Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (16)

Петнадесета глава
Идиотска политика

„Да предположим, че сте идиот — казал веднъж Марк Твен. — Да предположим също така, че сте и конгресмен. Извинете, повтарям се.“

Неразривната връзка между политиката и глупостта е ясна за всеки, който може да издържи да изчете цял един ежедневник.

И човек не може да не се запита: „Добре де, като са толкова глупави тези политици, как в крайна сметка успяват да бъдат избрани? Или може би отговорът се крие в самия въпрос?“

А някои политици посредством далеч по-упорит къртовски труд от други, успяват да затънат още по-надълбоко в блатото на идиотщината и глупостта.

* * *

По време на дипломатическа визита из Европа през 1962 г., финансирана от парите на данъкоплатците, конгресменът Адам Клейтън Пауъл решил да проучи възможностите за работа на американските жени, като посещавал всички възможни нощни клубове и стриптийз барове (все места, в които американските жени биха си намерили най-лесно работа).

Пауъл натоварил данъкоплатците и с таксите по собственото си пране, което минало на химическо чистене в Лондон и било изпратено в Италия чрез дипломатическата поща.

* * *

През 1971 г. губернаторът на Алабама Джордж Уолъс получил почетна степен по таекуондо. Обаче в бойните изкуства не съществува традиция да се присъждат почетни степени — те трябва да се извоюват чрез упорит труд.

* * *

За да спести пари, конгресменът Джеймс Джефърдс от Върмонт напуснал своя апартамент във Вашингтон и се преместил в офиса си на Капитолия. През 1981 г. конгресмените печелели повече от 60 000 долара годишно.

* * *

През 1940-те години Самюел Фердинан-Лоп участвал в президентските избори във Франция, предлагайки като платформа своята забележителна Лопеотерапия. В нея се предвиждало изкореняването на бедността след десет часа вечерта и уникален по рода си метод за пречистване въздуха на Париж — чрез повторното му предаване в ръцете на природата.

* * *

През 1962 г. повече от 46 000 избиратели подкрепили Едуард Кенеди за сенатор на САЩ. Какво му е толкова глупавото на това ли? Ами въпросните избиратели живеели в щата Кънектикът, докато Кенеди се кандидатирал за сенатор на щата Масачузетс.

* * *

Когато през 1966 г. телевизионното шоу „Батман“ ставало все по-популярно, съветският правителствен вестник „Правда“ нарекъл героя с плаща „капиталистически убиец“. Очевидно „Правда“ предпочитала далеч по-пролетарски ориентирания герой Питанката.

* * *

Уилям Хенри Харисън, избран за президент на САЩ през 1840 г., не проявил глупост, отказвайки да си сложи шапка и палто за церемонията по встъпването си в длъжност, която щяла да се проведе насред една мартенска буря във Вашингтон.

Той проявил глупост, демонстрирайки дълбоката си самовлюбеност в собствения си глас, която го накарала да държи реч в продължение на цял час. Накрая всички замръзнали, в това число и самият той.

Харисън каканижел ли, каканижел, докато си навлякъл сериозна настинка, довела до фатална пневмония, която го извадила само след месец от Овалния кабинет и от белия свят. По този начин Харисън се превърнал в първия президент на света, който се е наговорил до смърт.

* * *

Хюбърт Хъмфри изгарял от толкова страстно желание да стане президент, че се съгласил да служи като вицепрезидент под ръководството на Линдън Джонсън. Това е все едно да искаш да се научиш на кожарския занаят, като чиракуваш при маркиз Дьо Сад.

Като политик Джонсън бил егоистичен садист, който унижавал Хъмфри на всяка крачка. Веднъж дори го сритал по глезените, защото вицепрезидентът не припкал достатъчно бързо, за да изпълни заповедите на шефа си.

„Когато ми трябва твоя съвет — обичал да казва Джонсън на Хъмфри, — ще ти го дам!“

Въпреки позора си Хъмфри така и не успял да се докопа до президентското кресло. Той загубил изборите, изпреварен от един политик, който бил принуден да изтърпи дори още по-големи унижения от него, за да получи тази работа — Ричард Никсън.

* * *

Харолд Карсуел, номиниран за съдия във Върховния съд на САЩ от президента Никсън, се сблъскал със силна опозиция. Демократите твърдели, че Карсуел не е достатъчно известен, за да седне на най-великото съдийско кресло в страната.

Сенаторът Роман Хрушка предложил следната пледоария в защита номинацията на Карсуел: „Даже и да е толкова посредствен, колкото твърдите, в тази страна има предостатъчно посредствени съдии, адвокати и обикновени хора. Те така и не успяват да получат свой представител в правителствените среди, не мислите ли?! В крайна сметка, не можем да вкараме сред нас всичките там Бланшовци, франкфуртовци и Кардосовци, я!“

* * *

Съветскиятт диктатор Йосиф Сталин, чиято власт на терора го е превърнала в човека, избил много повече от своите, отколкото съперника му по мегаломанство Адолф Хитлер, държал в постоянен страх цялата нация, питайки се с унищожението на коя ли група хора да се захване сега.

Но нещата се изяснили, след като веднъж Сталин случайно подхвърлил, че „веселите гейове са една от най-големите забележителности на Съветския съюз“.

* * *

След като бил избран за президент на Бразилия през 1979 г., генерал Жоао Фигередо автоматично демонстрирал желанието си да води силова политика.

„Възнамерявам да отворя страната за навлизането на демокрацията — обявил възторжено той, — и всеки, който ми се опълчи, ще бъде тикнат в затвора и смазан.“

* * *

През 1844 г. на вигите в Съединените щати се наложило да водят предизборната си кампания срещу някакъв никому неизвестен кандидат, когото демократите избрали от немай-къде. Сред лозунгите на вигите се четял и следният: „Кой, по дяволите, е този Джеймс К. Полк?!“

Оказало се, че Джеймс К. Полк е човекът, който победил вигите. На всичкото отгоре той се превърнал в един от малцината, ако не и единственият президент, който изпълнил всяко едно от своите предизборни обещания! По време на единствения му президентски мандат сред постиженията му са и спечелването на Мексиканската война, както и окончателното стабилизиране на северноатлантическото крайбрежие на САЩ.

Що се отнася до перчещите се опоненти на Полк, попитайте който и да било съвременен студент по история, и той ще ви посрещне с въпроса: „Кои, по дяволите, са тези виги?!“

* * *

Политическият експерт Николо Макиавели предложил стратегия за политическите пристрастия в отвъдното, която говори недвусмислено за лицемерието на по-голямата част от политиците.

„Когато умра, искам да отида в ада, а не в рая — обявил той. — Защото в ада ще се радвам на компанията на папи, крале и принцове, докато в рая има само просяци, монаси и апостоли!“

* * *

Президентът Ричард Никсън организирал тържествена вечеря в Белия дом в чест на великия джаз музикант Дюк Елингтън. Когато гостите пристигнали, той объркал почетния гост с певеца Каб Калоуей, на когото заявил: „Двамата с Пат много обичаме вашата музика!“

* * *

Римският император Калигула бил толкова кръвожаден, че неговата охрана се принудила да го убие, за да не се окаже следваща в неговия весел списък.

В неутолимия си стремеж за власт Калигула измъчвал и убивал и своите врагове, и своите приятели. А когато говорел за Рим, чиито жители всъщност го били избрали за император, той го наричал „градът, чиито вратове само чакат да ги клъцна“.

* * *

Президентът Роналд Рейгън проповядвал консервативната икономика, но не се отличавал с кой знае каква пестеливост, когато се стигнело до харчене на пари за неща, за които той искал да похарчи пари. Като някогашен актьор, Рейгън перфектно разбирал, че онова, което правиш, би могло веднага да се замаже от онова, което казваш.

За церемонията по встъпването си в длъжност Рейгън похарчил много повече пари на данъкоплатците, отколкото който и да било друг президент преди него — минимум 4 милиона долара, и то по най-скромни изчисления. Как тогава е успявал да защити своя твърде либерален начин на пилеене на пари? Просто тръбял наляво и надясно, че никой не се осмелява да пипа обществените фондове.

Популярността му била толкова голяма, че хората предпочитали да вярват повече на него, отколкото на голите факти. Самозаблудата на националното стадо често окуражава политиците да си мислят, че могат да лъжат публиката достатъчно дълго, за да си осигурят доходни постове.

* * *

Докато изпълнявал длъжността представител на Съединените щати в Организацията на Обединените нации през 1948 г., Уорън Остин предложил необичаен подход за разрешаване проблемите в Близкия изток, изтъквайки, че евреите и арабите трябва да изгладят различията си „като добри християни“.

* * *

Говорителят на Ричард Никсън — Рон Цайглер, хвърлил светлина върху позицията на президента относно покриването на скандала с аферата „Уотъргейт“ по следния начин: „Ако отговорите ми ви звучат неясно, смятам, че те са неясни, защото и въпросите са неясни, а и ситуацията е твърде неясна, пък и аз не съм в позиция да ви ги изясня.“

* * *

През 1998 г. един кандидат за сенаторски пост от Оклахома починал само месец преди първичните избори, но все пак получил 56 000 гласа по време на изборите.

Вероятно електоратът бил на мнение, че ако има нещо по-лошо от мъртвия политик, то това е живият политик.

* * *

Джей Едгар Хувър карал агентите си от ФБР да съставят тайни досиета на всички известни личности. Сред тях бил и поетът Арчибалд Маклийш, който спечелил наградата „Пулицър“ три пъти и бил главен библиотекар на Конгресната библиотека.

Какво толкова успял да изрови Хувър срещу поета? Оказало се, че далеч преди Втората световна война Маклийш е бил „преждевременно съзрял антифашист“.

* * *

Социолозите твърдят, че два пъти повече либерали се отдават на цуни-гуни и прочее задоволяващи телата дейности, отколкото консерватори. Защо е така? Да не би либералите да са по-безразсъдни в морално отношение? По-склонни към апокрифни дейности? Или пък имат по-хубави тела от консерваторите?

Или може би консерваторите водят също толкова бурен личен живот, обаче си го държат личен, като прикриват страхотните си, божествени тела и не отговарят на глупавите въпроси, задавани им от социолозите.

* * *

Конгресменът Сам Стайгър от Аризона, който бил изкарал пет мандата в Конгреса, се завърнал на обществената сцена след двадесет и три годишно отсъствие — през 1999 г. бил избран за кмет на градчето Прескот.

Стайгър приел победата си твърде начумерено, като изтъкнал, че най-интересното от тези избори е фактът, че „в този град има 96 достатъчно тъпи жители, че да гласуват“ за неговия опонент.

Как ли се чувства човек да се върне на обществената сцена след толкова дълго отсъствие? „Гадно“ — отговорил бившият конгресмен.

* * *

През 1976 г. президентът Джералд Форд заявил, че Полша не се намира под опеката на Съветския съюз. Това трябва да е прозвучало твърде изненадващо не само за поляците, но и за Съветите, които все още контролирали Полша, при това го правели от доста години насам.

* * *

За да докаже, че в американската армия не се ръководят от предразсъдъци, президентът Роналд Рейгън обичал да разправя една история за черния готвач, който убил японец в Пърл Харбър. Единственият недостатък на тази история бил фактът, че тя никога не се била случвала.

А иронията в цялата ситуация е, че по онова време американската армия била далеч по-интегрирана в расово отношение, отколкото гражданското общество на Съединените щати.

Що се отнася до самия Рейгън, той пледирал също така и против предложенията за защита на околната среда, изтъквайки, че дърветата причиняват замърсяване на въздуха, което представлявало заплаха за качеството на целия въздух над САЩ, тъй като, ако се вярва на Рейгън, в днешно време на територията на Щатите имало далеч повече гори, отколкото в годините на колониалната зависимост.

* * *

През 1927 г. кандидатът за президент Чарлз Кинг спечелил първичните избори на либералите с 234 000 гласа повече от своя съперник, което било твърде странно, вземайки под внимание дребния факт, че тази цифра е петнадесет пъти по-голяма от общия брой на гласувалите.

* * *

Незагасващата популярност на образа на Джордж Уошингтън се натрапва на децата в Съединените щати още от най-ранна възраст чрез всякакви разкази — например за това как той е отсякъл случайно една череша, обаче признал пред баща си истината, защото не обичал да лъже, или пък за онзи момент, когато бил метнал сребърен долар през река Потомак.

И докато тези и други подобни историйки се съчиняват с образователна цел вече години наред, интересното в случая е, че конкретно тези за Уошингтън са си чиста лъжа, измислена от биографа Мейсън Лок Уиймс през 1800 г. с цел продажбата на повече екземпляри от неговата книга.

* * *

През 1999 г. за английската Камара на лордовете се кандидатирал един политик, чиято главна точка в платформата касаела поставяне намордници на котките, за да се предотврати жестокото им отношение към мишките и малките птички.