Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (11)

Десета глава
Властта на глупостта

Крал Ото — владетел на Бавария от деветнадесети век, се превърнал в жалон за класата на аристократите, създавайки си кралския навик да започва всеки свой божествен ден с отстрелване на селянин.

Вероятно Ото и други подобни на него оглупели от властта владетели доста са се озорили, докато успеят да убедят Свети Петър, че са достойни да влязат в рая. Но дали това автоматично предполага, че преследваните селяци могат веднага да преминат райските двери като награда за благородната си бедност?

Историята на властта доказва, че ако им се предостави подобна възможност, превърналите се в деспотска класа аматьори стават точно толкова жестоки и безсърдечни, колкото и обичайните заподозрени в садизъм.

Преобладаващата част от сританите кучета са жертви по-скоро на бедняците, отколкото на богатите. Дай на бедния да помирише властта и той се превръща в същия жесток глупак като богаташа.

* * *

В продължение на двеста години в Русия имало секта, наречена „Братя и сестри на Червената смърт“, на чиито членове се забранявало да се женят. Но законите на сектата нямали нищо против сексуалния акт, стига след това участниците в него да бъдат задушавани с червени възглавници.

Сектата се разпаднала през 1900 г., когато сто нейни членове се самозапалили и изгорели в очакване на края на света.

* * *

През 1358 г., много преди на някого да му хрумне идеята за народна революция срещу корумпираната аристокрация, на френските селяни внезапно им писнало да бъдат използвани като пушечно месо от господарите на тази страна.

Нежелаещи повече да бъдат подлагани на глад, да бъдат бити, изнасилвани и убити, бедняците надигнали изпосталелите си задници и решили да направят нещо по този въпрос. Вдигнали се на бунт.

Но дали са свалили аристокрацията от власт и са положили началото на ново, благородно общество, в което всички са равни и в което властват християнската доброта и уважение към правата на всички?

Не и в четиринадесети век. Тогава не успели. Макар че се сблъскали със същите затруднения и през петнадесети, шестнадесети, седемнадесети, осемнадесети, деветнадесети и двадесети век.

Междувременно в онази далечна 1358 г. френските бунтовници малтретирали и колели властимащите по начин, на който би завидял и най-жестокият тиранин. Селяните завързвали аристократите и ги принуждавали да гледат, докато жените и дъщерите им били изнасилвани, измъчвани и убивани.

Не минал и месец и дошъл денят на разплатата. Нещата отново се обърнали. Аристократите успели да съберат по-добре въоръжена армия и разбунтувалите се селяци отново били превърнати във фураж за добитъка и поставени от другия край на цевите на пушките. Но безвластните все пак успели да докажат тезата си — само да падне сгода, и никой не би могъл да ги различи от властимащите.

* * *

Тринадесети век станал свидетел на поне един напредък на човечеството — в областта на политическата репресия. Най-забележителният учен от онова време — Роджър Бейкън, предвидил появата на телескопите, микроскопите, колите, парните кораби, самолетите и водолазните костюми, въпреки че в онези тъмни години не съществували нито теории, нито изпитателни лаборатории, с които да докаже експериментално своите „приумици“.

Заради опитите му да изведе хората от тази мрачна епоха, управляващите власти — съветът на лордовете и този на Църквата — вкарали Бейкън в затвора.

Затворът е в състояние да изтощи дори и най-великия гений до такава степен, че той да прозре безсмислието на своята работа в свят, чието невежество е непреодолимо — по простата причина, че невежите отказват да преодолеят невежеството си.

„По-добре да не си бях давал такъв труд заради любовта си към науката!“ — жалвал се безутешно Роджър Бейкън.

Колко други личности с бляскав интелект са достигнали до същия извод — че способността им да виждат онова, което остава невидимо за останалите, е по-скоро проклятие, отколкото благословия?!

Историята крещи от мълчанието на десетки човешки умове, които биха направили живота на другите по-добър, но които са решили да мълчат под заплаха от преследване и наказание.

* * *

През 1850-те години един китайски визионер на име Хун Хсиу Дзуан чул как Господ му казва, че той е по-малкият брат на Исус.

За да изпълни предсказаното, Хун създал Обществото за преклонение пред Бога, което проповядвало християнските добродетели на равенството и морала.

Подобни вярвания са в състояние да извисят хората до мигове на религиозна добродетел, както и да ги подтикнат към крайно глупави действия. Равенството и моралът накарали Хун да обяви война на китайските управници, която продължила четиринадесет години и струвала 20 милиона човешки живота — и всичко това в името на по-малкия брат на Спасителя.

Когато въстанието най-сетне било потъпкано, Хун се самоубил. Същото направили и още 100 000 негови последователи, затъмнявайки всички останали религиозни самоубийства и преди, и след тях.

* * *

Какво е общото между следните управници?

1. Британският премиер Дейвид Лойд Джордж, който обрисувал Адолф Хитлер като „велик човек“.

2. Диктаторът на Уганда — Иди Амин, който се опитал да унищожи всички индийци и пакистанци, живеещи в неговата страна, наричайки ги „евреите на Африка“.

3. Нгуен Као Ки — подкрепяният от Съединените щати премиер на Южен Виетнам, който в края на 1960-те години заявил, че лесно би могъл да срази виетконгците, ако страната му разполага само с „четирима-петима като Хитлер“.

Не, не си мислете, че общото между тях е единствено преклонението им пред най-прочутия лунатик в целия свят! По-скоро е очевидният факт, който само управници, малко позакъсали откъм умствен багаж, биха могли да пропуснат — а той е, че Хитлер с радост би ги изтребил до един, ако планът му за завоюване на света бе успял.

* * *

Не ни карайте сега да се впускаме и в глупавите жестокости на Френската и Руската революция, които би трябвало да бъдат втората и третата вълна на бляскавото възмездие срещу елита заради неговите многобройни грехове, опосредствана от просветения интелект на простия човек.

Същите тези две кървави революции ни карат да се питаме нееднократно защо Американската революция е относително лишена от варварски изстъпления.

В интерес на истината дори и Американската революция си има своя дял от безсмислени, глупашки жестокости. Ала те със сигурност не могат да се сравнят с кървавата баня, в която революционерите от Франция и Русия успели да се потопят.

По време на Американската революция нито една от двете страни не е представлявала беднячеството. Жителите на Британските колонии, водени от Франклин, Джеферсън и Уошингтън, надали биха могли да се нарекат селяни. Америка била богата земя, очакваща да бъде разграбена — и те грабели ли, грабели.

И тъй като по-голямата част от революционерите били родени върху същата тази земя, те били лишени от вековните Поводи за отмъщение, характерни за Стария континент. Липсвало и подходящо място за събиране на бесни, малоумни тълпи. Британските аристократи, срещу които членовете на колониите се борели, били прекалено далече, за да бъдат влачени за косите по улиците.

От другата страна играели британските офицери, които пък били съвсем наясно, че водят армията си срещу хора, от които те самите не се различават особено.

И все пак историята е съхранила и някое и друго клане — като например клането от 1778 г. в Уайоминг Вали, при което торите подтиквали своите индиански съюзници да измъчват и убиват колонистите от Пенсилвания, които били техни съседи десетилетия наред — при това без някаква особена милитаристична причина.

Налага се да се отбележи все пак, че единствено сравнена с останалите бедняшки революции, тази американска авантюра изглежда чистичка!

* * *

Ала най-зловещите примери за революционно насилие принадлежат на онези благи поклонници на изтънченото — французите. По време на Режима на терор от 1793–1794 г. славните революционери се отнесли дотолкова в справедливия си поход за отмъщение, че заклали хиляди свои сънародници — първо за престъпления срещу народа, после по обвинения в престъпления срещу народа и накрая заради вероятността срещу тях да бъдат предявени обвинения в престъпления срещу народа.

В град Нант гилотината вече се задъхвала, неспособна да поеме количеството екзекуции, разпоредени от революционния трибунал. Затова осъдените аристократи, свещеници, държавни служители и изобщо всички, които по някаква причина не се нравели на въпросния трибунал, били натоварени на кораби, които в средата на реката били пробивани и оставени да потънат.

Всеки, осмеляващ се да се бори за живота си във водата, бил натикван обратно вътре и придържан с дълга кука, докато се удави.

Реката дотолкова се препълнила с трупове, че се превърнала в източник на смъртоносни болести, които постепенно завладели целия град. Така, водени от сляпата си страст за отмъщение, революционерите, без да искат, се самоубили.

* * *

А после следва и Руската революция.

През 1917 г., след успешното детрониране на царя, болшевиките се съгласили на идиотско споразумение с Германия — което окончателно убедило немците, че руснаците са глупаци.

Болшевиките нямали търпение да прекратят бойните действия с немците, за да могат да напуснат фронта и да се върнат у дома, където да могат на воля да убиват своите в една гражданска война, която не позволила на страната да разреши своите селскостопански, икономически и финансови проблеми.

След като спечелили гражданската война, болшевиките изобщо не били в състояние да се справят с всеобщия мор и глад, който избил още милиони жители на страната и въз основа на който десетилетие по-късно немците предположили, че руснаците са си останали все такива глупаци и следователно могат да бъдат победени и завладени през Втората световна война.

Руснаците може и да са били глупаци, но не по-малки глупаци се оказали и немците, които очевидно били забравили поуките от руските зими и мъртвородения опит на Наполеон да завладее Русия, както и готовността на руснаците да умрат, сражавайки се с врага, ръководени от фаталистичната теория, че те така или иначе са обречени да умрат, биейки се с един или друг враг, или пък един с друг — така че, какво значение има кой ще се окаже врагът?!

Нито една от тези откачени ексцесии на озверелите за власт комунисти през тридесетте години сеч и унищожение — гражданските войни, гладът, сриването на руската индустрия или инвазията на Германия — не били в състояние да озаптят Йосиф Сталин, разпоредил смъртта на милиони свои сънародници, с което поне им помогнал да не умрат от глад или от немските куршуми.

* * *

Американската нация е създадена въз основа на схващането за свобода и неотменими права за всички хора. Освен ако тези хора случайно не се окажат африканци.

Хиляди и милиони, които си гледали своята работа, загубили домовете, семействата или живота си, за да помогнат на други хора да не плащат за наемния труд.

Наследството на робството преследва Съединените щати и до ден-днешен под формата на расизъм, престъпления и бедност.

Но какво щеше да се случи, ако американците, които прогласили понятието за свободата, бяха решили действително да се придържат към думите си и никога да не лишат и африканците от полагащата им се свобода? Щеше да се случи това, че днес Съединените щати щяха да бъдат по-добро място за живеене. Същото се отнася и за Африка.

* * *

Нека се върнем към по-често срещаните форми на лудост на тема власт. През 1976 г. харизматикът — преподобният Джим Джоунс от Храма на народа, обяснил на своите ревностни последователи, че „ако ме обичате толкова, колкото аз обичам вас, трябва всички да умрем заедно или ще бъдем унищожени отвън“.

Над деветстотин души извършили самоубийство или били подпомогнати по пътя към смъртта от сподвижници, по-отдадени на преподобния от тях самите. Родители заклали собствените си деца — все в името Божие.

След това масово самоубийство религията била обявена за култ.

* * *

Джак Андерсън упражнявал властта си във Вашингтон чрез своята редовна рубрика, плод на журналистическите му разследвания. Но очевидно властта му не била чак толкова могъща, колкото той си въобразявал. След като шахът на Иран бил свален от революционните сили в страната, Андерсън обявил, че е предсказал този край на шаха още преди много години.

Появил се само един проблем — когато хората решили да прегледат старите статии на Андерсън, не успели да открият никъде подобно предсказание.

* * *

През девети век Еригена бил един от малцината просветени учени. Той напълно основателно твърдял, че „разумът и авторитетът произлизат от един и същ източник — Божествената мъдрост“.

Ала Църквата недолюбвала подобна безумна ерес и накрая решила да анатемоса писанията на Еригена. Четири века по-късно те продължавали да бъдат смятани за ерес, така че папа Хонорий III решил направо да ги изгори, обявявайки ги за „наследена поквара“.

* * *

Един евангелист от Солсбъри, Англия, бил глобен 1700 долара, защото решил да се издигне над града на моторизиран хидроплан и да проповядва от покривите му към тълпата грешници отдолу. „Мислех, че като чуят глас от небето, те ще го вземат за гласа на Бога“ — обяснил пред полицията фанатикът.

* * *

През тринадесети век хиляди френски деца повярвали на едно овчарче, което твърдяло, че е имало видение за Христос. И децата решили да последват своя млад водач на кръстоносен поход за освобождаване на Светите земи.

Децата били качени на кораби — собственост на френски търговци, и вместо обещаното безплатно пътешествие до Йерусалим, те били продадени в робство.

* * *

Асирийците били най-образованите хора на древността — отлични земевладелци, умели занаятчии, поставили началото на епохата на бронзовите оръдия на труда, търговци и пътешественици, обикалящи целия познат в онова време свят.

Всичко това се променило през тринадесети век преди новата ера, когато те се превърнали в ужаса на Близкия изток с неизчислимите си армии, унищожаващи всички техни врагове. Специалността им била ослепяването на пленниците — с хиляди наведнъж, с цел предотвратяване бунтове сред робските редици.

Ала фактът, че от слепите хора ставали лоши роби с крайно ограничени умения, очевидно бил пренебрегнат от асирийците — нация, която историята също решила да пренебрегне.

* * *

В годините на най-голямо прехласване по гладиаторските игри в Рим първичните избори за претенденти за гладиаторския пост представлявали не по-малко зрелище за тълпите — в тях въоръжен до зъби мъж гонел и убивал напълно невъоръжен човек. Наградата за победителя: отнемали му оръжията и той се превръщал в следващата жертва.

* * *

Религиозният реформатор Мартин Лутер проповядвал за значението и на обикновения човек в очите на Бога и се опитвал да облекчи положението на бедните, измъквайки ги от властта на корумпираната църква.

Ала немските селяци си направили свое собствено тълкувание на религиозното послание на Мартин Лутер и през 1524 г. се вдигнали на бунт и подложили на сеч десетки немски аристократи.

Мартин Лутер се опитал да обясни на разбунтувалите се селяни, че „дълг на християнина е да бъде търпелив, а не да се бие“.

И селяните продължили да обикалят германските земи, търпеливо убивайки богатите, като твърдели, че изпълняват Божията повеля.

Но Бог предпочел да се покрие, когато германската армия застигнала селяците и ги избила до крак — докато не останал нито един, който да посмее да се бунтува.

* * *

В годините на мрачното Средновековие, когато християнството все още водело битка за установяване на властта си над европейските племена, били избити множество вещици и езичници, задето вземали участие в истерични ритуали, при които се оставяли да бъдат обладани от дявола и се отдавали на неконтролираната страст на танца часове наред, докато накрая някои от тях дори се разсъбличали, когато злите сили избирали да ги завладеят.

Само десетилетия по-късно — от 1300 г., чак докъм 1800 г., в цяла Европа и Америка благонравните християни се оставяли да бъдат обладани от Божия дух и се отдавали на неконтролираната страст на танца часове наред, докато накрая някои дори се разсъбличали голи, когато Бог избирал да се засели в някой от тях.

* * *

Сред индианците куакиутъл племенната власт се определяла по броя на унищожените вещи, които човек решавал да жертва. Водени от тази традиция, най-големите откачалки на тема власт не само изгаряли своите оръдия, оръжия и домашни вещи, но подлагали на огъня и собствените си къщи.

И после оставали с властта на нищото.

* * *

Жадните за власт невинаги прибягват до насилие. Понякога някои от тях решават да пробват и да властват чрез закона.

С нарастване популярността на автомобилите през 1800-те години, Антиавтомобилното общество на пенсилванските фермери постановило следните правила: „В случай, че някой кон откаже да пусне кола по пътя, собственикът трябва да дръпне колата встрани и да скрие частите й в храстите. Автомобилите, които пътуват по пътищата на страната нощем, трябва да изстрелват по една сигнална ракета на всяка миля, а после да изчакват десет минути, за да са сигурни, че пътят е чист.“

Пенсилванските законодатели обаче не превърнали тези правила в закони — както вероятно ще ви подскаже и липсата на хора по пътищата, разглобяващи си колите, за да пропуснат кон.