Джон Лескроарт
Предателство (42)

41.

Харди бе в офиса си и отваряше пощата. Тъкмо бе приключил с преглеждането на документите, които бе получил през последните три седмици чрез служебната поща от местния офис на ФБР в Сан Франциско. Федералните агенти бяха свършили както обикновено съвестно и ефикасно работата си. Фрагментите открити в къщата на Халил бяха съпоставени и свързани с гранатите в едно сандъче в складовете на Олстронг на летището в Багдад. Освен това бяха открили куршум, който съвпадаше с пистолета, намерен в раницата на Нолан заедно с гранатите. Информацията, свалена от харддиска на Нолан съдържаше не само снимки на къщата на Халил, направени от различни ъгли, но и снимки на жертвите, които изглежда са били сканирани. Банковите, извлечения бяха увековечили редовни автоматични депозити на всеки две седмици от по 10 000 долара и един друг депозит от 25 000 долара, направен четири дни преди убийството на Халил. Имаше и четвърт страница, на която с почерка на Нолан бяха записани имената и адреса на жертвите, следваха някакви неразгадаеми драскулки и заврънкулки и числото 50 000 долара, оградено няколко пъти.

Доказателствата, свързващи Халил със заговор да бъде убит Нолан, се оказаха също толкова внушителни. Пристигнаха записите на телефонните разговори, придружени от спретнати файлове с превод от арабски. Имаше доклади от информатори, чиито имена бяха заличени, тъй като бяха въпрос на национална сигурност. Но те ясно посочваха участието на клана Халил в заговор да бъде убит Рон Нолан, за да се отмъсти за жертвите от Менло Парк.

Харди трябваше да признае прецизността и предпазливостта на Олстронг. Всички тези доказателства щяха да се окажат много ценни за него по време на изслушването на апела на Шолер. И нито едно от тях не свързваше с тази история Олстронг или компанията му.

Разбира се, през цялото това време Харди бе чел във вестниците за агентите, участвали в разследването по случая Шолер. В медиите се беше разразил дебат за това дали те просто са били смехотворно некомпетентни или престъпно нехайни, за да задържат подобни важни улики в процеса на един истински Герой от войната. Имаше агенти прехвърлени на други служби, разжалвани и понижени в длъжност.

Глицки, който ежедневно следеше развоя на събитията заедно с Харди, не можеше да скрие задоволството си. Харди се бе опитал да изтъкне, че едва ли някой наистина виновен ще бъде наказан, но Глицки тържествуваше от кръвопролитието, на което ФБР само се бе подложило.

Сега Харди посегна към плик двайсет на двайсет и осем сантиметра. Бе пристигнал адресиран до него, с надпис лично и поверително, с редовната поща и без обратен адрес, но с печат и пощенска марка от Сан Франциско. Бръкна и извади две копия на документи, изпратени по факс, които съдържаха електронна кореспонденция между [email protected] и JAA@ Allstrong.com. Те носеха дата от деня след убийството на семейство Халил и съобщаваха, че Нолан е свършил последната си задача и иска остатъка от заплащането си да бъде преведено на съответната банкова сметка. Олстронг трябвало да предаде съобщение на господин Крекар, че въпросът е решен, както е било обещано, и той можел да продължава да работи по договорите в Анбар без намесата на конкуренцията.

Въпреки че в това нямаше нищо смешно, по устните на Харди заигра призракът на една усмивка. Може би трябваше да се обади на Глицки и да му каже, че Бил Шуйлер в крайна сметка не беше наивният и мекушав агент, на какъвто трябваше да се прави, за да запази работата си. От друга страна Харди нямаше доказателство, че Шуйлер има нещо общо с това последно сведение. Всяко споменаване на името му вероятно би вкарало човека в по-голяма беда. А и писмото би могло да пристигне от всеки друг агент на ФБР между Сан Франциско и Багдад, който знае какво се случва и изпитва отвращение от ролята, която Бюрото е принудено да играе.

Харди съзнаваше, че без свидетел или друг начин за доказване на автентичността на документите, това което държеше в ръка бяха само два листа хартия, която не би имала никаква стойност в съдебната зала. Той седна зад бюрото си и задърпа стегнатата кожа на челюстта си, докато за стотен, за хиляден път обмисляше евентуалните последици от своите действия.

Не беше обещавал нищо на Олстронг. Тъкмо напротив, бе дал ясно да се разбере, че ще разполага с всяка получена информация, както сметне, за добре. Освен другото, така или иначе, това последното не беше изпратено от Олстронг. Не му дължеше нищо. Както бе казал самият Олстронг, ситуацията бе неприятна.

Стана и без да размени и една дума с никого, прекоси офиса, отиде до стаята с копирния апарат и направи две ксерокопия. Върна се до бюрото си и започна да рови из записките си да открие адреса на Абдел Халил.

* * *

Харди и Франи подрязваха розите, които вървяха покрай оградата в задния им двор. Беше хладна неделна сутрин на втората седмица през юни. Говореха за децата си, които чакаха да пристигнат и да останат вкъщи през следващите няколко дни.

— Мисля, че и двамата трябва да поработят — каза Харди. — Работил съм всяко лято от живота си.

— Разбира се, че си работил — отвърна Франи. — Дори и сега си те представям — четирийсет и една годишният Дизмъс Харди, който разорава полето. Да не говорим как си вървял по десет мили до училище всеки ден в дълбокия сняг.

— Махни тази част за снега. Тук е Сан Франциско, забрави ли?

— Да, но когато беше малък, климатът тук не беше ли по-различен? — Франи се наслаждаваше на тази шега с разликата от единайсет години във възрастта на двамата.

— Много смешно — каза той и отстъпи назад.

Посегна и отряза издъно една роза, Току-що напъпила.

— Хей — нахвърли се тя срещу него.

— Старите ми очи недовиждат — дръпна се назад той. — Целех се малко по-надолу, в корена.

— Цели се по-нависоко, иначе и аз ще започна да режа на ниското — и тя игриво замахна към него с ножицата.

Харди направи още една крачка назад, после навири глава и погледна през рамото й.

— Я виж какво е довлякла котката тук.

По тясната пътечка от едната страна на къщата се задаваше Глицки. Беше цивилен, с ръце в джобовете на ожуленото кожено яке. Стигна до Франи и я прегърна лекичко, прие целувката й по бузата и се обърна към съпруга й.

— Знам, че ще прозвучи грубиянски — каза Харди, — но днес е неделя. Мислех си, че каквото и да е, може да почака. Но може би не е така.

— Може би не е така в крайна сметка. Знаеш ли нещо за това?

— За кое?

— Джак Олстронг.

Харди почувства кухина в стомаха си. Задържа дъх, прокашля се и се опита да преглътне.

— Не. Какво ще ми кажеш за него?

— Седнал в колата си тази сутрин в Хилсбъро, завъртял ключа и хвръкнал във въздуха заедно с половината си къща. Гръмна в новините.

— Не гледам телевизия в неделя.

Глицки не помръдваше от мястото си.

Франи докосна ръката му.

— Ейб? Нещо не е наред ли?

— Не знам, Фран. Не знам дали нещо не е наред. Мислех си, че Диз ще може да ми каже — той не сваляше очи от Харди.

Който си пое въздух, после още веднъж, след това издиша тежко и се смъкна на колене.