Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (1)

Въведение

Не целувайте гърмяща змия по устата!

Ето ви един житейски урок, за който спокойно можем да приемем, че никой не се нуждае от обучение.

Сложете си парашута, преди да скочите от самолета. Престанете да пилеете парите на порядъчните данъкоплатци за проучвания във връзка с екзистенциалния въпрос защо затворниците жадуват да избягат от своя затвор.

Тези и други подобни мостове на човешкото усилие са достатъчно къси, така че би трябвало да можем да ги преминем без особени затруднения.

Ала колкото и да звучи странно, ние, човеците, изглежда, сме раса от целувачи на гърмящи змии.

Още откакто първият човек се е изправил на двата си крака, потомците му изнамират хиляди начини отново и отново да паднат на четири.

За наше огромно щастие част от тези начини са ужасно смешни — стига да се случват на някой друг.

Като биологичен вид, надарен с голям мозък, ние обичаме да бъбрим за себе си, да възхваляваме интелектуалния си напредък, да се прекланяме пред гениалността на своите изобретения, пред силата на разума и съзнанието… Ала действително ли сме най-великото постижение на енергията на съзиданието? Или просто най-самодоволната раса, която Вселената някога е виждала?!

Нека се запознаем с някои антипостижения на алтернативно умните. Първата част на тази книга, наречена „Хроники на глупостта“, превъзнася човешката идиотщина и склонност към гафове във всички сфери на нашия живот.

Втората част — „Всичко, което сте искали да знаете за глупостта, обаче сте прекалено умни, за да попитате“, е посветена на анализа на пътищата, избрани от човешката раса, кривнала неусетно от търсенето на слава и величие към неизбежността на тъпите последици.

Третата част, наречена „Как да от-глупеем“, предлага разнообразни полезни съвети от най-мозъчните хора в човешката история, които ще ни помогнат да подобрим своя интелект, докато тъпанарят съсед отсреща (отдолу, отгоре, до нас) си остава все така тъп.

На всички ни се случва да станем творци поне на един-два гафа. Ако вашите са били достатъчно глупави или достатъчно смешни, значи може и да ги срещнете по страниците на тази книга. И така, нека празнуваме препънките на слабоумниците, защото никой не ни гарантира, че в следващия момент няма да поемем по техните стъпки!

Ама няма ли най-сетне да оставите тази гърмяща змия и да си гледате живота?!