Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (17)

Шестнадесета глава
Тъпи спортове

Бъдете сигурни, че спортистите не са си спечелили прозвища като „бързи в краката и бавни в главата“ ей така, без нищо!

* * *

Участието на Ричард Никсън във футболния отбор на колежа „Уитиър“ се превърнало в предвестник на неговия подход към президентското кресло. Почти на всеки мач треньорът се виждал в чудо с него — с този свръхамбициозен играч можело да се направи само едно: да се остави в резервите.

* * *

Първите четирима, финиширали в маратона по време на Олимпийските игри през 1900 г., били дисквалифицирани за измама. Те напуснали бързо основния маршрут, метнали се на един файтон и доприпкали на пистата на стадиона далеч преди останалите участници.

Измамниците били разкрити много лесно, защото истинският победител бил взел преднина още в самото начало на състезанието, така че бил напълно наясно, че никой не го е изпреварвал.

* * *

В баскетбола силните нападатели са си особена, неповторима порода, което вероятно е най-добре за всички останали.

Карл Малоун, нападателят на „Юта Джаз“, изрекъл следната непоклатима защитна реч относно най-великия шоумен в този спорт и негов приятел Чарлз Баркли: „Говорете си каквото щете за Чарлз Баркли, ама да знаете, че когато той ви каже, че ще направи нещо, бъдете сигурни, че или ще го направи, или няма да го направи!“

* * *

Ако си мислите, че съвременният американски футбол е груба игра, трябвало е да видите как стоят нещата преди деветдесет и пет години! Крошетата, ритниците и ударите под кръста са си били напълно законни. По време на колежанския турнир през 1905 г. осемнадесет играчи намерили смъртта си на терена.

* * *

Не по-малко интересни са и правилата на една игра с топка, играна от древните ацтеки и маи от Централна Америка. Капитанът на изгубилия отбор бил убиван, сърцето му било изваждано, след което преминавало от ръка на ръка през публиката, за да бъде изядено.

* * *

Когато атлетите вършат идиотщини, никой не се изненадва, че хора с имена като Дафи^[1] и Дизи^[2] невинаги са наясно какво точно правят. Но поне от страна на съдиите човек очаква малко по-интелигентен напън на мозъка.

Съдиите на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1932 г. поставили световен рекорд по нестандартни мисловни напъни. Когато французинът Жул Ноел счупил рекорда по хвърляне на диск, печелившото му хвърляне било дисквалифицирано — при това не защото той е нарушил по някакъв начин правилата, а защото всички съдии, които в този момент е трябвало да го наблюдават, решили да се обърнат, за да позяпат овчарския скок.

* * *

По време на Олимпийските игри през 1972 г. баскетболният отбор на Съединените щати спечелил златния медал във финалите срещу Русия. Гонгът ознаменувал края на играта — Щатите водели с една точка.

Тогава един от съдиите върнал часовника назад и предал топката на руския отбор. Руснаците не успели да вкарат кош и времето отново изтекло.

Втори съдия върнал часовника и пак подал топката на руснаците. Този път те успели да вкарат кош и така спечелили златния медал. Отборът на САЩ бойкотирал игрите и техния сребърен медал.

Този инцидент плюе в лицето на така шумно прокламирания дух на честната игра, който уж олицетворяват Олимпийските игри. Той е по-неприятен дори и от стимулантите, с които спортистите се опитват да подобрят представянето си. По-лош е дори и от съдиите по фигурно пързаляне и художествена гимнастика, които изразяват нагло предпочитанията си към отбора на една или друга страна, като дават субективни оценки. Защото там всички станали свидетели как съдиите връщат часовника не един, а цели два пъти, за да получат желания от тях резултат. А най-гадното от всичко е, че олимпийските власти категорично отказали да удостоят с внимание протеста на останалите спортисти.

* * *

По време на канадското родео в Едмънтън излязъл на мода взаимстваният от затворническите игри вариант, наречен каубойски покер.

Четирима мъже седят на маса в средата на арената. Не е необходимо да играят на карти, нито пък се нуждаят от чипове, защото играят хазарт с телата си.

Организаторите на родеото подбират най-гадния от всички бикове и го пускат на арената. Когато бикът се втурне към участниците, последният останал седнал след неговото нападение печели.

През ноември 1998 г. бикът превърнал масата за покер в съчки, обаче джакпотът от 300 долара трябвало да бъде разделен на две, защото след нападението на звяра били останали цели двама от участниците.

* * *

Кой казва, че от футболните звезди не става интелигентни спортни коментатори?! Предлагаме на вниманието ви следната мисъл, изказана от бившия полузащитник и настоящ телевизионен експерт Джо Тайсман: „Никой, ангажиран във футбола, не може да се смята за гений. Гений е човек като Норман Айнщайн.“

* * *

Следвайки модата сред спортните среди през 1990-те, един защитник уважил майка си, като татуирал името й върху гърдите си.

Вероятно към края човекът съвсем му изгубил края, защото вместо „Мейбъл“, както било името на жената, той наредил да изпишат „Мейблъ“.

* * *

Вероятно нещо в срещата с връхлитащ срещу теб бик извиква най-идиотското у някои тореадори. Това се отнася и до човека, който се опитал да се бори с бик от задната седалка на пежо — кабриолет от 1901. За щастие бикът нямал ни най-малка представа, че си има работа с пежо, иначе сигурно щеше да преобърне колата.

Вместо това той просто подвил опашка и побягнал, оставяйки тореадора без никаква възможност да се докаже, но предоставяйки му превъзходен шанс да се измъкне безславно от арената, пълна с разочаровани фенове.

През 1897 г. друг тореадор решил да се бие с бик, качен върху велосипед. Обаче в случая бикът се оказал пълен непукист — метнал и тореадора, и велосипеда му през стената. През 1932 г. в Испания схватка между бик и тореадор върху мотоциклет завършила без резултат, но не и за тълпата, която проглушила арената от викове това зрелище никога повече да не се повтаря.

* * *

Ледът е повалил не по-малко спортисти от разярените бикове — както се оказало за отборите по леден бейзбол от краяхна деветнадесети век. Това е игра, при която плъзгането е не само позволено, но и неизбежно.

Ледът бил предпочитан терен и за някои баскетболисти, пързалящи се на кънки. В Кливланд пък в началото на двадесети век се радвал на огромна популярност боксът върху лед.

* * *

Ако не се пързалят върху лед, някои спортисти предпочитат да падат от стремето, докато играят футбол, бокс и баскетбол на гърба на коне.

* * *

В радвалия се на мимолетна слава спорт, наречен воден бейзбол, правилата изисквали вътрешните играчи да играят, потопени до шията, пичърите — потопени до кръста, а батърите — потопени до бедрата.

* * *

Ето и други радвали се на твърде мимолетна слава спортове, които изисквали известна ловкост, но никакви мозъчни усилия: въздушен голф, седеж върху пилон и поглъщане на златни рибки.

* * *

През 1878 г. състезателят по спортно ходене Лаймън Портър предложил 1500 долара на човека, който ще успее да премине разстоянието от Сан Франциско до Ню Йорк, бутайки ръчна количка по-бързо от самия него.

За огромно учудване на Портър предизвикателството му било прието. Смелчагата се казвал Леон Федемайер, французин, на четиридесет и една години, изкарващ си хляба именно с бутане на ръчна количка.

Натоварен с 65 килограма храна, дрехи и палатка, Федемайер бутал количката си през пясъците на пустинята, през снежни виелици и през планински склонове.

След шест месеца французинът добутал количката до град Ню Йорк и предявил претенции към наградата. Ала неговият опонент — човекът с парите — така и не се появил.

Разореният французин се опитал да възстанови загубите си, включвайки се в други състезания по спортно ходене (този път без ръчна количка). Странното е, че без количката той се движел по-бавно, отколкото с нея.

* * *

Светът на бокса затаил дъх, когато шампионът в тежка категория Мохамед Али приел предизвикателството да участва в състезанието по бойни изкуства, в двубой с японския борец Антонио Иноки.

Главната подготовка на Али се състояла в максимална публичност на срещата, докато междувременно Иноки тренирал усилено, за да подсили брадичката си да устоява на непобедимите крошета на Али.

Но усилията на японеца се оказали абсолютно напразни. По време на петнадесетте рунда, в които се опитвал да докаже, че боксът може да бъде и неконтактен спорт, той прекарал времето си, лежейки по гръб и отбивайки с крака противника си всеки път, когато се приближи. Накрая реферите се принудили да обявят срещата като мач без резултат.

* * *

На вечния двубой между бокса и борбата се сложило край (или поне на противоречието между огромния борец и посредствения боксьор) през 1976 г., когато двуметровата канара Андре Великана вдигнал пътуващия боксьор Чък Уепнър и го запокитил през въжетата на ринга. Уепнър успял да се изправи, а Андре спечелил, макар че и двата спорта загубили по нещо.

* * *

През 1920-те години Търговската гимназия на Салем се прославя като училището с най-продължителна хронология на нескончаеми загуби на футболния си отбор в целия щат Масачузетс. След като отборът губел непрекъснато цели шест години, властите на училищната футболна лига внезапно установили, че такова училище всъщност изобщо не съществува.

Отборът се състоял от момчета, изхвърлени от всички училища, които уговаряли срещите си с отборите на училищата из целия щат в замяна на част от наградата. Салемската единадесетица правела всичко възможно да губи всеки път, за да бъде сигурна, че и следващата година ще бъде поканена.

* * *

Древните минойци били големи почитатели на един вид спорт, който би бил огромно предизвикателство за всеки съвременен атлет — или поне за онзи, който държи да остане атлет и на следващия ден след състезанието.

Млад мъж или млада жена заставали в средата на арената, с лице към бясно устремен към тях бик. Когато бикът се приближал достатъчно, задачата на спортиста била да го хване за рогата и да направи през гърба му салто.

Вероятно това е една от многобройните причини, поради които минойската цивилизация е изчезнала.

* * *

Тенисистът Илие Настасе поставил рекорд за идиотско поведение. По време на своите мачове той се подигравал на реферите, плюел срещу противника си, мамел, нападал опонентите си с неприлични думи и накрая бил дисквалифициран по време на мач, в който противникът му водел, обаче напуснал корта, изпълнен с отвращение поради склонността на Настасе да прави всичко друго, само не и да играе тенис.

* * *

През 1995 г. индиец балансирал на един крак в продължение на седемдесет и един часа и четиридесет минути. Обаче балансирането на един крак не е сред особено печелившите спортове.

Други спортни опити, отличаващи се с особени върхове в тъпотията, направени с цел влизане в „Книгата на рекордите Гинес“ от хора, надарени с повече мускули, отколкото мозък, са:

1. Англичанин, балансирал върху главата си сто тухли (с общо тегло двеста килограма) в продължение на четиринадесет секунди.

2. Мъж, който завързал с езика си 833 възела за един час.

3. Двама шотландци, поставили рекорд по пълзене на четири крака (свободен стил) по протежение на петдесет километра.

Тук обаче става въпрос за спринтиране. За рекорди в дисциплината пълзене на дълги разстояния трябва пак да се върнем в Индия, където мъж пропълзял на четири крака 1400 километра, за да докаже своята огромна набожност.

4. Британец, който разрязал 30-сантиметрова краставица на 264 парчета за 13.4 секунди.

5. Само един от най-престижните американски университети може да роди следната пре-мозъчна клоунада: четиринадесет студенти от Станфорд прекарали 244 часа и 43 минути в игра на прескочикобила. По този начин те изминали 1604 километра.

6. Британец, изминал 115 километра за двадесет и пет часа, балансирайки върху главата си бутилка от прясно мляко.

7. Американец, който изминал с велосипед 85 километра и 900 метра, като непрекъснато гледал назад през рамо.

* * *

По време на Олимпийските игри през 1976 г. един майор от Съветската армия, състезаващ се в дисциплината фехтовка — спорт само за джентълмени, бил дисквалифициран, защото си сложил на шпагата елекрически прекъсвач, за да може да регистрира удар срещу противника си, без дори да го докосва.

* * *

През 1491 г. крал Джеймс IV забранил голфа в Шотландия по простата причина, че „прилича май на глупава игра“.

По-късно кралят все пак възстановил статуса на играта и законът пак претърпял височайши промени с едно изключение — играенето на голф било забранено в неделите, защото било „време за литургия“.

* * *

През 1967 г. К. В. Суицър станала първата жена, участничка в Бостънския маратон. Или поне бягала, докато един от организаторите не се опитал да я измъкне от трасето. Друг състезател го спрял.

След състезанието Американската лекоатлетическа асоциация лишила К. Суицър от спортни права, защото била пробягала с два километра повече от разрешеното за жени и защото се опитала да участва в маратон без придружител.

Днес хиляди жени участват във всички бягания на дълги разстояния, придружавайки самите себе си.

* * *

Когато стане въпрос за собственици на спортни клубове, Джордж Стайнбренър — шефът на нюйоркските „Янки“, си е вид сам по себе си, преди всичко защото никой не желае да се числи към същия вид.

След като поиграл на въртящи се врати с няколко мениджъри, през 1982 г. той обявил: „Боб Лемън ще бъде наш мениджър цяла година! Можете да се обзаложите! Не ми пука дали ще се класираме последни. Кълна се във всичко свято, че той ще изкара при нас целия сезон!“

Само след четиринадесет мача Стайнбренър уволнил Лемън.

* * *

В дните на боксирането с голи ръце рундовете не били фиксирани по време. Всеки рунд продължавал дотогава, докато един от боксьорите се строполи безжизнен.

Срещата между Джем Мейс и Джо Кобърн през 1871 г. се превърнала в ярко доказателство за недостатъците на това правило. След отзвучаването на гонга за първи рунд флегматичният Мейс заел позиция в средата на ринга, обаче Кобърн, който бил далеч по-добър от него, започнал да подскача покрай въжетата. Нито един от двамата не благоволявал да промени стратегията си на игра.

Първият рунд се проточил цели седемдесет минути, без нито един удар. Тогава обаче се появила полицията и прекратила нелегалната борба, макар че може много да се поспори дали тази среща влиза в законовата класификация на понятието „борба“.

* * *

През 1912 г. сборният отбор на колежанските звезди играел мач по американски футбол срещу колежа „Галодет“, чиито ученици били глухи.

Звездите решили, че никой от противниковите играчи не може да ги чуе, затова вместо да уговарят следващите си ходове както обикновено — скупчвайки се, — те просто си крещели през целия терен.

Звездите обаче не си давали сметка, че, макар и глухи, противниците им са истински спецове в разчитането по устни. И така, знаейки всеки следващ ход на противниците си, учениците от колежа „Галодет“ ги били с 20:0.

* * *

Много преди въвеждането на хронометрите за вкарани кошове в баскетбола отборът на гимназията в Джорджтаун, щата Илинойс, демонстрирал защо се нуждае от такъв. След като още в началото на играта те отбелязали три коша, джорджтаунци взели превес над противниците си от гимназията „Хоумър“ и решили да си почиват, като се мотаят безцелно по игрището.

Неспособни да пробият застоя, наложен от по-силния отбор, играчите на „Хоумър“ накрая седнали на игрището, за да чакат края на мача. През това време съдията пък си прочел вестника. Когато накрая задължителното време изтекло, отборът на Джорджтаун отпразнувал победата си с 1:0.