Агата Кристи
Проклятието на огледалото (35)

I.

Малко по-късно пред дома на Бленъм Клоуз номер 16 се яви още един посетител, сержант детектив Уилям (Том) Тидлър.

Почука на спретнатата врата, боядисана в жълт цвят, и след малко му отвори момиче на около петнадесет години. Имаше дълга разрошена светла коса и бе облечено с плътно прилепнали черни панталони и оранжев пуловер.

— Добър ден. Тук ли живее мис Гладис Диксън?

— Гладис ли ви трябва? Не извадихте късмет. Няма я.

— А къде е? Ще се върне ли тази вечер?

— Не. Замина. Реши да излезе за малко в отпуск.

— И къде е отишла?

— Нямам представа.

Том Тидлър се усмихна по най-дружелюбния възможен начин.

— Може ли да вляза? Майка ти у дома ли е?

— Мама е на работа. Ще се върне в седем и половина. Обаче и тя не знае нищо повече от мен. Гладис е в отпуск.

— Разбирам. Кога замина?

— Тази сутрин. Съвсем внезапно. Каза, че получила възможност за безплатно пътуване.

— А ще ми дадеш ли адреса й?

Светлокосото момиче поклати глава.

— Не го остави. Обеща да ни изпрати адреса си, след като разбере къде точно ще отседне. А може и да не го изпрати. Миналото лято беше в Нюкей и оттам ни изпрати само една пощенска картичка. Такава си е, освен това смята, че майките не бива чак толкоз да се тревожат за децата си.

— А някой ще й помогне ли с пари за сегашния отпуск?

— Би трябвало — каза момичето. — В момента е съвсем зле с парите. Миналата седмица отиде да пазарува на една разпродажба.

— Дали имаш някаква представа кой й е осигурил това безплатно пътуване? Кой е платил?

Светлокосото момиче изведнъж настръхна.

— Не си мислете такива неща, господине. Нашата Гладис не е от тия. С приятеля си прекарват отпуска всеки път на едно и също място през август, обаче в това няма нищо лошо. Тя винаги си плаща своя дял от сметката. Така че не си мислете разни работи.

Тидлър отговори възпитано, че няма да си мисли никакви работи, но че би се радвал да научи адреса на Гладис Диксън, ако тя изпрати картичка.

Завърна се в участъка, където съобщи резултатите от многобройните си посещения. В киностудиото му казали, че Гладис Диксън се била обадила през деня и уведомила, че една седмица нямало да може да дойде на работа. Беше научил и някои други неща.

— Там си е направо лудница — поясни той. — Марина Грег имала безкрайни пристъпи на истерия. Оплакала се, че й били дали отровно кафе. Нагарчало й. Била в ужасно състояние. Мъжът й го взел, излял го в умивалника и й казал да не шуми повече…

— Слушам те — каза Крадък. Бе очевидно, че ще чуе още нещо.

— Да, ама работата е там, че не го бил излял всичкото. Говорят, че бил запазил част от него, бил го дал за анализ и то наистина се оказало отровено.

— Тази работа не ми се вижда много правдоподобна — усъмни се Крадък. — Все пак, ще трябва да поговоря с него.