Агата Кристи
Проклятието на огледалото (20)

I.

— А дали не е възможно да е бил кметът? — рече замечтано инспектор Корниш и почука по листа със списъка с върха на молива си.

Дърмът Крадък се ухили.

— Ще ти се да е той, така ли?

— Може и така да се каже — съгласи се Корниш. — Нямаш представа що за надут и противен стар лицемер е. Важничи и се преструва на много набожен, а в същото време от години е затънал в рушветчийство.

— Щом е тъй, не можете ли да го разобличите?

— Не — въздъхна Корниш. — Прекалено е хитър. Винаги знае къде да спре, за да не прекрачи ръба на закона.

— Съгласен съм, че би било много приятно да е той — каза Дърмът Крадък, — но се боя, Франк, че ще трябва да изхвърлиш тази розова мечта от ума си.

— Знам, знам — рече Корниш. — Това е само теоретическа възможност, но в практически план е крайно невероятна. Кой друг остана?

Двамата мъже отново се надвесиха над списъка. В него имаше още осем имена.

— Поне сме наясно с това, че никой не е бил пропуснат — каза Крадък. От начина, по който изрече тези думи, се разбра, че всъщност задава въпрос. Корниш побърза да му отговори.

— Можеш да бъдеш напълно уверен в това. След мисис Бантри е дошъл викарият, а след него — семейство Бедкок. На самото стълбище е имало осем души. Кметът и жена му, Джошуа Грайс и жена му от Долната ферма, Доналд Макнийл от местния вестник „Херълд енд Аргъс“, Ардуик Фен от САЩ и мис Лола Брюстър, кинозвезда, също от САЩ. Това са. А, да не забравя и художествената фотографка от Лондон, заела позиция на стълбището. Ако вярваш на думите на мисис Бантри, че на Марина Грег погледът й „застинал“ при вида на някого по стълбището, ще трябва да се спреш на някой от тези хора. Кметът, за съжаление, отпада. Семейство Грайс, също. Бих казал, че никога през живота си не са излизали извън Сейнт Мери Мийд. Остават четири души. Местният журналист не го виждам. Лондонската журналистка е била там от половин час, така че е нямало причина присъствието й да предизвика ужас у Марина точно в този момент, кои остават?

— Остават двамата подозрителни чужденци от Америка — каза Крадък с лека усмивка.

— Ти го каза.

— На тях най-много им подхожда да бъдат заподозрени, съгласен съм — продължи Крадък. — Ардуик Фен е бил стара любов на Марина, с която не се е срещал от години. Лола Брюстър преди време е била омъжена за третия съпруг на Марина Грег, който се развел с нея, за да се ожени за Марина. Предполагам, че разводът не ще да е преминал в напълно дружелюбен дух.

— Аз бих я сметнал за заподозряна номер едно.

— Наистина ли, Франк? След като са изминали цели петнадесет години и оттогава тя се е омъжила още два пъти?

Корниш рече, че от жените всичко може да се очаква. Дърмът не възрази на това твърдение по принцип, като отбеляза, че най-малко на него му приляга да се произнася по него.

— Обаче си съгласен, че това е факт в отношенията им, който трябва да се отчита? — настоя Корниш.

— Вероятно е така. Не бих му отдал обаче особено внимание. А какво ще кажеш за прислугата, която е поднасяла напитките?

— Значи, засега няма да се водим по „застиналия поглед“? И това проверихме. За партито се е погрижила една местна снабдителна фирма. Колкото до самия дом, в него са били икономът Джузепе и две местни момичета от бюфета на киностудиото. Не особено умни, бих казал, но безобидни.

— Отново ми прехвърляш топката, така ли? Ще поговоря с репортера. Може да е видял нещо, което да се окаже полезно. След това заминавам за Лондон. Ще трябва да поговоря с Ардуик Фен, с Лола Брюстър и с фотографката — как й беше името — Марго Бенс. И тя може би е видяла нещо.

Корниш кимна с разбиране.

— Аз все пак бих заложил на Лола Брюстър. Ти май не споделяш напълно моята убеденост?

— Мисля си за трудността — отвърна бавно Дърмът.

— За коя трудност?

— За трудността да налееш отрова в чашата на Марина без никой да те забележи.

— Но това е валидно за всички, нали? Било е много дръзко, наистина.

— Съгласен съм, че по начало е дръзко, но от страна на Лола това е щяло да бъде особено голяма дързост.

— Защо? — не схвана Корниш.

— Защото е била една от важните гостенки. Защото е някой. Защото е име. Защото всички са гледали най-вече нея.

— И това е вярно — съгласи се Корниш.

— Предполагам, че още от появяването й местните хора са я загледали, започнали са да си шепнат и да коментират. След размяната на поздрави с Марина Грег и Джейсън Ръд сигурно са я поели веднага секретарките. Никак не би й било лесно да направи каквото и да е, Франк. Колкото и сръчен да си, не можеш да бъдеш уверен, че никой няма да те види. Разбираш ли, Франк, кое би я затруднило?

— Аз вече казах, че това би затруднило всекиго.

— Не е съвсем така — отвърна Крадък. — Далеч не е така. Вземи например иконома Джузепе. През цялото време се занимава с чашите и напитките, налива ги и ги разнася. За него не би било проблем да постави едно прахче или няколко хапчета „Калмо“, в която и да е от тях.

— Джузепе ли? — Франк Корниш се замисли. — Допускаш ли той да е направил това?

— Нямам причини да мисля така — отвърна Крадък, — но бихме могли да открием и причина. Мотив, ако щеш. Да, на него му е било възложено да го направи. И за всеки друг от прислугата е щяло да бъде. Жалко, че тогава там е нямало никого от тях. Някой би могъл да се устрои на работа в компанията специално с тази цел.

— Искаш да кажеш, че може да е планирано толкова предварително?

— Все още нищо не знам — рече Крадък раздразнено. — Все още не знам абсолютно нищо. Така ще е, докато не измъкнем това, което искаме да узнаем от Марина Грег или от съпруга й. Те би трябвало да знаят или да подозират нещо, но нищо не ни казват. А ние все още не знаем защо не ни го казват. Предстои ни дълга работа.

Спря за миг и продължи:

— Ако оставим настрана „застиналия поглед“, което може да е чиста случайност, има и други хора, които са могли с лекота да свършат тази работа. Онази секретарка например Ела Зелински. И тя е пълнела и поднасяла чаши. На нея специално никой не би й обърнал внимание. Същото може да се каже и за онзи гъвкав младеж, забравих му името. Хейли? Хейли Престън, така се казваше, нали? И двамата са могли спокойно да го сторят. Ако щеш, ако някой от тях е искал да премахне Марина Грег, много по-безопасно за него би било да го направи именно при такива обстоятелства.

— Още някой да ти идва на ум?

— Е, да не забравяме и съпруга — отвърна Крадък.

— Значи, отново опряхме до съпруга — леко се усмихна Корниш. — Ние пък се бяхме насочили към онзи клетник, Бедкок, преди да разберем, че замисълът е бил да се убие Марина. Сега пък насочваме подозренията си към Джейсън Ръд. Не мога да не отбележа, че изглежда много привързан към нея.

— Наистина има такава репутация — отвърна Крадък. — Обаче знае ли човек?

— Ако е решил да се отърве от нея, няма ли да му е много по-лесно да се разведе?

— Това би било много по-привично — съгласи се Дърмът, — обаче в тази история може да са заложени някакви капани, които още не са ни известни.

Звънна телефонът. Корниш вдигна слушалката.

— Какво? Да? Свържи я — след миг Корниш закри микрофона с длан и обърна поглед към Дърмът. — Мис Марина Грег се чувства много по-добре — рече той. — Напълно е готова да бъде разпитана.