава пред него.

* * *

Шведската кралица Кристина се разпоредила да й направят миниатюрно оръдие, с което изстрелвала още по-миниатюрни снаряди по бълхите в двореца си.

* * *

Английският крал Джеймс I обичал да играе на карти. За тази цел бил назначил двама дворцови служители, чиято задача била да улеснят кралската игра на карти. Един от лакеите държал картите вместо краля, докато другият му казвал с кои карти да играе.

И къде й е тръпката според вас на подобна игра?! Само кралят си знаел.

* * *

Нюйоркският бизнесмен Аби Хършфелд натрупал цяло състояние от стопанисване на паркинги. Със спечеленото закупил вестник „Ню Йорк поуст“, но само след шестнадесет дена бил принуден да го продаде, защото неговите журналисти публикували унищожителна статия за новия си шеф.

Хършфелд не се отчаял и се заел с издаването на нов вестник (по време, когато всички други вестници в страната фалирали един след друг). След пет месеца обаче и той фалирал. После решил да влезе в политическия живот, където претърпял три загуби — два пъти като демократ и веднъж като републиканец.

* * *

Злите езици твърдят, че филмовата звезда Дрю Баримор пълни обувките си с пръст всеки път, когато тръгва за поредното холивудско светско събитие. Защо, вероятно ще попитате вие? — За да стои винаги здраво стъпила на земята!

* * *

Китайският лидер Мао Дзедун бил страстен пушач — унищожавал цигара след цигара (макар че надали е бил такъв и по времето на Великия поход).

Мао оправдавал този свой навик, като твърдял убедено, че пушенето е „вид дихателно упражнение“. Не се знае по силата на каква логика обаче той никога не миел зеленикавите си зъби, нито пък се къпел.

* * *

През 1970 г. един от великите японски писатели Юкио Мишима повел своите последователи в поход за окупиране на американска военна база. Пред строените войници там той произнесъл пламенна реч, с която ги призовавал да се върнат към древния морален кодекс на самураите.

Когато войниците отвърнали с подигравки на неговия призив, Мишима извършил ритуално самоубийство пред цялата тълпа, а един негов последовател му отсякъл главата — така, както изисквал кодексът на древните японски самураи.

* * *

Мишима не е единствен сред надарените щастливци, които с лека ръка потъпкали своя талант, допринесъл за тяхното величие. Историята познава и други писатели и художници, които очевидно срещали известни затруднения да запомнят, че човек не може да продължи да създава шедьоври, ако е мъртъв и че самоубийството е дългосрочно разрешение на един краткосрочен проблем.

1. Майсторът на четката Винсент ван Гог се застрелял на тридесет и седем годишна възраст.

2. Американският поет Харт Крейн се алкохолизирал и се самоубил на тридесет и две години.

3. Едгар Алън По — един от най-великите американски писатели, се пропил и напълно се довършил с помощта на наркотиците.

4. Вълшебният поет на Уелс — Дилън Томас, обичан и почитан по целия свят, се пропил и така предизвикал смъртта си на тридесет и девет години.

5. Поетесата Силвия Плат извършила самоубийство. Същото сторили и поетите Томас Чатъртън, Ан Секстън, Рандъл Джаръл и Робърт Лоуел.

6. Руският писател Максим Горки се прострелял в гърдите, но оцелял след този провален опит за самоубийство.

7. Потъналият в дългове писател Джоузеф Конрад се прострелял в сърцето, но също оцелял.

8. Концертиращият пианист Артур Рубинщайн се обесил на собствения си колан. Но коланът се скъсал. И пианистът оцелял.

* * *

Баварският крал Лудвиг II похарчил цяло състояние, за да построи приказния средновековен замък Нюшванщайн през 1860 г.

Ала богатството, което той пръснал за този замък, не било негово. То принадлежало на държавната хазна — което било една от многобройните причини Лудвиг да бъде обявен за невменяем и да бъде затворен в лудница.

Сред останалите причини е достатъчно да споменем само още една: Лудвиг поканил лично коня си на обяд.

Кралете трябва да се потрудят далеч по-усърдно от простолюдието, докато докажат на света, че са луди.

* * *

Филмовата звезда Хъмфри Богарт — един от любимците на американската публика, не успял да завърши първи клас, защото получил двойки по геометрия, английски, френски и вероучение.

* * *

Бъдещият прочут драматург Юджин О’Нийл бил изгонен от университета Принстън, защото изхвърлил бутилка от бира през прозореца на президента на колежа, който впоследствие станал президент и на Съединените щати — Удроу Уилсън.

* * *

Училищният вестник отказал рисунките на гимназиста Чарлз Шулц. По-късно обаче той се превърнал в един от водещите художници аниматори във филмовата студия на Уолт Дисни.

* * *

Звездата от периода на нямото кино Чарли Чаплин, който се прочул по целия свят с образа на вечно преследвания си скитник, в не толкова скрития си частен живот предпочитал да играе ролята на самия преследвач.

Докато обучавал за звездна кариера бъдещата актриса Лита Грей, той я съблазнил — тогава тя била на шестнадесет години, а той — на тридесет и пет. Когато момичето забременяло, той предложил да й плати аборта или пък да й намери подходящ съпруг. Наложило се да бъде заплашен с обвинение в изнасилване и с дело за бащинство, за да го накарат да се ожени за нея.

По време на брака им Чаплин заплашвал да я убие, опитал се да я убеди да се самоубие и въпреки всичко успял да й направи две деца. Двамата се развели само след две години.

* * *

Писателят от епохата на джаза — Франсиз Скот Фицджералд, се прославил като говорител на своето бунтарско поколение. Първият му роман — „От тази страна на Рая“ — бил огромен успех, но следващите му книги, в това число далеч по-прочутата в наши дни „Великият Гетсби“, били финансово фиаско.

При все това Фицджералд и съпругата му Зелда продължили да живеят и харчат нашироко, макар вече да не разполагали с подобни възможности.

Писателят е щял да излезе завинаги от финансовите си затруднения с договора, който подписал с една филмова студия. Ала Фицджералд се оказал такъв костелив орех за холивудските продуценти, че от студията го уволнили.

Прочутият писател умрял млад, затънал в големи дългове. Пламенната Зелда пък починала в лудницата след тежка нервна криза. Ето ви един класически пример за дар от съдбата, пропилян напълно безсмислено.

* * *

Американският поет Езра Паунд достигал такива интелектуални върхове в своето майсторство, че често само други интелектуалци са можели да го разберат. Въпреки това по време на Втората световна война поетът правел изявления срещу собствената си страна, като наричал Хитлер „светец“ и обвинявал евреите, че са по природа зли, а не жертва на невиждано зло.

Съден за държавна измяна, Паунд прекарал дванадесет години в лудница за криминално проявени. Към края на живота си той признал следното: „Развалям всичко, до което се докосна. Целият ми живот е непрекъснат низ от грешки.“

Надали съществува по-прецизно описание на монументалната глупост, която може да се постигне единствено от изключително интелигентните.

* * *

Осъденият да лежи до края на живота си в затвора убиец Сирхан Сирхан направил следното изявление по време на делото за преразглеждане на присъдата: „Ако днес Робърт Кенеди беше жив, той в никакъв случай не би искал с мен да се отнесат по подобен начин.“

Съдът отменил помилването на затворника и Сирхан останал в затвора, където излежавал присъда за убийството на Робърт Кенеди.

* * *

Филип III — крал на Испания в началото на 17-ти век, починал от треска, която го сполетяла от прекалено дълго седене пред огнището.

И като усещал, че се пренагрява, защо тогава просто не се е преместил по-далече от огъня?! Защото това не било негова — кралска — работа. По онова време царедворецът, който отговарял за огнищата и чиято работа била да мести стола на краля пред камините, не бил на работа.

* * *

Когато английският поет Александър Поуп прочел своя превод на Омировата „Илиада“, графът на Халифакс — Чарлз Монтагю, не одобрил няколко пасажа и препоръчал на Поуп на всяка цена да ги преработи.

Поетът се постарал да намери максимално благоразумния баланс между изискванията на поезията и тези на аристокрацията — след няколко месеца се появил отново пред лорд Халифакс, благодарил му за проницателните предложения и му прочел поправените строфи.

Графът акламирал поета и одобрил промените. Онова, което височайшата особа обаче не знаела, било, че Поуп не бил пипнал абсолютно нищичко по своя текст.

Оттогава насам стотици автори избират същия подход за поправка на текстовете си, неизменно препоръчвани им от редакторите на вестници и списания.

* * *

Веднъж вестникарският магнат Джоузеф Пулицър се опитал да построи билборд за своя „Ню Йорк уърлд“, който да се вижда чак от Марс. Но впоследствие изоставил идеята си, защото така и не успял да реши кой е езикът, който марсианците биха разбрали.

* * *

Оскар Левант — остроумният радиоводещ и телевизионна звезда, който освен това бил и безупречен пианист, пиел по четиридесет до шестдесет чаши кафе на ден, като междувременно непрекъснато се оплаквал от безсънието си.

* * *

Поетът Джон Беримън, носител на наградата „Пулицър“ и завършен алкохолик, се опитал да се самоубие, скачайки от мост в река Мисисипи. За негово нещастие обаче реката му се изплъзнала и той се приземил на брега й.

* * *

През осемнадесети век графът на Бриджуотър избирал любимите си кучета, които да го придружат на масата за вечеря. Обутите в ръчно изработени кожени ботушки и облечени във фин лен кучета били обслужвани лично от икономите на графа.

Ала ако някое куче си позволяло да демонстрира лоши обноски на масата, графът никога повече не го допускал на своята маса.

* * *

Кралица Елизабет I имала нужди, далеч надвишаващи нуждите на средностатистическата кралска особа. Сред многобройната си прислуга тя имала и една камериерка, чиято единствена задача била да се грижи за ръкавиците на кралицата.

Елизабет разполагала с повече от две хиляди чифта ръкавици, което означавало, че даден чифт можел да си престои в шкафа поне шест години, преди да има честта да приеме височайшите ръце.

* * *

Френският крал Луи XV годишно харчел за кафе сума, равняваща се на днешни 15 000 долара.

И докато днес се чудим как да си пием кафето, още през седемнадесети век англичаните предпочитали да пият своето не със захар или сметана, а с горчица. Обаче засега никой не е предявил претенции за своето парче от славата във връзка с тази идея.