Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runaway Wife, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране
stontontina (2009)
Разпознаване и корекция
White Rose (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Шарлот Лъм. Съпруга с характер

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0270-0

История

  1. — Добавяне

Девета глава

— Млъкни, глупачка такава! Аз съм.

— Разбрах! Затова крещя — хладно каза Франческа. — Махни си ръцете от мен!

— Защо, по дяволите? — Ала Оливър отдръпна ръце. — Радвай се, че не те събудих с плесници.

— Бих предпочела.

Франческа със злорадство наблюдаваше раздразнението му.

— Не надценявай късмета си — смъмри я Оливър. — Толкова съм ядосан, че мога да те напляскам и сега. Още тук! Какво, за бога, си въобразяваш, че правиш? Паркираш до пътя, след което заспиваш, без дори да заключиш вратите. Нямаш ли малко ум в главата?! Извади късмет, че те намерих първи аз. А ако беше някой опасен тип?!

— Ти си безопасен, така ли?

— Не ставай глупава, Фран! — На Оливър не му беше до иронията й. — Какво те прихвана да хукнеш насам, прогнозата беше недвусмислена… виелици, затворени пътища?

— Не съм я чула. И през ум не ми е минало, че може да завали толкова рано — намръщи се Франческа. — А ти какво правиш тук? Нали ме беше поканил на вечеря в Лондон? Защо промени плановете си? Мат ли ти каза?

Оливър трепна.

— Той ти е казал, нали? Как е могъл? Обеща ми да не казва.

— Мат не искаше да наруши обещанието си. Наложи се, за твое добро.

— Да, разбира се! — презрително рече тя. — Типично мъжко мислене.

— Ти би трябвало да познаваш по-добре Мат — намръщи се Оливър. — Беше в кабинета ми по работа, когато включих радиото заради борсовите новини.

— Какво общо има това с обещанието му към мен? — нервно се засмя тя.

— Хванахме края на новините и чухме за виелиците. Видях го как пребледня. Нищо не каза, но не забравяй, че го познавам от дете. Понякога почти чета мислите му.

— Изглежда ме мислиш за глупачка?

— Понякога поведението ти не може да се обясни по друг начин.

— Искаш да ти повярвам, че си прочел мислите на Мат и така си разбрал къде съм? Та откога стана телепат?

— Нямам такива претенции. Само логика и малко интуиция! Знам колко прави две и две! Прецених, че училището на Джон е в този район, а ти изчезна без предупреждение. Освен това наскоро ставаше дума да посетим момчето. Като добавим и изражението на Мат, всичко ми стана ясно. Тогава му зададох въпроса директно, а той нещо измънка. Казах му, че ако нещо се случи с теб, ще го одера жив и ще го хвърля на псетата.

— О, колко си страшен! — подигравателно възкликна Франческа.

Оливър гневно я стрелна с очи. Тя издържа погледа му и продължи:

— Значи Мат се поддаде и ти каза?

Той я улови за раменете и силно я разтърси:

— Ще престанеш ли да ми говориш така? Мат се тревожеше за теб. Аз също. Защо според теб шофирах дотук като луд? Представях си как колата ти поднася, как се обръщаш в канавка… Тогава я видях край пътя. Помислих, че наистина си катастрофирала. Спрях. Дойдох да се уверя, че си жива и здрава.

Франческа горчиво се усмихна.

— И затова усетих ръцете ти под пуловера ми, когато се събудих?

— Изглежда все още не си даваш сметка колко глупашки си постъпила! — ядосано рече Оливър. — Ако не те бях намерил аз, можеше да се събудиш в непредвидено опасна компания. Исках да ти покажа какво би могло да ти се случи!

Франческа презрително се изсмя.

— Искаш да кажеш, че постъпката ти е била като урок, така ли?

— И дано си го запомнила! Когато пак се озовеш сама на пътя, заключвай вратите и не заспивай. Сега имаше късмет!

Оливър все още стискаше раменете й, пръстите му се впиваха до болка. Франческа опита да се освободи.

— За какъв късмет говориш! Да се събудя, за да ме опипваш! По-добре запази ласките си за Джанис Силвестър. Не желая да те виждам!

— Послушай, Фран! — започна угрижено той, но тя го прекъсна.

— Не казвай нищо! Наслушах се на лъжите ти за цял живот! Край!

— Чуй, Фран! — не се предаваше Оливър.

Франческа му удари плесница. Мъжът шумно пое дъх с побеляло от гняв лице, но вместо да се стресне тя почувства невероятен прилив на сила. Бе успяла да свали съпруга си от пиедестала, да го извади от позата му на супермен. Сега той беше в обикновеното за всеки човек състояние, в което можеш да нараняваш, но и да получаваш рани.

Очакваше да избухне, може би дори да я удари. Вместо това — Оливър се хвърли като ястреб — устните му жадно се впиха в нейните. Тя потръпна, усетила в себе си дълбокия, подсъзнателен зов на плътта — вечната, неосъзната връзка между жертва и нападател. Той я обсипваше с горещи целувки. Не, Франческа не се съпротивляваше толкова срещу Оливър, колкото срещу собственото си желание, влачещо я като мътен порой към онзи плен, в който телата възкръсват от копринената нежност помежду им, до напрегнатия миг на върховно, изпълнено със стонове, агонизиращо щастие. Тя ненавиждаше себе си. Беше мобилизирала целия си разум, интелект, воля… Но Оливър ги заобикаляше умело и търсеше инстинкта, скрит в изпълненото с копнеж тяло.

Той нежно целуна очакващите устни на Франческа.

— Фран, сега ще ме изслушаш, нали? — Гласът му издаваше нескрито задоволство.

За момент тя бе забравила всичко, за разлика от Оливър. Той я беше хвърлил в безразсъдството на страстта, запазвайки собственото си самообладание. Сега си въобразяваше, че е готова да приеме отвратителните му лъжи. Грешеше. Франческа нямаше подобно намерение. Не смяташе да му дава това предимство!

Захапа яростно долната му устна. Оливър рязко подскочи от пронизалата го остра болка.

— По дяволите! — изкрещя той. — Защо го направи? — Освободи я от прегръдката си и се отпусна на седалката с пребледняло от гняв лице. Прокара пръст по ухапаното и простена ужасен: — Кърви!

Франческа отвори вратата, излезе и се спусна към неговата кола. Снегът се сипеше на парцали, виелицата се усилваше, младата жена се подхлъзваше на всяка крачка. Чу, че Оливър вика след нея, но не спря, а скочи зад волана. Ключовете висяха върху таблото. Тя ги извади и ги мушна в джоба си точно когато Оливър отвори вратата.

— Излизай! — изкрещя той.

Франческа поклати глава и когато Оливър се опита да я издърпа, се вкопчи с все сили във волана. Оливър внезапно я пусна, поглеждайки с изненада таблото.

— Къде са ключовете ми? Какво си намислила, по дяволите?

— Ще ти ги върна, когато донесеш багажа ми и заключиш моята кола.

Оливър безмълвно я погледна, затръшна вратата и пое обратно. Франческа облекчено въздъхна и опря глава на волана. Мечтаеше за топла стая, горещо питие, храна и удобно легло. Чу, че Оливър поставя куфара й в багажника. После отвори вратата, върна ключовете от нейната кола и промърмори:

— Хайде, премести се!

Тя се подчини без колебание. Оливър хвърли одеялото в скута й и се настани зад волана. Франческа се сгуши в меката тъкан, доволна, че не тя ще шофира през снежната пелена. Колата бавно пое по заледения път. Франческа усещаше как Оливър напрегнато се навежда напред и се взира през снежните талази. Разбираше, че не му е лесно, но се чувстваше спокойна. Той бе много добър шофьор, с отлични рефлекси и железни нерви. Франческа сподави прозявката си и Оливър я изгледа изпитателно.

— Удобно ли ти е? — попита.

— Да, благодаря. Трябва ми само глътка силно питие, за да заспя.

Оливър се приведе и отвори жабката. Вътре светна лампичка.

— Вземи — каза той, докато тя се взираше в малкото плоско шише.

— Какво е? — попита тя, махна капачката и вдъхна аромата.

Отпи, но не разпозна питието.

— Бренди — отвърна Оливър и изруга, заслепен от насрещни фарове.

Автомобилът поднесе и почти се блъсна в каменна ограда при разминаването с огромен, опасно профучаващ край тях камион. Оливър отново изруга, а Франческа пое нова по-голяма глътка.

— Искаш ли малко? — попита тя.

Оливър само вдигна вежди недоумяващо.

— Шегуваш ли се? Трябва да си отварям очите на четири. Ще пийна в хотела.

Франческа отпи отново. Питието я сгряваше. Успокояваше я и я караше да се отпусне. Разбира се, колата на Оливър бе доста по-луксозна от нейната. Кожата върху удобните и меки седалки миришеше приятно. Отоплението работеше отлично. Франческа постепенно се унесе в дрямка, склонила глава встрани, на нещо топло и твърдо.

Когато се събуди, автомобилът бе спрял, моторът не работеше. Тя сънено се огледа — беше сама. Избърса малко кръгче върху запотеното стъкло, надникна и видя светлини. Бяха паркирали до сграда. Люлеещата се от вятъра табела не можеше да се прочете от снега. Приличаше на кръчма — ако съдеше по матираните стъкла на прозорците и приветливия вид на сградата. Но не беше хотелът, където имаше резервация — в това не се съмняваше.

След миг чу стъпки, вратата се отвори и вътре надникна Оливър.

— О, ти си будна! Не исках да те притеснявам, преди да проверя дали има стаи. Провървя ни. Хайде, излизай, аз ще взема багажа.

Франческа слезе от колата и леденият вятър безмилостно я блъсна. Превита почти до земята, младата жена изтича към осветената врата, снегът сякаш забиваше остри иглички в лицето й, зъбите й тракаха от студ. Втурна се вътре и задъхана се строполи върху стара дъбова пейка с изтъркана тапицерия. Няколко мъже стояха около старомодния бар и пиеха бира. Погледите им се спряха върху нея.

От една стая се появи жена на средна възраст с чиста бяла престилка и любезно се усмихна.

— Добър вечер, госпожо Рансъм. Аз съм госпожа Уайт, собственичката. Времето май не е приятно за пътуване?

В гласа й се долови странен укор, отправен повече към всички, осмеляващи се да пътуват, отколкото към нейната гостенка. Франческа се усмихна измъчено и заобяснява:

— Тръгнали сме да видим сина си. Той учи в пансион наблизо.

— Съпругът ви вече ми каза. Обикновено не даваме стаи за преспиване, това е само кръчма, нали разбирате. Но в такава нощ и куче не бих оставила навън.

Франческа не беше сигурна дали жената не се шегува.

— Много сте мила, благодаря! — плахо се усмихна тя.

Госпожа Уайт не отвърна на усмивката й. Изглежда смяташе, че е твърде фриволно непрестанно да се усмихва, дори неприлично. Беше едра груба жена, със строги очи и тъжни устни. Присъствието й изнервяше Франческа.

— Сигурно искате да се приберете в стаята? — каза собственичката, когато Оливър се появи с куфарите.

В държанието й проблесна добросърдечност. Изглежда госпожа Уайт изпитваше уважение към мъжете.

— Насам — поведе ги по тъмна вита стълба тя. — В банята има достатъчно гореща вода, както пожелахте, господин Рансъм, и домашно приготвена храна, когато огладнеете. — Хвърли неодобрителен поглед към Франческа и продължи: — Нищо особено. Пържола на скара със зеленчуци и печени ябълки за десерт.

— Пълнени с изсушени плодове и карамел, така ли? — попита Оливър.

— Точно така — отвърна госпожа Уайт, докато отваряше вратата. — Сервирам ги със сметана.

Тя явно бе поласкана от нескрития интерес на Оливър към кулинарното й изкуство.

— Нямам търпение да ги опитам — въздъхна той и госпожа Уайт засия от удоволствие.

— Първо се изкъпете — предложи тя. — Ще ви чакам долу след час.

После ги остави и изчезна по стълбите, докато Франческа оглеждаше голямата мрачна стая. В центъра имаше викторианско легло с невероятни размери, украсено с дърворезба. Червената кувертюра хармонираше със завесите на високите прозорци. Стаята беше ледена, но Оливър клекна пред голямата камина и запали грижливо подредените дърва.

— Тази стая за мен ли е, или за теб? — попита Франческа, когато над пирамидката от борови подпалки лумна пламък.

— Да се надяваме, че коминът не пуши, както ме увери собственичката — каза Оливър, наслаждавайки се на топлината.

— Оливър! Чия е тази стая? — повтори Франческа, изпълнена с нарастващо подозрение.

— Хората имат само една стая за гости — небрежно отвърна той и се изправи.

— Не ти вярвам! Ще сляза да попитам — обърна му гръб Франческа и се отправи към вратата.

— На твое място не бих постъпил така — спря я Оливър.

— Разбира се! — неодобрително възкликна тя.

— Тя ни даде стаята, защото я убедих, че сме женени. Каза, че не одобрява свободните връзки.

Франческа го изгледа ледено.

— Аз също. Затова отказвам да спя в едно легло с теб!

— Ако слезеш и й кажеш, че не сме почтена семейна двойка, в което я убедих с доста усилия, ще ни изхвърли и двамата на студа!

Пламъците вече стигаха почти до комина. Топлината обгръщаше Франческа и тя чувстваше, че е измръзнала до кости. Беше уморена. Оливър — също.

— При това умирам от глад — каза Оливър. — Не искам да се откажа от пържолата, нито от печените ябълки със сметана.

— Няма да спя при теб! — тросна се Франческа, мрачно загледана в огромното старинно легло.

Изглеждаше толкова примамливо и удобно — сигурно беше с пух. Не можеше да устои на желанието да потъне в него, да заспи в осветената от огъня стая.

— Аз ще легна пред камината — спокойно каза Оливър и заразкопчава ризата си.

— Какво правиш? — обърна му гръб Франческа.

Той я погледна насмешливо и започна да сваля сакото си.

— Изпреварвам те в топлата баня! — усмихна се Оливър и изчезна през вратата, зад която долетя звук на течаща вода. След малко мъжът се върна само по слип. Франческа преглътна и отмести поглед, докато Оливър отваряше малкия си куфар, откъдето извади идеално изгладена бяла риза и я окачи в големия дъбов гардероб, после измъкна чисти чорапи и бельо.

Франческа се зае със своя багаж. Пулсът й се ускоряваше при всяко негово движение.

— Остави топла вода и за мен! — намръщено рече тя, когато мъжът приближи към нея.

— Някога се къпехме заедно — с носталгия си спомни той.

Франческа се престори, че не чува, но сърцето й се сви от болка. В първите години на брака си бяха толкова влюбени. Почти не се разделяха — работеха заедно, живееха заедно, спяха заедно.

— Бихме могли и сега да го направим — изкуши я Оливър.

Тя продължи да подрежда дрехите си с гръб към него. След миг вратата към банята се затвори. Чу го да спира водата и да влиза във ваната. Винаги я препълваше. Ако измокри много, сам ще трябва да се разправя със строгата госпожа Уайт, помисли си Франческа, бързо се съблече и се загърна в халата си. Слава богу, бе взела по-топлия, от мека ангорска вълна.

Оливър се появи отново точно когато Франческа слагаше дърва в камината. Лицето й бе зачервено от пламъците, а косата — сплетена на плитка. Обърна се и едва не извика от изненада — той бе съвсем гол.

Франческа отмести очи, изправи се, събра дрехите си от леглото и се втурна към банята.

— Защо бързаш толкова? — изсмя се Оливър.

Тя стисна зъби. Затръшна вратата и ядосана спря чак пред ваната. Щом се държи така преди вечеря, какво ли ще стане по-късно, когато си легнат?

Оливър потропа на вратата на банята.

— Не се бави много! Искам да вечерям!

Франческа се отпусна блажено в божествената топла вода. Вкусът на госпожа Уайт към солите за баня бе доста старомоден. Имаше само лавандулова и хвойнова сол. Франческа усети уханието на хвойна, която Оливър бе избрал. Тя предпочете лавандула. Този аромат подхождаше на бялата блуза, тъмносинята плисирана пола и перлите, които бе решила да сложи на вечеря.

Оливър я огледа внимателно, преди да слязат.

— Приличаш на почтена млада съпруга — подразни я той. — Госпожа Уайт ще остане доволна!

— Все ми е едно какво мислите и ти, и госпожа Уайт! — запъти се към вратата Франческа. — Да не би преди да бях лошо облечена?

— В джинсите и пуловерите! — напомни й Оливър и отвори вратата. — Изглеждаше доста секси и доста загадъчна. Как да разбере собственичката, че наистина си ми съпруга? Блондинка в тесни джинси, с изкусителна усмивка. Решила е, че си ми любовница!

— Само не това! — възкликна Франческа. — Не съм чак толкова глупава!

Госпожа Уайт видя, че влизат в кръчмата и стана да ги посрещне. Заведе ги в отделна стая — трапезария, където вечеряха сами. Помещението изглеждаше скромно обзаведено — без свещи, цветя и сребърни прибори. Храната беше обикновена, но много вкусна, а и двамата бяха доста гладни. Вечеряха по всички правила, като завършиха със силно кафе. Навън снегът бе спрял. Светлината от прозорците хвърляше разноцветни отблясъци върху бялата пелена, покрила земята.

Оливър благодари отново на госпожа Уайт за прекрасната вечеря, когато собственичката дойде да прибере чашите от кафето — любезно напомняне за късния час. Франческа не можеше да повярва на очите си — беше едва десет. Струваше й се, че е полунощ. Денят бе тъй наситен със събития. Напълно бе изгубила чувство за време.

Едва сподави прозявката си и госпожа Уайт каза насърчително:

— Съпругата ви е уморена, сигурно желае да си легне.

— Благодаря! Лека нощ — сподави нова прозявка Франческа и пое по стълбите.

Оливър я последва. Старите дъски поскърцваха под тежестта му. Някъде се чу стенен часовник — точно десет и четвърт.

Франческа бе оставила нощницата си на леглото. Взе я и отиде да се преоблече в банята. Среса косата си, свали грима, изми зъбите си и чак тогава влезе в спалнята. Оливър старателно трупаше пепел върху жарта, за да топли през цялата нощ. Когато Франческа прекоси стаята в бялата си нощница, отрупана с волани и дантела, мъжът се изправи и я проследи с поглед.

Смути я начинът, по който я гледаше. Ала за нищо на света нямаше да му позволи да я разколебае.

— Банята е свободна — безразлично рече тя, без да поглежда към него, и се мушна под завивките.

Очакваше да са хладни, но докато бяха вечеряли, някой — вероятно госпожа Уайт — се бе погрижил…

— Бутилки с гореща юда! — доволно възкликна Франческа и отпусна натежали клепачи.

— Какво каза? — попита Оливър и спря насред стаята.

— Топли бутилки… в леглото… Божествено! — сънено промърмори тя.

— Можеш да ги дадеш на мен — каза Оливър. — Ти си в легло, а аз ще мръзна на земята. Не бързай да заспиваш! Ще ми трябват две възглавници и кувертюрата.

— Като се върнеш от банята… — сънено рече Франческа.

Оливър излезе, а тя потъна в дълбок, блажен сън. Леглото бе меко, топло… и толкова успокояващо.

По някое време й се присъни, че Оливър е до нея, че се е сгушила в прегръдките му и чува ударите на сърцето му. Устните й се разтвориха и тя целуна гърдите му, усещайки леко соления вкус на кожата му. Ръцете й се плъзнаха надолу по плоския корем и бедрата. Оливър изстена тихо и я притисна. Франческа се стресна и се събуди. Той лежеше в обятията й — гол, възбуден и тръпнещ.

Тя извика от изненада, после троснато попита:

— Защо си в леглото? Нали щеше да спиш на пода. Трябваше да се досетя, че не заслужаваш доверие.

— Лежах часове наред на този проклет под. Схванах се от студ — сърдито промълви той. — Леглото е широко. Може да побере не двама, а шестима. Ти спеше дълбоко. Мислех, че няма да разбереш. — Оливър я изгледа с присвити очи. — Не аз, а ти, скъпа, започна да ме галиш, при това доста настоятелно…

Франческа се изчерви и смутено извърна глава. Беше се издала. Сама си бе виновна. Оливър нямаше да признае никакви оправдания. Задъхан, той започна да целува шията й, а ръцете му трескаво се плъзнаха по тялото й. Кожата й пламна. Никакъв хладен разум не бе в състояние да я успокои.

— Скъпа, ти ме подлудяваш. Ужасно те желая! Кажи, че ме обичаш, че и ти ме искаш! — дрезгаво прошепна той.

Франческа почувства как тялото откликва на ласките му, но не отвърна на въпроса. Той щеше да спечели тази битка — желанието я обсебваше все по-неудържимо. Вече бе немислимо да се бори с него. Но само тази нощ, само сега! Предстояха още много дни — войната нямаше да приключи.

Никога не бе изпитвала толкова силно желание. Никога любовта им не бе изпълнена с тъй безумна страст. Тихите стонове на Франческа изпълваха стаята, заглушаваха забързаното дишане на Оливър. Сърцето й биеше до пръсване, когато тя достигна върховния миг и усети как мъжът се отпусна върху нея, разтърсен от тръпките на екстаза.

Франческа лежеше, загледана в тавана, обзета от тъга. Не искаше да мисли за нищо, но изведнъж очите й широко се разтвориха.

Двамата не бяха използвали противозачатъчни средства! Всичко стана толкова бързо. Въобще не бе възнамерявала да се люби с Оливър, а когато се събуди и го видя в леглото, вече бе твърде късно.

Оливър сънено докосна с устни рамото й, после се надигна и я целуна по устните.

— Обичам те, Фран! — прошепна той.

Тя леко го отблъсна. Оливър се претърколи, подпря се на лакът и се загледа в нея.

— Фран, искам да поспя. Досега почти не съм мигнал. Опитвах се, но на пода беше неудобно. Не бихме ли могли да говорим утре сутринта?

— Сутринта ще се срещна с адвокат за развода.

— Никакъв развод — отсече Оливър.

— Смяташ, че понеже се любихме, ще забравя как ти целуваше Джанис, така ли?

— Не аз я целувах, а Джанис целуваше мен!

Франческа го погледна възмутено.

— И те накара насила, така ли?

— Точно така! Седях на бюрото, тя стоеше права до мен. В следващия миг скочи в скута ми и започна да ме целува! — Оливър се намръщи. — Нямах представа какво всъщност й е хрумнало, докато не влезе ти. Едва когато ти си тръгна, видях лицето на Джанис и разбрах. Тя вероятно е видяла твоята сянка върху стъклото на вратата.

— Какво? — Франческа се взря в него с широко отворени очи.

— Дълго ли стоя пред вратата ми? — попита той.

— Не помня… — отвърна Франческа след кратък размисъл. — Може би половин минута. Спрях, за да чуя дали говориш по телефона.

— Джанис е видяла сянката ти и е решила, че моментът е подходящ да си отмъсти…

— Да си отмъсти ли? — изумено повтори Франческа.

— На мен — сви устни Оливър.

— Какво си й направил?

— Уволних я!

Франческа се колебаеше дали да му повярва. Оливър вдъхваше доверие. Неслучайно бе такъв добър търговец. Дали се опитваше да я измами? Колко истина имаше в тази история?

— Хитър ход, но закъснял — саркастично подхвърли тя. — Трябваше да скъсаш с нея преди няколко седмици, когато се преместих в Лондон. Тогава само те подозирах. Лесно можеше да ме разубедиш и да изгладим отношенията си. Сега знам твърде много, благодарение на Джанис. Не искам развод. И то не заради нас двамата, а заради Джон. Но не мога да ти простя, Оливър. Всичките ти лъжи и измами… Свърши… — Искаше й се да се разплаче. Сърцето й се раздираше от противоречиви чувства — обичаше го и го ненавиждаше. Той я бе наранил непоносимо.

Оливър се опита да я прегърне.

— Фран, скъпа — започна колебливо той. — Ти още ме обичаш. Току-що го разбрахме…

— Разбрахме, че ми харесва да се любя с теб! Сигурно би било същото с всеки друг привлекателен мъж!

— Не ти вярвам! Не би могла… — Оливър дишаше тежко. — Ще те убия, ако разбера… — Замълча за миг, после каза хладно: — Кълна ти се, никога не съм имал връзка с Джанис.

— О, моля те! Стига лъжи! — отсече побесняла Франческа.

Оливър седна, все още гол, с потъмняло от гняв лице.

— Как, за бога, бих могъл да ти докажа? Въпросът е дали ми вярваш, или не! Щом не приемаш клетвата ми, след като десет години си била моя съпруга, значи наистина не те е грижа за мен! Губя си времето да те убеждавам. Аз ценя Джанис. Разбирахме се добре в работата, но никога не съм имал интимни отношения с нея. Нито срещи от личен характер.

Франческа също седна, навлече бялата си нощница и се почувства по-уверена.

— Какво означава това? Какви други срещи може да има човек, ако не лични?

Сарказмът й го дразнеше. Оливър прокара пръсти през гъстата си коса.

— Не е лесно да се обясни…

— Сигурно! — заядливо го прекъсна тя.

— Ще ме оставиш ли да кажа поне две думи? Джанис ми беше секретарка, отлична секретарка… Налагаше се често да бъдем заедно. Неизбежно е един шеф да се среща със своята секретарка в офиса или навън, но никога лично. Никога както двамата с теб! Срещах се с нея без мисли за секс, без чувства, без… както искаш го наречи. Винаги по работа — вечери с клиенти, приеми, коктейли, пътувания…

— О, да, тези пътувания в чужбина… Двамата с Джанис сами, в един и същи хотел?

— Един-два пъти бяхме сами, но нищо повече. Обикновено пътувахме цял екип. Отношенията ни бяха делови, Франческа! По дяволите, никога не съм спал с нея!

— Може би просто не сте стигнали дотам — загледа се тя в гневните му сиви очи и потръпна.

Оливър изглеждаше наистина убедителен. Несъмнено Франческа искаше да му повярва, но не се ли криеше именно в това опасността? Надеждата и желанието… нямаше ли да я подведат?

Беше уволнил Джанис. И цялото му внимание щеше да се насочи към Франческа. Но нали самата тя се пренесе да живее в Лондон с тази цел? Оливър й принадлежеше. Бе убедила Мат да я назначи, за да бъде близо до Оливър — всеки ден. Не бе възнамерявала да се откаже от него без борба. Джанис го знаеше. Също както Франческа ясно си даваше сметка, че Джанис го желае и се бори за него.

— И предполагам, през ум не ти е минавало, че Джанис е влюбена в теб? — подигравателно подхвърли Франческа.

— Знаех. Тя не го криеше, напротив. Но мъжете обичат да бъдат ловци, а не дивеч. Джанис ме преследваше прекалено упорито. Беше започнала да ми досажда.

— Защо тогава я задържа на работа?

Оливър се усмихна иронично.

— Тя беше отлична секретарка, вече ти казах. Не исках бизнесът ми да се обърка само защото някаква глупачка се опитва да ме спечели… Справях се горе-долу. Но ти реши да ме напуснеш и Джанис помисли, че е дошъл звездният й миг.

Франческа се намръщи — почувства, че изпитва съжаление към Джанис. Дали другата жена наистина обичаше Оливър? Или всичко бе само амбиция и желание да заеме мястото на негова съпруга?

— Какво ще прави тя сега? — попита безразлично Франческа.

— Уредих й работа при наш клиент в Токио. Търсят английски специалист за търговската си кантора. Искаха мъж, но ги убедих да вземат Джанис. Мисля, че и тя ще е доволна. Ако работи добре, ще напредне. Те умеят да се отплащат, а тя е умна и амбициозна. Има бъдеще.

— Стига да си остане там — подхвърли Франческа.

— Повече няма да се намесва в живота ни — категорично заяви Оливър.

— Ще бъде по-добре за нея.

— Фран, обичам те — прошепна той и се взря в очите й.

— Няма да се върна в Ламбърн.

— Ще живеем в Лондон през седмицата, а в Ламбърн — през почивните дни — обеща Оливър.

— Да, и когато Джон е във ваканция — добави тя. — Той обича Ламбърн. Но докато съм в Лондон, искам да работя.

— Имам идея… — каза Оливър. — Искаш ли да поемеш работата на Джанис?

Франческа не очакваше това предложение и прехапа устни.

— Всъщност мислех да се заема с рекламата. С нея се занимава само едно момиче, и то не особено успешно. Имам идеи, които бих искала да изпробвам. Не желая цял живот да съм секретарка. Компанията е и моя!

— Започваш да ме плашиш — рече Оливър. — Дали не искаш след някоя и друга година да ме изместиш от поста ми?

— Заедно основахме фирмата, нали? Бяхме тримата… аз, ти и Мат. Тогава нямаше нищо против да работим съвместно. Защо сега си настроен скептично? Аз пласирах портативният компютър на господин Аби, не можеш да отречеш!

— Добре, добре, предавам се! — Оливър обхвана лицето й и я целуна. — Поеми отдела, който искаш! Може и моя. Не бих се осмелил да ти преча, скъпа, само да поспим. Едва държа очите си отворени. Ако утре вземем Джон, ще са ни нужни сили.

Франческа го целуна и се сгуши в обятията му. Беше се завърнал и тя вече никога нямаше да го пусне да се отдалечи. Разбира се, не биваше да иска прекалено много. Получи предостатъчно — точно когато й се струваше, че е загубила всичко. Копнееше само за едно… и тази вечер усети, че може би ще го има. Бяха преживели неповторима нощ в изпълнената с нежна страст и топлина стая. Навън валеше пухкав, светещ под пъстрите светлини, сняг. Вълшебна нощ, в която можеше да се зачене дете… Франческа се притисна към съпруга си и се помоли за осъществяването на още една мечта.

Край
Читателите на „Съпруга с характер“ са прочели и: