Агата Кристи
Проклятието на огледалото (26)

IV.

Беше ред да посети хотел „Дорчестър“. Апартамент 190.

— Е, старши инспектор… — Ардуик Фен погледна визитната картичка в ръката си.

— Крадък.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Надявам се да нямате нищо против да ви задам няколко въпроса.

— Ни най-малко. Да не би да е във връзка с тази история в Мъч Бенъм? Не, как му беше името всъщност? Сейнт Мери Мийд?

— Точно така. Имам предвид случилото се в Госингтън Хол.

— Така и не разбрах защо Джейсън Ръд купи точно тази къща. Цяла Англия е пълна с колкото щеш хубави къщи от времето на крал Джордж. И от времето на кралица Ана. Госингтън Хол е в чисто викториански стил. Какво му харесват на този стил така и не мога да разбера.

— Някои хора го харесват заради това, че създава усещане за стабилност.

— Стабилност ли? Ами да. В този смисъл може и да се намери обяснение. Марина, клетата, винаги е търсела стабилност. Никога не е имала такова усещане и заради това може би се стреми толкова много към него. Може би този дом ще я удовлетвори за известно време.

— Вие добре ли я познавате, мистър Фен?

Ардуик Фен сви рамене.

— Добре? Какво означава „добре“? Познавам я от дълги години. Срещали сме се през най-различни интервали от време.

Крадък се опита да го оцени по външния му вид. Мургав човек с яко телосложение. Умни и проницателни очи, скрити зад дебели очила. Масивна челюст и волева брадичка. Ардуик Фен продължи:

— От това, което прочетох във вестниците, излиза, че тази госпожа, как й беше името, била отровена по погрешка. Отровата всъщност била предназначена за Марина. Така ли е?

— Да, така е. Отровата е била сипана в чашата на Марина Грег. Мисис Бедкок разляла питието си и Марина й подала своята чаша.

— Да, това звучи убедително. Не мога да си представя, обаче, кой би искал да отрови Марина. Особено след като там я нямаше Линет Браун.

— Линет Браун? — с погледа си Крадък даде да се разбере, че се нуждае от пояснение.

Ардуик Фен се усмихна:

— Ако Марина по една или друга причина наруши договора и се раздели с новата си роля, ще я вземе Линет, а това би означавало много за нея. Даже и при това положение не мога да си представя обаче да изпрати човек, който да отрови съперницата й. Прекалено мелодраматично би било.

— Да, не изглежда правдоподобно — отбеляза сухо Дърмът.

— От друга страна, изненадващо е на какво са способни жените, когато се амбицират — продължи Ардуик Фен. — Имайте предвид, че може би намерението е било не да се убива Марина, а просто да й се изкара акъла. Да бъде изплашена с една доза, от която не се умира, а само се изпада в несвяст.

Крадък поклати глава:

— Дозата е била отмерена по-иначе.

— Хората често объркват дозировките.

— Това ли е наистина вашата теория?

— А, не е теория. Само предположение. Нямам теория. В края на краищата, бях само невинен страничен наблюдател.

— Марина Грег изненада ли се от появяването ви?

— Да, идването ми бе пълна изненада за нея — Фен се засмя. — Просто не можа да повярва на очите си, когато ме видя на стълбището. Трябва да призная обаче, че ме посрещна много любезно.

— Отдавна ли не се бяхте срещали?

— От около четири-пет години приблизително.

— Ако не се лъжа, няколко години преди това сте били в много близки приятелски отношения.

— Вие намеквате ли нещо с тези думи, инспектор Крадък?

Гласът на Фен се промени съвсем малко, но напълно осезаемо. Придоби стоманено звучене и заплашителен оттенък. Дърмът изведнъж съобрази, че този човек би могъл да бъде много безскрупулен противник.

— Би било добре да обясните какво точно искате да кажете — продължи Ардуик Фен.

— Естествено, че ще го направя, мистър Фен. Наложи ми се да проуча какви отношения е имал в миналото с Марина Грег всеки един от присъствалите на партито. Според слуховете, във времето, което току-що споменах, вие сте били лудо влюбен в Марина Грег.

Ардуик Фен присви рамене.

— Човек понякога има подобни увлечения, инспекторе. За щастие, те са преходни.

— Говори се, че тя първоначално ви е давала аванси, обаче по-късно ви е зарязала и вие сте останал много обиден от това.

— Говори се! Говори се! Всичко това къде го четохте? В списание „Конфиденшъл“ ли?

— Научих го от много добре информирани и улегнали хора.

Ардуик Фен отметна глава назад и този жест подчерта бичия му врат.

— По едно време й бях мераклия — призна той. — Тя бе много красива, а и привлекателна жена. И сега е такава. Да се каже обаче, че съм я заплашвал, би било пресилено. Не понасям да разстройват плановете ми, инспекторе, и повечето хора, които са се опитвали да правят това, впоследствие са съжалявали. Ръководя се от този принцип обаче предимно в работата си.

— Ако съм разбрал добре, в един момент сте използвал влиянието си, за да не й дадат роля в един филм.

Фен присви рамене.

— Тя просто не бе подходяща за тази роля. А и не се разбираше с режисьора. Бях вложил пари в този филм и никак не ми се щеше да рискувам. Уверявам ви, че съображенията ми бяха изключително от делово естество.

— Марина Грег обаче може би е помислила друго.

— Естествено, че е помислила друго. Сто на сто е решила, че й отмъщавам.

— Даже е споделила с някои приятели, че се страхувала от вас.

— Наистина ли? Детинска работа.

— Значи смятате, че не е имала основания да се страхува от вас.

— Нямала е, естествено. Каквито и лични огорчени да съм имал, винаги съм ги забравял. А и се ръководи, от принципа, че що се отнася до жени, има ги колкото искаш.

— Това навярно е един здравомислещ подход към живота, мистър Фен.

— Да, според мен сте прав.

— Познавате ли добре хората от филмовите среди?

— Имам финансови интереси в този бизнес.

— И навярно по силата на това знаете много за него.

— Възможно е.

— Вие сте човек, чието мнение заслужава да бъде чуто. Бихте ли могли да ми подскажете имената на хора, които да изпитват такава силна неприязън към Марина Грег, че да са готови да я отстранят?

— Такива хора има поне една дузина — каза Ардуик Фен. — В смисъл, че биха направили това, ако не бъдат лично ангажирани. Ако това можеше да се свърши с натискането на едно копче в стената, според мен биха се намерили достатъчно пръсти, желаещи да го натиснат.

— Вие сте бил там в онзи ден. Срещнал сте се с нея и сте разговаряли. Смятате ли, че сред хората, сред които сте били в онзи момент — имам предвид времето от вашето пристигане до смъртта на Хедър Бедкок — някой е имал основание да направи това? Забележете, бих искал да чуя само някое предположение, колкото и общо да е то. Предположение, което няма да ви ангажира с нищо.

— Не бих искал да говоря за това.

— Думите ви означават ли, че все пак имате някакво подозрение?

— Означават, че няма какво да кажа по този въпрос. И че вие, инспектор Крадък, няма да чуете от мен нищо повече.