Шарлот Лъм
Съпруга с характер (7)

Седма глава

Господин Аби, като повечето шефове на големи компании, бе опитен тактик. Огледа ги един по един, усмихна се любезно и отведе Оливър, за да го запознае с другите гости. По този начин не му позволи да откаже посещението и да се противопостави на Франческа.

Тя въздъхна облекчено, но Оливър чу реакцията й. Хвърли поглед през рамо и й даде да разбере, че разправията не е приключила, а само е отложена. Изглеждаше вбесен, и то не защото имаше нещо против фирмата на Аби или неговото посещение. Вероятно сам бе възнамерявал да го покани.

— Ох! — изстена Мат. — Видя ли лицето на Оливър.

— Да — отвърна Франческа с очи към изхода. — Аз си тръгвам, Мат. Преди Оливър да се е върнал.

— Толкова скоро! Ще те закарам.

— Не — отвърна тя. — Остани да прикриваш отстъплението ми. Ако Оливър види, че сме изчезнали и двамата, моментално ще тръгне след нас. А ако останеш, ще мисли, че и аз съм тук.

Мат нервно сбърчи нос.

— Наистина ли се налага?

— Моля те, Мат! — възкликна Франческа.

Разбираше, че не е много любезно да го оставя сам с Оливър.

— Как ще се прибереш?

— Ще взема такси. Моля те, остани да ме прикриеш, Мат!

Той въздъхна примирено и Франческа му изпрати въздушна целувка.

— Благодаря. Задължена съм ти — рече тя и внимателно огледа залата.

Сред група добре облечени бизнесмени Оливър я наблюдаваше с крайчеца на окото си. Франческа бавно се отправи към дамската тоалетна и влезе. Както и предполагаше, тя се оказа с втори изход — към хотела. Премина през него, взе асансьора и след секунди бе вече на партера.

Пред „Савой“ винаги имаше чакащи таксита и не след дълго Франческа вече пътуваше по Странд — през площад Трафалгар и после на север, към покрайнините на Финчли. Движението не бе натоварено. Добра се до къщи по-бързо от обикновено. След половин час вече бе в леглото си.

Дълго не можа да заспи. Очакваше да се появи Оливър. Унесе се чак към два и когато будилникът й зазвъня на сутринта, тя скочи като замаяна. Припряно се изкъпа, изпи чаша кафе, облече се и закуси. През цялото време се чувстваше като автомат. Бе спала само пет часа и половина, а обикновено се нуждаеше от осем часа сън.

Когато стигна в офиса, разбра, че Мат още не е дошъл. В колко ли се е прибрал снощи, мислеше си тя, докато прехвърляше всекидневната работа, борейки се с прозевките и главоболието.

Внезапно вратата се отвори. Франческа вдигна глава, за да поздрави Мат, но на прага стоеше Оливър. Мрачен, намръщен, враждебен…

— Искам да говоря с теб — рече той и затръшна вратата зад себе си.

Тя се стресна, пребледня и опря ръце в слепоочията си.

— Моля те, не вдигай такъв шум. Боли ме глава.

— Заслужаваш го — каза Оливър, прекоси стаята и се наведе над бюрото й.

— Не стой така! — измърмори Франческа.

Близостта му й се струваше непоносима. Той се престори, че не чува.

— Как се осмели да се намесиш снощи?! Можеше да опропастиш цялата сделка.

— Но не я опропастих — предизвикателно отвърна тя.

— Извади късмет.

— Не беше късмет! Просто знаех какво правя.

— Работиш тук от вчера, а знаеш неща, които крием от месеци — заядливо натърти Оливър.

— Да, точно така! Мат ми обясни всичко още първия ден.

— И ти, естествено, разбра всичко, до последния детайл — с леден сарказъм продължи той.

— А защо не? Аз съм в бизнеса от самото начало. Забрави ли, че съм в течение на онова, което прави Мат. И то отдавна. Аз разбирам от компютри, Оливър, не можеш да отречеш. Знаех колко е важно за всички ни да се сключи сделката с тези американци. Затова поканих Гарт.

— Гарт ли? — възкликна Оливър.

— Господин Аби — обясни Франческа. — Той сам предложи да се обръщаме към него с малкото му име.

— Нима? — Оливър изглеждаше възмутен. — И какво още? Може би те е поканил на малка вечеря за двама в хотелския си апартамент.

— Не, разбира се! — хладно отвърна тя. — Говорихме съвсем делово.

— Е, поканата за вечеря щеше да дойде по-късно, ако не беше изчезнала с Мат. — Той хвърли поглед към вратата на лабораторията. — С него ще говоря след малко. Като свърша с теб.

— Още не е дошъл.

— Остави го в леглото, нали? — изсъска Оливър.

Франческа го изгледа злобно.

— Не съм виждала Мат от снощи. Когато напуснах приема, той остана. И нямам връзка с Мат!

— Защо тогава сте все заедно като престъпници? — настоя Оливър и тя усети как гневът й нараства.

— А защо Джанис Силвестър е винаги с теб, където и да отидеш?

— Отлично знаеш, че тя ми е секретарка!

— Аз пък работя за Мат и непрекъснато съм с него.

Оливър стисна зъби. Ядът го заливаше безпощадно. Мъжът не успя да се овладее и избухна.

— Никога повече не се намесвай в търговски операции. Пласментът е моя работа. Мат води отдела за изследвания и разработки. Аз не му се бъркам. Не желая нито той, нито ти да се намесвате в моята работа!

— А кой тогава е моят отдел? — попита Франческа.

Оливър я погледна недоумяващо.

— Аз притежавам една трета от акциите — напомни му тя и видя как мъжът настръхна. — Освен това съм член на управителния съвет. Макар че от години не съм присъствала на заседанията. Сега, когато съм в Лондон, ще се постарая да ги посещавам.

Оливър изглеждаше съвсем безпомощен като уловен в мрежа — гневен, измъчен.

— По дяволите, каква муха ти е влязла в главата?! Ти си моя съпруга и това ти беше напълно достатъчно. Какво се е случило с теб, Франческа? Ти не си жената, за която се ожених!

— Искам да участвам в управлението на нашата фирма наравно с теб и Мат — рече хладнокръвно тя. Оливър зяпна от учудване. — Ние тримата я основахме. Достатъчно седях на спокойствие в провинцията. От днес нататък ще работя наравно с теб и Мат.

Той пое дълбоко дъх, побеснял от яд и саркастично попита:

— Това ли е всичко? Нещо друго да си измислила?

— Само едно — неочаквано се усмихна Франческа. — Да уволниш Джанис.

Лицето на Оливър се промени. Сивите му очи лукаво проблеснаха.

— О! Ти ревнуваш от Джанис? — присмехулно рече той и Франческа усети как по бузите й избива руменина.

— Шегуваш ли се? Ако я желаеш, моля! Нямам нищо против. — Франческа усети как буца засяда на гърлото й, а ръцете й се свиват в юмруци, но главата й не се сведе нито за миг. Не биваше да му показва колко силна е ревността й. — Но помни! — продължи тя. — Каквото и да предприемеш, аз ще направя същото. Ако искаш да си свободен за интимни връзки, това значи, че освобождаваш и мен. Повече не възнамерявам да изоставам в нищо. Нито в бизнеса, нито в каквото и да било друго. Сега съм в Лондон и оставам във фирмата на равни начала с теб!

— Върни се при мен, Фран! — прошепна Оливър и сърцето й сякаш спря.

Той вече не заплашваше, не заповядваше, не принуждаваше — молеше я. Но дали все още я обичаше? Или се опитваше да зашити собствеността си във фирмата? Дори с цената да падне на колене пред съпругата си…

— Нещата не са толкова прости — отвърна Франческа, едва сдържайки вълнението си. — Ако искаш да започнем отначало, трябва да преосмислиш отношението си към нашия брак.

— Точно това правя! — каза Оливър, приседна на ръба на бюрото й, наведе се и обхвана лицето й. Тя го погледна смутено. Той бавно се усмихна и внимателно започна да сваля фибите й. — С разпусната коса си много по-секси!

— Оливър! Може да влезе някой… — възрази Франческа със зачервено от вълнение лице.

Той хвана кичур от косата й и доближи лицето й до своето.

— Боли! — почти извика тя, но думите й се изгубиха в неговата целувка.

Почувства я сякаш с костите си. Зави й се свят. Очите й се затвориха, устните й откликнаха, ръцете й горяха от допира до неговата кожа.

Оливър се отдръпна. Франческа отвори очи.

— Пренеси се в моя апартамент довечера! — прошепна Оливър с едва доловим трепет в гласа.

Тя неволно потръпна. Струваше й се, че от векове не са правили любов. Изпитваше болезнено желание, но й трябваше време да помисли. Все още не бяха изяснили връзката му с Джанис. Докато не се разрешеше този проблем, тя не можеше да му се довери.

— А Джанис? — попита Франческа. — Кажи ми истината, Оливър. Любовница ли ти е?

— Не, скъпа — отвърна той и обсипа с целувки шията й. — Не!

Тя не можеше да види очите му, за да се увери, че не я лъже, но й се искаше да му повярва.

— Джанис е влюбена в теб. И не ми казвай, че от мен го чуваш за първи път!

— Тя е дяволски добра секретарка, друго не мога да кажа. Нямам любовна връзка с нея. Ще ми повярваш ли? — Гласът му възвърна остротата си.

Франческа въздъхна и рече:

— Дай ми още време. Трябва да помисля.

— За бога, какво още има да мислиш?! — Той ставаше нетърпелив, ядосваше се, задето съпругата му не се предаде незабавно.

— Нужно ми е време да помисля за нас, Оливър. Дали ще излезе нещо от брака ни, ако започнем от начало… С настояване и крясъци няма да се върне оптимизма ми. Напуснах те, най-вече защото се отнасяше към мен като към кукла в куклен дом. Настани ме в Ламбърн. Нареди ми да стоя там. Отне сина ми и изобщо не те беше грижа колко ми липсва, колко самотна се чувствам. Нямаше те вкъщи. Освен когато водеше гости и аз се чувствах като прислужница. През последните години напълно забрави, че съм жива, че съществувам… Всичко това трябва да се промени. Отсега нататък искам да споделям не само леглото ти. Искам да работя с теб, да обсъждам всички въпроси, да те виждам всеки ден. Не само при новолуние. Това е бракът, който желая. Равностойно партньорство.

Лицето на Оливър бе каменно. Когато Франческа свърши, той продължително мълча, а тя отчаяно се питаше какво ли мисли. Дали най-сетне бе разбрал защо го напусна, защо е в Лондон, какво е желанието й?

Най-сетне Оливър промълви едва чуто:

— Толкова си се променила, Фран! Объркан съм. Когато се оженихме, ти беше срамежливо, тихо, нежно момиче. Преди да се роди Джон — страстна жена. Но след раждането на детето ти бе изцяло погълната от него. Истинска любяща майка… Не че имам нещо против това, но никога не намираше време за мен. Интересуваше те само бебето. Когато си лягаше, вечно се чувстваше уморена за любов. Мислех си, че като поотрасне Джон, отново ще се сближим. Така и стана. После започна да искаш второ дете. Знаех, че ако то се появи, всичко ще се повтори. Ще се отдадеш на децата, а мен ще пренебрегваш. Затова не исках второ дете. Ти обаче страдаше и аз се чувствах виновен. Въпреки желанието ти, второто дете не се появи. — Франческа го гледаше онемяла, а той галеше дългата й руса коса и вълнението замъгляваше очите му. — Жените нямат представа как се чувства мъжът в подобна ситуация. Бях озлобен и нещастен. Когато започна да говориш за консултации с лекар, нещата станаха още по-ужасни. Страхувах се да не се окаже, че съм… — Оливър млъкна и затвори очи. — Боях се да не съм импотентен. Прилошава ми от самата дума. Това все повече се превръщаше в мания, докато най-сетне спрях да се прибирам вкъщи от страх, че като легна с теб, няма да се получи. Няма да успея да те даря с дете.

Франческа пое дълбоко въздух.

— Значи затова се прибираше толкова рядко?

Той кимна, без да я поглежда.

— Защо не ми каза? — Тя се върна мислено в годините и си даде сметка колко нещастен се е чувствал Оливър.

Бе наблюдавала как той се отдръпва, как чувствата му охладняват, но си го обясняваше по съвсем друг, погрешен начин.

— Не можех. Самата мисъл да ти призная ме ужасяваше. Изпитвах срам, Фран.

Той опря глава на рамото й, треперещ като изплашен жребец. Тя галеше косата му и го утешаваше като дете.

— Няма от какво да се срамуваш, скъпи! Всичко ще бъде наред. — Оливър се овладя, тръпките, разтърсващи тялото му, престанаха. — Ако знаех, можех да ти помогна, Оливър. Нямаше да се отчуждим толкова един от друг. Сигурна съм, че с теб всичко е наред. Ти можеш отново да станеш баща. Всичко е плод на твоето въображение. Ревността към Джон, чувството ти за вина, страхът да имаш дете… Това е бил проблемът. Трябвало е само да поговорим, да се освободиш от страха и всичко щеше да се оправи.

— На думи е лесно — измърмори той. — Дори сега ми струва неимоверни усилия, а преди две години изобщо не бях в състояние да ти кажа.

— Трябваше да те напусна… — горчиво се усмихна Франческа.

Оливър се изправи и отиде до прозореца, приглаждайки с трепереща ръка косата си.

— Останах без почва под краката си — прошепна той с гръб към нея. — Не мога да те загубя, Фран! Върни се при мен! Да започнем отначало, с истинско партньорство, както искаш. Разбирам, че това е единственият изход. Да дойдеш в Лондон, да работиш с мен и да споделяш всеки мой ден.

— И без повече деца, така ли? — попита тя, вперила поглед в гърба му и стиснатите в юмруци ръце.

— Каза равностойно делово партньорство — напомни й той. — Това искаш, нали?

— Да — отвърна тя.

Очевидно моментът не бе подходящ да настоява за още деца. Може би по-нататък…

— Кога ще се върнеш при мен? — попита Оливър, обърна се и впери поглед в лицето й.

— Почакай да си отдъхна — усмихна се тя. — Имаме много време, Оливър. Няма защо да бързаме.

— Аз бързам — каза сериозно той. — Искам…

Вратата се отвори, прекъсвайки изречението му. Беше Мат. Той сякаш влетя, натоварен с купчина клавиатури и модеми. Показа се иззад тях и смутено рече:

— Здравейте!

После хлътна в лабораторията.

— Май трябва да му помогна — каза Франческа и стана.

— Не ме карай да чакам дълго — улови ръката и Оливър. — Търпението ми може да се изчерпи.

Франческа колебливо се усмихна, мъжът се взря в устните й. Дишането му се учести. Тя почувства, че й се завива свят. В този момент от лабораторията се чу трясък и долетя гласът на ругаещия Мат.

— Трябва да вървя — рече Франческа и излезе.

Оливър постоя още няколко секунди, след което си тръгна, затръшвайки вратата.

В лабораторията Мат оглеждаше клавиатурата, която бе изпуснал.

— Счупило ли се е нещо? — попита Франческа.

Той поклати глава.

— Мисля, че не. Оливър пак ли е сърдит? — попита Мат, седна на стола и сложи увеличителното стъкло, за да разгледа платката на един модем.

— Този път не.

— Да не се сърди, че поканихме Гарт Аби да види прототипа?

— С това започна, но мисля, че не се сърди.

— Слава богу! — облекчено въздъхна Мат. — Притеснявам се, когато Оливър бълва огън зад гърба ми. До петък трябва да зарежа всичко друго и да доизпипам компютъра.

— Ще се справиш, дори с вързани ръце — пошегува се Франческа.

Мат поласкан се усмихна.

— Благодаря за доверието, но ръцете ще ми бъдат нужни свободни.

Тя се засмя на думите му, донесе му кафе и го остави да работи.

През следващите няколко дни Мат работеше по-трескаво, от когато и да било. Сутрин винаги я изпреварваше, а вечер задължително оставаше след нея. Франческа подозираше, че ако се появи посред нощ, неизменно ще го завари в лабораторията.

До петък тя почти не видя и Оливър, тъй като той трябваше да лети до Брюксел по работа. Този път не бе взел Джанис със себе си. Франческа я срещаше от време на време по коридорите или в асансьора, разменяха си ледени погледи, но секретарката на съпруга й определено се държеше резервирано. Не подхвърляше хапливи забележки. Дали пък Оливър не й е казал нещо, чудеше се Франческа и не преставаше да се пита какво ли се е случило между Джанис и съпруга й.

Тя на шега му бе подхвърлила, че иска да уволни Джанис, но вътрешният глас наистина й подсказваше, че бракът им няма да е в безопасност, докато червенокосата стои на пътя й. Джанис също желаеше Оливър. Доказваха го изпълнените й с ревност очи, винаги, когато двете се срещнеха. Оливър се бе заклел, че няма любовна афера с нея. Въпросът е дали не лъжеше? Дали не бе споменал на своята секретарка, че връзката им е приключена — поне засега Франческа искаше да е сигурна в Оливър. Той обаче бе доста потаен човек — колко умело само е крил от нея чувствата си и нежеланието да имат второ дете. През всичките тези години тя е нямала дори бегла представа за онова, което става в главата му. Дали не криеше още нещо?

Ако Оливър е имал любовни отношения със секретарката си, тя трябваше да знае. Дори да ги е приключил. Джанис не бе от жените, които ще пропуснат да се възползват, ако веднъж са били в леглото му. Каквато и да е истината, Франческа трябваше да има ясна представа за нея, ако искаше да се довери напълно на Оливър.

Той се върна в петък сутринта, за да присъства на срещата с господин Аби. Влезе право в лабораторията на Мат, който правеше последните тестове, надвесен над своя нов компютър. Франческа чу гласа на Оливър, докато се връщаше от барчето, където бе пила кафе с момичетата. Сърцето й подскочи, едва не й прилоша. Тя пое дълбоко въздух няколко пъти и влезе.

Оливър се изправи, за да я погледне. Изглеждаше по-висок от всякога, с пригладена черна коса, на ръката висеше палтото му. Бе облечен в елегантен костюм на райета.

— Здравей — поздрави свенливо тя.

Той й се усмихна:

— Здравей.

Мат продължаваше да работи, без да ги забелязва. В този момент телефонът на бюрото й иззвъня и Франческа изтича да се обади. Усмивката й изчезна мигновено — в слушалката звучеше гласът на Джанис.

— Там ли е Оливър? — властно попита тя. — От пропуска ми казаха, че е дошъл, но не е в кабинета си.

— Да, ще го извикам — хладно отвърна Франческа, остави слушалката и се върна в лабораторията.

Оливър я погледна бегло и се запъти към телефона. Франческа не го последва. Остана при Мат. Стараеше се да не обръща внимание на гласа, идващ от съседната стая.

След миг Оливър отвори вратата и каза делово:

— Трябва да вървя. Ще се върна, когато дойде Аби.

Франческа не го изпрати с поглед. Нито Мат — той едва ли бе чул репликата му. Оливър излезе.

След около десет минути пристигна господин Аби. От пропуска позвъниха и казаха, че не са успели да предупредят Оливър, тъй като спешно разговарял с Хонконг.

— Ще сляза да посрещна господин Аби — рече Франческа.

Господин Аби наистина чакаше долу. Той се усмихна и протегна ръка на Франческа:

— Госпожо Рансъм, за мен е удоволствие! Как сте?

После бъбри по целия път до кабинета на Мат. Франческа без затруднение поддържаше разговора — темите не я смущаваха. Придружи госта до лабораторията, предложи му кафе, донесе им две чаши, които двамата разсеяно оставиха на масата, преди да продължат разпаления си разговор около новия портативен компютър. Франческа се върна на своето бюро и опита да позвъни на Оливър. Линията все още бе заета. Обади се на Джанис, но никой не вдигна слушалката. Франческа се поколеба за миг. Съпругът й щеше да побеснее, ако никой не го уведомеше за пристигането на господин Аби. Трябваше да му съобщи. И то на всяка цена. Обади се на Мат да го осведоми къде отива. Той кимна и тя се втурна тичешком по стълбите.

Джанис не беше в офиса си. Сигурно бе слязла да изпие чаша кафе.

Франческа отвори вратата към кабинета на Оливър и застина. Той не говореше по телефона, нито Джанис беше отишла да пие кафе. Тя седеше в скута на Оливър, обвила ръце около врата му и страстно го целуваше.