Кори Макфаден
Среднощна заблуда (17)

Седемнадесета глава

Едуард сам отключи вратата с богато украсен месингов ключ, който беше получил от своя адвокат — мистър Пийбоди. Прислугата в къщата се състоеше от петима души, в това число и икономът, но всички бяха предупредени да не излизат от стаите си, които се намираха в дъното на третия етаж. Радфорд не желаеше никакви обяснения, запознанства и намеси да развалят този прекрасен миг.

Засега обаче мигът съвсем не беше прекрасен. След хладната атмосфера на мълчаливото им пътуване в каретата неговата привлекателна метреса влезе в коридора и съблече пелерината си, оглеждайки равнодушно обстановката. Тя се обърна към графа и с надменно изражение зачака нареждането му. Очевидно той трябваше да се заеме с разчупването на леда помежду им. Радфорд имаше известен опит с укротяването на разлютени жени. Хвана я под ръка и я поведе към всекидневната.

Макар тази къща да не бе просторна като неговата, тя беше пищно украсена и обзаведена. Стените бяха покрити с копринено моаре в блед прасковен цвят. Драпирани завеси в същия цвят висяха на големите прозорци, които се издигаха от пода до тавана в нишите, облицовани с гравирана ламперия. В стаята имаше майсторски инкрустирани и тапицирани столове и канапенца, които образуваха уютни кътчета заедно с красиви масички, аранжирани със скъпи антики. От стените ги гледаха великолепните тъмни портрети на строгите, но горди предци. В голямата мраморна камина пламтеше силен огън. Радфорд се озърна доволно, забелязвайки екзотичните свежи цветя, наредени с вкус из стаята. Пийбоди наистина се бе престарал във всяко едно отношение.

Радфорд заведе Мод до едно от малките канапета и я сложи да седне. С намерението да разсее мрачното й настроение графът се запъти към масичката в стил рококо, която се намираше в средата на стаята. Наля бренди в две чаши и се върна при Мод. Вперила очи в него, тя седеше сковано и надменно. Огнените езици на огъня придаваха розов оттенък на красивата й кожа и се отразяваха в нейните дълбоки и гневни зелени очи. Беше свалила грозното боне и светлината от огнището в камината танцуваше по червеникавокестенявите й къдрици. Изглеждаше тъй млада и крехка, тъй изкусителна с буклите, които очертаваха изящно изваяното й лице. Радфорд не можеше да откъсне очи от нея. Още не можеше да свикне с красотата на лицето й, в което преди беше виждал само един луничав немирник. Изведнъж му хрумна колко по-хубави щяха да бъдат жените, ако носеха косите си късо подстригани. Меките буйни къдрици, които падаха свободно и непокорно по главата, й отиваха много.

— Това ще те сгрее, лудетино. — Едуард й подаде брендито, което тя безмълвно прие и сведе глава. Отпи няколко глътки на един дъх. Графът седна близо до нея, без да я докосва. На фона на светлината от камината очите й бяха изгубили студения си блясък, но сега в тях се четяха несигурност и тъга. — Хайде да се помирим, лудетино — предложи графът и взе едната й ръка в дланите си. Тя не се отдръпна. — Съжалявам, че ти причиних толкова страдания днес. Бях побеснял от постъпката ти и в яда си пренебрегнах твоята мъка. Не биваше да те заключвам цял ден сама. Съжалявам. Ще ми простиш ли?

Мод се извърна към него. В очите й се четеше голяма болка. Искаше му се те да се засмеят.

— Аз също съжалявам — прошепна тя. — Разбира се, ти беше прав за опасността, която се криеше в постъпката ми. Много мило от твоя страна, че се тревожиш за моята безопасност. — Отново се обърна с лице към огъня.

Ето какво било, помисли си граф Радфорд. Тя все още се смяташе за негова прислужница, която не заслужава никакво внимание — същество от приземния стаж, чисто задължение е да му носи водата за къпане и да разтребва масата. Изглежда, мисис Формби я беше смъмрила за неблагодарността й към благоволението на графа. Затова не бе никак чудно, че девойката беше толкова плаха.

— Лудетино, напоследък не ми излизаш от главата. Не мога да мисля за нищо друго. — Едуард се наведе към нея, но този път тя не се отдръпна. Той вдиша от чудесния аромат, който се носеше от нея. Ухаеше на чист, изгладен памук — лека и приятна миризма, напълно различна от тази на тежко напарфюмираните млади благороднички и леките жени, някои от които използваха силни парфюми, за да прикрият нечистоплътието си.

Близостта на графа изгаряше Мод като огън. Не можеше да остане дълго ядосана и резервирана, когато той беше тъй близо до нея — когато думите му гъделичкаха слуха й и я изкушаваха да се хвърли в обятията му, за да се докосне до твърдото му тяло. Меките и горещи устни на Едуард се допряха жадно до шията й. Мод едва се сдържа да не се обърне. Трябваше да се държи хладно. Трябваше да го спре.

Радфорд плъзна ръка нагоре по ханша й, докато стигна гърдите й. От устните й се изтръгна тих стон. Мод усещаше учестеното му дишане, докато той обсипваше шията й с нежни целувки. Извърна главата си само за частица от секундата, при което устните им се срещнаха в страстна целувка. Едуард я обгърна с другата си ръка и я придърпа по-близо, отметна главата й назад и започна да я целува неудържимо по лицето. Ръката му погали гърдите й, скрити под сивата памучна рокля, на чиято предница имаше доста копчета. Само с едно дръпване той ги пръсна безразборно по пода.

Радфорд пъхна топлата си ръка в съдрания й корсаж и замилва гърдите й. Мод затаи дъх, когато неговите парещи и меки устни последваха пръстите му. Застена от удоволствие, щом той долепи устни до гръдта й. Радфорд плъзна едната си ръка до глезените й и дръпна нагоре роклята.

Едуард бързо се изправи, придърпа я към себе си, хвана я през коленете и я сложи внимателно на мекия килим пред камината. Наведе се над нея, изпивайки я задъхано с поглед.

Корсажът й беше разкъсан до кръста. Нейните млечнобели закръглени гърди се надигаха и отпускаха в такт с дишането й, огрени от слабата светлина, излъчвана от огъня. Полата на роклята и фустите й бяха разпилени по пода и вдигнати от кръста нагоре, разголвайки нейното съблазнително червеникавокестеняво гнезденце. Клепачите на зелените й очи бяха натежали от нега, а устните й бяха пламнали и набъбнали от целувките.

— Палавнице, толкова си красива! — прошепна Едуард, докато разкопчаваше панталона си.

Мод не можа да се сдържи и му помогна да свали дрехите си, тъй като изгаряше от желание да се слее в едно цяло с любимия си. Изхлузвайки ботушите си, Радфорд се излегна върху нея, обсипвайки с ласки тялото й. Тя беше гореща и готова да го приеме. Преди Мод да осъзнае какво става, Едуард се озова по гръб, придърпвайки я върху себе си.

Внезапна вълна на удоволствие разтърси тялото й. С все по-бързи тласъци те се доближаваха до екстаза, към който и двамата се стремяха, докато най-накрая от гърдите й се изтръгна блажен вопъл и по тялото й се разляха вълни на удоволствие, които я накараха да потрепери от възбуда.

Изпотени от изживяната страст, те се отпуснаха доволно и зачакаха дишането им да се нормализира.

От време на време в стаята се чуваше единствено пращенето на съчките в огъня. Радфорд нежно помилва Мод по гърба, докато тя лежеше, отпусната върху тялото му.

— Студено ли ти е, скъпа? Можем да останем да спим тук, но няма завивки, а и не ми се ще да стреснем прислужницата на сутринта.

Сподавеният кикот на Мод му подсказа, че го беше чула.

— Хайде да се качим горе и да видим какво е положението там. — Потупвайки я леко по дупето, той я вдигна от тялото си. Когато се изправиха, Радфорд я изгледа отново от глава до пети. Леко докосна превръзката под гърдите й и в очите му се появи загриженост. — Съвсем забравих за раната. Боли ли те?

Графът изглеждаше толкова сконфузен, че даже и Мод се засрами леко, задето беше забравила за нея.

— Почти не ме боли, милорд. Това е само една драскотина. В крайна сметка тя заздравява доста бързо и не мисля, че ще остане голям белег. — Още в същия миг Мод съжали за думите си. Не й се искаше да го кара да изпитва по-силно чувство на вина.

— Моля се да не остане никакъв белег, но дори и да остане, ти си толкова красива, че надали ще те загрози. — Радфорд отново я измери с топлите си очи. — Надали някога ще ми омръзне да се любувам на голото ти тяло, лудетино. Без съмнение ще изглеждаш възхитително в някоя хубава рокля, но май предпочитам да те гледам без такава.

Мод се подсмихна и плъзна погледа си по тялото му.

— И аз предпочитам, милорд, да ви гледам застанал мирно пред мен в очакване на заповедите ми.

Графът се засмя с глас, привлече я в обятията си и зарови лице в къдриците й.

— Никоя жена не е имала нахалството да ми говори като теб, палавнице. Може би точно затова ме привличаш тъй силно.

— Все някой трябва да ви смачка фасона, милорд. Има голяма опасност да се превърнете в надуто конте.

— Това надали ще се случи, ако постоянно ми повтаряш какъв глупав, твърдоглав… и още какъв… а, да, наивен дърдорко съм. Много съм ви задължен, мадам. — Графът се засмя, когато и последните остатъци от строгото й слугинско облекло паднаха на пода и тя остана само по ботуши.

— Очарователно, колко очарователно! Може да постави началото на нова мода сред благородниците.

Двамата се засмяха и се наведоха да съберат дрехите си, но оставиха малките копчета разпилени по пода, за да се чуди прислужницата откъде са дошли.

Мод се изправи и придърпа роклята до гърдите си.

— Има ли хора в къщата? От това рокля не става, а не мога да се кача в такъв вид горе.

— Защо не? Всички спят. Тук е само прислугата, а тя живее няколко етажа по-горе в задната част на къщата.

В едната си ръка граф Радфорд държеше дрехите си, смачкани на топка, ботушите си и малката чанта на Мод. Другата си ръка подаде на нея. Беше гол-голеничък.

— Мадам? — подкани я той.

Засмивайки се с глас, Мод прие предложената й ръка и двамата започнаха да се изкачват величествено по широкото стълбище, голи като новородени.

Господарската спалня беше просторна, разточително обзаведена и облицована с тъмна ламперия, а на прозорците висяха кадифени драпирани завеси. Масивното махагоново легло беше постлано с дебели пухени възглавници и копринени завивки, примамливо отметнати. В стаята осезателно се чувстваше мъжкото присъствие, тъй като тук години наред спеше отдавна овдовелият баронет. Радфорд реши мислено да обзаведе стаята в пастелни цветове, в сатени и дантели, които щяха да отиват на неговата млада дама. Тя беше прелестна палавница, която хем възбуждаше сетивата му, хем се държеше непринудено с него, както правеха единствено собствените му братя. Тя беше глътка чист въздух след годините, прекарани в обкръжението на лицемери и подмазвачи, чиито фалшиви комплименти го дразнеха.

Едуард затвори широката врата зад гърба си, пусна нещата си насред стаята и се усмихна на Мод.

Мод също хвърли дрехите си на пода и застана пред графа. Чувстваше се безгрижна като волна птичка, разголена в тази непозната къща заедно с любимия мъж, сякаш за това кратко време бяха изчезнали всички порядки и можеше да прави каквото си пожелае. Къщата беше тиха като гробница, както бе обещал. Тя се озърна наоколо с интерес. Беше почти уверена, че това е къщата на някой благородник, приятел на графа, заминал за известно време в провинцията. Мод се радваше, че се намира тук, далеч от оживлението в дома на Радфорд, където всяка минута беше изложена на опасността да бъде изобличена и където чувстваше тъй осезаемо несигурното си положение.

Усети, че Едуард се приближава към нея. Огнените езици в камината танцуваха весело по неговото привлекателно мъжествено тяло. Той й помогна да седне на един стол и коленичи пред нея, за да събуе ботушите й.

— Неведнъж си го правила за мен, хитрушо. Позволи ми да се реванширам. Имаш хубави крака — каза и помилва тънкия й глезен. — Ще те обуя в атлазени пантофки, които да отиват на красивите ти рокли. Ще заприличаш на принцеса от приказките.

Мод беше облегнала глава на възглавницата на стола, унесена от топлината, която излъчваше огънят в камината. Усещаше лекото гъделичкане на пръстите на графа по стъпалото на единия си крак. Той бълнуваше за приказки и атлазени пантофки — какви глупости, какви сладки глупости. Щял да я облече в сатен… Колко прекрасно…

Изведнъж Мод се ококори.

— Какво искате да кажете, мило… Едуард? — попита тя с нарастващо подозрение.

— Сега ще ти покажа какво имам предвид — прошепна той с глас, нежен като кадифе.

Графът се изправи и отиде до големия гардероб, който се намираше на стената зад Мод. Рязко го отвори и намери точно това, което очакваше — няколко пеньоара, поръчани през деня за експресна доставка, всеки от които напомняше глазура на сладкиш с прозрачните си дантели и феерична коприна. Радфорд се усмихна. Тя щеше да изглежда прелестно както с тях, така и без тях. Награби ги в ръцете си и се върна при нея. После хвърли в скута й ефирните пеньоари, подобни на сапунени мехурчета.

Мод ги зяпна в недоумение.

— Какво е това? Чия е тази спалня? Едуард, ако тези неща принадлежат на някоя твоя приятелка, веднага ги махни от мен. Никак не е смешно… — възнегодува тя, когато той се засмя.

— Да, те наистина принадлежат на моята приятелка, хитрушо. Купих ги за теб.

Мод го изгледа смаяно.

— Но защо са тук? Чия е тази къща? — Тя се озърна наоколо, сякаш очакваше някой джентълмен да се появи и да я поздрави.

— В действителност тази къща принадлежи на един възрастен благородник, който се оттегли да живее в имението си извън града. Наех я тази сутрин от неговите посредници за даване под наем на недвижими имоти и сега тя принадлежи на теб. Утре първият ти посетител ще бъде шивачката, която ще дойде да вземе мерките ти, за да ти ушие цял гардероб от дрехи от най-различни коприни и атлаз. Моята прекрасна дама няма да носи повече сиви слугински рокли. — Едуард се усмихна и зачака красивите й зелени очи да заблестят от радост и облекчение.

Мод впери поглед в него, осъзнавайки изведнъж смисъла на всичко това — къщата, наета за нея, пеньоарите, шивачът. Всичко й се изясни.

— Очакваш от мен да ти стана любовница. — Гласът й прозвуча вяло и апатично.

— Моя любовница, моя любов, моя разглезена любима. Лудетино, аз ще се грижа за теб. Няма нужда да се притесняваш за бъдещето си.

Радфорд се наведе напред, за да я целуне, но тя се отдръпна рязко, сякаш й бе ударил шамар. Сега той изглеждаше стъписан. Избутвайки фееричните дрехи от скута си, Мод внезапно се изправи и се отдалечи от него. Коленичи на пода и взе захвърлената си сива рокля, нахлузи я отдолу и загърна скъсания си нагръдник, за да скрие разголената си гръд.

— Не трябва да виня вас за това, милорд — заяви Мод, но гневните й очи издаваха истинските й мисли. — Поведението ми на лека жена ви подлъга, че ще приема с охота идеята да ви бъда любовница. — Говореше тихо, тъй като се стремеше да прикрие гнева си. Срамуваше се. Дори братовчед й Джон не беше толкова позорно петно за честта на семейство Ромни. Бе омърсила името Ромни. Беше благодарна, че родителите й не бяха доживели този момент.

Застанал до стола, Радфорд прокара пръсти в косата си, едва сдържайки гнева си. Наведе се да вдигне панталона и го обу набързо, тъй като се чувстваше малко неудобно да спори с нея без дрехи. Тя не можеше да проумее, че той искаше да й достави радост с вниманието си, а не да я унижи. Всяка жена с нейния произход щеше да подскочи от радост, ако й се удадеше възможността да му стане метреса. Само млада благородничка би отхвърлила с ужас такова предложение, а той се съмняваше дали тя някога бе срещала, още по-малко разговаряла, с такава особа.

— Хитрушо, в това няма нищо срамно — опита се да й обясни графът спокойно, докато закопчаваше панталона си. — Ще имаш всичко — сигурност, пари за харчене, собствен дом, прислуга. Сама ще си бъдеш господарка в своя дом. Никой няма да посмее да те обиди за това. Такива неща се случват всеки ден…

— Не и с мен! — сряза го тя. — По-скоро бих умряла от глад, отколкото да ти стана любовница, за да ме изхранваш в замяна на ласките ми!

— Гледаш много черно на нещата. Нямам предвид това. Искам да се грижа за теб, да задоволявам всеки твой каприз…

— Докато някоя друга ти хване окото? Докато се ожениш? После какво? Дали лейди Радфорд ще те пуска един път седмично, за да задоволяваш физическите си желания с една държанка? — Беше побесняла. Как смееше да я убеждава, че предложението му е напълно порядъчно!

Радфорд се смути. Обикновено тези разговори не вземаха такава насока. Освен това любовните връзки винаги завършваха по един и същ начин — джентълменът уреждаше живота на бившата си метреса и двамата се разделяха като приятели. Но краят на една връзка не се обсъждаше предварително. Това би превърнало цялата история в грозно сметкаджийство. И никога не ставаше въпрос за съпругата!

— Честно казано, нямам никакво намерение да се женя — обясни той. — Не изпитвам нужда да поемам това бреме и ще оставя на братята си да сдобият титлата с наследник. Естествено, че ще се погрижа да бъдеш финансово обезпечена, след като си омръзнем.

— За да няма нужда да стана любовница на някой друг? — гневно избухна тя. — Много си щедър, Едуард!

— Точно така! — сряза я той. — За да не ти се налага да търсиш нечия друга закрила. — Едуард също се беше ядосал. Защо това момиче винаги го караше да се чувства глупак? — Изобщо не разбирам защо се вълнуваш толкова. Аз ти правя чудесно предложение — предложение, на което доста жени биха се зарадвали, а ти…

— Доста жени? — извика тя. — С какви жени общуваш, щом това ще им се стори прилично предложение? Защо тогава не отидеш да попиташ някоя от тях, вместо да обиждаш мен? — Мод млъкна, колкото да си поеме дъх. — Страшно съжалявам за поведението си през последните двадесет и четири часа и няма да стана ничия метреса!

— Може ли да те попитам каква, по дяволите, ще бъдеш, щом толкова високомерно отказваш да споделиш леглото ми? — изрева той. — Камериер? Коняр? Ваксаджия? Или смяташ да разнасяш нощни гърнета и бърсалки за прах до края на живота си?

Мод си пое дълбоко дъх. Ето че се бяха върнали на истинския проблем — проблема, с който се опитваше да се справи, откакто беше научила, че е останала почти без пукната пара и зависи от благоразположението на леля си.

— Ако се наложи, ще разнасям и нощни гърнета — ядно отвърна тя. — Много по-порядъчно е, отколкото да изкарвам прехраната си по гръб, както ми предлагаш. Между другото възнамерявах да се кандидатирам за гувернантка.

— Гувернантка? — Радфорд не можеше да повярва на ушите си. — И на какво ще учиш малките немирници? Да лъжат на карти?

— Как смееш! — почти изкрещя Мод. — Не се безпокой, ще ги науча на необходимото!

— Така ли, а владееш ли ръкоделие като всяка дама? — язвително попита той.

Мод изтръпна. Беше я настъпил точно по болното място. Наистина трябваше да навакса бързо този свой пропуск. Трябваше да се упражнява.

— А можеш ли да свириш на пиано и да пееш добре, да рисуваш с акварели, да говориш френски и немски? А как си с краснописа?

В гърлото й заседна буца. Не владееше до съвършенство нито едно от тези умения. Никой нямаше да я наеме като гувернантка. Мод вкопчи ръце в слугинската си униформа, сякаш тя беше последното й убежище.

— Мога да преподавам езда — заеквайки, каза тя, а гласът й издаде вълнението й. — Аз съм отлична ездачка.

Радфорд усети, че е разстроена и изпита угризения. Не си бе поставил за цел да й крещи, да изгуби самообладание и да я обиди. Беше отхвърлила предложението му и го бе накарала да се чувства нищожен и глупав, а той й бе отмъстил с острите си думи. Тази прислужница, израснала на село като дъщеря на коняр, никога нямаше да успее да се издигне до гувернантка на благородници, които, ако не друго, бяха непоправими сноби. Семейството беше най-голямата препоръка. Обикновено гувернантките бяха добре възпитани дъщери от обеднели, но порядъчни семейства. Дори в търговските среди щяха да я отбягват. Трябваше още сега да я накара да разбере колко нищожни са шансовете й да успее.

— Хитрушо, никой не наема жени за учители по езда. Не съм чул за такъв прецедент. Няма да можеш да си намериш работа като такава. Дори смятам, че никой няма да те наеме като коняр. Изключено е — промълви Радфорд без какъвто и да е гняв.

На лицето й бе изписана борбата, която се водеше в душата й. Графът се огледа за гарафата и чашите, които трябваше да бъдат някъде наоколо. Наистина те бяха на масичката до камината. Отиде до нея и наля две питиета. Когато се обърна, забеляза, че Мод не бе помръднала от мястото си и ръцете й все още притискаха роклята до гърдите й, а тя стоеше, вперила поглед в слабия огън.

— Лудетино, ела да седнеш тук. — Той й посочи малкото канапе пред голямата камина.

Тя мълчаливо отиде и седна на него. Графът й подаде едната чаша.

— Изпий това. Ще те сгрее.

Радфорд се настани до нея и се вторачи в огъня. Тя скоро щеше да се убеди, че може да остави скрупулите настрана и да заживее като негова галена метреса. Щяха да се забавляват добре. В това нямаше нищо срамно.

— Не е честно.

Гласът й прозвуча толкова тихо, че Едуард се почуди дали я бе чул правилно.

— Какво не е честно, лудетино?

— Когато всеки ме смяташе за момче, имах толкова много възможности. Работех като коняр и твой камериер. Ако бях пожелала, можех да науча някой занаят или да стана чиновник. Като жена мога само да търкам тенджери и да разнасям нощни гърнета.

Радфорд се загледа в игривите пламъчета в камината и отпи от брендито. Наистина имаше право. Никой разумен мъж не би пожелал да си смени мястото с която и да е жена в това общество. Положението на благородничките също не беше по-розово. Те бяха красиви или добре изрисувани дами — роби на бащите си, които ги продаваха, ако имаха голяма зестра, или просто ги настаняваха като компаньонки при някоя роднина. При тази мисъл Едуард посегна да я погали по тила.

— Съжалявам, че се чувстваш като в капан, хитрушо. Не исках да се получи така. — Гласът му преливаше от нежност и тя се облегна на рамото на своя покровител.

Изведнъж й се додряма, сякаш силното вълнение, което беше изживяла през последното денонощие, я повали едва сега. Вината не беше негова. Тя го бе лъгала от самото начало. Той не можеше да разбере колко обидно беше за Мод Ромни да й предложи да му стане любовница. Беше добър човек, който се грижеше за нея и желаеше да я закриля цял живот в замяна на неангажиращата й любов. Той наистина нямаше никаква вина за това, но тя изобщо не можеше да проумее къде бе съгрешила.

— Страшно съм объркана.

Гласът й прозвуча толкова отчаяно и тъжно, че графът усети необходимостта да прогони страховете й.

— Не трябва да се притесняваш. Признавам, че съм те разбрал погрешно още от самото начало. Трябва да ме извиниш отчасти за тази грешка, тъй като смятах, че си имам работа с един луничав немирник. — Едуард я стисна и я придърпа към себе си. — Съжалявам, че те обидих толкова с предложението си. Повярвай ми, не исках да те нараня. Просто искам да те направя щастлива и да те спася от всякакви грижи, а това е единственият начин, който знам.

„Или да се оженя за теб.“ Тази мисъл изникна ненадейно в съзнанието му. Тя беше споменала за лейди Радфорд. Да не би това момиче от простолюдието да целеше да постигне точно това? Но той веднага отхвърли тази мисъл от съзнанието си. Никога не бе проявявала алчност към разкош, неприсъщ за общественото й положение. С нищо не бе показала, че е хвърлила око на богатството и титлата му. Не бе направила нито една стъпка, с която да предизвика ласките му — точно обратното, той беше активната страна. Тази възможност беше изключена.

Веднъж хрумнала му, тази идея се запечата в съзнанието му. Не бе срещал нито една млада благородничка, чиято компания да го бе забавлявала толкова много. Моли беше приятно и дяволито младо момиче, чийто мозък не бе обременен с всички предвзетости, характерни за представителките на нежния пол. Правеше разговорите им по-ведри и непринудени, проявявайки богата природна интелигентност, която не се нуждаеше от заучени фрази, за да бъде изразена. Не го отегчаваше, напротив — мислите й винаги го заинтригуваха. Освен това тя беше тъй прекрасна.

Защо да не се ожени за нея? Графската титла го правеше неуязвим за общественото мнение, освен ако не очернеше по нелеп начин честта на семейството си. Ако съпругата нямаше аристократичен произход, тя придобиваше високото обществено положение на знатния си съпруг. Историята беше пълна с такива бракове и можеше да се каже, че вливането на неопорочена селска кръв оказваше благоприятно въздействие върху аристокрацията. Освен това хич не го беше еня за злъчните подмятания на богатите стари дами. Те злословеха по негов адрес, откакто бе навлязъл в пубертета. Беше уверен, че приказките им за него никога нямаше да секнат.

Но какво щеше да стане с неговата „палавница“? Как щяха да се отнасят с нея? Дали тя щеше да понесе високомерното им държане, подхилкванията зад гърба й, насмешливите погледи? Дали един такъв брак нямаше да нарани душата й още по-силно и да увеличи несигурността й? Трябваше добре да обмисли тази своя неочаквана идея. Междувременно трябваше да се опита да прогони лошите й предчувствия.

— Не те принуждавам да приемеш грижите ми. Нито пък възнамерявам да те изхвърля на улицата. Щом не искаш да станеш моя любовница, така да е. Това ме огорчава много. Въпреки това можеш да останеш да живееш тук колкото желаеш, без да се чувстваш задължена към мен по какъвто и да е начин.

Мод го изгледа с недоумение.

— Какво те кара да проявяваш такава щедрост към мен въпреки отказа ми?

Объркването й изглеждаше искрено и той побърза да я успокои.

— Лудетино, не знам дали си забелязала, но аз съм много богат мъж. Повярвай ми, твоята издръжка няма да ме разори.

— Това означава ли, че ще живея от твоите подаяния?

Радфорд дръпна червеникавокафявите й къдрици.

— Защо винаги представяш нещата в най-неблагоприятната им светлина? Ако ми беше приятел, щях да ти дължа точно толкова за това, че ми спаси живота.

Мод впери поглед в огъня в камината. Едуард й предлагаше всичко — безопасност, финансова обезпеченост, собствен дом, а в замяна на това не искаше нищо от нея. Защо тогава не се радваше, че проблемите й се разрешават?

— Все още не знам как да постъпя — прошепна тя.

— Не прави нищо, просто си легни. Преспи една нощ с тази идея. — Ръката му милваше косата й. Огънят гореше слабо. Изведнъж я притисна в обятията си. — Да те оставя ли сама тази нощ, лудетино? Мога да се върна вкъщи, ако желаеш? — Зарови лице в косата й, която ухаеше на люляк.

Той наистина не я лъжеше. Щеше да я остави сама в скъпата къща и нямаше да поиска нищо от нея. Тя щеше да заспи в това голямо студено легло, събуждайки се отново сама на сутринта. При тази мисъл Мод се сгуши в гърдите му и го погали по ръката.

— Остани при мен тази вечер — едва чуто прошепна. — Не си отивай.

Устните му се плъзнаха по нежната й шия, докато едната му ръка зашари по тялото й. Обляха я топли вълни. Погали лицето му, напипвайки наболата брада, след което прокара пръсти към гърдите му. Тази вечер щеше да се люби с него от любов. На другия ден щеше да мисли как да спаси честта си…