Кори Макфаден
Среднощна заблуда (2)

Втора глава

Амелия се омъжи за Джефри Талбот, който според майка й беше сравнително добра партия за дъщеря й. Мод бе попречила да оплетат в мрежите си богатия граф Радфорд, но Талбот също беше благородник с доста приличен годишен доход. След сватбеното тържество и коледните празници щастливите младоженци заминаха на пътешествие из континента, и Клер бе доволна от успеха на своя план.

Амелия бе оправдала очакванията на майка си и бе станала прекрасна булка. Клер се радваше, че има толкова красива дъщеря. Само Бог знаеше колко скромна беше зестрата й, която възлизаше едва на сумата, присвоена от състоянието на Мод през изминалите десет години с помощта на мистър Парсънс, служител в „Бут и Паркс“, адвокатите на семейство Ромни. Но отношенията на Клер и Парсънс се бяха обтегнали. Той явно бе срещнал друга жена, тъй като физическото му влечение към Клер беше намаляло, а накрая и съвсем изчезнало. Клер не съжаляваше — и бездруго похотливите му желания й се струваха противни — но вече нямаше с какво друго да му плаща, освен с „малкия процент“, който му даваше в момента. Клер се дразнеше, че трябваше да плаща за съдействието му, но като практична жена, не виждаше никаква друга възможност. С необходимото презрение бе посрещнала намека му, че Амелия би задоволила напълно желанията му. Благоволението на дъщеря й не можеше да се купи толкова евтино. Освен това Клер бе присвоила една сума, за която Парсънс не знаеше, и за нея той нямаше да получи никакъв процент.

Клер седеше в кабинета си и чакаше любимия си син. Стаята беше малка и в нея се влизаше от библиотеката, затова почти никой не я безпокоеше там. Обзавеждането бе овехтяло, но в миналото, когато майката на Мод беше жива, пъстроцветният кретон и винаги подреденото махагоново писалище бяха придавали свеж вид на стаята. Сега документите бяха безразборно разхвърлени, а от ярките цветове бе останал само блед спомен.

Клер не се притесняваше от вида на кабинета си — така или иначе тук влизаха само хора от семейството или прислугата. Нямаше намерение да харчи парите на Мод за подобрения в къщата. Не и докато скъпият й син не станеше собственик на имението. О, планът й беше просто чудесен!

Клер се извърна към огледалото, окачено в позлатена рамка на стената зад бюрото. Дори на тридесет и осем години, тя все още беше хубава, но голямата й стиснатост и неосъществените й мечти бяха довели до появата на бръчки около нейните вечно стиснати устни и студените й очи. Клер изглеждаше все още слаба в своята тъмнозелена копринена рокля, подчертаваща извивките на тялото й, което някога бе съблазнило неудачника Джеймс. Е, щом мистър Парсънс не проявяваше повече интерес към нея, с чиста съвест можеше да го отреже завинаги. Вратата към малката стаичка се отвори. Още преди да се обърне, Клер долови миризмата на уиски, но си отдъхна, когато видя, че Джон бе достатъчно трезвен, за да разговаря по работа с него. Приликата с разхайтения му баща хем я плашеше, хем я забавляваше. На шестнайсет години Клер се бе влюбила лудо в Джак Бъруел и бе имала глупостта да се омъжи за него още тогава, пренебрегвайки съветите на нещастните си родители. Бе прекарала живота си с него в непрекъснато бягство от кредитори и когато го убиха, застрелвайки го в гръб в една мръсна кръчма на кея, тя бе останала без пукната пара с двете си малки деца и трябваше да разчита само на находчивостта и красотата си. Не след дълго Клер бе принудена да се омъжи за безумно влюбения Джеймс, тъй като кредиторите я преследваха като озверели от глад хрътки. Още на първата година от съвместния си живот с Джеймс Клер бе разбрала, че той не е в състояние да й предложи охолния живот, за който бе мечтала. Тогава бе пристигнало известието за ужасното корабокрушение в морето, отнело живота на по-големия брат на Джеймс, на младата му съпруга и на малката им дъщеричка, при което Джеймс бе обявен за единствен наследник. Клер веднага се бе преместила със семейството си в Ромни Манор — великолепна къща, построена на север от Лондон. Дни наред тя се беше наслаждавала на неочакваното богатство и на новото си обществено положение като съпруга на поземлен благородник.

Тогава бе дошъл онзи ужасен ден, оставил трайни и горчиви спомени в съзнанието й. Най-неочаквано се бяха появили адвокатите, измрънквайки неясни обяснения под носа си: „Нали разбирате, настъпила е голяма суматоха. Никой не е знаел. Била е в безсъзнание. Не е говорела френски…“. Думите им бяха секнали, когато от файтона им бе свалено едно дете.

Замаян от алкохола, Джеймс най-накрая бе успял да проумее случилото се и се бе спуснал радостно към малкото момиченце, падайки на колене и прегръщайки силно засмяното дете, обвило слабите си ръчички около врата му.

Сбърчила лице от злоба и ярост, Клер бе застанала с ръце на хълбок няколко стъпала зад мъжа си, вторачила поглед в приведения му гръб. Душата й плачеше, тъй като щастието й бе рухнало само за миг. Точно в този момент очите й бяха срещнали погледа на Парсънс и на фона на тази трогателна сцена двамата бяха поставили началото на коварния си план.

Клер никога нямаше да прости на тази малка проклетница, задето й бе отнела всичко, за което се бе борила тъй упорито, а именно — високото обществено положение и финансовата независимост. Никога не бе проявила нежност към това „проклето дете“ и не бе пропуснала случай да му натяква за мъката, която й бе причинило. Въпреки това с течение на времето Клер успя да спечели уважението на хората и пое в своите сръчни и крадливи ръце юздите на Ромни Манор, подпомагана от хитрия и досаден господин Парсънс.

— Е, майко? — нетърпеливо попита Джон.

Клер си бе уговорила тази среща с него в късния следобед, но за да се прибере навреме, му се бе наложило да се откаже от една печеливша игра на карти с неколцина приятели. В крайна сметка за него беше по-добре да изпълнява желанията на майка си.

— Затвори вратата, скъпи — подкани го тя с усмивка. — Предпочитам разговорът ни да си остане само между нас. Случайно да знаеш къде са останалите членове на „милото“ ни семейство?

— Мод се е заключила горе в стаята си. Скъпият ми баща дреме в библиотеката. — Гласът му преливаше от презрение. — Лежи на пода, пиян до козирката. Джо се опитва да го пренесе горе.

През последните няколко години Джо се бе издигнал от коняр до длъжността на кочияш, а сега беше и камериер. Никой друг не можеше, а и не искаше да се разправя с пияния Джеймс. По природа Клер беше пестелива, стига това да не й се отразяваше зле, затова бе настояла Джо да работи и в конюшнята, и в къщата, но слугата, предан на семейство Ромни още от рождението си, не се оплакваше.

Клер направи кисела гримаса.

— Още по-добре. Не ми се ще Джеймс да се мотае наоколо точно сега. Искам да обсъдя нещо с теб — нещо, което предполагам, че ще ти се понрави.

— Целият съм слух, мамо. Приятно ми е да си говоря с теб. — Независимо че се бе оттеглил рано от играта на карти, за да може да се прибере навреме, той беше в добро настроение.

— Трябва да помислим за твоето бъдеще, скъпи. Струва ми се, че омъжих Амелия добре при възникналата ситуация. Вече мога да се занимая с твоето бъдеще.

— Искрено се надявам да се погрижиш по-добре за моята репутация, отколкото се постара за честта на Амелия — заяви той с известно раздразнение. — Още ми се налага да обяснявам на приятелите си защо сестра ми се омъжи тъй неочаквано. В крайна сметка една сватба, която се прави едва шест седмици след края на сезона, несъмнено развързва злите езици. — Джон намести тлъстото си тяло в малкия тапициран диван.

— Хич не ме е еня за приумиците на клюкарите, Джон — заяви Клер с презрение. — Щом аз успях да го преживея, и тя ще се справи. Обещавам ти, че всичко ще се забрави в рамките на няколко месеца. Човек трябва да действа бързо, когато предлага само красотата си и няма пукнат грош. Не можех да позволя на Амелия да се задържи дълго неомъжена, тъй като рано или късно ухажорите й щяха да я опознаят добре. Налагаше се да действаме бързо, докато ергените все още се възхищаваха на красотата й, за да ги лишим от възможността да разучат добре финансовото ни положение.

— Всичко това е чудесно, майко, но приятелите ми подхвърлят с насмешка, че тя е бременна и аз не знам какво да мисля.

Клер се засмя.

— Не е бременна, глупчо. Не сме чак толкова наивни. Амелия наистина подхвърли на младия Талбот, че очаква дете от него, за да го подтикне към джентълменска постъпка, преди да е имал време да размисли, защото иначе времето щеше да изобличи лъжата й. — Клер се засмя с глас. — Когато времето напредне, Амелия ще му обясни, че се е объркала. След два месеца и половина брачен живот Джефри Талбот все още е омагьосан от красотата на сестра ти. Със сигурност ще се зарадва, като разбере, че Амелия не е била бременна преди сватбата, тъй като така ще опровергае злите подмятания на клюкарите. Но, скъпи, сега съм те извикала, за да говорим за твоето бъдеще.

— Много съм ти задължен, мамо — самодоволно отвърна Джон. — Бих искал да стана страшно богат, затова се постарай да го уредиш.

Клер се подсмихна.

— О, скъпи, чак страшно богат не мога да те направя, но мисля, че бих могла да те осигуря добре и да стопля леглото ти с една симпатична девойка, докато не ти писне от нея — в което изобщо не се съмнявам. — На лицето й се появи лукава усмивка, а очите й блеснаха дяволито на светлината на свещите. Със задоволство си мислеше за своя план, който щеше да достави огромно удоволствие на Джон и силна болка на Мод, а тя точно това целеше. — Мислил ли си някога да се жениш? Един брак по сметка би ти донесъл доста пари — прошепна Клер, сякаш щеше да сподели с него някаква съкровена тайна.

Джон се озадачи. Изобщо не си бе помислял за брак. Беше доволен от живота си в момента, изпълнен с пиене, жени и комар, и не се нуждаеше от съпруга за допълнение. Освен това съвсем скоро навърши двадесет и една години и още не се чувстваше готов да стане глава на семейство.

— Майко, не смяташ ли, че в бъдеще ще имам достатъчно време, за да помисля по този въпрос? Няма защо да бързаме, нали?

Нервно махна някаква въображаема прашинка от своя елегантен фрак от брокат. Той беше с цвят на праскова и отлично подхождаше на кремавата жилетка и тъмнокафявите сатенени панталони. Джон прекрасно знаеше, че обикновено майка му се налагаше в споровете им, въпреки силната си обич към него.

— Когато става въпрос за пари, нещата не трябва да се протакат. Животът ме е научил на това. Човек не трябва да се отпуска, докато не оплете жертвата в мрежите си. Остава ни само да я примамим. — Клер млъкна и потърси погледа на сина си. Джон беше послушно момче — можеше да го убеди в плана си, особено със стръвта, която смяташе да постави. — Навярно съзнаваш, скъпи, че братовчедка ти Мод притежава това имение, както и почти всички пари, от които живеем? Тя е единствената наследничка на състоянието на баща си, а чичо й е просто настойник. Когато Мод се омъжи, всичко ще премине в ръцете на мъжа й, който ще ни благодари за грижите и ще ни изгони. Надявам се, не храниш никакви надежди по отношение на Джеймс, макар официално двамата с Амелия да сте осиновени от него. Като по-малък син той получава една жалка издръжка, която не стига да платим дори сметката на твоя шивач, но все пак е достатъчна за алкохола, който го прави щастлив. — Клер изчака Джон да проумее думите й и да се отърси от нежеланието си да се занимава с финансови подробности.

— Какво предлагаш да направим, майко? — попита той заинтригувано.

Споменаването на шивача го притесни. Той беше много суетен. Майка му и господин Парсънс трябваше да търсят всевъзможни начини да причислят сметките на шивача към домакинските разходи или към разходите на Мод. С Амелия бе много лесно. Мод щеше да се изуми, ако разбереше колко много дрехи и бижута бяха записани на нейно име в документите.

— Надали ще успеем да й попречим да се омъжи — замислено добави той, — макар засега да не забелязвам у нея никакво желание да го стори.

— Напротив, скъпи, изобщо не възнамерявам да й попреча да се омъжи. Дори възнамерявам да я принудя да го направи. От нея би излязла доста добра съпруга, не мислиш ли? Освен това забелязах, че женствените й форми ти допадат. — Клер му се усмихна лукаво.

Джон изглеждаше като поразен от гръм. Не след дълго на мазното му лице се появи усмивка:

— Направи ми впечатление, че момичето е станало жена.

В съзнанието му изплува една приятна картина. Веднъж, преди около година, Джон потърси Мод, за да се пошегува за нещо с нея и нахълта в стаята й, без да почука на вратата. Точно в този момент тя излизаше от ваната, подобно на „Венера“ от Ботичели — с малки, идеално оформени гърди и с тънка талия, която подчертаваше заоблените й бедра и съблазнителния червеникав триъгълник между тях. Отначало тя не го бе забелязала, а той стоеше с отворена уста и я изпиваше с поглед. Но когато вдигна глава и го съзря, Мод извика от ужас и силно притисна хавлията до тялото си, за да скрие съблазнителните си форми. Той я поздрави с подигравателно кимване, а похотливата му усмивка издаваше задоволството му от видяното. По-късно в съзнанието му често изплуваше голото тяло на Мод и той още няколко пъти се опита да нахълта в стаята й, без да почука, но все не успяваше, тъй като вратата бе винаги заключена.

Изведнъж Джон се намръщи и похотливата усмивка изчезна от лицето му.

— Майко, проблемът е в това, че тя ме презира. Надали ще успеем да я убедим да се съгласи.

— Подценяваш чара си, синчето ми. В крайна сметка ти си един много красив млад мъж. — Клер с обич погали светлокестенявите къдрици на сина си. — Може и да се съгласи — продължи тя. — Така ще може да остане тук и нищо няма да се промени. Вероятно ще предпочетеш да я зарежеш, след като ти роди син. И бездруго дотогава ще ти е омръзнала. Не се знае, изведнъж може да изчезне безследно. Освен това — Клер не можа да сдържи лукавата си усмивка, — надявам се, не мислиш, че съм толкова наивна да я уведомя за истинското й финансово състояние. Тая пукница знае само това, което аз й казвам, и повярвай ми, то е съвсем малко! Предлагам ти да я излъжеш, че е закъсала финансово и през всичките тези години именно нашето семейство е давало парите за поддръжката на Ромни Манор.

Засмяха се — семейството на Клер нямаше пукната пара, а Джак Бъруел бе пройдоха.

— Кажи й, че ти ще поемеш цялата финансова отговорност и че ще трябва да се омъжи, за да спаси имението. Това ще я накара да се съгласи да стане твоя съпруга. А ако откаже, то аз знам как да я принудя да приеме. За тази цел ще се наложи да проявим малко… насилие — Клер почти измърка от задоволство, — но в крайна сметка ще трябва да се съгласи. Няма да й оставим друга възможност.

Тази мисъл наистина забавляваше Клер. Веднъж завинаги щеше да надвие Мод. Най-после щяха да свършат униженията, на които се подлагаше заради мистър Парсънс, както и фалшифицираните сметки и увъртанията пред Джеймс, чийто разум от време на време се пробуждаше от пиянството и го караше да задава неудобни въпроси. Цялото състояние щеше да стане нейна собственост или по-точно — на Джон, който сигурно нямаше да има нищо против предложението й да продължи да води счетоводството на домакинството. Той всъщност щеше да й бъде благодарен, че урежда сметките му, спестявайки му необходимостта да се рови сам в тях.

След сватбата на Мод договорът с настоящите адвокати на семейство Ромни се прекратяваше. Съпругът на Мод имаше право сам да избере правния си представител. Край с „малките проценти“ за лицемерния мистър Парсънс. Повече нямаше да се страхуват, че мистър Паркс и мистър Бут, старши адвокати в правната кантора, могат да изявят желание да проверят по-обстойно счетоводните книги.

Това щеше да сложи край на безсънните й нощи, в които я преследваше мисълта, че бъдещият съпруг на Мод би могъл да се заинтересува за какво е похарчен всеки шилинг от богатството на жена му след смъртта на родителите й. Парсънс бе успял години наред да мами своите по-старши партньори за финансовото състояние на това имение. Но Клер нито за миг не забравяше какво би открила една щателна проверка, направена от заинтересовани страни за периода на нейното попечителство над непълнолетната й племенница.

— Какво точно имаш предвид под „насилие“? — попита Джон, силно заинтригуван. — Това ми се струва много по-забавно от една най-обикновена принуда. Също така ти познаваш нашата Мод — тя никога не избира лесния начин.

Клер злобно сви устни.

— Прекрасно знам това. Малката проклетница трови живота ми години наред. Със своята намеса тя осуети моя план да омъжа Амелия за граф Радфорд.

Джон завъртя очи. Според него планът на майка му да оплете графа в мрежите си бе прекалено амбициозен, тъй като в средите на благородниците Радфорд се славеше като хитър и запален комарджия. Въпреки това Джон не рискуваше да ядоса майка си или Амелия, подхвърляйки: „Предупредих ви, че няма да излезе нищо“.

— Планът ми е изключително прост, скъпи — продължи Клер. — От теб се изисква да я съблазниш или по-точно — да я изнасилиш. — Клер се изсмя тихо и самодоволно. — Смяташ ли, че ще се справиш с едно дефлориране, а, сине?

Джон се ухили похотливо.

— Не трябва да се съмняваш в моите способности, майко. Уверявам те, че ще се справя. Дали това наистина ще я принуди да се омъжи за мен? Може да разгласи, че съм я изнасилил, а за това ще ме обесят. Не съм сигурен, че за такава дреболия си заслужава да увисна на бесилото.

— Не бъди смешен. Няма да посмее. Много добре знаеш, че независимо дали е изнасилена или не, тя ще бъде очернена в очите на хората и повече няма да посмее да вдигне гордо глава. Дори Мод не е способна да живее в такъв ад. Не, в никакъв случай няма да изложи на опасност доброто си име или честта на семейството, като се оплаче, че е изнасилена.

— Но откъде можем да сме сигурни, че ще се омъжи за мен? Може да остане стара мома или да си намери някой нещастен благородник, който в замяна на зестрата й ще се радва да ръководи занемареното й имение.

— Хич не ме е еня дали ще остане стара мома или не. Според завещанието на баща й, ако не се омъжи, Джеймс ще остане неин настойник, докато тя навърши тридесет и пет години. Всичко може да се случи за седемнадесет години. Както знаеш, ако умре неомъжена или без завещание, Джеймс ще бъде обявен за неин наследник.

— Майко, аз съм изумен! — Очите на Джон проблеснаха дяволито, приличайки на цепки на подпухналото му лице. — Първо ми предлагаш да изнасиля братовчедка си, а сега ми намекваш за убийство. Майките на моите приятели се занимават само с бродиране и клюки!

— Не съм споменавала никакво убийство, скъпи, а само казах, че седемнадесет години са много време. Все пак не смятам да ги прекарам в чудене дали ще се появи някой кандидат, който е готов да вземе обезчестена жена. Напротив, възнамерявам да те оженя за нея. След като изиграеш своята роля, ще я накарам да се омъжи за теб и да поправи стореното зло, защото иначе ще реша, че тя те е съблазнила — Клер се засмя злобно — и ще я заплаша, че съседите може да чуят за нейната срамна постъпка. Няма да понесе някой да разбере за случилото се. Страхът да не се разчуе тази история ще я вразуми. А и с малко късмет може да забременее. Ще попитам перачката кога е бил последният й цикъл.

— За бога, майко, стига! Не ми е приятно да обсъждам тези неща с теб! Говорихме за изнасилване и убийство, а ти правиш въпрос от някакво си кръвотечение?

— Глупаво момче! Може и да си прав. Само с умуване нищо не се постига. Трябва да действаме незабавно. След няколко месеца Мод ще навърши осемнадесет години и ще трябва да организирам официалното й въвеждане в обществото през следващия сезон. Няколко приятелки на покойната й майка ме нападнаха с въпроси за нейното бъдеще на приемите, които дадохме по случай представянето на сестра ти. Тази година имах извинение да отложа нейния сезон, тъй като скоро започна осемнайсетата си година, но онези квачки надали ще си замълчат, ако продължаваме да държим Мод в сянка. Не мога да рискувам да я представя на обиграните контета в Лондон. Зестрата й е достатъчна, за да привлече вниманието им, а някой дори може да я намери за хубава, макар тя да бледнее пред Амелия.

— Говориш като майка. Без съмнение Амелия е красива, но Мод може да се превърне в пленителна млада дама, ако се поизмие малко и оцени красотата си. Има разкошна коса, а и тялото й. Е, както казах, отредената ми роля в този малък сценарий напълно ми допада.

— Хмм, била красива! — Клер никога не би признала това. — Предлагам да действаме веднага. С Джеймс сме поканени на вечеря у едни съседи утре вечер. Може да вземем и Джо с нас, за да кара файтона. Ако дадем на готвачката един свободен ден, за да навести болната си сестра, тя също няма да бъде в къщата.

— Ако преди това не припадне от изненада. Кога за последен път си давала свободен ден на прислугата?

Клер не обърна внимание на въпроса му.

— Ще останат само миячката и домашната прислужница. Те спят на тавана. Смяташ ли, че можеш да свършиш всичко без много шум?

— Изнасилването ли, майко? Сигурно се шегуваш! „Извинявай, Мод, би ли мълчала, докато те обезчестя?“ Наистина, майко, трябва да обмислим по-добре тази част от плана.

Клер се замисли. Нямаше да позволи две прислужници да осуетят плана й.

— Сетих се! Една-две капки лауданум във виното на вечеря! Толкова е просто — сама ще се погрижа за това.

— Внимавай да не им сипеш повече — мрачно отбеляза Джон. — Струва ми се, че някогашният ни щастлив дом се е превърнал в замък на ужасите.

Клер го стрелна с поглед.

— Ще ми бъдеш благодарен, когато всичко свърши и животът ти се уреди. Ако не си бях отваряла очите на четири, сега още щяхме да се крием от кредиторите в покрайнините на Лондон.

— За което цял живот ще съм ти благодарен! — Джон целуна майка си по бузата със своите месести влажни устни. — За да запазя поне малка надежда за семейно щастие, смятам най-напред да направя прилично предложение на Мод, след като двамата с Джеймс излезете и момичетата си легнат. Ще й посоча преимуществата на този брак. Може да излезе разумна.

— Ако не, ще я изнасилиш! Втори път няма да ти се удаде такава възможност, затова внимавай да не я проиграеш. Нуждаеш ли се от разяснения от друго естество? — Клер го погледна развеселено и изпитателно.

— Майко, обиждаш ме! Знам как се прави, уверявам те. Дори ще ми бъде приятно.

— Много добре, скъпи. Остави всичко друго на мен. Може би ще е добре да дадеш малко лауданум и на Мод, след като свършиш с нея. Не искам да избяга обезумяла от къщи, преди да й обясним в какво положение е изпаднала. На масата във всекидневната ще оставя една гарафа с подправено бренди. Погрижи се да го изпие — даже май е по-добре да й го дадеш още в началото. Така поне няма да се съпротивлява.

— О, мамо, ти наистина си интересна жена. Дали във вените ти не тече кръвта на Борджиите? Можеш да разчиташ на мен. А сега, ако няма да кроим други престъпления — някой палеж или грабеж — смятам да отида да си легна и да сънувам удоволствията, които ме очакват утре. Наистина ми предстои доста интересен ден.

Джон се надигна от дивана. Майка му определено го плашеше. Въпреки това тя беше истински гений и досега не го бе разочаровала.