Агата Кристи
Проклятието на огледалото (36)

II.

Джейсън Ръд бе нервен и раздразнителен.

— Ето какво, инспектор Крадък, направих нещо, което бе напълно в правото ми.

— Щом у вас са се появили някакви съмнения, че това кафе не е наред, мистър Ръд, щеше да бъде много по-добре, ако бяхте оставили тази работа на нас.

— Истината е, че аз даже и за миг не предположих, че наистина може да му има нещо.

— Независимо от това, че жена ви намерила вкуса му за странен?

— Това ли имахте предвид? — Ръд тъжно се усмихна. — От деня на партито жена ми намира, че всичко, което яде или пие, има странен вкус. Пък и като започнаха да се получават тези заплашителни писма…

— Нови писма ли има?

— Пристигнаха още две. Едното беше хвърлено ей там, до прозореца. Другото бе пуснато в пощенската кутия. Ето ги, най-добре е да ги видите.

Крадък ги погледна. Бяха написани с печатни букви, както и първото.

„Малко време остана. Приготви се“ — гласеше едното.

На другото бяха грубо изрисувани череп и кръстосани кости, придружени от текст: „Това е за теб, Марина“.

Крадък присви вежди.

— Детинска работа — рече той.

— Искате да кажете, че според вас не представляват никаква опасност?

— Ни най-малко — потвърди Крадък. — На убийците по начало е присъщо инфантилно мислене. Нямате ли представа, мистър Ръд, кой може да ги е изпратил?

— Никаква — отвърна Джейсън. — През цялото време не мога да се освободя от чувството, че някой си прави някаква зловеща шега. По едно време допуснах… — поколеба се дали да продължи.

— Да, мистър Ръд?

— По едно време предположих, че това може да е работа на някой от местните хора. На някой, който може би се е превъзбудил от убийството в деня на партито. Има селски местности, където на работата на актьорите се гледа с много лошо око, едва ли не като на нещо сатанинско.

— С други думи, допускате, че мис Грег всъщност не е застрашена? Какво мислите обаче за историята с кафето?

— Така и не разбрах откъде научихте за това — отвърна Джейсън не без раздразнение.

Крадък поклати глава.

— Всички само за това говорят, така че човек рано или късно научава. Беше редно да ни се обадите. Та вие не ни потърсихте дори и след като сте научил резултата от химическия анализ. Защо?

— Защото други неща ми лежаха на главата. Като почнем със смъртта на клетата Ела и приключим със случилото се с Джузепе. Инспектор Крадък, кога ще мога да отведа жена си оттук? Тя само дето не е полудяла.

— Разбирам положението ви, но предстои следствие.

— Давате ли си сметка, че животът й все още е в опасност?

— Надявам се да не сте прав. Ще бъдат взети всички предпазни мерки.

— Всички предпазни мерки! Това и по-рано съм го чувал. Разберете, инспекторе, че трябва да отведа жена си оттук. Че е необходимо да го направя.