Пол Хофман
Лявата ръка на Бога (24)

24.

— Кажи ми какво знаеш за войната на Изкупителите срещу Антагонистите.

Випонд гледаше мрачно Кейл иззад грамадното си писалище. ИдрисПюк седеше до прозореца, сякаш повече го интересуваше какво става долу в градината.

— Те са Антиизкупители — каза Кейл. — Мразят Изкупителя и всички, които вярват в него. Искат да го унищожат и да заличат добрината му от света.

— В това ли вярваш? — попита Випонд, изненадан колко внезапно нормалният глас на Кейл премина в монотонно рецитиране.

— Караха ни да го повтаряме с молитвите по два пъти дневно. Не вярвам на нищо, казано от Изкупителите.

— Но какво знаеш за Антагонистите… за тяхната вяра?

Озадачен, Кейл се замисли.

— Нищо. Никога не са ни казвали, че Антагонистите вярват в нещо. Само едно ги интересувало — да унищожат Единствената истинска вяра.

— Не питахте ли?

Кейл се разсмя.

— Никой не пита за Единствената истинска вяра.

— Щом сте знаели, че Антагонистите толкова мразят Изкупителите, защо не опитахте да избягате на изток?

— Би трябвало да минем две хиляди и петстотин километра през изкупителска територия, а после да се помъчим да прекосим над хиляда километра окопи на Източния фронт. А дори ако бяхме толкова глупави да опитаме, казваха ни, че Антагонистите подлагат на мъченическа смърт всеки Изкупител. Вечно ни разправяха за Свети Изкупител Джордж, който бил сварен жив в кравешка урина, или Свети Изкупител Пол, когото преобърнали наопаки, като натъпкали кука в гърлото му и после я вързали за конски впряг. Не спираха да говорят или да пеят за тъмници, огън и меч. Както казах, изобщо не ми беше хрумвало, че Антагонистите изобщо вярват в нещо, освен да избият Изкупителите и да унищожат Единствената истинска вяра.

— Всички послушници ли мислеха така?

— Някои мислеха като мен… повечето не. Те приемаха всичко за чиста монета — друго не знаеха. Такъв беше светът за тях. Мислеха, че ако вярват, ще бъдат спасени, а ако не вярват, ще горят навеки в ада.

Випонд започваше да губи търпение.

— Войната с Антагонистите е почнала двеста години преди да се родиш. Ти упорито ми говориш, че освен да изповядваш Единствената истинска вяра, си бил подготвян само за едно — да се биеш. И все пак не знаеш нищо за победите, пораженията и тактиката на една или друга спечелена или загубена битка? Трудно ми е да го повярвам.

Скептицизмът на Випонд беше напълно оправдан. Кейл бе проучил всяка битка и схватка между Изкупителите и Антагонистите, докато Изкупител Боско стоеше над главата му и го удряше с колана при всяка грешка в анализа на успехите и неуспехите. Цели десет години Кейл опознаваше източните сражения по четири часа дневно. Но от друга страна, той наистина нямаше ни най-малка представа в какво вярват Антагонистите. Решението му, да излъже какво знае за войната, се основаваше колкото на инстинкт, толкова и на пресметливост: ако се задаваше война между Матераците и Изкупителите, тя щеше да донесе ужасни страдания и смърт. Той не желаеше да участва в подобно нещо, а разкриеше ли познанията си, Випонд би дал мило и драго, за да го въвлече.

— Те ни казваха само, че имало славни победи и коварни удари в гръб. Просто така — без подробности. Мен — продължи да лъже той — просто ме обучаваха да убивам хора. Това е всичко — ръкопашен бой и убийство за три секунди. Друго не знам.

— Какво, за Бога — обади се ИдрисПюк откъм прозореца, — означава убийство за три секунди?

— Точно това означава — отвърна Кейл. — Истинската смъртоносна схватка се решава за три секунди. Това е целта. Всичко друго — тия артистични фокуси, дето ги преподавате в Монд — е чиста глупост. Колкото по-дълго трае една схватка, толкова повече се намесва случайността. Можеш да се препънеш, слабият ти противник може да нанесе щастлив удар, или пък да открие, че си в изгодна позиция, а той има предимство. Затова или убиваш за три секунди, или си носиш последствията. Изкупителите в прохода Кортина умряха като кучета, защото не им дадох възможност да умрат другояче.

Кейл нарочно говореше толкова грубо. Още от малък владееше лъжата тъй добре, както сега убийството. Все по една и съща причина — налагаше му се, за да оцелее. Отклоняваше интереса им към онази част от миналото му, която не желаеше да разкрие, като признаваше истината за други неща. И разбира се, колкото по-потресаваща се окажеше тя дори за корави мъже като Випонд и ИдрисПюк, толкова по-добре. Щом Матераците вярваха, че не е нищо друго освен млад и безмилостен убиец, в негов интерес бе да поддържа подобно убеждение. В това имаше много истина, което му помагаше да бъде убедителен… но далеч не цялата истина.

Випонд му зададе още няколко въпроса, но независимо дали вярваше напълно на Кейл или не, изглеждаше ясно, че няма да изцеди повече от момчето, затова пристъпи към плановете за опазването на Арбел Лебедовата шия. От писмените предложения на Кейл, както и от отговорите на неговите въпроси, канцлерът бе стигнал до извода, че момчето е също толкова умело да предотврати нечия смърт, колкото и да я предизвика. Най-сетне, доволен поне в това отношение, Випонд извади от писалището си дебела папка и я разтвори.

— Преди да си тръгнеш, искам да те питам за нещо. От множество бежанци Антагонисти, двойни агенти и пленени документи получих сведения за политика на Изкупителите, наречена Разпръскване. Чувал ли си за нея?

Кейл сви рамене.

— Не.

Този път Випонд повярва на озадаченото му изражение.

— В тези доклади — продължи канцлерът — става дума за нещо, наречено Символ верую. Познат ли ти е изразът?

— Екзекуция заради престъпления срещу религията, извършвана пред правоверните.

— Твърди се, че до хиляда пленени Антагонисти наведнъж бивали отвеждани в центровете на изкупителските градове и там ги изгаряли живи. Към онези, които се отричали от антагонистката ерес, проявявали милосърдието и ги удушавали преди кладата. — Той помълча и погледна втренчено Кейл. — Възможни ли са тия Символи верую?

— Да. Възможни са.

— Има и други твърдения, поддържани от пленени документи, че тези екзекуции са само начало. В документите се говори за Разпръскване на всички Антагонисти. Някои от хората ми казват, че планът предвижда след окончателната победа цялото антагонистко население да бъде прехвърлено на остров Малагаси. Но някои бежанци Антагонисти твърдят, че Разпръскването предвижда след това прехвърляне да бъдат изтребени до крак, за да изчезне тяхната ерес веднъж завинаги. Трудно ми е да повярвам — но ти познаваш по-добре характера на Изкупителите. Какво мислиш? Възможно ли е подобно нещо?

Кейл дълго мълча, явно разкъсван между омразата си към Изкупителите и чудовищния въпрос, който му задаваха.

— Не знам — каза накрая той. — Никога не съм чувал за това.

— Виж, Випонд — каза ИдрисПюк, — Изкупителите очевидно са брутална пасмина, но помня как преди двайсет години, когато избухна метежът в Монт, плъзнаха слухове как във всеки превзет град събирали всички бебета и пред погледите на майките ги хвърляли във въздуха и ги пронизвали с мечовете си. Всички го вярваха — но беше гадна лъжа. Не се беше случвало нищо подобно. От опит знам, че мълвата раздухва десетократно всяка жестокост.

Випонд кимна. Срещата не беше плодотворна и той се чувстваше едновременно разочарован и притеснен заради слуховете от изтока. Но го измъчваше и нещо по-обикновено. Той погледна подозрително Кейл.

— Пушил си. Усещам го по дъха ти.

— Вас какво ви засяга?

— Аз решавам какво ме засяга, нахално пале. — Той се озърна към ИдрисПюк, който продължаваше да зяпа усмихнат през прозореца. После пак погледна Кейл. — Надявах се да проявиш малко повече здрав разум и да не подражаваш във всичко на ИдрисПюк. Приеми го по-скоро като пример как да не постъпваш. Колкото до пушенето — то е детинско увлечение, навик, грозен за окото, противен за носа, вреден за мозъка, опасен за дробовете, вмирисва дъха и подир известно време лишава мъжа от мъжественост. А сега си вървете и двамата.