Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (19)

Осемнадесета глава
Бизнесът на глупостта и, обратното

На шефовете в „Хюлет-Пакард“ веднъж им хрумнала брилянтната идея да свалят всички врати от офисите на фирмата, за да поощрят по този начин откритото общуване между мениджърите и персонала.

От този момент нататък по което и време от деня човек да решал да погледне към паркинга на фирмата, виждал събрани по двойки и тройки служители, шушукащи си нещо лично, което не биха могли да си кажат в останалите си без врати офиси.

Но, от друга страна, не всички корпорации се ръководят от хора, пуснали мозъците си в постоянен отпуск, нали? Или може би не е така?

* * *

Телефонната компания „Пасифик Бел“ предпочитала да изпраща пространни сметки на своите клиенти — от много страници. Дори и потребителите с по-скромен брой разговори получавали сметка от минимум две страници — на втората от тях се мъдрели само две думи: „празна страница“.

* * *

Когато през 1902 г. компанията „Жилет“ започнала да продава самобръсначки, стотици мъже си ги купили, но после ги изхвърлили, твърдейки, че ножчетата са тъпи и не им бръснат брадите.

Хората от „Жилет“ установили, че недоволните клиенти не са смъквали капачетата на ножчетата преди започването на бръсненето.

* * *

Производителите на коли харчат милиони за проучвания и търсения на нови имена за своите модели. Веднъж в „Шевролет“ се спрели на името „Нова“, обаче се оказало, че няма да могат да продават модела си в Латинска Америка, защото на испански „но ва“ означава „не върви“.

* * *

Нали знаете колко е трудно да се ориентираш в огромен универсален магазин, особено ако влизаш в него за първи път?! Вероятно точно поради тази причина в един калифорнийски магазин се вижда следната табелка: „Вторият етаж — на горния етаж“.

* * *

През 1998 г. Британските железници се сблъскали с проблема как да направят така, че влаковете по експресните линии „Интерсити“ да се движат навреме. След много умувания началниците взели кардинално решение, което благоразумно избягвало драстичните подобрения в оборудването и в цялата система.

Те просто предефинирали понятието „навреме“. Сега се смята, че влакът пристига навреме, ако се появи в рамките на час закъснение от графика.

* * *

През 1990 г. един американец си разглеждал книжката с инструкции за ползване на новото си видео, когато забелязал, че датата, използвана като пример за нагласяне на таймера на видеото, е 7 декември.

Въпросното видео било произведено в Япония. А 7 декември е датата, в която японци те се промъкват тайно и нападат изневиделица пристанището Пърл Харбър — събитие, което предопределя американското влизане във Втората световна война.

* * *

Един търговски представител от Калифорния продавал на корпорациите тренировъчна програма за екипна работа, наречена „Детска градина за възрастни“, която изисквала от началниците да строят укрепления от кубчета и да нижат герданчета от мъниста.

Програмата имала огромен успех. Тя правела участниците по-добри началници, като ги задържала поне за ден далеч от главите на техните подчинени.

* * *

Когато кибритът се превърнал в обичайното средство за палене на цигара, войниците бързо установили, че никак не е безопасно да си споделяш клечките, когато си на истинска война.

Точно там се е зародило и прочутото суеверие, предупреждаващо ни, че трета цигара с една клечка не се пали. Ако подържите запалена клечка в тъмнината толкова дълго, ще предоставите на вражеския снайперист превъзходна възможност и да ви открие, и да ви вземе на прицел — така третият, палещ от една клечка, обикновено се оказва човекът, на когото късметът му е изневерил. Завинаги.

Производителите на кибрит обаче само това и чакали — те веднага превърнали тази предохранителна военна мярка в суеверие с международни мащаби, което няма нищо общо с оцеляването по време на бойни действия.

Резултатът: дори и в мирно време хората отказват да споделят клечка кибрит, макар че никакви снайперисти не дебнат наоколо. Това от своя страна повишава броя на използваните клечки кибрит, а оттам — и печалбите за производителите.

* * *

Марк Твен, който е вероятно най-умният представител на американската нация, е имал шанса да инвестира парите си в новата телефонна компания на Александър Греъм Бел. Обаче той отказал предложението и предпочел да даде парите си в проект за нова наборна машина. Ала компанията, която го била подмамила, загубила всичко и банкрутирала.

* * *

През 1998 г. една английска корабна компания изплатила 2 милиона долара щети на населението на остров в Южния Пасифик, задето товарен кораб на компанията разрушил кораловия риф на острова, докато маневрирал прекалено близко до брега.

Но защо корабът се е отклонил толкова много от курса си? Защото шкиперът искал да погледне по-отблизо полуголите островитянки.

* * *

Онази божествена, сладка коричка на шунката „Блек Форест“ се прави от карамел. Освен ако не сте в Канада, където производителите на месо получили разрешение от държавните власти да заместят скъпото карамелено покритие с ръжда. Експертите твърдели, че ръждата е по-евтина, задържа се по-лесно за шунката и е напълно безопасна за консумация.

* * *

Работник от град Александрия, щата Вирджиния, бил много недоволен от годишната си атестация. Обадил се на своя мениджър, за да се оплаче. После пак се обадил. После пак.

След петнадесетото оплакване той бил арестуван за системен тормоз, изправен на съд и осъден да престои тридесет дена в общинския затвор.

Но в какво се състояла жалбата на този човек? Той смятал, че е трябвало да му бъде поставена оценка „забележителен“. А как го бил оценил неговият мениджър? — „Изключително преуспяващ“.

Вероятно отправянето на жалби е черта, характерна само за изключително преуспяващите, но не и за забележителните служители.

* * *

Месеци наред медицинските сестри от една южноафриканска болница с огромно озадачение откривали, че всеки петък сутрин определен пациент бил умрял.

За тази мистериозна смърт нямало никаква очевидна причина. Всевъзможните изследвания за всякакви видове бактериални инфекции дали отрицателен резултат.

Най-сетне шефовете установили, че всяка петъчна сутрин в отделението влизала чистачката, изваждала щепсела на животоподдържащата система на пациента от контакта, включвала прахосмукачката си и се заемала със задачата си.

След приключване на работата си тя отново включвала системата и си излизала в блажено неведение, че пациентът вече е мъртъв.

* * *

Един украински бизнесмен решил да награди всички свои служители с по един пейджър. Купил ги, но преживял такъв шок, когато и петдесетте се включили заедно, че се блъснал с колата си в улична лампа. След като се огледал и с успокоение установил, че няма никакви наранявания, той решил да прегледа тези едновременни съобщения. На всички пейджъри било изписано: „Поздравления за успешната покупка!“

* * *

През 1997 г. човек можеше да похарчи 7 долара за поло от разпродажбата в кварталния супермаркет, както и да се изръси с 49 долара за шикозна дизайнерска изработка на същото. Списание „Потребителски дневник“ реши да провери издръжливостта на двата вида дрехи. Познахте ли кое се оказа по-издръжливо? Аха, евтинкото!

* * *

Японските жени били възрадвани с нов крем — „Детектор на изневярата“. Този невидим гел се впръсквал по дрехите на съпрузите. Ако през деня, когато се предполага, че са на работа, мъжете решат да се разсъблекат, невидимият гел автоматично променя цвета на дрехата.

Какъв е най-забележителният резултат от промоцията ли? Е, просто все повече японски мъже са започнали сами да си перат дрехите.

* * *

Обява пред магазин за стоки втора употреба: „Разменяме всичко: велосипеди, перални и т.н. Защо не доведете съпругата си — ще ви предложим страхотна сделка!“

* * *

Съобщение на една брошура: „Ако не можете да четете, тази брошура ще ви подскаже къде можете да вземате уроци.“

* * *

Забелязано в тоалетната на един лондонски офис: „Тоалетната не работи. Моля, ползвайте долния етаж.“

* * *

След като допринесе за унижението на президентската институция, като реши да завърти любовна аферка с женен президент по време на стажа си в Белия дом, Моника Люински се постара да натрупа богатство от позора си, продавайки дамски чанти по Интернет. Всяка от тези чантички носеше прелюбопитния надпис: „Изработена специално за вас от МОНИКА.“

Но тъй като това не й стигна, госпожица Люински реши да наложи и своя собствена марка червила. „Много ми се иска да си имам червило — сподели тя пред списание «Мари Клер». — Мисля, че това ще бъде разумна инвестиция, нещо забавно и доходно, едно уважавано решение. Да, ще ми се отново да започна да ползвам и главата си.“

* * *

А какво ще кажете за собствениците на онзи ресторант в Емъривил, щата Калифорния, които решили да променят името му от „Баварско селце“ на „Суши селце“? Ще кажете, какво толкова тъпо има тук ли? Ами, тук става въпрос за китайски ресторант!

* * *

Стараещо се да отговори на нуждите на новата бизнес дама, която се опитва да спести ценни секунди от своето ежедневие, списание „Нова жена“ прави следното предложение на своите страници: „Спестете си време, като се срещате с няколко приятели едновременно.“

* * *

През деветнадесети век пенсилванските фермери не били хора, които могат да бъдат лесно преметнати от магнатите, предлагащи им процент от печалбата за сметка на копаенето в земите им за откриване на нефт.

Селяните прозрели хитростта на нефтените компании и смело отказали да им бъде подхвърлена някаква си 1/2 от печалбата, като държали да получат 1/4 — нали все пак 4 е по-голямо от 2!

* * *

В продължение на тридесет и две години зъболекар от северните китайски провинции събрал 28 000 зъба, които бил извадил от устата на своите пациенти.

Какво е направил с толкова много развалени зъби този човек? Издигнал кула с височина три метра, с която искал да допринесе за повишаване културата на устната хигиена у населението в провинцията.

* * *

Чумата от четиринадесети век довела до един твърде неочакван резултат — зараждането на работническите движения. Когато Франция се изправила пред проблема с недостига на работна ръка, предизвикан от загубата на толкова много селяни, покосени от черната смърт, оцелелите селяни излезли на стачка в защита правата на работниците.

Френските благородници реагирали по типичния за всички мениджъри и началници по света начин — подложили стачниците на поголовно унищожение и хвърлили телата им в реките, за да правят компания на жертвите на черната смърт.

* * *

Завоюването на Новия свят от всякакви авантюристи, прииждащи от Стария свят, представлявало по-скоро бизнес начинание, отколкото военна кампания. Просто испанските конквистадори установили, че избиването на местните жители на Южна Америка е изключително разумна бизнес практика с цел инвестиране в ацтекското злато.

От време на време испанските бизнесмени срещали известни затруднения в организирането на транспортните си подразделения.

През 1520 г. Кортес и шестстотин от неговите бизнес партньори пристигнали в ацтекската столица Теночтитлан и продължили да придобиват огромни количества злато и безценни камъни посредством търговската процедура, известна като избиване на другата страна.

Ала градът представлявал остров в средата на езеро и единственият път за измъкване от него се предоставял от серията мостове. Когато испанците се опитали да сложат край на бизнес операцията си и да се оттеглят, ацтекските воини разрушили някои от мостовете и с помощта на канутата си нападнали другата страна по договора от всички посоки.

Испанците вероятно са можели да избягат, ако се бяха сетили да си вземат лодки или пък бяха решили да жертват плячката си, да я захвърлят и да си спасят живота. Но натоварени като магарета с дисаги злато, половината от испанските инвеститори били избити.

За щастие на Кортес ацтеките успели да избият толкова много претоварени със злато испанци, че падналите им в езерото тела образували мост, по който останалите оцелели успели да се измъкнат, за да се върнат и да продължат с инвестициите си някой друг ден.

* * *

Когато търгуващите с арабските страни венециански търговци внесли за първи път кафето в Европа, италианските служители на Христа го забранили под страх от сурово наказание, защото било напитка на безбожниците. До момента, в който папа Клементий VII решил да се пожертва и да изпие една чашка от него. Внезапно се установило, че кафето не е чак такова голямо зло. И папата побързал да го обяви като напълно морална напитка за всички християни.

* * *

Един от първите речници на Западния свят, наречен „Manipulus Vocabulorum“, публикуван през 1570 г., демонстрирал твърде уникален подход в стремежа си да помогне на хората да проумеят значението на отделните думи — вместо да ги подредят по азбучен ред, авторите наредили думите съобразно произношението на последната сричка.

* * *

Венецианските проститутки от шестнадесети век започнали да носят обувки с толкова високи токчета, че те приличали по-скоро на ниски кокили, отколкото на обувки. Накрая правителството решило да обяви тези обувки извън закона — не по морални съображения, а защото прекалено много жени започнали да падат от своеобразните си кокили и да намират смъртта си.

* * *

Когато сър Франсиз Дрейк се завърнал в Англия от обиколката си из Новия свят в края на шестнадесети век, той донесъл със себе си и някои нови открия, сред които били лулите и тютюнът. За да демонстрира пред кралица Елизабет как се пуши, той запалил лула. Ала един чевръст слуга веднага метнал върху сър Франсиз ведро с вода, защото решил, че благородникът се е подпалил.

Ето ви една идея как да подходите следващия път, когато се опитвате да откажете пушач от вредния му навик — приложете елизабетинския метод.

* * *

През 1630-те години холандските фермери започнали да спекулират масово с лалетата, вдигайки цената на луковиците им до хиляди гулдени.

Спираловидно нарастващите спекулативни цени накрая довели до банкрута на хиляди холандски търговци. Едва тогава инвеститорите си дали сметка, че лалетата не притежават чак такава стойност, че да оправдаят високата си цена — урок, който би трябвало да научат и съвременните колекционери на бейзболни и други подобни видове картички.

* * *

През 1950-те години компания, производител на електроника, помолила един инженер да подобри бутонните тунери за радиоприемниците, така че да не губят контакт с радиостанциите и да заглъхват във вечността.

Инженерът измислил бутони, които могат едновременно да се натискат и завъртат за фина настройка на приемането. Ала идеята му била отхвърлена — не защото не работела (напротив!), а защото компанията не желаела нейните радиоприемници да изглеждат по-различно от тези на останалите компании, които използвали некачествени бутони.

* * *

Често консуматорите дотолкова свикват с вида на стоките, които купуват, че производителите се виждат принудени или да се откажат от подобренията в тях, или да прикрият въпросните подобрения.

Да вземем за пример типичната клавиатура на латиница, наречена клавиатура „QWERTY“, предназначена по-скоро да бави машинописките, отколкото да им помага, поставяйки най-често употребяваните букви под контрола на най-слабите пръсти на ръката. И всичко това — защото машините от деветнадесети век не били чак толкова добри, за да отговарят на темпото на бързите машинописки.

Съвременните компютри работят достатъчно бързо, обаче старата, забавяща писането подредба на клавиатурата си остава, защото никой не желае да си прави труда да учи нова подредба.

* * *

Британската компания „Ариел“ предложила нов, подобрен дизайн на своите мотори, като преместила резервоара в задната част на рамата. Впоследствие обаче дизайнерите се видели принудени да добавят отпред кутия, имитираща резервоар, защото мотористите се чувствали неудобно без нея, макар че изобщо не се нуждаели от такова устройство между краката си.

* * *

Сградата на операта в Сидни, Австралия, е една от най-характерните за града със своя смел дизайн, навяващ мисълта за разпънати корабни платна.

Този фантастичен дизайн обаче изобщо не взел под внимание инженерните реалности и в резултат на това построяването на сградата се забавило с девет години, а бюджетът нараснал с 1400 процента. Колкото и да се стараели, инженерите така и не успели да разрешат проблемите с дизайна на постройката и да избегнат десетгодишния проект за възстановяването й, наложил се само шестнадесет години по-късно.

* * *

Консервните кутии се превърнали в едно от най-прекрасните изобретения на 1810 г., позволяващи съхранението и транспортирането на храна на големи разстояния от източника й и особено полезни за армии по време на поход.

Съществувал обаче един мъничък проблем — в продължение на четиридесет и осем години на никого не му хрумнало да изобрети и отварачка за консерви.

Дотогава войниците му измислили начин — отваряли консервите си с ножовете или щиковете си, а ако и това не свършело работа, направо ги прострелвали.

Един производител на консервирани храни решил да добави върху кутиите си и следните инструкции за употреба: „Изрежете по горния ръб с помощта на чук и длето.“

* * *

Когато бил създаден първият шевролет „Монца“, за да се сменят две свещи, е трябвало да бъде свален целият двигател.

* * *

Когато през седемдесетте години на XX век един от дизайнерите на компанията „Форд“ отишъл при собствениците, за да им предложи да произвеждат и миниван, те не само му отказали, но и го уволнили. Той обаче отишъл при собствениците на „Крайслер“, които приели предложението му и по този начин запълнили една пазарна ниша, за чието съществувание никой до този момент не бил подозирал.

* * *

Собствениците на компанията „Ай Би Ем“ пропилели шанса да станат първите производители на копирни машини през 1960-те години, защото смятали, че за тях няма да има пазар.

* * *

Компанията „Гербер“ натрупала цяло състояние, продавайки бебешки храни в мънички бурканчета. Но през 1970-те години компанията се издънила, като се опитала да продава храна за едно ядене за възрастни, но в същите бебешки бурканчета.

* * *

Сред древните асирийски търговци съществувал неписан закон, съобразно който никоя сделка не се считала за финализирана, докато продавачът не връчел на купувача една обувка.

* * *

Изследването на далечни и слабо познати територии си било твърде рискован бизнес. Но направено интелигентно, то можело да се увенчае с донасянето вкъщи ако не на злато, то поне на царевица и тютюн.

Но тук става въпрос за английския изследовател от деветнадесети век Джон Франклин, чийто злополучен екипаж от 129-има души така и не се прибрал вкъщи.

Докато Франклин напредвал трудно през необятната ледена пустош на арктическите територии, неговите хора мъкнели със себе си четка за дрехи, кутия вакса, дъска за табла и няколко книги.

Незнайно защо на никого не му хрумнало да вземе и няколко пушки, с чиято помощ биха могли да отстрелват дивеч и да се хранят. Тази небрежност им струвала много — всички умрели от глад.

* * *

Когато унгарските мелничари разработили по-ефикасен метод за превръщане на житото в брашно през 1850-те години, скоро установили, че новите мелници премахвали всички хранителни съставки от зърното, оставяйки брашното за хляб съвсем бяло.

За да разрешат маркетинговия си проблем, те подели кампания, целяща да убеди хората, че белият хляб, произведен от лишено от хранителни съставки брашно, е по-добър от пълнозърнестия хляб, защото бялото е цветът на благородниците.

* * *

Собствениците на киносалони през 1920-те забранили яденето на пуканки в залите, лишавайки се по този начин от големи печалби. Щом обаче се решили да променят становището си, скоро установили, че трупат много повече пари от продажбата на бързи закуски, отколкото от билети.

* * *

По време на Втората световна война продажбите на сладолед в Япония внезапно се сринали, защото хората се страхували, че ако ядат тази американска новост, ще бъдат нарочени за предатели. Никой не се постарал да каже на горките японци, че сладоледът не е измислен от американците, а от италианците — техни съюзници по време на войната.

* * *

Новата кока-кола.

Добре де, отсега да ви предупредим, че става въпрос за истински провал. Не за някаква простичка грешчица на компанията, опитваща се да създаде нова формула на напитката си. Това си е чисто изгърмяване с икономически гигантски размери, отнело две години в изследователски напъни, вкусови тестове, проучвания на потребителските нагласи и фокусни групи — и всичко това довело до някаква отвратителна газирана напитка, която всички автоматично намразили. Тези 4 милиона долара, загубени за производството на „Новата кока-кола“, оставили лош привкус в устата на мнозина, когато изгърмели през 1985 г.

* * *

Десетилетие по-късно компанията „Кока-кола“ обявила, че разработва нова машина за продажба на своята напитка, която усеща температурните промени и веднага повишава цените, когато времето стане действително много горещо и хората порядъчно ожаднеят.

* * *

Ежегодно американците прекарват два милиарда часа в косене на тревата в градините си. Да не си мислите, че някой се наслаждава на тази задача? Нищо подобно! Докато коси, всеки си казва, че нямаше сега да коси, ако не беше садил. При все това всички продължават да садят трева, а оттам — и да я косят. И за тази крайно съмнителна привилегия американците харчат милиони долари за семена и косачки, само за да завършат накрая с морави, които така и не могат да изглеждат толкова добре, колкото тези на съседите.

* * *

Когато през 1880-те години измислили газираната вода, в началото тя била продавана като лекарство. А сега хората, които прекаляват с пиенето на газирана вода, трябва да вземат други лекарства, за да парират калциращите странични ефекти на газираната вода.

* * *

На тихоокеанския остров Алор съществувала монетна система, основаваща се на тъпани и гонгове, върху които никой не свири и които се използват като разменни предмети за закупуването на прасета и жени.

Сред обитателите на Адмиралтейските острови разменната валута за закупуване на съпруги били кучешките зъби, а на остров Яп валутата вземала формата и размерите на близо четириметрови гравирани камъни, които тежали повече от тон и с чиято помощ мъжете никога не били застрашени от вероятността да се окажат с малко пари.

* * *

През 1911 г. от редакцията на списание „Женски домашен журнал“ уволнили петнадесет жени заради шокиращо аморално поведение — били изловени да танцуват танца „пуешки тръс“.

* * *

Една преуморена от гледане на деца майка — Мариън Донован, през 1951 г. измислила бебешките гащички за еднократна употреба, като нарязала завесите си за баня. Когато се опитала да продаде идеята си на една компания, оттам й заявили, че не си струва инвестицията, защото надали ще се сдобие с особена популярност.

* * *

Когато през 1950-те години Бети Несмит измислила течния коректор за поправяне на печатни грешки, производителите отказали да приемат идеята й, напълно убедени, че е абсолютно безполезна.

Принудена по този начин да се финансира сама, жената натрупала цяло състояние.

* * *

През 1966 г. евтините хартиени рокли за еднократна употреба преживели кратък възход — докато жените не установили, че тези рокли се разпадат под дъжда и че са леснозапалими. На всичкото отгоре били и твърде неудобни.

* * *

Страдащ от липса на работа, ала не и от липса на идеи, създателят на реклами Гари Дал продал един милион „Скалички — домашни любимци“ през 1975 г. Въпросният домашен любимец представлявал камък в кутия. Тези скалички превърнали Гари Дал в милионер.

* * *

В старанието си да осребри в своя полза манията на хората по дънките, през 1974 г. компанията „Американ Моторс“ пуснала своите „гремлини“ и „хорнети“ с тапицерия, изработена от дънков плат. Ала колите не се продавали. Очевидно на собствениците на компанията им е убягнало нещо много съществено: че хората искат да носят дънките, а не да се возят в тях.

* * *

През 1970-те години четири милиона американки похарчили 40 милиона долара за поръчка по каталог на уголемители на бюста, които нищо не им уголемили.

* * *

Когато самолетните компании въвели в машините си категорията „бизнес класа“, на пасажерите не се разрешавало сами да си закопчават коланите — това трябвало да се върши само от стюардесите.

* * *

Идея от „Наръчника по безопасност и здравословна работна среда“, съставен от една електронна компания от Силиконовата долина в полза на нейните служители: „От време на време примигвайте, за да овлажните очите си.“

* * *

От наръчника по безопасност на компанията „Морган Гаранти Тръст“, издание 1983 г.: „Избягвайте да казвате «здравей»! Този иначе любезен и фамилиарен поздрав се счита за отживелица в света на бизнеса!“

* * *

И нека сега завършим с няколко откъса от инструкции за употреба на продукти:

1. От указания за сънотворното „нитол“: „Предупреждение: Може да доведе до сънливост!“

2. От указания за ползване на сешоар: „Да не се използва по време на сън!“

3. От коледни лампички, китайско производство: „Само за вътрешна или външна употреба!“

4. От указания за ползване на ютия марка „Ровента“: „Не гладете дрехите върху тялото си!“

5. От опаковка на пудинг: „Продуктът ще бъде топъл само след затопляне!“

6. Върху пликче с чипс марка „Фрито“: „Можете да спечелите много неща! Покупката не е задължителна! За повече подробности — виж вътре.“