Лиза Джексън, Бевърли Бартън, Уенди Стъб
Грехове на миналото (35)

Епилог

Нова година 2006 година

Уот и Линдзи Годард бяха домакини на новогодишното парти. Организираха го в мезонета, който бяха взели под наем в Портланд. Линдзи искаше да има втори дом в Орегон, за да може всеки път, когато си пожелае да посещава не само семейството си, но и скъпите си приятелки Кристън и Рейчъл. Линдзи и Уот се ожениха през ноември. Сватбата беше малка и елегантна. Кристън и Рейчъл бяха шаферки на младоженката, а Лео стана кум на Уот. Взаимоотношенията със сина им укрепваха и се развиваха бавно и макар да прекара Коледа с осиновителите си, Новата година Лео щеше да посрещне заедно с Линдзи и Уот.

Кристън и Рос изглеждаха много щастливи заедно. Почти толкова, колкото бяха тя самата и Дийн. Изумително беше как животът на даден човек може да се промени напълно — към по-добро при това — за по-малко от година. Всъщност, за малко повече от шест месеца. Когато се върна в Портланд за двадесетата годишнина от завършването на гимназията, Рейчъл, твърдо решена да открие убиеца на Джейк Маркът, изобщо не подозираше как ще се промени животът й. Тя определено не бе очаквала, че ще се влюби до полуда в мъжа, когото като тийнейджърка възприемаше като истинска напаст и проклятие. И нито на нея, нито на някоя друга от съученичките и можеше да й хрумне, че Джейк е започнал да изнасилва по-малката си сестра на дванадесетгодишна възраст, а на шестнадесет я бе принудил да направи аборт. Бедната Бела… Бедната, побъркана Бела. До самия край непоколебимо вярваше, че именно тя е убила Джейк. Тя, а не Патрик Дюи. Изпитвала бе толкова силна омраза към Джейк и така отчаяно бе искала смъртта му, че с помътеното си съзнание бе успяла някак си, с течение на годините, да убеди сама себе си, че наистина го е пронизала в сърцето.

Нищо обаче не можеше да промени миналото. Нямаше сила, която да върне Хейли, Аурора и Манди на хората, които ги обичаха. И този факт, сам по себе си, беше достатъчно основание за живите да отпразнуват спасението си и да вдигнат тост с пожелания за радостна и щастлива Нова година. Животът беше за живите. И те бяха твърдо решени да се насладят на всеки скъпоценен момент.

— Аз ли съм единствената, която се чувства леко виновна за неимоверното щастие, което изпитвам? — попита Линдзи.

Кристън и Рейчъл се бяха присъединили към домакинята в кухнята, за да й помогнат да напълни отново подносите с мезета, които съпрузите им и двамата тийнейджъри бяха омели за отрицателно време.

Кристън въздъхна.

— Разбирам какво имаш предвид. Ето ни нас трите, празнуваме и се веселим, преизпълнени с благодарност към съдбата, а няколко от старите ни приятелки вече не са между живите. Аурора никога няма да види внучетата си, а Манди няма да участва в живота на дъщеря си. Бедничката Хейли също си отиде без време.

— Ако преди двадесет години бяхме разбрали какъв всъщност е Джейк и какво причинява на сестра си… — Рейчъл не довърши и поклати глава. — Може би тогава щяхме да съумеем да помогнем на Бела и да предотвратим трагедията от миналото лято.

— Не можем да променим миналото — отбеляза Кристън. — Можем само да благодарим на съдбата за късмета си и да продължим да живеем, без да пилеем сили за угризения и съжаления.

— Пия за това. — Линдзи извади една тава от фурната.

— Едно нещо зная със сигурност — Рос и аз никога повече няма да се отнасяме един към друг и към брака си като към даденост — продължи Кристън. — И двамата разбираме, че от тук насетне трябва да се борим ежедневно за това, което имаме. Знаем обаче, че всички усилия ще си струват, защото единственото, което има значение, е, че двамата с него се обичаме.

— Тук си абсолютно права. — Когато се омъжи за Дийн, Рейчъл знаеше, че не може да очаква животът им да бъде съвършен. Крис обаче имаше право — в края на краищата едно-единствено нещо имаше значение и това беше любовта помежду им. — Отказах се от работата си в Алабама и се преместих тук, за да бъда с Дийн. Зная обаче, че никога няма да съжалявам за това свое решение.

Линдзи извади хапките от тавата и ги подреди на подноса.

— Бракът ми с Уот ми изглежда като сън. И като си помисля колко много години изгубихме, колко много години аз…

— Никакви съжаления и угризения! — прекъсна я Рейчъл. — Всички сме допускаш грешки в миналото. Най-голямата ни грешка беше, че и трите бяхме като обсебени от Джейк Маркът. Нека забравим за проявената глупост и да я отдадем на младостта и неопитността си.

Кристън и Линдзи се усмихнаха тъжно и кимнаха в знак на съгласие.

— Лео смята да прекара пролетната си ваканция при нас — съобщи Линдзи.

— Но това е прекрасно — едновременно възкликнаха Кристън и Рейчъл.

— Зная, че винаги ще трябва да го делим с майка му — и да, тя е негова майка във всяко едно отношение — но Уот и аз сме благодарни, че той все пак присъства в живота ни.

— Двамата с Уот не сте ли мислили да имате още едно дете? — попита Рейчъл.

— Аз съм мислила за това — призна Линдзи. — Но още не съм го обсъждала с Уот.

Ударите на стенния часовник във фоайето оповестиха приближаването на Нова година.

— След малко ще настъпи полунощ — рече Кристън. — Предлагам да се присъединим към съпрузите си ако искаме да получим новогодишна целувка.

Трите стари приятелки зарязаха подноса с хапките в кухнята, оставиха всички нещастия и несполуки в миналото, където им беше мястото, влязоха във всекидневната и се отпуснаха в прегръдките на мъжете, които обичаха.

После приятелите застанаха един от друг, стиснати в ръце чаши с искрящо шампанско и гроздов сок. Рейчъл забеляза как Лиса, дъщерята на Кристън, нехайно се промъкна по-близо до Лео, с когото не спираше да флиртува цяла вечер. Ето, от тези двамата би излязла страхотна двойка, помисли си Рейчъл.

Дийн се наведе към нея и прошепна в ухото й:

— Това в чашата ти е гроздов сок, нали?

— Разбира се. Знаеш, че не бих пила нищо друго. Не и сега.

— Какво си шепнат двете влюбени птички? — попита Кристън. — Разбирам защо Линдзи и Уот не могат да се отделят един от друг. В края на краищата те се ожениха едва миналия месец. Вие двамата обаче сте женени от септември!

Всички присъстващи се разсмяха. Въздухът в стаята сякаш затрептя от щастие.

Рейчъл погледна към Дийн. Искаше да получи одобрението му, преди да сподели прекрасната новина. Той кимна утвърдително. Тя пое дълбоко дъх, издиша бавно и обяви:

— Ние сме бременни.

Жените се прегърнаха и се целунаха. Мъжете стиснаха ръката на Дийн и го потупаха по рамото. Двамата тийнейджъри, застанали един до друг, само се усмихнаха. След това всички вдигнаха чаши и пиха за Рейчъл и Дийн, за добрите приятели и за бъдещето.

Часовникът удари дванадесет пъти. Новата година настъпи.

Лео се обърна към Лиса и я целуна по бузата. Тя обви ръце около врата му и го целуна право в устата. Хванаха се за ръце и се приближиха до прозореца, за да гледат фойерверките, осветили тъмното небе.

Дийн привлече Рейчъл в прегръдките си.

— Честита Нова година, госпожо Макмайкълс. — Сложи ръка върху все още плоския й корем. — Обичам теб и нашето неродено дете.

Наведе се и я целуна страстно. Останалите две двойки последваха примера му. Имаха право на щастие. Бяха загърбили греховете на миналото и продължаваха напред.