Агата Кристи
Проклятието на огледалото (18)

II.

— Казвай сега, Том, какво ми носиш?

Детектив-сержант Тидлър се усмихна добродушно. Казваше се не Том, а Уилям, но колегите му бяха свикнали да го наричат Том Тидлър.

— Кажи какви златни и сребърни монети ми носиш — продължи Дърмът Крадък.

И двамата се бяха настанили в „Синия глиган“ и Тидлър току-що се бе завърнал там след един цял ден прекаран в киностудиото.

— Златните са много малко — отвърна Тидлър. — За случилото се не се говори много. Няма и никакви сензационни слухове. Само на едно-две места подхвърлиха, че може да става дума за самоубийство.

— Защо пък самоубийство?

— Казаха, че може да се е скарала с мъжа си и да се е опитала по този начин да го накара да страда. Но че всъщност не е възнамерявала сериозно да стигне до край. Натам избиха догадките.

— Не намирам тези догадки да са ни от особено голяма полза — каза Дърмът.

— Така е, разбира се. Там всъщност не знаят нищо определено. Знаят само това, с което непосредствено се занимават. Имат нагласата на хора, за които единственото важно нещо е да не се нарушава графика на снимането на филма. Вълнува ги само това, кога Марина Грег ще се върне на снимачната площадка. Тя преди време им била провалила един или два филма със своите нервни кризи.

— Там обичат ли я?

— Бих казал, че я намират за много досадна, но че в същото време не крият възхищението си от нея. Между другото, казаха, че мъжът й бил влюбен до уши в нея.

— Там какво мислят за него?

— Мислят, че е най-добрият жив режисьор или директор на продукция, не разбрах точно.

— Има ли слухове да се е замесил с някаква друга звезда, въобще, с някаква жена?

Том Тидлър примигна.

— Не — каза той. — Даже и намек нямаше за такова нещо. Защо питате? Съществува ли такава възможност?

— Не знам — отвърна Дърмът. — Марина Грег е убедена, че леталната доза е била предназначена за нея.

— И сега ли мисли така? Има ли основание?

— Почти съм убеден в това — каза Дърмът. — Но не това е важното. Важното е, че не го е казала на съпруга си. Споделила го е единствено със своя лекар.

— Смятате ли, че е щяла да му го каже, ако…

— Чудя се дали не е имала едно на ум, че съпругът й би могъл да бъде отговорен за това. Стори ми се, че докторът се изрази по един доста своеобразен начин. Допускам, че може и да си внушавам това, но съм по-склонен да мисля обратното.

— Както и да е, в киностудиото няма слухове в този смисъл. Ако ги имаше, щяха веднага да се разпространят.

— А самата тя да се е забъркала с друг мъж?

— Не. Впечатлението е, че е много влюбена в Ръд.

— Нещо интересно да си научил за миналото й?

Тидлър се ухили:

— Нищо, което да не можеш да прочетеш във филмовите списания.

— Май ще трябва да почна да ги чета — каза Дърмът. — За да уловя атмосферата.

— Нямате представа какви неща пишат и намекват там — предупреди го Тидлър.

— Чудя се дали мис Марпъл чете филмови списания — каза замислено Дърмът.

— Това нали е старата дама, която живее в къщичката до църквата?

— Точно така.

— Казват, че умът й сечал като бръснач — рече Тидлър. — И че нямало нищо, което да става тук и мис Марпъл да не го знае. Може и да не са й известни много неща за филмовия свят, но навярно би могла да ви съобщи доста неща за семейство Бедкок.

— Нещата вече са различни — каза Дърмът. — Тук вече има много нови хора. Започнаха да строят огромен жилищен район. Семейство Бедкок са от пришълците, които живеят в него.

— Разбира се, не научих много неща за местните жители — каза Тидлър. — Съсредоточих се главно върху сексуалния живот на филмовите звезди.

— Не си научил много — изръмжа Дърмът. — А да си успял да разбереш нещо повече за миналото на Марина Грег?

— Само това, че доста често се е омъжвала на младини, макар и не по-често от останалите кинозвезди. Първият и мъж бил много обикновен човечец, търгувал със земи и къщи, как му се викаше на това?

— Агент по продажбата на недвижими имоти, ако не се лъжа.

— Както и да е, не й подхождал много, та се отървала от него и се омъжила за някакъв чуждестранен княз или граф. И този брак не продължил дълго, но се разделили с добро. Тъкмо скъсала с него, и веднага се заловила за номер три, кинозвездата Робърт Тръскот. Тази връзка се описа като любовна история, наситена с много страст. На тогавашната му съпруга не й се щяло много-много да го изпуска, но нямало как, наложило й се. Плащал й обаче голяма издръжка. Ако съм разбрал добре, на всички тези хора им е много трудно, защото плащат много пари за издръжка на бившите си съпруги.

— Обаче и този брак не е просъществувал.

— Така е. Тя страдала повече от него от раздялата им, доколкото разбрах. След година или две обаче срещнала нова голяма любов, Айсидър Едикойси, драматург.

— Наистина екзотичен живот — рече Дърмът. — Е, за днес ни стига. Утре ще трябва да се заемем с малко по-трудна работа.

— Като например?

— Като например проверката на един списък, с който се сдобих днес. От двадесет и няколко имена ще трябва да елиминираме поне една част, а сред останалите ще трябва да търсим Хикс.

— Имате ли представа кой може да е Хикс?

— Никаква. Е, разбира се, ако не е Джейсън Ръд. Ще трябва да се отбия при мис Марпъл и да понауча нещо за местната обстановка — добави Дърмът Крадък с иронична усмивка.