Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (15)

Глава XV
Вилата на мечтите

— Уверена ли си, че няма да скучаеш тук? — запита Хюг.

— С теб?

Ди с възхищение разглеждаше вътрешната подредба на малката розова вила.

— Тази къща сякаш е построена и пригодена специално за нас — каза тя тържествено.

Къщата беше много красива, с керемиден покрив, зелени капаци на прозорците и градина, пълна с цветя.

Ди я забеляза, когато веднъж минаваха с автомобила край нея, и от този ден удобният хотел започна да й се струва затвор.

— Да наемем тая приказна вила — помоли тя Хюг и руменина покри страните й. — Ще си живеем чудесно. Аз ще водя домакинството. Мога прекрасно да се справям и няма да ни струва скъпо. Ще водим истински семеен живот. Ще се чувствуваме така, сякаш наистина сме женени.

След две седмици Хюг й купи вилата и след трогателно прощаване с притежателката на хотела, в който живееха, те се преместиха у „дома си“.

Хванати за ръце, те обиколиха градината. Ди беше във възторг от всичко.

Обаче жилото на угризенията болезнено бодеше сърцето на Хюг, когато гледаше нейното променено, радостно лице. Диана често разглеждаше покривките за маса, поправяше гънките като грижовна домакиня или, развеселена от комичните скокове на малкото кученце, притискаше буза до ръкава на Хюг.

Той наблюдаваше с трепет нейните домакински грижи. Мислено виждаше Диана в своя собствен дом, който по право й принадлежеше и в който страстно желаеше да я въведе.

С презрителна гримаса той огледа мъничката весела стая с басмена тапицерия, с хубавичка „старинна мебел“, с цветя по прозорците, окъпани в знойните слънчеви лъчи.

Представи си своето имение, огромния дом, чиито стени бяха почернели от времето, с просторен парк и пълна с рози градина, обиколена край оградната стена с вековни тисови дървета. И помисли, че онази беше подходящата за Ди обстановка, а не тази пъстра куклена къщичка, построена на чужда земя.

Силен прилив на гняв го обхвана при мисълта за Хермиън. Неотдавна бе направил нов опит да я помоли да върне свободата му, пратил беше при нея пълномощника си с предложение за щедра награда. Но тя беше непреклонна.

И сега му се искаше да плаче за своя предишен живот с неговите празни всекидневни удоволствия.

През цялото време угризенията на съвестта не го напущаха. Той силно обичаше Диана, за да се освободи от тях и знаеше, че така ще бъде и по-нататък. А при това всичко изглеждаше тъй просто! Засега всички се отнасяха почтително към Ди.

От гарата се бяха отправили към оня хотел, където Хюг обикновено отсядаше. Старата притежателка го посрещна радостно, без да разпитва за нищо. Ди беше приета като негова млада жена; всичко беше много просто, ясно. Те не бяха се срещали с никой, който да ги познава от по-рано. Обитателите на малкия хотел ги обсипваха с вниманието си, глезеха ги.

Новите дрехи на госпожата, подарък от Хюг, подробно се обсъждаха от всички присъствуващи.

Ди разцъфна като цвете, нуждаещо се от слънце. Тя стана почти красавица. Модерните рокли, големите шапки, бисерният наниз, който Хюг й подари, бяха като последни щрихи, които допълваха красотата й. Ново очарование проблесна в нея.

Пълната й преданост към Хюг предизвикваше всеобща почуда — заради него тя съвсем забравяше себе си.

— Ти много ме глезиш — й каза той веднъж.

— Но пък е толкова приятно да чувствуваш, че имаш право на това — отвърна тя, нежно притискайки се до него. — Ти не разбираш колко ми е хубаво да знам, че единствено аз имам право да приглаждам косата ти, когато се е разрошила, че само аз зная в кое шкафче държиш носните си кърпички, че само аз умея да лекувам главоболието ти… Струва ми се, че жените за това са създадени — завърши тя весело. — Те се чувствуват щастливи, когато имат кого да галят, да ухажват. Във всеки случай аз съм щастлива, че мога да те милвам, скъпи мой. Ти ми принадлежиш — това никога не трябва да забравяш.

Тя имаше мил, присъщ само на нея начин да смесва страстните любовни думи с най-обикновени изрази. Тя привързваше Хюг към себе си с хиляди дреболии.

И Хюг, който бе познал любовта на изтънчени, красиви, екзотични жени и никога не бе тичал след нито една от тях, намери пълно душевно спокойствие при Диана — наивна, искрена, неизкушена от тънкостите на любовта девойка. Той й отдаде цялото си сърце, заради нея се отказа от егоистичните прищевки, свойствени на натурата му.

Преди Ди да влезе в живота му, дните му изглеждаха празни и скучни, въпреки многото удоволствия, които ги изпълваха. А сега цялото му време беше заето в наблюдаване на Ди, в четене с нея, в помощта, която й оказваше в домакинството и в градината.

Тази жена-дете, която не можеше да нарече своя съпруга, го научи да уважава жената.

С какво презрение мислеше той за предишния си живот, седейки вечер в градината с Ди и тихо беседвайки с нея, сложил главата й на коленете си.

Нейните възгледи за живота се отличаваха с прямота и младежка жар; низостта и ограничеността й бяха чужди. Любовта й беше открила онази мъдрост, която годините не бяха успели да й дадат.

Когато Хюг отиваше в града, тя никога не го питаше кога ще се върне, никога след завръщането не го разпитваше къде е бил.

Обаче той сам бързаше да й разкаже. Подробно й описваше срещата по тенис; Ди с интерес го изслушваше и на свой ред бързо му докладваше всичките дребни събития от деня. След като си кажеха всичко, Хюг, уморен, шумно се прозяваше, вземаше я на ръце и я носеше към къщата през цялата градина.

Външният свят за нея се изчерпваше с Лондон и сякаш престана да съществува. Хюг писа на пълномощника си и получи в отговор цял куп писма и делови книжа. Той помоли Ди да ги чете. Цифрите в сметките я довеждаха до ужас. Хюг я гледаше и весело се усмихваше.

Парични въпроси го принудиха отново да пише на пълномощника си; помоли го да приведе известна сума на името на Ди. Неприятно му беше да напомня името на Диана, но беше уверен както в неговата преданост, така и в това, че ще пази тайна. Отново го обхвана срам при мисълта, че я поставя в такова положение, но само един неин поглед — радостен, пълен с любов — разпръсваше мрачните му предчувствия.

Каквато и да беше постъпката им от гледна точка на морала, и на двамата тя помогна да открият най-хубавото в себе си.

Хюг писа също и на Казъм Лестър. Писмото му костваше много усилия, но той знаеше, че трябва да направи това. В отговор получи покана да изпрати порядъчна сума пари, няколко философски бележки относно промяната в силата на съпружеската привързаност и като резултат от това — наложителната за него нужда от материална осигуреност, а накрая му даваше сведения за климата във Валпарайсо^[1]. По мнението на Лестър мястото бе прокълнато от Бог и му бе съвсем непонятно с какво е заслужило името си.

Хюг изгори писмото, изпрати исканите пари и разбра колко тежък е бил предишният живот на Ди.

Малко по малко тя му разправи всичко и колкото странно да изглеждаше, той също й разкри цялото си минало.

Разказа й цялата истина за своя брак — знаейки, че с това няма да я отблъсне. Като свърши изповедта си, той само я попита:

— Прощаваш ли ми?

Да разбереш, значи да простиш. И Ди прости брака му, както би простила и всяка несправедливост по отношение на самата себе си. Тя много обичаше Хюг, за да го съди.

Приемаше го такъв, какъвто беше. Обичаше дори и неговите слабости.

Но за щастие не им бяха чужди и дребните човешки недостатъци. Горещата им любов не ги спасяваше от прозата на всекидневния живот. Ди се сърдеше на Хюг, когато той проявяваше нетърпение. Те дори леко се скараха по повод уволнението на Мария, готвачка-французойка, която Хюг обвини в лъжа и която Ди взе под закрила. В своя живот с баща си тя привикна към условните понятия за честност и макар че ловките маневри на Мария не можеха да й убегнат, те не предизвикваха у нея огорчение.

Хюг й се разсърди, а тя си ходеше, подсвирквайки весело. След закуската дойде учителят й по пеене и Ди, желаейки да уязви Хюг, започна да изпълнява любимите му песни, знаейки прекрасно, че без да престава да й се сърди, той стои под огромната магнолия. Тя наистина имаше чуден глас, на който любовта придаваше своеобразен, неизказан чар.

Господин Браский, руснак, приятел на предишния й учител по пеене, беше във възторг. Ди го покани на чай и го задържа за вечеря, знаейки, че на Хюг това ще бъде неприятно.

Когато след вечерята най-после останаха сами, Ди стана от мястото си.

— Много съм уморена — каза тя. — Ако нямаш нищо против, отивам да спя.

Хюг вежливо отвори вратата пред нея. Но той с удоволствие до болка би стиснал ръката й, когато минаваше край него тъй мъничка и спокойна.

Той се изтегна в шезлонга, поставен до отворения прозорец, и се загледа в нощния мрак.

„Ди има нужда от твърда ръка“ — помисли си Хюг с неудоволствие. Той постъпи напълно справедливо, уволнявайки тая нещастна прислужница, и Ди трябваше да се съгласи с него. Той, разбира се, нямаше да се примири — първата стъпка трябваше да направи Ди.

Диана стоеше до отворения прозорец на своята стая. Лека насмешка изкриви за миг устните й, когато си спомни погледа, хвърлен й от Хюг в онзи миг, когато мина през отворената от него врата.

„Мъжете много приличат на децата“ — си помисли тя.

А щом е така, би трябвало да им се прощава. Тя навлече бял копринен халат и безшумно се спусна по стълбата.

Вратата на гостната беше отворена. В полумрака се открояваше високата фигура на Хюг. Ди прекоси стаята с леки крачки. Той не я забеляза. Тя се наведе над креслото му, обхвана го с ръце за шията и дръпна назад главата му.

— Много ми е тъжно, че те огорчих, любими — прошепна тя с усмивка на уста.

Той бързо се обърна и я сграбчи в прегръдките си. Досегът на тъничките й ръце го опари като огън.

— За всичко съм виновен аз, скъпа — каза той.

После я положи в креслото и застана на колене пред нея.

— Ти трябва да понасяш характера ми — каза Хюг, прегръщайки я — и да не ми позволяваш да те обиждам. Чуваш ли, мъничка моя?