Оливия Уедсли
Откраднати щастливи мигове (11)

Глава XI
Неочаквани новини

Хюг още спеше, когато Том влезе в стаята му в десет часа сутринта. Том беше идвал и по-рано, ала се страхуваше да събуди господаря си. Сега стоеше и нерешително го гледаше, след това много внимателно се изкашля.

Хюг се събуди и едва повдигна натежалите си клепачи.

— Търсят ви по телефона, сър — каза Том, като се поклони почтително за извинение. — Мисис Драйтън иска незабавно да говори с вас.

— Добре — отвърна Хюг. Той мина в съседната стая. — Ало, Ви!

— Ало, скъпи! Хенрик ми каза, че вчера не си бил в парламента. Страхувах се да не си болен. Ти си здрав? Чудесно… Ще дойдеш днес у нас? Какво? Заминаваш зад граница? А защо? Диана? О, нима не знаеш, нима нищо не ти е говорила за това? Тя е отпътувала, без дори да ме предупреди за своето намерение.

— Не те разбирам! — извика Хюг. — Ди отпътувала? Закъде?

Той слушаше гласа на Виолета — равномерен, невъзмутимо спокоен:

— Да, заминала си е. Хюг, не можеш ли да дойдеш при мене, много искам да поговорим.

— Още сега тръгвам — отвърна Хюг.

За десет минути той се облече, след петнадесет беше на Саус стрийт.

Виолета беше в малката гостна. Хюг се приближи до нея и без да обръща внимание на протегнатата й ръка, застана до нея, гледайки я с хладни и зли очи.

— Слушай — каза той. — Ти си устроила всичко това. Знам. Уверен съм. Ти се досещаше за всичко и ето…

— Аз казах на Диана, че си женен — рече Виолета тихо.

Стоеше до масата, конвулсивно стискайки с пръсти ъгъла й. За нейно учудване, изразът на злоба изведнъж изчезна от лицето на Хюг. Тя очакваше той да излее злобен поток от думи, от упреци. Бе се приготвила да издържи бурята, но от негова страна последва дълбоко мълчание.

Най-после Хюг заговори; и думите му я учудиха повече, отколкото спокойствието, с което бяха произнесени.

— Мислиш ли, че Диана не е знаела?

Виолета го погледна с широко отворени очи. През цялото време бе смятала, че му помага, криейки от Ди, че е женен. А сега се оказваше, че той дори не е предполагал, че Диана може да не знае.

— Значи ти… ти съвсем не си искал да криеш от нея — прошепна Виолета.

Тя видя как вълна от кръв заля лицето му.

— В живота си извърших много глупости — каза той през зъби, — но никога не съм бил подлец. Значи ти всъщност си смятала, че крия от Диана факта за моята женитба и че съм се старал никой да не й каже? Но нима ти първа не би помислила, че съм започнал много глупава и рискована игра? Нали всеки случаен познат, който ме е виждал с Хермиън, може всяка минута да открие тайната на Диана.

Виолета бързо се приближи до него.

— Прости, Хюг — каза тя с треперещ глас. — Зная, че съм ти навредила, но мислех… мислех, че Ди е за теб поредното увлечение, което скоро отминава, и смятах, че в такъв случай не ти трябва да се впускаш в обяснения. Аз казах на Ди, когато видях, когато разбрах, че е много увлечена по теб. В сравнение с нас тя е истинско дете, а на младини страданията са ужасни. Исках да я предпазя от по-нататъшно увлечение, да й попреча да те обикне по-силно. Днес сутринта ние говорихме и тя ме закле да не ти казвам къде е заминала.

— Обаче тя няма никакви пари — каза Хюг машинално.

— Аз й дадох — бързо отговори Виолета. — Можеш да бъдеш спокоен, Хюг, ще бъде в пълна безопасност. Нищо няма да й липсва. — Тя нежно прегърна брат си. — Хюг, не приемай нещата толкоз присърце! — После леко се усмихна. — Всичко минава, всичко рано или късно свършва. Трябва да се съгласиш с мен; във всеки случай през целия си живот ти си се придържал към подобни възгледи.

— Всеки мисли така, когато се отнася до мимолетни неща — отвърна Хюг мрачно, — но когато действителността встъпва в своите права и се разкрива истинското положение, тези възгледи се разсейват като дим. Може да не ми вярваш, но аз обичам Диана. Мисля, че се влюбих още при първата среща. Тя е онова настояще, което влезе в моя живот на мястото на всичко преходно, и смятам, че напълно заслужавам наказанието, което ме сполетя, и ще го нося до самата си смърт. За всичкия си предишен живот аз напълно заслужих онова, което най-после се случи. Открих любовта, но… много късно.

Той стана от мястото си, приближи отворения прозорец и почна да съзерцава огретите от слънцето дървета в парка и слънчевите отблясъци, които трептяха по техните листа.

След туй отново заговори с глух глас:

— Любовта — най-хубавото, което може да даде животът, — ме чакаше. Аз не знаех и се задоволявах с малотрайни увлечения. И сега, когато се яви единствената възможност в живота ми — вече е късно!

— Но Диана е още толкова млада — забеляза Виолета. — Отдавам дължимото на свежестта и прелестта й, но, Хюг, нима не мислиш…

Той бързо се обърна. Очите му светеха. Лицето му бе сякаш вкаменено.

— Аз мисля само за едно! Зная само едно! — извика рязко. — Диана е единствената жена, която бих желал да имам за съпруга. Зная за какво мислиш, като критикуваш Ди. Ти си спомняш всички онези жени, с които съм играл на любов. Но казвам ти, нито една от тях, дори и най-красивата, дори и най-съблазнителната, не е достойна за малкия пръст на Ди. Можеш да мислиш, че съм луд, но лудостта ми е оная висша мъдрост, която най-после постигнах. Още преди да ми кажеш, че Ди е отпътувала, бях решил да напусна Англия…

— А твоята кариера, Хюг? Обещанието на лорд Гарън! — възкликна Виолета.

Хюг се разсмя.

— Бог да им е на помощ! Всичко ми е омръзнало, изморен съм. Каква цена може да има кариерата за мен? Да завоювам почести за Хермиън? Да печеля пари за себе си или пък за да й ги давам? Реших да сложа край на всичко, ще замина в чужбина и там спокойно ще заживея. Това лицемерно общество ме подлудява! А религията на Хермиън? Религия, на която са чужди милосърдието и великодушието, която заради остарели предразсъдъци принася в жертва две съдби! И това е постижение на цивилизацията, с което човек трябва да се гордее? А всички тези от край до край изгнили политически постройки, при които положението на един човек зависи от милостите на друг! Където всеки с помощта на красиви думи се старае да се добере до властта и се кланя на тълпата, само за да получи повече гласове. И това е животът! Всичко вече ми е противно. Искам да се махна; може би извън Англия ще мога да дишам с пълни гърди, да погледам света с широко отворени очи, да заживея друг живот…

— О, Хюг, не заминавай! — рече Виолета ужасено. — Сега, отърсил от себе си този копнеж, си длъжен с удвоена енергия да се заемеш за работа. Ти си длъжен да се възползуваш от възможностите, които Гарън ти дава. Проява на страх е да отпътуваш сега, да захвърлиш всичко, да се откажеш от своето обществено положение само за това, че не можеш да имаш онази, която желаеш.

— Ти надценяваш моето значение — отвърна Хюг навъсено. — Аз, както и всеки друг, съм само пионка в политическата игра. Сега имам някакво влияние благодарение на името си и известна материална осигуреност — но не и повече.

— Това не е истина — каза Виолета упорито. — Лорд Гарън ме увери, че твоята помощ ще има съществено значение. Той каза, че…

Хюг втренчено я погледна и думите замряха на устата й. Тя познаваше този поглед, изразяващ непреклонност. Виолета кипна:

— Ди е недостойна за такава жертва! — извика тя.

Но Хюг вече беше при вратата.

И отново с гордост тя помисли колко интересен човек е Хюг. Но тази мисъл само усили гнева й.

Спомни си Ди — мъничка, невзрачна. И заради това младо момиче без пари, без нужното образование, Хюг, който би могъл да избира измежду най-красивите жени на Европа, иска да се откаже от всичко, да промени целия си живот, да разбие кариерата си.

— Това е безсмислено самоубийство! — натърти тя.

Хюг се върна и я погледна.

— Ако някога узнаеш какво е любов — каза той спокойно, — тогава ще разбереш неоснователността на сегашните си думи.