Джон Лескроарт
Предателство (37)

36.

В 5:30 Харди и Хънт седяха в едно от сепаретата край прозореца при „Лу Гърка“ — бар и, според някои хора, ресторант, намиращ се на улицата точно срещу Съдебната палата. Чепкането по въпроса дали е истински ресторант, достоен да носи това име, произтичаше от непостоянното качество на храната, която се сервираше там. Много от редовните посетители идваха само за да пият на бара отпред и даже не се опитваха да ядат постоянно променящият се специалитет на Чуй, съпругата на Лу, която създаваше по един такъв всеки божи ден.

Специалитетът бе единственото ястие в менюто и в чест на китайския произход на Чуй и гръцкия — на Лу, тя най-често се опитваше да прави различни комбинации от продукти, съчетавайки коренно различните кулинарни традиции на тези две култури. Така в някой ден Специалитетът на Лу можеше да е тестени хапки с рибен хайвер в бульон „Авголемоно“, в друг — пелмени с мусака „Цяодзъ“ или често поръчваният „Инлин“ в глинен гювеч. Съставките на последното веднъж бяха объркали жури от шестима най-добри майстори-готвачи в града, след като Областният прокурор Кларънс Джакман публично го беше нарекъл „своето любимо ястие за обяд“.

Тъй като „При Лу“ бе наполовина под земята — входът откъм Браянт слизаше осем стъпала под нивото на улицата — сепарето на Харди и Хънт имаше прозорци високо горе. Същевременно те бяха наравно с улицата, която минаваше покрай едната страна на заведението. Едва ли някой обръщаше внимание на гледката през тях, която предлагаше минаващи крака, боклукчийски гюмове и от време на време някой бездомник.

Днес нито Харди, нито Хънт се интересуваха от атмосферата. Харди бе прекарал следобеда в подготвяне на първия вариант на аргументацията за обжалването на присъдата на Ивън, който се опираше на ПТСР. Седеше с леко превити рамене, и сякаш умислен. Ръцете му обгръщаха чашата с кафе. Хънт бе седнал странично и бавно въртеше сложената върху масата халба с бира. Вече бе докладвал на Харди в офиса, което го бе накарало да се обади на Глицки и в крайна сметка решиха да се съберат тук и да обмислят фактите, с които разполагаха.

— Смяташ, че информацията за разговора на Халил с ФБР няма да ти е достатъчна? — попита Хънт. — В петък искаше само това.

— Отлично си спомням, но онези спокойни дни вече са минало — отвърна Харди. — Със сигурност ще използвам това в аргументацията си. Халил са имали сериозен мотив да убият Нолан. Съдебните заседатели са имали право да го знаят и да решат за себе си дали това предизвиква у тях разумно съмнение във вината на Ивън. Съдебното жури, а не ФБР, трябва да решава кое е важно и кое — не. Но за да свърши работа „нарушението Брейди“, задържаните доказателства трябва да са достатъчно надеждни, за да хвърлят съмнение върху присъдата. А идеята, че неизвестна трета страна може да е имала мотив да убие Нолан вероятно няма да убеди съда да позволи на Ивън втори процес. Ще ни трябва нещо по-солидно, ако искаме да излезем с твърдението, че Халил са убили Нолан…

— Което не виждам как може да е станало, Диз. Наистина. Трябваше да чуеш онзи мъж. Щом казва, че не вярва Шолер да е убил Нолан, значи трябва да си е наел агент.

— Е, ако изборът е бил между него и някой негов роднина, това може да е изострило актьорските му умения, не мислиш ли?

Хънт сви рамене.

— Все пак противоречи на интуицията ми.

— Добре тогава. Хайде за минута да помислим върху това: кажи кой е убил Нолан, ако не е бил Ивън и не е бил някой от клана Халил?

— Какво ще кажеш за ФБР? Може в цялата работа да е имало страшно много пари и онези двама агенти да са я свършили и вече да са напуснали страната.

— Може би — без ентусиазъм каза Харди. — Интересна история. Но малко се съмнявам в нея.

— Аз също — съгласи се Хънт и посочи към входа. — И не я харесвам. Идва Глицки. Може би той ще знае нещо.

* * *

Не беше само Глицки. С него влезе и Брако. Харди представи Хънт — той не познаваше двете ченгета. Лу излезе иззад бара и прие поръчките им — зелен чай за Глицки и диетична кола за Брако. В следващите минути всеки разказваше какво е открил, така че всички да бъдат осведомени в еднаква степен. Историята за инцидента с уличните гангстери в Тендърлоин, Сан Франциско, която Харди беше научил от Тара, уличаваше Нолан в смъртта на трима човека и значително раздвижи духовете на присъстващите.

Последен говори Брако и разкри на другите двама това, което преди малко бе съобщил на Глицки. Беше открил секретарката на Боуен — Дени Пищо и бе разговарял с нея около час и половина за това, над което е работил шефът й през последните дни преди изчезването си. Госпожица Пишо не могла да предложи кой знае какво. Боуен, както всички знаели, имал разнообразна и доста голяма практика и според Пишо прехвръквал от дело на дело според това кой от клиентите му настоявал за внимание в момента. Не си спомняше нищо конкретно за Ивън Шолер или неговото обжалване.

Когато Брако свърши, четиримата мъже останаха да се гледат мълчаливо известно време. Накрая Харди наруши мълчанието.

— И докъде ни води това?

— До лайняната купчина — каза Хънт.

Глицки, който мразеше вулгарностите, изгледа детектива с лошо око, но после духна чая си, отпи и каза:

— ФБР в Ирак. Само това ни остава.

Харди поклати глава.

— ФБР не са убили Нолан, Ейб.

— Може би Шолер го е направил. — Брако вдигна ръка. — Знам, че ти е клиент, но…

— Да, но това почти няма значение в този момент — прекъсна го Глицки.

— Страхувам се, че за мен има, момчета — намеси се Харди. — Затова сме тук двамата с Уайът. Затова, ако никой няма нищо против, нека да оставим отворен въпроса кой е убил Нолан и да видим докъде може да ни доведе това.

— Приемам — каза Глицки. — Аз искам да разбера кой е очистил двамата Боуен, защото знаем, че не е бил Шолер.

— Значи приемаш, че при Боуен имаме случай на две убийства? — попита Хънт.

Глицки кимна.

— Докато не открия доказателства за противното. — Той насочи показалец през масата към своя инспектор. — Като стана дума за това, Даръл, чувствай се свободен да отделиш колкото време искаш за двете разследвания. Третирай ги съвсем основателно като „187“ — откриване на свидетели, също така доказателства, проверка на телефонните разговори и доклади за финансовото състояние — всичко, каквото се полага.

Брако, изведнъж превърнал се в самата решимост, кимна.

— Готово.

— Между другото — продължи Глицки, — по какъв начин ФБР и Ирак са свързани с Боуен? — В рядък изблик на чувство за хумор той имитира въпроса на Ферис Буелър: — Кой ще каже? Кой ще каже?

— На мен ми се върти една мисъл — каза Харди. — Да се върнем към Нолан. ФБР разговарят лично с него, а неговият работодател е в Ирак, което непременно свързва ФБР с Ирак в едно изречение.

Хънт подхвана мисълта му.

— Добре. А според Абдел Халил Нолан е приел поръчката да убие родителите му в Ирак от човек на име Кумар или нещо такова.

Харди, който никога не забравяше нищо, го поправи:

— Куван.

— Добре, Куван. Куван плаща на Нолан четирийсет или петдесет хиляди, за да очисти двамата Халил. След това иракската част от клана очиства Куван.

Четиримата мъже замълчаха, всеки със своите мисли и напитка. Накрая Харди прочисти гърлото си.

— Майчице, колко добре се връзва.

Глицки се обърна към него.

— Какво казваш?

— Казвам, че това е един чудесен затворен кръг, ако не се броят две звена — Чарли и Хана Боуен. — Мисля, че всички сме съгласни, че въпреки всичко, не са убити от ФБР. Нали така?

Всички кимнаха.

— Добре, поправете ме ако греша, но какво ще кажете ако следата води към Ирак, само че вместо от Куван, заповедта е дошла от Олстронг?

— Както е направил с Цвик — допълни Глицки.

— Знаем ли със сигурност? — попита Брако. — И даже да е сигурно какво следва от това?

— В случая с Цвик не може да ни отведе доникъде, но ФБР не са участвали в това разследване — отговори Харди. — Ала ако разгледаме случая Халил, това подсказва, че ФБР е прикрило американска компания с договори за доставка отвъд океана, отклонявайки вината и възмездието върху онзи Куван. Просто още един иракски бизнесмен, жертва на войната. Това напълно е удовлетворило клана Халил — получили са своето отмъщение и били щастливи. А тук вече никой не се сеща за Нолан или за Олстронг. Историята е напълно приключена.

— ФБР отново са направили това. Защо? — попита Глицки.

— Защото Олстронг има връзки на високи правителствени нива и тук и отвъд океана. Достатъчно високи, за да нареждат на ФБР.

— О-хо — Глицки поклати глава.

— Знам, знам, мразиш тези истории за конспирация — побърза да каже Харди. — Което не означава, че не може да се случи, Ейб.

— Не ми звучи лошо — обади се Брако.

— И на мен — додаде Хънт. — Даже ми харесва.

— Май изпускам нещо — обади се Глицки и се обърна към Харди. — Значи, Диз, според теб федералните са ходили в Ирак да разследват какво? Убийството на Нолан?

— Не, убийствата на двамата Халил.

— Мислех, че са смятали за убиец твоя клиент.

— Не — поправи го Хънт. — Не федералните, а в Редууд Сити са заключили, че е бил Ивън. Според Абдел ФБР са знаели, че е Нолан още съвсем в началото.

— И са отишли в Ирак? Защо?

— Ако не друго, за да открият източника на осколочните гранати — отговори Харди. — Да разпитат колегите на Нолан, неговия шеф, който, както се оказва, е издал заповедта за удара.

— Но пак питам, Диз, защо?

— Ами, може малко да преувеличавам с хипотезата си тук, но не ти ли звучи логично това: защото Олстронг е имал изгодни общи бизнес интереси с Куван. Халил започват да застават на пътя на Куван. Това донякъде е потвърдено от разговора на Абдел и Уайът днес следобед. Затова Олстронг нарежда на своя човек, Нолан, да нанесе удара. Което между другото е бил неговият начин да си вади хляба.

— Така. — Глицки въртеше чашата си с чай и се опитваше да сложи късчетата по местата им. — Но какво общо има това с Боуен?

— Боуен получава за обжалване делото на Ивън, както го получих и аз. Започва да задава същите въпроси като мен, само че вместо да изпрати Уайът да говори с Абдел Халил, започва с предположението, с което работим сега — че Нолан, а не Ивън е убил двамата Халил. Това променя уравнението в частта кой има нужда да го покрие, когато всичко започва да излиза наяве. Какъв е отговорът?

— Олстронг — каза Хънт.

Хари кимна.

— Десет точки.

— Кой има нужда да прикрие какво? — попита Глицки.

— Олстронг. Може да действа напълно безскрупулно в Ирак и никой да не задава много въпроси, стига да си изпълнява договорите. Но ако излезе наяве — а тук историята направо би гръмнала — че убиват натурализирани американски граждани на американска земя, за да защитават бизнес интересите си в Ирак, работата им там отива по дяволите. Най-малкото Олстронг вече няма да получава договори за доставка. Може даже да изгуби и тези, които вече е получил, ако бъде обвинен в убийство от първа степен.

Брако изпи шумно остатъка от диетичната кола.

— За колко пари говорим? Имам предвид Олстронг, договорите му там.

Сега се обади Хънт.

— Стана ми любопитно, докато проверявах някои факти около Нолан и рових в „Гугъл“ през уикенда. През първата година в Ирак, когато Нолан е бил на заплащане по ведомост, са получили триста и петдесет милиона долара в правителствени контракти. Всъщност, за тази година те са най-бързо развиващата се компания в света, надминавайки даже „Гугъл“.

— Ти майтапиш ли се? — възкликна Брако. — „Олстронг Секюрити“? Имам предвид, кой знае кои са те? Никой даже не е чувал за тях. Те не са „Халибъртън“.

— Не, но се стараят повече — каза Хънт. — Това мога да ти кажа със сигурност.

— Може би дори убиват, за да получат работа — без следа от хумор допълни Харди.

Глицки седеше облегнат назад. Тялото му все още изразяваше резервираност.

— Добре, добре. Значи смятате, че Боуен първо е отишъл да задава въпроси на Олстронг, не на Халил?

— Така мисля — рече Харди.

— И Олстронг го е убил?

Кимане.

— Да, или е поръчал да го убият.

— Това е малко драстично, не смяташ ли?

— От наша гледна точка може би да. Но тези момчета са банда наемници. Наети оръжия. Това е техният начин да решават проблемите си. — Харди отново започна да се ентусиазира. — Виж, Ейб, Олстронг вече се бил оправил с нещата около Нолан и всичко е било зад гърба му. Светът вярвал, че Ивън Шолер е убил двамата Халил поради някакви свои перверзни причини. Някой управник с много власт — генерал, конгресмен, или някакъв друг, който е бил в джоба на Олстронг — е наредил или убедил ФБР да предложат на живите Халил Куван като жертва.

Глицки продължаваше да клати глава.

— Знам, че тук сме се събрали не особено големи фенове на федералните, но трябва да кажа, че не вярвам да са го направили. Изобщо. Понякога наистина стават прекалено усърдни, но едва ли ще натопят невинен иракчанин и ще стоят да гледат отстрани как някой го убива.

Харди кимна в знак на съгласие с думите му.

— Какво ще кажеш, ако не са знаели, Ейб? Какво ще кажеш, ако някой нависоко, генерал или сенатор или който и да било е отишъл при Директора на Бюрото да гарантира за Олстронг и между другото е продал Куван? И така агентите решават случая, но им нареждат да стоят настрана.

— И когато някой като вас иска да говори по този въпрос — обади се Брако, — както вие сте направили тази сутрин, сър, агентите повече не работят там.

— А Олстронг си остава сух — додаде Харди.

— Докато не се появил Боуен — завърши Хънт.

— Ето, това е — каза Харди. — Опасността над Олстронг отново се била появила, този път още по-близка. Затова е трябвало Чарли да изчезне, преди да успее да направи каквото и да е публично изявление. Или да започне да задава още въпроси. Просто е трябвало да бъде премахнат. — Харди огледа поред всички около масата. — Някой да вижда колосален пропуск в тази хипотеза?

Глицки погледна Брако.

— Не се притеснявай, Даръл. Той обича да си служи с такива думи. — След това се обърна към Харди. — Знаеш ли дали Боуен въобще е осъществил контакт с Олстронг? Имам предвид истинско доказателство?

— Не, но може би ще открием. Ще видим извлечението на телефонните му разговори. — Харди се обърна към Брако. — А ти може би ще поискаш да провериш и тези на Хана.

Глицки сопнато защити инспектора си:

— Даръл има достатъчно мозък в главата си, Диз.

— Извинявай — каза Харди. — Малко съм превъзбуден. Тук може наистина да напипаме следа.

— Хайде първо да видим дали имаме доказателства — каза Глицки. Той допи чая си и внимателно остави чашата. Когато заговори пак, гласът му тежеше от неодобрение. — Наистина не искам да повярвам на тази ваша конспирация. И историята с прикриването. От някой достатъчно високопоставен, за да има влияние във ФБР. Продължавам да вярвам, че нашите момчета не правят такива неща.

— При цялото ми уважение, това шега ли е? — възкликна Хънт. — Тези са същите вонящи копелета, които ни докараха Абу Граиб и всичките останали беди там. Предателство срещу Куван заради по-голяма печалба, което означава напомпването на още повече пари в тази усърдна, богобоязлива компания на Олстронг — толкова е просто. Ние сме добрите момчета, нали не сте забравили, така че това което вършим е правилно.

— Да — отговори Глицки. — Затова нека се надяваме, че грешим.

Харди си мислеше за Ивън Шолер, хвърлен в затвора до живот, и въобще не се надяваше да грешат. Не виждаше друга възможна алтернатива и отдавна беше изгубил вярата в това, че доброто е присъщо на човека.

Някои хора може би бяха добри, може би по-голямата част. Но други, особено онези, които биват привличани от войната и хаоса, биха направили всичко, биха лъгали, мамили и убивали, за повече пари или власт или заради двете заедно. Основните правила на цивилизацията не важаха за тях.

Харди беше убеден, че именно това се бе случило. Моралната гнилост, която обхващаше Ирак и местата на властта там и в чужбина, бе отровила обществото. Онова, което отличаваше Олстронг бе, че имаше арогантността и безотговорността да внесе хаоса и загниването у дома.

А това според Харди не биваше да остане така.