Мими Лат
Опасно съдружие (31)

31

Агентите на ФБР прочетоха правата на Даяна и я откараха на разпит. Все още й беше трудно да осъзнае, че всичко това се случва именно с нея. В обърканото й съзнание се мярна мисълта да разкаже всичко — само тогава тези хора ще разберат, че на практика няма нищо общо с никакви престъпления. Рухна напълно, когато специален агент Рой Конърс отново повтори, че скритият от нея човек е бил наемен убиец, получил конкретната задача да ликвидира Райън Морланд.

— Не мога да повярвам! — простена тя и объркано поклати глава. — Максуел твърдеше, че той просто трябва да си поговори с Морланд!

— Каза ли за какво по-точно?

— Не.

— А вие не го ли попитахте? — присви очи Конърс.

— Страхувам се, че не…

Погледът на агента беше скептичен.

— А по-късно, когато разбрахте, че Морланд е изчезнал, не ви ли мина през ума, че това има връзка с Холмс и неговия човек?

Даяна се изчерви. В действителност беше станало точно така, но тя просто бе предпочела да повярва на Холмс, който категорично отрече всякаква връзка между двете събития.

— Холмс каза, че Морланд не е бил на себе си и се е самоубил! — отвърна, а насълзените й очи с надежда огледаха недоверчивите лица на агентите. — После детективите казаха, че е оставил предсмъртно писмо. Нямах причини да се съмнявам…

— Вероятно си давате сметка, че срещу Максуел Холмс и Виктор Ъруин ще бъде повдигнато обвинение за предумишлено убийство — изгледа я продължително Конърс. — И срещу вас също, в ролята ви на съучастница.

— Не! — проплака. — Аз не съм убила никого, а само изпълних молбата на един приятел!…

Агентът се изправи пред нея и безстрастно започна да изрежда фактите:

— Вие сте били доброволен участник в престъпен заговор. А това означава, че ще ви бъде търсена отговорност наравно с останалите участници в него!

Даяна изведнъж пребледня и започна да се свлича в стола.

Конърс я сграбчи за раменете.

— Искате ли вода?

Тя само простена и кимна с глава. Подобен ужас не бе изпитвала никога през живота си. „Какъв кошмар, господи! — разтрепери се тя. — Никога няма да бъда Първа дама, вместо това ме чака затвор!“ Розовите мечти се стопиха завинаги!

Бъртън се върна с чаша вода, тя отпи няколко глътки и почти се задави.

— Защо направихте тази услуга на Холмс? — попита Конърс.

— Ами… Струваше ми се, че не е кой знае каква услуга… — Главата й клюмна, думите едва излязоха от устата й.

Той приклекна пред нея, като се опита да погледне в очите й, и тихо попита:

— Съпругът ви знаеше ли за това?

— Не — едва чуто отвърна тя.

— Госпожо, не го ли направихте, защото сте влюбена в Холмс?

— Влюбена ли? — вдигна глава тя, видя съчувствието в очите на младия мъж и истерично се изсмя: — Аз го ненавиждах!

Конърс се изправи и хвърли поглед към Бъртън. И двамата бяха объркани.

— Но Виктор Ъруин твърди, че сте били чест гост в жилището на Максуел Холмс… — отбеляза Конърс.

— Вярно е — кимна тя и сълзите започнаха да се търкалят по бузите й.

Той я изчака да продължи, но тя мълчеше.

— Не мога да ви обещая нищо, госпожо — подхвърли агентът. — Но ако ни сътрудничите, може би ще бъдем в състояние да ви помогнем…

— Какво… Какво трябва да направя? — с усилие попита тя.

— Да станете свидетел на обвинението срещу Холмс и неговия съучастник Ъруин. В замяна ще направим всичко възможно да бъдете третирана с максимално снизхождение от съда.

Даяна вдигна глава, сълзите продължаваха да се търкалят по бузите й. Нима бе възможно да се спаси?

— Ако свидетелствам срещу тях, ще получа по-лека присъда, така ли?

— Не мога да ви обещая това, преди да получа съгласието на прокуратурата и съдията, който ще гледа делото — откровено отвърна Конърс. — Но бъдете уверена, че ако дадете тези показания под клетва, ние ще препоръчаме на съда да прояви снизхождение към вас… — Протегна ръка и й подаде пакет книжни салфетки.

Даяна избърса сълзите си и направи опит да разсъждава. Как можа да изпадне в подобна ситуация? Взела решение, тя тръсна глава и започна:

— Обратно на вашето предположение, аз не помогнах на Максуел Холмс, защото съм влюбена в него… — Замълча за миг, после добави: — А просто защото нямах друг избор! — Очите й бяха сведени надолу, гривните на китката й тихо подрънкваха. — Максуел Холмс ме изнудваше…

 

 

Няколко часа по-късно Ребека научи за пълните признания на Даяна Уърлингтън относно събитията на яхтата във фаталната нощ, а също така и за съгласието й да свидетелства срещу Холмс и Ъруин.

— Изнудвал я, така ли? — попита и хвърли озадачен поглед към Конърс. — Но с какво? Как е успял да я принуди да вземе участие в нещо толкова ужасно?

— По всичко личи, че Даяна Уърлингтън е хранела сериозни амбиции по отношение на мъжа си — въздъхна агентът. — Мечтаела е за Сената, вероятно и за Белия дом… Привържениците му са главно сред крайните консерватори, които са твърди противници на аборта. И недвусмислено са им дали да разберат — както на Пол Уърлингтън, така и на жена му, че ще оттеглят подкрепата си в момента, в който открият някакви скелети в гардероба… — Замълча за момент, после добави: — Естествено, двойката категорично отрича за подобна възможност, но госпожа Уърлингтън си има една малка тайна — правила е аборт. Това се е случило още преди да срещне съпруга си, но тя не му казва нищо, тъй като отлично знае мнението му по този въпрос…

Ребека слушаше напрегнато.

— И Максуел Холмс е открил тайната й, така ли? — попита тя. — Но как?

— Холмс е от хората, които обичат да разкриват чуждите тайни и да ги използват — мрачно се усмихна Конърс. — Години наред до нас достигат слухове, че изнудва хората и благодарение на това е натрупал цяло състояние, но нямахме конкретни доказателства…

— Ох! — въздъхна Ребека, замаяна от тези разкрития.

Той продължи:

— Холмс казва на госпожа Уърлингтън, че помогнал на някакъв лекар-алкохолик да не го лишат от правото да практикува професията си, срещу което години наред получава пари. Един ден, малко след като Пол Уърлингтън се включва в предизборната надпревара и вестниците започват да публикуват снимки на щастливото семейство, въпросният доктор разпознава Даяна. Моментално съобразява, че това ще сложи край на изнудването, и предлага на Холмс документацията по аборта на госпожа Уърлингтън срещу свободата си.

— Господи! — въздъхна Ребека. — Изнудвал е Даяна Уърлингтън, изнудвал е Брандън Тейлър, заповядал е да убият мъжа ми! Този човек е истински сатана!

— Права сте, госпожо — кимна Конърс. — И вероятно още не си давате сметка колко близо сте били до смъртта!

Тя неволно потръпна.

— Знаете ли… Докато дебнех пред къщата му, аз ги видях да се целуват. Приличаха ми на двама влюбени…

— Част от сделката, нищо повече — поклати глава Конърс. — При посещенията си в дома на Холмс госпожа Уърлингтън е била длъжна да бъде с визоново палто, под което да не носи нищо… Първо му е предавала плика с парите, а после е сваляла палтото… — Лицето му потъмня: — Интимните контакти са били част от сделката, но това явно не му е било достатъчно. Госпожа Уърлингтън твърди, че в последно време желанията му ставали все по-цинични и непоносими…

— Вярвате ли й?

— Да. Сама предложи да я подложим на тест с детектора на лъжата и ние възнамеряваме да го сторим.

— А Пол Уърлингтън в течение ли е на всичко това?

— Тя твърди, че не е, но ние мислим да го разпитаме. На практика все още сме далеч от целта. Трябва да поговорим с Брандън Тейлър и още доста хора… — В очите му се появи безпокойство. — Ето защо ви моля да не споделяте за тази афера с абсолютно никого!

— Нямам подобни намерения.

— Ще се наложи да ви преместим в друг хотел и временно да останете там — продължи агентът. — Все още не знаем имената на всички замесени, затова трябва да вземем съответните мерки за вашата сигурност.

— Разбирам — прехапа устни тя. — А Соловски и Уолтърс?

— Това е още един нерешен проблем — кимна Конърс. — Шерифът Куентин и детектив Уолтърс са в принудителен отпуск, тъй като срещу тях се води служебно следствие. Май ще се окаже, че шерифът и Холмс са близки приятели от години. За всеки случай потърсихме детектив Соловски и получихме съгласието й да бъде настанена в същия хотел, заедно с двете й деца. На практика ще бъдете в съседни стаи… Искаме да бъдем сигурни в тяхната безопасност до момента, в който всички играчи отидат зад решетките.

В съседното помещение се разнесе шум, миг по-късно вратата се отвори и на прага застана Пол Уърлингтън.

— Къде е съпругата ми? — попита с висок и напрегнат глас той.

— В момента дава показания за нощта, в която умря Райън Морланд — спокойно отвърна Конърс. — По всяка вероятност именно тя е осигурила достъп до яхтата на професионалния убиец, нает от Максуел Холмс.

— Надявам се, не мислите, че и аз съм бил в течение — изръмжа Уърлингтън. — Не съм имал никаква представа, че Даяна може да пусне на яхтата ми някакъв престъпник! А Максуел Холмс е боклук! — Спря да си поеме дъх, после поклати глава: — Знаете ли, още в деня, в който срещнах тази жена, имах чувството, че тя не е за мен… И май излязох прав…

Ребека зяпна от изумление. Нима бе възможно някой да говори така за съпругата си? Даваше си сметка, че няма право да задава въпроси, особено пък в присъствието на Конърс и Бъртън, но не се сдържа:

— Защо тогава ми забранихте да разпитам екипажа на яхтата? Нали не сте знаели нищо за действията на жена си?

Уърлингтън леко се стресна, сякаш едва сега си даде сметка за присъствието й, но бързо се овладя.

— Това няма нищо общо с престъпника, когото са качили нелегално на борда!

— Какви тогава бяха причините да ми откажете? — повиши тон тя.

Вратът му почервеня, очите му бавно огледаха лицата на присъстващите.

— Можете да отговорите на въпроса на госпожа Морланд — спокойно подхвърли Конърс.

— Какво пък толкова, по дяволите — промърмори той и се извърна към Ребека. — Не исках да разговаряте с тях, защото се страхувах, че ще ме дадете под съд за проявена небрежност. Когато човек разполага със средствата, с които разполагам аз, той е длъжен да държи сметка за подобни неща. По същата причина исках смъртта на съпруга ви да бъде вписана като самоубийство. Само по този начин нямаше да нося отговорност.

— Защо тогава изпаднахте в ярост, като ви казах, че той е бил убит? — недоверчиво го изгледа Ребека.

Очите на Уърлингтън се превърнаха в тесни цепки.

— Аз, разбира се, знаех, че съм невинен — промърмори. — Но се опасявах да не попадна в кръга на заподозрените — нещо, което автоматически слагаше край на надеждите ми за номинацията… — Издаде остър звук, за да прочисти гърлото си, после добави: — Сега това вече няма значение, тъй като жена ми се погрижи да погребе тези надежди…

В гласа му прозвуча горчиво примирение, а Ребека остана с впечатлението, че обвинява жена си за всички стоварили се върху главата му неблагополучия, без да държи сметка кой в действителност ги е причинил. Същевременно изпита усещането, че този човек продължава да крие нещо.

— Знаехте, че мъжът ми се рови в миналото ви, нали?

— Чух нещо подобно — кимна Уърлингтън.

— Аз пък мисля, че той е споделил с вас всичко, което е открил! — стисна устни тя.

Този път в очите му се появи страх.

— Какво искате да кажете?

— Преди да се свържете със Скот Рийд от предизборния щаб на Брандън Тейлър и да го убедите да промени показанията си, той твърдеше, че няколко дни преди смъртта си Райън е водил доста разгорещен разговор по телефона с вас. А пред мен Рийд заяви, че веднага след този разговор Райън е хукнал да се срещне с вас… Вярно ли е това?

— Ребека — въздъхна разтревожено Уърлингтън. — Не виждам смисъл да обсъждаме тук тези неща. Ако господата са приключили с нас, нека отидем някъде да изпием по чашка и да си поговорим…

— Страхувам се, че това е невъзможно — студено отвърна тя.

— Бихме искали да чуем отговор на въпроса, който ви зададе госпожа Морланд — намеси се Рой Конърс.

Ребека забеляза веселите пламъчета в очите му и разбра, че не само тя се забавлява от унижението, което изпитваше този арогантен човек.

— Добре — шумно въздъхна Уърлингтън. — Наистина имахме спречкване. Признавам, че бях доста впечатлен от съпруга ви. Вече на два пъти успяваше да спаси репутацията на Брандън Тейлър, като ловко извърташе информацията, която моите хора подаваха на медиите… — Механично опипа скъпия ролекс на китката си и добави: — Прецених, че ще е по-добре да го привлека на своя страна. Предложих му много пари, за да работи за мен… — Забеляза изненадата, която се изписа върху лицето на Ребека, и подхвърли: — Май не ви е казал за предложението ми, а?

— Не — призна тя, усещайки как се изчервява. — Но едва сега си давам сметка, че Райън не ми е казал за много неща, станали в последните седмици от живота му, просто защото се е страхувал за мен…

— Означава ли това, че господин Морланд е отхвърлил офертата ви? — намеси се Конърс.

— Да — отвърна с въздишка Уърлингтън. — И признавам, че това много ме впечатли. — Отпусна се на близкия стол, изпъна рамене и добави: — Аз съм от хората, които са свикнали да постигат целите си, знаете… Рядко, за да не кажа никога, ми се е случвало някой да откаже парите ми, но Морланд го стори. Заяви, че вярва в каузата на Тейлър и е убеден в нейната практическа реализация.

„Кога го е заявил? — запита се Ребека. — Преди да открие какво представлява неговият идол, или след това?“ Тръсна глава. Сега трябваше да разбере други, по-важни неща.

— Казвате, че сте предложили голяма сума на Райън — подхвърли. — Тя беше ли свързана с условието да укрие разкритията си за вашето минало?

Загрижеността се върна в очите на Уърлингтън.

— Престанете да си играете с мен, госпожо Морланд — рече, а в гласа му се появи стоманена нотка: — Открили ли сте нещо, което трябва да знам, или просто ще изчакате бурята да отшуми, а после ще се появите на прага ми с протегната ръка?

Изненадана от злобата му, Ребека замълча за миг, после поклати глава:

— И аз като съпруга ми не си падам по изнудването, господин Уърлингтън. Затова ще ви призная нещо: в предсмъртното си писмо Райън твърди, че тайните на вашето минало нямат място в една предизборна борба… По тази причина не ги е предал нито на Брандън Тейлър, нито на когото и да било. На практика ми заповядваше да ги унищожа.

— Съжалявам — засрамено промърмори Уърлингтън. — Чух абсолютно същите думи от устата на съпруга ви, но не бях сигурен, че и вие мислите като него. — Погледна я в очите: — А вие унищожихте ли ги?

— Още не — призна тя.

— В такъв случай бихте ли ми ги предали?

— Съжалявам, но вече не са у мен — въздъхна Ребека. — Взе ги човекът на Максуел Холмс…

Тази новина накара Уърлингтън да онемее. Трябваха му няколко секунди, преди да се овладее.

— Всичко отива по дяволите! — отчаяно промърмори.

— Ще ни кажете ли за какво по-точно става въпрос? — намеси се в разговора Конърс.

Той се обърна, огледа го и сви рамене.

— Защо не? Максуел Холмс тъй и тъй ще започне да ме изнудва… — Въздъхна и започна: — Аз съм осиновено дете, знаете… Допреди петнадесет години нямах представа кои са били биологичните ми родители, след което открих, че майка ми е била чернокожа…

Огледа лицата на присъстващите, но никой не изглеждаше шокиран от новината. „Години наред този човек е изпитвал смъртен ужас от нещо, което едва ли би направило впечатление на когото и да било“ — каза си Ребека.

— Страхувах се — продължи Уърлингтън. — Не знаех как да се справя, как ще реагират околните… По тази причина запазих този факт в тайна дори от съпругата си.

„Но защо? — погледна го с недоумение младата жена. — Какво срамно има в това?“ Не зададе въпроса си на глас, просто защото разбра, че с човек като Уърлингтън това би било чиста загуба на време. Но искаше да разбере и нещо друго:

— Вие ли проникнахте в дома ми, за да унищожите всички файлове в компютъра на мъжа ми?

В очите му се мерна безпокойство, което бързо изчезна. Стана от мястото си, пристъпи към прозореца и погледна навън. Въпросът, който последва, вероятно беше предназначен за Конърс:

— За ефективна присъда ли става въпрос?

— Не зная — отвърна младият агент. — Това е въпрос, който трябва да бъде решен от местната полиция.

— Вие сте били! — настоя Ребека. — Вече казахте, че не сте били сигурен, дали аз ще удържа обещанието на мъжа си!

— Положително ще ме разберете — стисна устни Уърлингтън. — След смъртта на съпруга ви аз не можех да бъда сигурен, че някой друг няма да използва информацията, нали? Бях длъжен да изтрия тези файлове, за да се чувствам спокоен! — Извърна глава и с извинителен тон добави: — Но изчаках подходящия момент и го сторих, когато къщата ви беше празна! Не исках никой да пострада, най-вече вие…

Ребека изведнъж се почувства уморена.

— Не сте искали да пострадам, значи… — мрачно изрече. — Изгубила съм съпруга си, после вие прониквате в дома ми. — Погледна безизразното лице на Уърлингтън, извърна се към Конърс и тихо добави: — Не желая да гледам повече този човек… Ако нямате повече нужда от мен, бих искала да си вървя.

Конърс кимна и се извърна към Бъртън:

— Ще откараш ли госпожа Морланд?