Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duh! The Stupid History of the Human Race, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,4 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
VaCo (2014 г.)
Корекция
Steis (2014 г.)

Издание:

Боб Фенстър. Безкрайността на човешката простотия

Американска. Първо издание

Коректор: Марийка Тодорова

Технически редактор: Ангел Йорданов

Предпечатна подготовка: Десислава Севданова

Художествен дизайн на корицата: LJUPENdesign® Ltd.

ИК „Кръгозор“, София, 2004

ISBN: 954-771-084-2

История

  1. — Добавяне

Трета глава
Наивни предсказания

Глупостта говори сама за себе си. Половината от общопризнатата интелигентност по света блика от хора, които са се научили да си затварят голямата уста.

Запознайте се със следните персони, които са пропуснали да се научат.

* * *

Чарлз Дюъл, комисар в Агенцията по патентите на Съединените щати, през 1899 г.: „Всичко, което може да се изобрети от човека, вече е изобретено.“

* * *

Оксфордският професор Еразмъс Уилсън: „Когато настъпи краят на Парижкото изложение (от 1878 г.), заедно с него ще настъпи и краят на електрическата светлина и никой повече няма да чуе нищо за нея!“

* * *

Списание „Литерари дайджест“ в брой от 1899 г.: „Автомобилът, разбира се, никога няма да навлезе в такава широка употреба, на каквато днес се радва велосипедът.“

* * *

Професионални копачи на кладенци в отговор на молба на Едуин Дрейк да му помогнат да започне да копае за нефт през 1859 г.: „Да копаем за нефт?! Искате да кажете да продупчим земята и да се опитаме да намерим в нея нефт?! Сигурно сте луд!“

* * *

Директор на компанията „Уестърн Юниън“, отхвърлящ нова технология през 1876 г.: „Този така наречен «телефон» има прекалено много недостатъци, за да бъде приет като средство за комуникация между хората. За нас този уред няма никаква стойност.“

* * *

Уводна статия в бостънски вестник през 1865 г.: „Добре информираните хора са наясно, че предаването на човешкия глас по жици е напълно невъзможно, а дори и да беше възможно, от нещото, което го прави, на практика не би имало никаква полза.“

* * *

Френският професор по физиология Пиер Паше през 1872 г.: „Теорията на Луи Пастьор за бактериите е нелепа фикция.“

* * *

Лорд Келвин — председател на английското Кралско общество, през 1895 г.: „Създаването на летящи машини, по-тежки от въздуха, е абсолютно невъзможно!“

* * *

Главен редактор на американски вестник, през 1889 г. предлагащ на великия британски писател да си намери друга работа: „Много съжалявам, господин Киплинг, но вие просто нямате представа как да използвате английския език!“

* * *

Британският хирург сър Джон Ерик Ериксън към кралица Виктория през 1873 г.: „Коремът, гръдният кош и мозъкът завинаги ще бъдат затворени за вмешателството на мъдрия и човеколюбив хирург.“

* * *

Маршал Фердинан Фош, професор по военна стратегия във френското Висше военно училище, в дните преди Първата световна война: „Самолетите са любопитни играчки, но без никаква военна стойност.“

* * *

X. М. Уорнър, собственик на филмовата студия „Уорнър Брос“, отхвърлящ нова кинематографска технология през 1927 г.: „Кой, по дяволите, е толкова луд, че да иска да слуша как актьорите говорят?!“

* * *

Бизнес партньорът на пионера в радио разпространението Дейвид Сарноф, обясняващ през 1920-те години защо двамата не трябва да влизат в този радио бизнес, както е настоявал Сарноф: „Безжичната музикална кутия не притежава никаква търговска стойност. Кой би платил за съобщение, изпратено без конкретен адресат?!“

* * *

Ървинг Фишер, икономист от университета в Йейл, седмица преди Големия крах на стоковата борса през 1929 г., който доведе до Голямата депресия: „Стойността на акциите достигна много високо ниво и, както изглежда, ще се задържи дълго време така.“

* * *

Инженерът Дий Дефорест през 1926 г.: „Въпреки че в теоретичен и технически план телевизията е приемлива, в търговски и финансов аспект аз я смятам за напълно невъзможна.“

* * *

Вестникарската репортерка Дороти Томпсън при посещението си в Германия през 1931 г.: „Когато най-сетне пристъпих в салона на Адолф Хитлер в хотел «Кайзерхоф», бях напълно убедена, че пред мен стои бъдещият диктатор на Германия. Но само след някакви си петдесет секунди вече бях сигурна, че не съм права.“

* * *

Британският вестник „Дейли експрес“: „Британия няма да бъде въвлечена в каквато и да било европейска война нито тази година (1938), нито следващата.“

* * *

Шефът на филмова студия Ървинг Талберг, обясняващ защо не желае да прави филм по „Отнесени от вихъра“: „Никой не е спечелил и цент от филми за Гражданската война!“

* * *

Актьорът Гари Купър във връзка с решението си да откаже главната роля във филма „Отнесени от вихъра“: „Много се радвам, че Кларк Гейбъл ще бъде този, който ще се провали, а не Гари Купър!“

* * *

Томас Уотсън, президент на фирмата „Ай Би Ем“, оценяващ търговския потенциал на едно ново откритие през 1943 г.: „Смятам, че на световния пазар има място за не повече от пет компютъра.“

* * *

Списание „Популярна механика“, предвещаващо безмилостния поход на науката през 1949 г.: „В бъдеще компютрите ще тежат не повече от 1.5 тона.“

* * *

Един главен редактор на бизнес литература в издателство „Прентис Хол“ през 1957 г.: „Пропътувал съм тази страна надлъж и нашир и съм разговарял с нейните най-кадърни хора и мога да ви уверя, че обработката на данни е измишльотина, която няма да изкара и година.“

* * *

През 1968 г. един инженер от компанията „Ай Би Ем“ задава следния жалостив въпрос във връзка с микрочипа: „Ама за какво може да служи тази измишльотина?!“

* * *

Кен Олсън, основател на корпорацията „Диджитъл Екуипмънт“ през 1977 г.: „Не виждам кой би поискал да си има компютър и у дома!“

* * *

Томи Холмс, мениджър на бейзболен отбор от Малката лига: „Това момче не може да играе бейзбол. Той изобщо не може да хване топката!“

Холмс говорел за Ханк Аарон, който е хващал топката достатъчно добре и достатъчно често, за да се превърне в най-добрия рънър в бейзбола за всички времена.

* * *

Композиторът Робърт Шуман по повод творбите на колегата му, композитора Фредерик Шопен: „Никой не би могъл да нарече това музика.“

Оттогава насам сме слушали същите думи и повод на джаза, рокендрола и рапа. Обаче те така и не са успели да накарат музикантите да не произвеждат неща, които никой не би могъл да нарече музика!

* * *

Звукозаписната компания „Дека“ по повод отхвърлянето на някаква нова английска група през 1962 г.: „Не ни допада техният звук, а и китарите вече отдавна са отживелица!“

Тази група се казвала „Бийтълс“!

* * *

Списание „Бизнес уийк“ през 1958 г.: „Макар че продажбите на вносни коли биха могли да достигнат тази година и до 425 000, през 1959 г. те надали ще останат на същото високо ниво.“

Но след броени години само японските производители продавали три пъти по-голям брой коли в Съединените щати.

* * *

Стив Джобс в опит да накара големите електронни компании да произвеждат персоналния компютър, който той е проектирал заедно с партньора си Стив Возняк: „Така че, отидохме при «Атари» и казахме: Хей, разполагаме с нещо удивително — даже някои от частите му са ваши. Какво ще кажете да ни ударите едно рамо? Или пък можем и да ви го дадем. Просто искаме този проект да бъде осъществен. Плащайте ни заплата и ние ще дойдем да работим за вас!“ А те казаха: „Не.“ Тогава отидохме в „Хюлет-Пакард“, а те отвърнаха: „Ние нямаме нужда от такива като вас! Та вие още не сте завършили колежа!“ Накрая Джобс и Возняк започват работа в „Епъл Къмпютър“.

* * *

Професор от Йейл, обясняващ лошата оценка, която е написал на студента си по бизнес Фред Смит през 1966 г. за курсовата му работа, в която предлага куриерски услуги за едно денонощие: „Концепцията е интересна и добре структурирана, но за да се получи оценка, по-добра от 4, идеята трябва да бъде и приложима.“

След завършването на колежа Смит основава компанията „Федерал Експрес“.

* * *

Списание „Уол Стрийт джърнъл“ година преди преизбирането на Бил Клинтън на президентския пост: „Той ще загуби срещу който и да е кандидат на Републиканската партия, който не каканиже на трибуната.“