Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (10)

Глава X
Признание

Хюг отиваше вкъщи. В безсилна злоба той се проклинаше и презираше. Но едновременно с гнева и злобата, в дълбочината на душата му се топеше радост, радост, която той се страхуваше да признае на самия себе си.

Този ден беше поканен на обяд, но в момента изпитваше към всички хора най-силно отвращение: искаше му се да бъде сам. Заповяда на Том да съобщава на всички, че неочаквано са го извикали извън града.

Горещината, разляла се из препълнените с хора улици, му се струваше тежка. Тя стоеше над уморените пешеходци, над непрекъснато движещия се поток коли и автомобили.

Хюг отключи вратата на апартамента си и безшумно влезе в гостната.

Една мъжка фигура се надигна от креслото: беше Уиндълсхъм. Хюг почувствува досада — искаше му се да бъде съвсем сам!

— Ало — каза той, като се стараеше да придаде на гласа си съвсем дружелюбен тон.

— Ало — повтори Уиндълсхъм. В неговия глас нямаше обикновената звучност. — Аз зная, че трябва да излизаш, но няма да те задържам. Дошъл съм само за един съвет.

Той беше по-млад колега на Хюг от Итън. Между тях имаше разлика от шест години.

— Сега съм много затруднен — добави Уиндълсхъм. — Искам да скъсам със Сесил, но нямам достатъчно мъжество. Може би ще ме сметнеш за подлец, но по моему по-голяма подлост е да се откажеш от жената, която обичаш и която знаеш, че те обича, отколкото да скъсаш с тази, на която си обещал да се ожениш, но която не обичаш. Кажи ми откровено твоето мнение!

Хюг го погледна тъжно.

— Коя е тази другата? — запита той.

Червенина заля лицето на Уиндълсхъм.

— Тя е гувернантка, служи у Гортънови. Там се и запознах с нея; помага на господарката си да налива чай.

Хюг се усмихна.

— Защо се усмихваш? — сърдито запита Уиндълсхъм.

— Смея се не на тебе — отговори Хюг, — а над смешните условности в нашия живот. Точно днес ти се обръщаш към мене за съвет! Това е смешно и трогателно…

— Какво се е случило? Какво искаш да ми кажеш? — запита изплашено Уиндълсхъм.

— Теди, ти помниш мисис Лестър, онова момиче, което срещнахме в Егхъм Кресънт? — каза набързо той. — Помогна ми да се изкопча тогава и спаси доброто ми име. Тя беше в съседната стая, когато на сутринта ти дойде при мен. А сега се смея, че си дошъл за съвет, когато моето положение е точно аналогично на твоето. Обичаш една, а трябва да принадлежиш на друга. Ако не считаш за щастливо стечение на обстоятелствата, че не си свързан с нея, то би било повторение на моята собствена история. Аз обичам Диана Лестър, а Хермиън, както добре знаеш, никога не ще се съгласи доброволно да ми върне свободата.

Уиндълсхъм седеше, забил поглед в пода. Най-после повдигна глава.

— Но аз обичам моето малко момиче — каза той недоволно.

— А ти считаш, че моето отношение към Диана е някакво друго?

— Не исках да те засегна — рече Уиндълсхъм, — но това момиче — то е съвсем дете, а преди нея, през пролетта, бе тази Цинтия Ревел, пълна нейна противоположност… — Той сконфузено замълча.

Обърнат към прозореца, Хюг стоеше неподвижен.

— Знам, че мога да ти се сторя неделикатен — каза Теди с отчаян глас, — но ти трябва да се съгласиш, Хюг…

Хюг бързо се обърна.

— Да, разбира се, трябва да се съглася, че в моя живот имаше и други жени, освен Диана. Мислиш ли, че съм забравил? Може би съм желал да забравя, но това не е в моята власт. Искаш да кажеш, че не мислиш, че наистина обичам Диана, като ми намекваш за пропастта, която лежи между нея и Цинтия Ревел. Да, между тях има дълбока пропаст и аз безкрайно много се радвам от това. Все ми е едно дали ми вярваш или не, но искам да ти кажа, че досега не знаех истинското значение на тая дума. Аз съм лъгал, когато съм я употребявал по отношение на други жени. Любовта за мене е била симптом на обладанието, симптом на бурната страст, при смяната на които бързо идваше умората и скуката. Ето до какъв резултат ме доведоха всички жени, които ми се клеха досега в любов. Хермиън се омъжи за мене заради парите, а когато видя, че не са много, тя призна, че са я измамили. Аз пък се ожених за нея заради прекрасната й външност, и когато видях, че нейната хладина идва не от темперамента, а е резултат на нейната суха пресметливост, също се отдръпнах: и дамата сме били сключили неизгодна сделка, и двамата се разкаяхме. Оттогава всички жени, които влизаха в моя живот, сключваха с мене една или друга сделка. Безкористно никоя не даваше нищо.

И изведнъж срещам Диана. От първата минута тя прояви своето безкористие; тя не чакаше награда за постъпката си. Даже когато я срещнах в магазина — болна, измъчена, даже и тогава не приемаше моята услуга, без с нещо да ми се отплати за нея. Кълна ти се, Уиндълсхъм, много се борих с чувствата си.

Ти спомена за младостта на Диана едва ли не като аргумент, който е предизвикал любовта ми към нея. Нима мислиш, че макар и за минута аз съм забравил разликата в годините между нас? Мислиш ли, че не съм си казал хиляди пъти: когато тя ще е още млада, аз ще съм старец. Повтарям ти, аз се борих, старах се да преодолея това чувство, но то ме победи. Сега тръгвам. Аз…

— А бъдещето ти, министерският ти пост! — извика Уиндълсхъм.

Хюг пак се засмя.

— Какво значи властта, могъществото, богатството, ако любимата жена ти е недостъпна.

Хюг стоеше до масата. Лампата силно осветяваше неговото лице.

— Сега ще замина — продължаваше той много тихо. — Но преди всичко искам да се погрижа за бъдещето на Диана; мисля, че Виолета ще ми помогне в това. Струва ми се, че тя се досеща за всичко и ме съжалява. Как само да наредя всичко?

Уиндълсхъм гледаше Хюг.

— Ти имаш измъчен вид — съчувствено му каза той и не можа да не прибави: — Но въпреки това си много красив.

На Теди се струваше, че вижда пред себе си един друг Хюг: с лице, на което липсваше скуката, а в очите му не играеше лошият пламък на подигравката; въпреки умората и бледността, Хюг изглеждаше съвършено подмладен.

— Искам да те помоля нещо — изведнъж каза Картън. — Навестявай от време на време Диана и ми пиши за нея.

— Това ти обещавам — искрено отговори Уиндълсхъм.

— Колкото се касае до твоята работа — продължи Хюг, — то заклевам те — не се свързвай. Ти нямаш право да правиш това ни по отношение на себе си, ни по отношение на нея. Колкото и да те осъждат, че нарушаваш думата си, не обръщай внимание. По-добре да се подложиш на мъки, отколкото да понесеш презрението на една жена, която си излъгал. Кажи цялата истина на Сесил, бъди откровен с нея и после се ожени за момичето, което обичаш; бъди щастлив с нея, стари приятелю.

— Бих желал и вие да бъдете щастливи — каза другият.

— Аз съм извършил непоправима грешка — отговори Хюг — и съм получил заслуженото, както оня играч, който е почнал игра с фалшиви пари. В дълбочината на душата на всеки мъж живее вярата, че той ще срещне в живота си оная единствена жена, която му е определена от съдбата. Но ако той, уморен от очакване или по друга, още по-неоснователна причина, задуши в себе си тази вяра, ще понесе по-късно заслуженото наказание. — Неговият глас отпадна. — Но когато от това страда и друг човек, когато и той трябва да участвува в разплатата — то тогава идва непоносимо тежкото — завърши Хюг.

Уиндълсхъм приближи до него.

— Много ми е жал за тебе, Хюг. Мъчно ми е, че именно на тебе се случи да страдаш. Аз… за мене това, което става, не би имало такова значение. Но откак срещнах моята любима, и аз се измених. Зарязах картите и пиенето. Тя ми повлия, без да ме упрекне, и във всичко ми се довери. Колко странно! Срещнах я на другия ден след историята в игралния дом. Сега, Хюг, аз си отивам. Разбира се, че ще изпълня твоята молба относно Диана и редовно ще ти пиша всичко за нея. Но надявам се, че преди тръгването ти ще мога да те видя още веднъж. Трябва да ми кажеш точно кога ще заминеш. А сега лека нощ, Хюг.

Хюг слушаше как Теди слиза по стълбата. Затвори входната врата — остана сам. Той огледа стаята, която сега му се стори някак чудна. Но разбра, че промяна имаше не в стаята, а в самия него. В тази същата стая преди няколко месеца седеше до Диана; тогава тя беше една от многото жени, една от ония, които леко завоюваше.

При тази мисъл кръв нахлу в лицето му; каква низост беше да мисли по такъв начин за нея, която сега издигаше тъй високо.

Остра болка прониза спомена му за нейната прямота, за невинността й и за дълбоката й вяра в него. Хюг разбра най-после истината на живота. Той разби високата стена, издигната от егоизма му и циничния възглед за нещата, а това му помогна да открие истината. Сега той дълбоко презираше себе си за предишното си отношение към живота, за големите си слабости.

И така, той искаше да види Диана за последен път, тъй като считаше себе си достатъчно силен, за да не й покаже своите чувства. Но при първата крачка от нейна страна бе разсипал по ветровете всичките си принципи, бе забравил всички обещания, дадени на самия себе си.

Седеше на кушетката с отпусната на ръцете глава и ровеше възбудено гъстите си коси. Той не предполагаше, че Диана го обича, не считаше това за възможно. Мечтите го завладяха, изгониха мислите за собствената му низост и го изпълниха с радост и възторг.

Мислено той си представи Ди тук, до него, негова жена.

— Ди — със затаен дъх прошепна той. Хюг произнесе това име, за да чуе звука му в тишината на стаята.

Стъмни се, в ъглите се настани мрак; на масата гореше лампа под черен абажур.

— Ди — отново повтори Хюг.

Ако Уиндълсхъм беше видял сега лицето на Хюг, то веднага би забелязал печата, който му бе сложила любовта. Картън изглеждаше съвсем друг човек.

На вратата силно почука пощальонът. След минута Том влезе с цяла връзка писма.

Хюг разсеяно ги разгъна. Бяха покани, голяма част приятелски бележки от Гарън. Най-отдолу лежеше едно писмо от жена му.

Хюг бързо го разпечата. Беше нова молба за пари. С презрително възклицание хвърли листа настрана, но веднага го повдигна и отново прочете. Беше кратко.

„Драги Хюг!

За мое голямо съжаление съм принудена да Ви моля за увеличение на месечната ми издръжка. Не мога да издържам Хай Гров с парите, които Вие ми давате. Не ще ли бъдете тъй добър да съобщите на своя довереник да ги даде на Рел и Сангър или направо на мене. До осемнадесети ще бъда в Лондон. Чувах, че ви очаква голямата чест да станете министър. Предварително Ви поздравявам.

Ваша X.“

Той сгъна писмото в джоба и без да каже ни дума на очакващия заповеди Том, бързо излезе от стаята и се спусна по стълбата.

Ако Хермиън иска пари, тя ще ги получи, той ще й предложи по-голяма сума за свободата си като предварително условие и тогава всичко ще бъде наред.

Той се усмихна весело, скачайки по стълбата.

Старият слуга учудено го погледна.

— Да, лейди е у дома, но…

— Моля ви се, кажете на лейди Хермиън, че искам да я видя по важна работа — каза Хюг, влизайки в хола.

Той чакаше нетърпеливо в малката гостна.

Римска красавица му се усмихваше от картината с мъртвешка усмивка. Помисли, че тя би могла спокойно да се смята за една от бабите на неговата жена. Не можеше да се задържи на едно място. Поиска му се да запуши. Вратата се отвори и влезе неговата жена.

— Вие ли сте, Хюг — каза тя, — съвсем неочаквано.

— О, не се старайте да бъдете любезна — каза Хюг отсечено. — Слушайте, Хермиън, получих вашето писмо с молба за увеличаване на парите и съм…

— Моята сегашна издръжка е толкова малка — разтегнато изрече лейди Хермиън.

Лицето на Хюг побледня.

— Но моето положение е нетърпимо — каза той студено. — Искам да ви помогна, но само ако и вие ми помогнете.

— Какво искате да кажете?

Неочаквано я хвана за ръката.

— Хермиън — хрипливо каза той. — За бога, върнете ми свободата. Кълна ви се, че никакво петно не ще лежи на репутацията ви и че двойно ще увелича издръжката. Дълги години не повдигах този въпрос, но сега ви моля да изпълните моята молба.

— Никога — промълви Хермиън и бледното й лице се покри с червенина. — Веднъж вече ви казах, че не ще наруша предписанията на църквата и ще удържа думата си. Разбирам, че отново сте се увлекли по някоя жена, че сте съсипали живота й и че тя ви моли да се ожените за нея. Аз съжалявам тази нещастница, която е повярвала на вашите лекомислени обещания, но не ще наруша думата си. Ако това е единствената причина, заради която сте дошли, посещението ви е съвършено излишно.

Хюг стоеше вече до вратата.

— Да, единствената — каза той, — но в такъв случай и вашата молба ще остане без отговор.

Хлопна вратата зад себе си и Хермиън чу екота от стъпките му по мраморния под на хола. След известно време вратата се отвори и за нейно учудване Хюг отново влезе в стаята.

— Хермиън — каза той, — слушайте! Зная, че съм много виновен пред вас. Зная, че съм бил недостоен, зная, че съм провалил живота ви, но нима на света не съществува прошка, нима бяха леки за мене тези години на робство! Имаше моменти, когато бих продал душата си, само и само да се върнехте при мен, но тогава не вярвахте на искрените ми обещания. В името на светлите спомени от вашата младост — върнете ми свободата, докажете, че от учението на църквата ви е познато не само правосъдието, но и милосърдието, не само покаянието, но и опрощението…

Хюг стоеше до нея. Тя отново видя в него любимия. Лицето й трепна, появилото се за миг изражение на мекота направи прекрасни нейните твърде правилни черти. Но сприхавостта и упоритостта, свойствени на всички ограничени натури, пак я завладяха.

— Не — каза твърдо тя, — това, Хюг, е последната ми дума.

— А учението за милосърдие… — започна той, но след това бързо спря и излезе от стаята.

Хюг изгаряше от гняв; вървеше, без да спира, по криволичещите улици, не забелязвайки нито горещината, нито праха, не съзнавайки нищо друго, освен собствената си ярост и това, че рухнаха всичките му надежди.

Най-после се озова на моста. Сребриста точка — отражението на далечна звезда — прорязваше неподвижната черна повърхност на реката.

Той се учуди как е попаднал тук и изведнъж си спомни, че днес в парламента се развиват извънредно интересни дебати.

Хюг запали клечка и погледна часовника си: беше два и половина.

После сви в посока към своята квартира. Съмваше се вече, когато стигна дома си.

Той се хвърли в леглото тъй както беше облечен и от умора заспа като мъртъв.