Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (6)

Глава VI
Няма я

— Каква досада! — извика Хюг.

Той беше на вечеря при министър-председателя. И изведнъж, тъкмо когато таксито извиваше на Уайт Хол, той си спомни, че беше молил Диана да му се обади по телефона в осем часа.

Часът беше тъкмо осем.

— Спри при най-близката телефонна будка — каза той на шофьора. Нетърпеливо набра своя телефон.

— Заето — прокънтя глас от централата.

С учудване закачи слушалката. Очевидно в тази минута Диана звънеше в дома му. С натежало сърце едва достигна на Даунинг стрийт.

Вечерята бе чисто мъжка, служебна, без дами. Хюг разбираше, че поканата ще повлече след себе си друга покана, но вече не за приеми, а там, където се решава държавната съдба.

След вечерята се отправи с Гарън в операта. В Ковънт Гардън представяха „Кармен“. Когато отвориха вратата в ложата на Гарън, до тях достигнаха звуците от песента на тореадора.

За втори път тази вечер Хюг си спомни за Диана.

— Чувствувам как кръвта почва да тече по-бързо по жилите ми, когато слушам тая музика: пълна с огън и живот, нали? — лениво говореше Гарън, гледайки Хюг. — Кълна се, Хюг, че вие се подмладихте с двадесет години. Сега ми изглеждате същински младеж.

Гарън беше един от най-влиятелните хора на своето време; той държеше властта с такава лекота, с каквато се държи цигара. Хюг се стараеше да се отърси от нахлулите в главата му спомени, които караха сърцето му да бие по-силно.

— Свърших вече с онези истории — набързо каза той, — всичко мина, приятелю. Сега ме интересува само онова, което може да даде храна на ума ми.

— На Дизраели приписват думите, че великото могъщество, което е достъпно за човека, не струва даже и една женска усмивка, разбира се, от любимата — каза Гарън.

— Той е казал тия думи, когато е бил уморен от властта — сухо забеляза Хюг.

След края на операта той откара Гарън у дома му и като освободи автомобила, се върна вкъщи пешком. Том му отвори и веднага влезе след него.

— Мис Лестър ви звъни, сър, когато току-що бяхте излезли. Запита не сте ли ми поръчали нещо да й предам. Помоли ме да ви кажа, че всичко е наред.

— Мис Лестър — повтори Хюг. Той беше потопен в четене на писмото от управителя на имота му в провинцията. — Да, помня. Значи тя предаде, че всичко е наред.

Той влезе в спалнята и запали свещта. Бележка лежеше на тоалетната масичка. Учуди се от кого ли може да бъде.

„Искам още веднъж да ви благодаря. Не умея да ви изразя с думи чувствата си. Благодаря за всичко и довиждане.

Диана“

Написана с дребен почерк, цифрата 11.30 показваше, че Ди е написала бележката преди самото си тръгване, тогава, когато е отишла да си сложи шапката.

Беше трогателно писъмце. Реши утре да й позвъни.

* * *

Хюг не забрави своето решение. Той затърси в телефонния указател номера на мисис Уитсън.

За щастие на телефона се обади слугата, който беше говорил с Диана.

— Казвате, че я няма у дома. А къде живее мис Лестър? — запита Хюг.

— Нямам никакви сведения, сър. Аз дадох на мис Лестър адреса на болницата, където лежи мисис Уитсън…

Хюг позвъни в болницата, но и там не знаеха нищо за Диана.