Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (21)

Двадесета глава
Тъпоглави престъпления

За умните престъпници така и не научаваме достатъчно как са си вършили престъпленията, защото са били достатъчно интелигентни да не споменават пред никого как са успели да се преборят със закона и да го надхитрят.

Затова за нас остават само тъпоглавците.

* * *

През 1968 г. един детройтски крадец решил да си вземе другарче за поредния удар — своето куче. Но когато полицията го изненадала, крадецът побягнал, забравяйки вярното си четириного.

За полицията не било особено трудно да се добере до извършителя — единственото, което трябвало да направят полицаите, било да кажат на кучето: „Вкъщи, момче!“

* * *

Полицията окошарила една жена от Сан Антонио за притежание на трева, след като автомеханикът неочаквано открил осемнадесет пакетчета марихуана, складирани при двигателя на колата й.

Но как е успял механикът да попадне на това откритие? Много просто — жената била закарала колата си в автосервиза за смяна на маслото и нямала представа, че за да й смени маслото, механикът ще трябва да вдигне капака на двигателя.

* * *

Когато един строителен работник ограбил универсален магазин във форт Смит, щата Арканзас, той не бил заловен, защото използвал пистолет играчка. Полицията го заловила, защото по време на обира човекът носел на главата си работната си каска, върху която се четяло ясно името му.

* * *

Мъж от град Тампа, щата Флорида, влязъл в банката и подал на касиера бележка, в която го информирал, че това е обир и иска определена сума. Полицията нямала никакви проблеми със залавянето на този пишман обирджия, защото бележката, върху която човекът бил написал искането си, била всъщност фишът от последната му заплата, в долната част на който фигурирали както името, така и адресът му.

* * *

Крадецът, решил да ограби един ресторант в Нюпорт, щата Роуд Айлънд през 1975 г., бил доста нервен и недостатъчно обигран. Това станало очевидно, когато, опитвайки се да пъхне в джобовете си парите, които измъкнал от касиера, той използвал ръката, държаща пистолета. Оръжието изгърмяло и го убило.

* * *

Тексасец, който убил тъща си, изтъкнал в своя защита следния довод — взел я за гигантска миеща мечка.

* * *

Жена от Салинас, щата Калифорния, била осъдена за кражба на кредитни карти, чрез които задоволявала пристрастеността си към пухкавите играчки. „Все едно вземах наркотици — признала тя. — Веднъж започнала, просто не можех да се спра!“

Но кое я е подтикнало да поеме по този опасен път на престъпленията? За всичко е виновна работата й в „Макдоналдс“, където жената ежедневно е била излагана на събуждащия инстинктите за кражба риск от непрекъснато пъхане на плюшени играчки в пликчетата с „Хепи Мийлс“ за децата.

* * *

През 1950 г. банда от единадесетима професионални крадци извършила един от най-успешните обири в историята, измъквайки 2 милиона долара от Бостънската хазна, макар че по погрешка оставили в трезора още 800 000 гущерчета.

Години наред престъплението оставало неразкрито. И тогава, точно единадесет дена преди изтичането на периода, необходим за обявяване на случая за неразрешен, един от членовете на бандата изпял всичко пред полицията. Защо ли? Защото се почувствал измамен с неговия дял.

И така, перфектното престъпление станало жертва на дребнавостта на един глупак. Историята показва, че този детективски метод е далеч по-резултатен за напипване следите на престъпниците, отколкото дори и най-блестящият интелект на реалните Шерлок-Холмсовци.

* * *

По време на съдебно заседание през 1986 г. в щата Илинойс обвиненият в убийство нападнал своя адвокат, а после ударил кроше и на съдията. След прочитането на присъдата му той обжалвал на основание на това, че съдията е проявил пристрастие към него заради понесеното кроше.

* * *

През 1978 г. компютърен спец пробил защитата на системата на една банка и по електронен път прехвърлил оттам 10 милиона долара в собствената си банкова сметка в Швейцария.

Единствената причина, поради която го хванали — похвалил се пред един приятел със стореното.

И докато се намирал под гаранция заради това си престъпление, компютърният обирджия направил втори нелегален трансфер — този път за 50 милиона долара. Обаче този път полицията бдяла. Човекът веднага бил изпратен в затвора и за двете престъпления.

* * *

Всяка година в град Ню Йорк ухапаните от хора са три пъти повече от ухапаните от плъхове. Тези нападения доказват не само, че хората са по-опасни от плъховете, а също така и че плъховете имат по-добър вкус от хората.

* * *

Точно до взломаджиите по света се нареждат и онези хора, които си въобразяват, че са си опазили домовете, като са си инсталирали охранителни системи.

Първите шест причини, поради които охранителните системи се включват, са:

1. Някой от собствениците се спъва без да иска в кабелите.

2–5. Алармата се активира под влияние на: температурните промени, забравени отворени прозорци, домашни любимци и насекоми.

6. Алармата се включва от парти украси, като например хелиеви балони.

И след всички тези причини на седмо място се нареждат и взломаджиите.

Може би, след като разреши проблема с хелиевите балони, полицията ще успее да направи нещо и по въпроса с крадците.

* * *

През 1998 г. в щата Вирджиния някаква жена се обадила на властите в градския затвор и ги уведомила, че прокурорът е оттеглил обвиненията срещу един техен затворник, затова той трябва да бъде освободен.

Когато от затвора й обяснили, че за това се изисква писмена заповед, жената изпратила по факса ръчно написана бележка — уж от прокурора. Бележката съдържала много правописни и граматически грешки, затова веднага я предали на графолог.

След това полицията бързо проследила изпращача по номера на факсовия апарат и така приятелката на злощастния затворник също била арестувана.

* * *

Певецът Боби Браун — съпругът на Уитни Хюстън, бил безспорно пиян, за да се реши на подобен акт — предал се доброволно на съда, за да си отработи часовете общественополезен труд, полагащи се за шофиране в пияно състояние.

* * *

Тъпите престъпници не стават по-умни само защото са вкарани в затвора. Точно там тъпите престъпници се превръщат в още по-тъпи „адвокати“ — занимаващи се със завеждане на съдебни дела обитатели на затворите с прекалено много свободно време на разположение.

Ето няколко смехотворни съдебни иска от затворници в град Ню Йорк, заведени през 1998 г.:

Взломаджия отправил съдебен иск срещу затворническите власти за обезщетение на стойност 35 000 долара, защото за закуска му били сервирали тортички с изтекъл срок на годност.

Друг затворник пък се оплакал от необичайно жестоко наказание, състоящо се в отказ да получи дезодорант, докато е пребивавал в карцера.

* * *

По време на обедната си почивка съдебните заседатели от Върховния съд на Лос Анджелис се скарали ожесточено, докато гледали по телевизията ожесточения спор между гостите на Джери Спрингър.

* * *

Докато си играел с личните си белезници, един мъж от Аризона се заключил без да иска, но после не могъл да намери ключа. Вместо да се обади на ключар, той повикал на помощ полицията.

Докато любезните полицаи го освобождавали от белезниците, колегите им в управлението направили рутинната компютърна проверка за мъжа. Оказало се, че въпросният нещастник се издирва отдавна за престъпление. Арестували го и пак му щракнали белезниците.

* * *

Сред кандидатите за приза „обирджия на годината“ със сигурност ще се подреди онзи тъпанар, който отворил с взлом кола, намерил вътре фотоапарат и помолил приятелката си да го снима ухилен до колата, вирнал в ръка отвертката, с която я отворил.

Фотоапаратът бил от евтиничките, затова крадецът преценил, че не си струва вниманието му, затова го оставил в колата.

Когато по-късно возилото било открито и върнато на законния му собственик, човекът проявил снимките от лентата и веднага забелязъл кадрите с крадеца, на когото пък не след дълго му се наложило да позира за още една снимка — за полицейското досие.

* * *

Един обирджия на банки бил моментално заловен, след като по време на отпуска си от затвора се опитал да измъкне от банкомат определена сума, обаче написал нареждането на гърба на разрешителното си за напускане на затвора.

* * *

Двама младежи били изправени пред съда в обвинение за убийство втора степен, опит за убийство и въоръжен грабеж на бижутериен магазин в щата Флорида. Младите мъже очевидно планирали обира отдалеч — целта им била да си съберат пари, за да си платят обучението в Полицейската академия в Палм Бийч.

* * *

Двама родители от Пеория, щата Аризона, очевидно не желаели да се качват зад волана след двудневния запой. Затова дали ключовете на дъщеря си и й заръчали да ги откара вкъщи.

Единадесетгодишното момиче не можело да кара кола. След няколко пресечки я блъснало в една къща. Оцеляло. Майката се отървала само със счупване на глезена и на няколко ребра. После двамата родители били изправени пред съда по обвинение в малтретиране на детето си.

* * *

През 1998 г. полицията във Финикс, щата Аризона, арестувала млада джебчийка, докато се опитвала да пробута чековете от дамската чанта на поредната си жертва. Момичето било хванато, защото направило правописни грешки в чуждото име. И което е още по-лошо — сбъркало два пъти, все на различни места, макар че името на жертвата било точно пред очите й.

Освен това джебчийката била на двадесет и няколко години. А когато подала личната карта, с която възнамерявала да се измъкне, станало видно, че лицето на снимката и с двадесетина години по-старичко от нейното.

* * *

Във Флорида хванали престъпник и го осъдили по бързата процедура въз основа на отпечатъците от пръсти, оставени на местопрестъпленията.

Крадецът бил буквално потресен от ареста и присъдата, защото при обирите си пипал изключително внимателно — само с ръкавици. Човекът бил денди — предпочитал ръкавици за голф, от онези, изрязаните на пръстите.

* * *

В Туквила, щата Вашингтон, крадец на дребно влязъл в магазин, грабнал оттам едно видео и побягнал. Когато продавачите го последвали с викове навън, установили, че той не може да запали бусчето си, защото бензинът му бил свършил.

Крадецът грабнал в едната ръка туба, в другата — видеото и се запътил преспокойно към близката бензиностанция. Полицията го сгащила, докато си пълнел тубата, гушнал под мишница ценната си придобивка за домашно кино.

* * *

Жена от Охайо била изпратена в затвора за два месеца заради абонамент за списания. Вероятно се питате какво толкова е сторила жената? Просто се ядосала на трима души от нейния град и подправила имената им в документи за абонамент — 350 пъти.

* * *

Мъж от Уисконсин бил арестуван за незаконна стрелба. Човекът се ядосал на пералнята си, повлякъл я надолу по стълбите и стрелял в нея три пъти.

* * *

В Уичита, щата Канзас, арестували фалшификатор, опитващ се да пробута в един хотел две банкноти от по 16 долара всяка.

* * *

През 1982 г. в Алабама арестували момиче, лидер на местните скаути, задето откраднало 700 долара от парите за сладкиши на своите другарчета.

* * *

През 1981 г. изобретателните обирджии на Ню Йорк въвели нова специалност в своя занаят — всмукване на жетони за метрото. Тези пренебрегнали далеч под достойнството им традиционни джебчийски методи крадци обхващали с устни отворите на машините за влизане в метрото и всмуквали яко.

Полицията изчислила, че добрият всмукач е в състояние да натрупа по този начин около 75 долара на ден.

* * *

Ветеран от морската пехота бил изправен пред съда по обвинение в убийство първа степен, задето убил жена си, защото била подала молба за развод. В уникалната си защитна реч обвиняемият изтъкнал, че е вярно, че я е наръгал няколко пъти с нож, обаче не я е убил, защото тя вече била умряла.

Съпругът твърдял, че е наръгал жена си, за да попречи на сина си да открие ужасната истина, че майка му се е самоубила.

* * *

Един полицай от Балтимор, работещ в Отдела за борба с наркотиците, в извънработно време решил да си потърси нова кола. По време на пробното кръгче той бил значително изненадан, когато придружаващият го продавач го помолил да спрат пред един от известните пазари на наркотици. А представете си колко нараснало изумлението му, когато станал свидетел как продавачът си купува преспокойно наркотици от един известен дилър.

Когато двамата се върнали в магазина, ченгето арестувало продавача и го закарало в участъка. Пред колегите си полицаят споделил, че „това е най-откаченият арест, който някога съм правил“.

* * *

Прочутият английски адвокат Ф. Е. Смит заковал мошеник, който бил завел дело по повод предполагаемо счупване на ръката по време на инцидент с автобус.

Жалбоподателят жалостиво демонстрирал, че може да си вдига ръката само на нивото на рамото. Смит обаче го попитал докъде е можел да си вдига ръката преди инцидента. Без да се замисля, мошеникът вдигнал същата ръка високо над главата си и така Смит спечелил делото си.

* * *

Садамичи Хирасава убедил чиновниците в една токийска банка да вземат някакво лекарство под претекст, че той е лекарят на банката. Лекарството се оказало цианид. Когато те издъхнали, той отмъкнал от банката цели 700 долара!

Когато през 1948 г. Хирасава бил заловен, вместо екзекуция той получил доживотна присъда — адвокатите успели да убедят съдията, че тъй като престъпникът е знаел, че ще бъде екзекутиран, той е предприел банковия обир като средство за извършване на самоубийство.

Така японските власти не могли да го екзекутират, защото конституцията на страната забранява самоубийството. През 1980 г. Хирасава бил освободен от затвора.

* * *

И една последна мисъл във връзка с темата за престъпниците:

Задържането на крадците по затворите струва толкова много пари на данъкоплатците, че ако вместо да ги опандизваме, им даваме тези пари, те надали биха имали причина да крадат.