Пол Хофман
Лявата ръка на Бога (30)

30.

Опера Росо е великолепен полукръгъл амфитеатър с изглед към Мемфиския залив, който може да смае дори и най-опитния пътешественик. Издига се тъй стръмно над самата арена, че е имало случаи развълнувани зрители да загинат при падане от най-горните редове. Но целта на Ил Рапидо, както наричат това шеметно извисяване, е да позволи на трийсет хилядна тълпа да се събере около сцената и в същото време всеки да има чувството, че може да докосне зрелището дори от най-високото място.

Имаше два вида дуели: „дуел симплекс“ и „дуел комплекс“. При първите краят идваше след пускането на кръв; при вторите единият от участниците трябваше да загине. Неприязънта на маршала към дуелите не се дължеше на милосърдие, макар че на стари години бе престанал да намира наслада в подобни жестоки зрелища, а на размириците, които предизвикваха. Кръвните вражди, сблъсъците и жестоките отмъщения, породени от един бой до смърт, носеха толкова много скръб, че маршалът използваше цялото си официално и неофициално влияние, за да не се състоят. Смъртоносните схватки можеха само да предизвикат всеобщи размирици и да насърчат неуважението към управляващите кръгове. Напоследък жителите на Мемфис идваха в Червената опера само за да гледат бой с бикове и борба с мечки, макар че борбата с мечки вече излизаше от мода. Организираха се също така професионални боксови срещи и екзекуции. Следователно, възможността да видят, как хора от висшето общество — към което причисляваха и Кейл — се убиват на публично място, не биваше да бъде пропусната в никакъв случай. Кой знае кога щеше да се отвори пак подобен случай?

В деня на боя огромният площад пред Опера Росо беше претъпкан още от ранно утро. Пред десетте входа се виеха многохилядни опашки, а онези, които осъзнаваха, че няма начин да влязат, се мотаеха между щандовете и сергиите, изникващи при подобни важни събития като същински град от палатки. Навсякъде гъмжеше от полицаи и жандармерия, дебнещи за крадци и подстрекатели, тъй като знаеха, че едно разочарование може да предизвика грозен масов побой. Присъстваха всички градски бандити — Вироглавците със златно-червени жилетки и сребристи ботуши, хулиганите с бели презрамки и черни цилиндри, рокерите с бомбета, монокли и цилиндри. Женската половина бе представена от Лолардите с дълги палта, високи ботуши и бръснати глави и Билетчийките с пухкави червени устни като лъка на Купидон, стегнати червени корсажи и дълги чорапи, черни като нощта. Кънтяха крясъци, викове, дюдюкания, смехове и музика; под звуците на фанфари младите Матераци идваха да предизвикат възхитени и завистливи погледи. И половината от всяко спечелено пени отиваше в кесията на Кити Заека.

При екзекуции простолюдието обичаше да замеря осъдените с умрели котки. Макар че това се приемаше като съвсем подобаващо за престъпници и предатели, подобно поведение бе строго забранено в случаи като днешния — неуважението към представители на Матераците трябваше да бъде предотвратено на всяка цена. Подобни забрани обаче не пречеха на местното население да си опитва късмета и с напредването на утрото около десетте входа се струпаха камари от мъртви котки, порове, кучета, хермелини и тук-там по някой мравояд.

Точно в дванайсет взрив на фанфари обяви пристигането на Соломон Соломон. Десет минути по-късно Кейл, Хенри Мъглата и Клайст си проправиха път през тълпата, без да привлекат ничие внимание, докато надзирателите не спряха опашката на един от входовете и не се загледаха с кръвожадно любопитство как момчетата влизат в Опера Росо.