Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (23)

Двадесет и втора глава
Интелигентни мисли, посветени на глупостта

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите!

* * *

Персийският поет Саади дефинира по следния начин парадокса на интелигентността: „Глупакът трябва да си мълчи. Обаче ако той бе наясно с това, нямаше да бъде глупак.“

* * *

Президентът Удроу Уилсън го контрира със следния практичен съвет: „Ако даден човек е глупак, най-добре е да бъде поощряван да демонстрира този факт, като бъде оставен да говори. Защото глупостта му няма да може да бъде открита лесно, ако го оставим да си мълчи и да гледа умно. Подтикнете го да говори — и ето, че тайната му лъсва!“

* * *

Каубойска мъдрост: „Никога не пропускай добрата възможност да си затвориш устата!“

* * *

Най-великият гений на двадесети век Алберт Айнщайн отбелязва: „Само две неща са безкрайни на този свят — Вселената и човешката глупост. А за първото не съм особено сигурен.“

* * *

Писателят Елбърт Хъбърд се съгласява с него по следния начин: „Геният често си има своите ограничения, обаче глупостта не страда от подобен недостатък.“

* * *

Биологът Лутер Бърбенк предлага следната визия за войните и евентуалните победители: „Хората трябва да спрат да се избиват помежду си и да се заемат да водят войни с насекомите.“

* * *

Трансцеденталният мислител и писател Хенри Дейвид Торо прави следното наблюдение върху способността на човешките същества да се учат и развиват: „Всяко поколение се присмива на старата мода, но с религиозна жар следва новата.“

* * *

Писателката Ерика Джонг тълкува по следния начин отношенията между мъжете и жените: „Наоколо могат да се видят множество умни мъже, придружавани от тъпи жени, ала умна жена с тъп мъж е действително рядка гледка.“

* * *

Австрийският певец на абсурда Франц Кафка оценява по следния начин шансовете на човека да подобри съдбата си: „В битката между човека и света по-добре заложете на света.“

* * *

Психологът Карл Юнг размишлява така относно работата на своя живот: „Покажете ми само един нормален човек и аз веднага ще ви го излекувам!“

* * *

Психологът Хавелок Елис дава следната оценка на шансовете на човека за духовен растеж: „Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата.“

* * *

Социалният наблюдател и сатирик Уил Роджърс предлага следното разрешение на Голямата депресия: „В тази каша ни вкара глупостта. Защо не вземе сега и да ни измъкне, а?!“

Наред с това той отбелязва и неоспоримия факт: „Всички наоколо са невежи, само че по различни теми.“

* * *

По време на обиколката си на Съединените щати британският дизайнер на велосипеди Майк Бъроуз получава божествено просветление относно американското класово разделение: „Марин Каунти (в Калифорния) е прекрасно градче. Тук природата е идилична, а хората са много сладки. В целия град не можеш да видиш никакви други хора, освен красиви. Сигурно имат някакъв закон, забраняващ на глупаците и грозниците да влизат в пределите на града. После обаче стигнах до Лас Вегас и веднага си дадох сметка какво са сторили с тези нещастници.“

* * *

Немският философ Имануел Кант проумял трудностите в направляването на човешката съдба така: „От този крив чеп, от който е направен човекът, нищо право не може да се сътвори!“

* * *

Прокурорът Кларънс Дароу има следните виждания относно проблемите на своето време: „Историята се повтаря. Това е един от най-големите й недостатъци.“

* * *

Исак Нютон — един от най-великите научни умове на човечеството, нямал много ласкаво отношение към постиженията на своя биологичен вид: „Нямам представа как светът гледа на мен, но лично себе си се възприемам като момченце, играещо си на плажа и от време на време намиращо на брега по някое по-лъскаво камъче или по-красива мидичка, които големият океан на истината пред мен ми е подхвърлил, докато самият той си остава все така непознаваем.“

* * *

Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд изучавал човешкия мозък, докато накрая стигнал до следния извод: „Не открих почти нищо добро за човешките същества. Опитът ми доказва, че в по-голямата си част те са пълен боклук.“

А като се поразмислил, добавил: „Дълбоко в душата си аз съм абсолютно убеден, че, с някои малки изключения, моите скъпи събратя — човеците, са напълно безполезни.“

* * *

Италианският диктатор Бенито Мусолини също не е бил особено впечатлен от добрите дела на околните: „Хрониката на светците в по-голямата си част е хроника на лудостта.“

* * *

Писателят Марк Твен също е стигнал до проникновение относно обречеността на човешката кауза: „Първи април е денят, който идва, за да ни напомни какво представляваме през останалите 364 дена от годината.“

Наред с това той отбелязва: „Най-добре е да си държим устата затворена и само да изглеждаме като глупаци, отколкото да я отворим и да прогоним всички съмнения по въпроса.“

* * *

Малко присядащият на гърлото писател X. Л. Менкен споделя проникновението на Марк Твен така: „Човек може да бъде глупак и пак да не го съзнава. Но не и ако е женен.“

* * *

Сатирикът Дейв Бари е работил достатъчно дълго по вестниците, за да осъзнае следното: „Ако редакторите бяха толкова умни, на колкото се правят, щяха да знаят поне как да се обличат.“

* * *

Животът на аристокрацията също си има своите недостатъци, както изтъква и херцогът на Глостър: „Най-абсурдното в това да си херцог или принц е, че невежеството се превръща в твоя професионална черта.“

* * *

Ненадминатият остроумен Оскар Уайлд успокоява острия си ум чрез следната мисъл: „Живеем във времена, когато сериозно се гледа само на глупците, затова аз непрекъснато живея в ужас дали няма да бъда разбран неправилно.“

* * *

Писателката Едит Ситуел очевидно споделя сходни чувства: „С глупаците съм крайно търпелива, ала не и с онези, които се гордеят с глупостта си.“

* * *

Френският писател Александър Дюма определя съвсем ясно позицията си: „Предпочитам лошотията, отколкото глупотията. Защото лошотията понякога се сеща да си дава почивка.“

* * *

Анри IV — крал на Франция през шестнадесети век, бил принуден да слуша помпозните брътвежи на някакъв висш сановник, когато внезапно се разцвилило магаре. Кралят се обърнал към магарето и изрекъл: „Господа, моля, говорете един по един!“

* * *

Ученият и писател — фантаст Артър Кларк бил достатъчно умен, за да приложи прагматичен подход към начина, по който работи умът му: „Все още не е доказано, че интелигентността е фактор, допринасящ за оцеляването на видовете.“

* * *

Медицинският изследовател Оливър Сакс вижда живота от следния ъгъл: „Природата върви опипом и допуска ужасни грешки, и извършва най-големите жестокости, които можем да си представим. Не съществува никакъв напредък нагоре. Не съществува никакъв план.“

* * *

Преподавателят в колеж Франк Истърбрук контрира едно наложило се предубеждение със следната мисъл: „На някои се налага да работят много дълго, за да постигнат своята незначителност. Върху други незначителността се стоварва като дар от бога.“

* * *

Обвеяният със звездна слава защитник Кнут Рокни предлага една доста здравомислеща гледна точка относно своя спорт: „Единствените качества, които трябва да притежава един нападател в американския футбол, е да бъде широкоплещест и тъп. На защитника пък второто му е напълно достатъчно.“

* * *

Бейзболният пичър Джим Бътън защитава своя спорт така: „В бейзбола често казват: «Престани да мислиш, така причиняваш болка на бухалката!» Аз обаче мисля, че в тази игра може да се хвърли много мислене.“

* * *

Драматургът от шестнадесети век Джордж Чапман открива следната истина за своята епоха: „Младите мислят старите за глупаци. Обаче старите знаят, че младите са глупаци.“

* * *

Писателят Дон Маркис обобщава така опасностите от интелигентността: „Ако накараш хората да си мислят, че мислят, те ще те заобичат. Обаче ако ги накараш наистина да мислят, веднага ще те намразят.“

* * *

Предприемачът в областта на високите технологии Гай Кавазаки сравнява интелигентните стоки с интелигентните реклами по следния начин: „Много от скъпите продукти не глезят хората — те са си просто глупави. Докато редица не чак толкова скъпи неща са удивително разглезващи — например едно подстригване за 20 долара в Токио. То включва петима фризьори, пълен масаж на тялото, обръсване на веждите, четири измивания с шампоан и подарък на сбогуване.“

* * *

Ректорът на Бостънския университет Даниъл Марш прави следното предсказание през 1950 г.: „Ако тази телевизионна лудост продължи със същото темпо на прогресивно нарастване броя на каналите, не след дълго сме обречени да имаме нация от кретени.“

* * *

Биологът Стивън Джей Гуд осветлява друга страна на интелигентността: „Истински умните хора обикновено са твърде скромни — в някакъв особен, космически смисъл, вероятно защото са наясно колко невъобразимо невежи сме ние, хората, за всичко, което ни заобикаля.“

* * *

Икономистът Адам Смит успява да прозре отражението на индустриалната революция върху човешката душа още през 1776 г.: „Човекът, чийто живот е преминал в изпълнение на няколко простички фабрични операции, резултатът от които също е, в общи линии, предвидим или почти същият, няма никакъв повод да напъва своя мозък или пък да подлага на изпитание изобретателността си. Затова накрая той изглупява и оскотява дотолкова, доколкото е възможно за едно разумно човешко същество.“

* * *

В „Цигулар на покрива“ умният, ала беден Теви отбелязва: „Ако си достатъчно богат, никой няма да се осмели да те нарече глупак.“

* * *

И нека дадем последната дума (но само засега) на един стих от анонимен автор, написан през 1929 г., който може да се възприеме като заключителна пледоария в съдебния спор относно човешкото самосъзнание: „Вижте там щастливия глупак — на него май за нищо не му пука! Да можеше и аз да бях глупак — О, Боже, и аз комай дарен съм с тази слука!“